Борис вече е на 1 година и 9 месеца. От известно време (около месец) е станал болезнено привързан към мен. Не мога даже в тоалетната да отида без него. Пищи даже от баща си и не иска да остава с него. Непрекъснато ме дърпа да ходя с него навсякъде. Ако някой му каже "Кажи чао на мама", започва да се дърпа и се лепва за мен, а ако го оставя или изпада в истерия или хлипа неутешимо дъбго време.
Другото което ме притеснява е, че е адски неконтактен с деца. Когато отидем на площадката виси около мен и се дърпа, ако се опитам да го заведа при децата пък камо ли да остане без мен при тях.
Това типично поведение за тази възраст е или не?
Утре ще ходим на консултация и ще говоря и с педиатъра, но вашето мнение ще ми е много от полза.
Благодаря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам какво успокоение ще ти е това, но брат ми беше абсолютно същият. Като беше много мъничък нямаше проблем, но като поотрасна и започна да разбира вече настана АД. Той дори спеше само и единствено върху корема на майка и опиташ ли се да го преместиш изпадаше в истерия. Майка ходеше до тоалетна на отворена врата, не можеше и дума да става за ясла или някой друг да го гледа Много се измъчихме тогава Оправи се някъде на 3-4 годинки, тогава се поотпусна и започна да остава в детската градина и то пак в началото с хиляди уговорки, залъгвания, обещания, ревове, истерии и прочие. Дори помня, че първите няколко пъти просто ходеха дотам, сядаха, гледаха децата как си играят и си тръгваха залепени двамата.Лека полека си стана самостоятелен, но периода беше много тежък.
Пожелавам ти лека отминаване на това
П.П. Ама е много пораснал пу пу

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

УЖАС!
май това е нормално в някакъв период!и особено ако детето се гледа само от майката!!аз съм била почти така,гледам че и Ели става така!бяхме на рожден ден на едно детенце с което се вижда всеки ден и по принцип са приятелчета, познаваше се и с другите дечица и като се лепна за мен седна и се кротна !по-късно дойде едно детенце на годинка и половина някъде и то по същия начин реагира а по принцип било много палаво, та май си е от периода!не че е много хубаво, но дано да мине по-скоро!и се успокоявам с факта че поне не е безкрайно смела та мога по-лесно да я контролирам навън,да не излиза на пътя или да не вземе да тръгне някъде с непознат примерно!
а нямате ли си някоя любима играчка?това би могло да му подейства много успокояващо!ако мама я няма играчката я замества успокоявало ги или така казват психолозите
целувки и дано скоро да ви мине!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от asinka на 16.03.05 20:22.

Доколкото аз зная, това е абсолютно типично поведение за деца между 1 и 2г., та и по-нагоре. Има си и психологическо обяснение, но не ми се пише сега
И изобщо, тези периоди на болезнена привързаност, редуващи се с периоди на отхвърляне и дистанция, продължават чак до пуберитета.
При нас положението е същото, някъде от 2 месеца насам. Давид е на 1г. и 3м. Беше общителен, дори прекалено; можеше да си стои сам с часове и по принцип вижда много други хора, освен мен и баща си. Сега обаче е горе-долу както го описваш, с изключение на това, че все още не реве за мен, като го оставям някъде. Но и това очаквам скоро


ПП. Ми мнооооого голям мъж е това вече!!!

Леле ти ме хвърли в оркестъра!
Дано не е така при нас, че не знам какво ще правя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма любима играчка, особено пък такава, която да ме замести като успокоително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че е период. Нашия такъв свърши някъде около втория й рожден ден. При нея аз си го обяснявам с проговарянето й. Защото преди я разбирах само аз и тя явно се е чувствала несигурна с другите.
Явно ще минават през такива периоди (поради най-различни ясни и неясни причини) и за напред. Скоро се видяхме с едни приятели с детенце малко по-голямо от Цвета. Преди винаги е било страшно контактно, но на тази среща цялото време изкара заровено в майка си. Очевидно беше в привързан период.
Още нещо. Сега, като се постопли, извеждай го по разните детски кътове с какички, които забавляват децата. Те обикновено имат подход, пък и на дечицата им е интересно и много лесно се отпускат.


ПП Бобо е страшно готин с новата прическа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина любима играчка/ предмет ще е важна част от преодоляване на болезнената привързаност. Добре е да проявяваш много внимание към предмета, който си нарочите, в смисъл да го "къпеш", гушкаш, да му говорите заедно- така твоите грижи, насочени към играчката, ще са като проекция на твоите майчински грижи и внимание, и тя ще те "замества". Можеш и да сложиш малко от твоя парфюм на играчката- така тя ще мирише на теб. Всичкото това го пиша в случай, че все пак Бобо си намери такава любима играчка. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем нормално е,чета,споко.За жалост ли,за радост ли,и аз не знам.Така е бил братът на мъжа ми,свеки разправя разни емоции,най-вече с акането й на отворена врата и втораченият в нея малък пич.... Опитай се да се радваш на това,детето те обича и така ще си остане завинаги.Ще ти е трудно и досадно понякога сега,ама така са мъжките майки.Не го изоставяй за дълго,за да не го травмираш,иначе после ще се вкопчи още повече в теб. Целувки.

Много е пораснал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ау,Чета този момък Бо ли е,къде са му къдриците,майтапа на страна ама много е порастнал,да ви е жив и здрав.А за привързаността какво да ти кажа нормално екато си ги гледаме сами и незнаят баби,дядовци и отчасти татковци,защото те татковците са за по 2 часа вечер има няма.Мислила ли си за ясла,колкото по малки тръгнат толкова по-лесно свикват и стават самостоятелни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мислила съ за ясла, даже намерих подходяща (нали Бо е с алергии).
В момента съм в процес на търсене на работа и намеря ли си, веднага го пускам.
Опцията с гледачка не ми харесва по две причини - финансова и това, че няма да контактува с други деца толкова, колкото в яслата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леле колко е пораснал малкия....Честита ви прическа, така прилича на голямо момченце

Да ти кажа и Митака беше така докато не тръгна на ясла.Ти мислила ли си да го пускаш?Там със сигурност ще стане по самостоятелен.А може и да е от зимния период през който сте се стояли повече време в къщи.Сега като почете разходките из парка с другите деца е много вероятно да се отпусне.
Стискам палци да мине бързо тоя период.

Чак сега видях, че и Бимба ти е предложила този вариант

Редактирано от iva78 на 16.03.05 22:06.

Може и от това, че бяхме затворени толкова време вкъщи да е. Преди беше много контактен. Откакто падна първия сняг спря да иска да слиза от количката. Сега вече излизаме без нея, защото иначе рискувам да си седи в нея нон стоп.
За яслата писах по-горе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо да кажа честита прическа на Бобо!Къде отидоха къдричките?

Аз до колкото знам има такъв някакъв период в развитието на децата,даже ако не се лъжа някой беше пускал подобна тема преди време.
Това е както в един момент започват да се страхуват от непознати.
Дано успееш да го накараш да преодолее проблема.

Ох,като чета такива теми и си мисля,какво ли ме чака и мен.....

Успех и да кажеш после как си се справила,за да е полезно за нас останалите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!
Няма ги! Изчезнаха завинаги подозирам.

Проблемът е, че не че се плаши от неподнати, а по-скоро го е страх да не го изоставя като че ли бих могла Само че той не го осъзнава за съжаление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако съдя по собствения си опит е нормално. Михаела не беше така, но точно на тази възраст (1 г. 9 мес.) Мартин беше абсолютно същият. На площадката пълно с деца, а той ме дърпа да си играе с мен, децата изобщо не съществуваха за него (с изключение на кака му). Ако го оставя на една приятелка (нея я виждаше всеки ден, защото детето и е колкото Марти и постоянно бяхме заедно навън) само за минута - да вляза в магазин или да купя кафе - започваше да плаче, изобщо не даваше да му се губя от погледа. Обикновено вървеше хванат отстрани за панталона ми да не би да ме изпусне някъде. Но за разлика от Борис, Мартин като видеше баща си и забравяше за мен.
Мартин се промени за 2-3 месеца, според мен под влияние на следните фактори - тръгна на ясла (за 3 седмици) и веднага след това отидохме на море за 25 дни (почивахме в станция, оградена отвсякъде - т.е. дворът и е постоянно пълен с деца, а и през останалото време си седяхме в кафето на станцията - т.е. той беше постоянно сред много хора). Докато преди това цяла зима беше само с мен (и само вечер и с баща си и сестра си). Тези 2 месеца го промениха до неузнаваемост. Това състояние се израства - при някои по-бързо, при други по-бавно, но минава. Според мен това изобщо не е повод за притеснение.
Мартин сега е много контактен - ако има деца не ни търси, отива при всеки, който има желание да играе с него и даже с непознати хора по улиците се закача.

Само да добавя, че и аз в тоалетната ходех само с Мартин - той просто не ме пускаше сама. Честно казано и досега понякога е същото, само че вече придружено с безкрайните въпроси от сорта на "Мамо, изака ли се?"

Редактирано от edna_mama на 16.03.05 23:38.

Не искам да ти плаша, но може и да не е период. Наша близка има такъв проблем с детето си. Тя го роди много трудно, дори можеше да го загуби и после не го пускаше от ръцете си. Сега е на 5 години. В градината яде само, но вкъщи майка му го храни. Ходи с нея в тоалетната и т.н. Най-лошото е, че в момента тя е бременна и се чуди какво ще стане като се роди бебето.
Може би не е лошо да се опиташ да разговаряш с него. Възможно е просто още да не е разбрал, че като те няма после ще се върнеш пак и да се бои, че ще изчезнеш. Говори му, че ще се върнеш. Отначало излизай за малко, за да разбере, че няма страшно.
За неконтактността не се притеснявай-и Митко беше така. Изобщо не можеше да се заиграе с децата в парка. Дори след месец на яслата не можеше да се впусне да контактува с децата. Но май е нормално. Някъде четох, че чак след три годишна възраст децата започват да търсят контакти и да си сътрудничат.
Успех и дано е период и премине по-скоро!

Горе-долу на същата възраст и Рали ги правеше тези номера, но с баща си В общи линии аз и досега не съществувам, когато той е наоколо... Но най-страшно ставаше, когато той искаше да излезе навън. То не бяха писъци, тръшкане, истерия.
Преодоляхме го като сложихме едно ниско столче до прозореца (ние сме на нисък партер) и когато той излизаше задължително минаваше покрай прозореца, за да й помаха. Сега вече, много рядко, ме кара да идем да махаме на тати (ако се сети изобщо) Това продължи ~ 1 -2 месеца, но след това тръгна на ясла и започна да се тръшка по други поводи...

Друго ми направи впечатление от твоите постове - недей да чакаш да си намериш работа и тогава да пускаш Бо на ясла - ще ти трябва поне месец, за да се адаптира, пък и болестите... Пускай го отсега, няма да сбъркаш Колкото по-голям става, толкова ще му е по-трудно. Аз пуснах Рали на ~ 2 год. и чак сега започна малко да посвиква. Е, все пак тази зима имаше доста вируси, та се е случвало за 1 месец да е ходила по 1 седмица, но и Бо ще трябва да си "отболедува" Няма страшно - просто го пусни!

Ралица, 20.Х.02г.

Не се притеснявай Чета и ние минахме този период.
Сега пак ме търси, но се успокоява с "мама отиде на магазинчето"

Това продължи от година и половина до близо 2. После нещата си идват на мястото.

Опитвай се да го оставяш при някого за малко, за да свикне, че ти се връщаш.

Това е период на страх от изгубване на майката и просто трябва да се преодолее.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

До 1 година децата се отъждествяват с майката.
След първата година в един момен осъзнават че тя и то не са едно и също нещо и се появява белезнение страх да не би тя да изчезне.
При едни деца е по-силно изразен.
Не се притеснявай, насърчавай го да контактува.

Наистина е много пораснал - Да ти е жив и здрав!Сладур!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вики беше по същия начин лепната за мен. и то при положение, че отначало живеехме със свекърва ми, т. е. имаше контакти и с други хора. огромното ни желание (мое и нейно) да ходи на детска градина се провали още първия ден. след престой от 2 часа в детската градина я прибрах плачеща, с висока температура и повръщаща. хем тогава е била 4-годишна. всъщност май опитите за отделяне от мен (което естествено беше неизбежно) й докараха нервен стомах - получава спазми за повръщане при всяко по-силно напрежение.
ходила е на гости при другата баба (също в софия), пътувала е без мен, аз съм отсъствала за по няколко дни. много от разделите (пътувания, гости, разходки) ги е очаквала с желание, но едновременно с това е страдала, че се отделя от мен. страдаше си тихичко, дори когато отивах на работа и се разделяхме за 7-8 часа.

донякъде започна да го преодолява в предучилищна възраст. записахме я в полудневна предучилищна група, защото беше крайно време да свикне да живее в детска среда. (тя чудесно играеше с деца, но при условие, че аз съм наблизо.) всяка сутрин плачеше и не искаше да се разделяме. когато я взимах обаче виждах, че е доволна от игрите с децата. постепенно свикна и да закусва там, което си беше постижение.

в първи клас - голяма радост, много вълнения, откри учебната година с поздрав от името на първокласниците, удари пред строя първия училищен звънец.... на следващата сутрин - рев. плаче и не иска да влезе в училище без мен. няколко пъти е повръщала в класната стая. беше много болезнено и за нея, и за мен. отне й около 2 месеца да започне да ходи спокойно на училище.

миналата пролет - беше почти на 9 години, когато пожела за пролетната ваканция да отиде при много близка семейна приятелка в сандански. радост! с такова нетърпение очакваше да я заведем. очите й се напълниха със сълзи, когато се разделяхме, но тя все пак се усмихваше. прекара седмица там плачейки постоянно, почти без да се храни, отново спазми и повръщане... и добро настроение единствено в деня преди да я вземем. обяснението й: харесва й там, харесва хората, при които сме я оставили, има много забавления в града, НО просто й е мъчно за мен... не че като е в софия сме по цял ден заедно...

габа: беше на 5 месеца, когато се върнах на работа и наехме жена да я гледа. на 1 г. и 10 месеца я пратихме на ясла. свикна бързо. ходи на гости при бабите и за по няколко дни без да плаче. единствено е преживяла тежко две мои командировки за по 10 дни - единия път беше на година и пет месеца, а другия път - на две години и 5 месеца. и то тежкото се изразява в това, че вечер е питала до побъркване къде съм и по-трудно е заспивала. нищо общо с емоциите на кака й, която тайно е плакала в банята...

та така, не знам дали зависи от характера на детето или от подхода, или и от двете заедно... при габа предприехме тактика на ранно отделяне, за да не се получи изобщо залепване и резултатът е налице. не мога да знам обаче дали просто не си е такава - приспособима и независима.

да добавя, и за двете деца мама и татко са номер едно в предпочитанията, просто габа не го приема твърде болезнено, когато за малко ни няма.

не мога да дам съвет защото при нас всичко е коренно различно, Тоши е на същата възраст на 24. юни 2003 година е, обаче аз се върнах на работа, когато още нямаше и годинка, гледа го сестра ми, гледа го мъжът ми, мама е идвала, с две думи когато кой е свободен, ходи и на ясли, много е контактен, като види детенце и веднага тича към него, но не ввсички деца му откликват, дори на етажа имаме едно момиченце Тоши като го награби на прегръдки и тоне може да избяга, много е внимателно да не го блъсне да не го удари, и вика: Мамооо, ела ме отърви от това бебе;))))))
Той веднага започва да гуши децата и да им се радва, повече обича да си играе с по-големичкиот него,
сега обаче забелязвам че като се прибера и идва и ми се навира да го гушкам, гуши ме, радва ми се, явно времето което прекарваме заедно е малко;((((

моят съвет може и да не е много смислен, но според мен трябва да го оставяш и на някой друг, имам впредвид баби, н абаща му, на някой на когото разчиташ, защот още е трудно за детенцето,
аз кат омалка бях такава, все се държех на мама за полата, ей така от края държа дане избяга;))), трудно ми беше, признавам си, пратиха ме на лагер 2 ден аплаках и дойдоха и си ме прибраха, не съм ходила на детска, винаги вкъщи са ме гледали, баби, лели и т.н.
Трябват му контакти на детето.

П.С. моята съседка си даде и тя детето есента на яссли, сега започна работа от вчера всъщност;)), но Алекс ходи от септември месец, той беше като Бо, не искаше и при баща си да стои, по-малък е от Тоши с 2 седмици, но и той почна много рано,
ще се оправи не се притеснявай полека лека ще започне да контактува

нещо се е случило, което е повлияло силно и е довело детето до това състояние. Опитай се да разбереш каква е причината. Ако може да говори поговори с него. Но причина има и това е първата стъпка, която според мен трябва да се предприеме - да се разбере защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, на 1 година и 9 месеца ще ти обясни каква е причината!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе то дърти хора па не знаят как да си споделят проблема... Все пак по някакъв начин трябва да се разбере... как иначе ще се помогне....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сорри, че така се намесвам... Ако наистина си решила да даваш детенце на ясла и си търсиш работа, моят съвет е да го пускаш вече...за да може да свикне постепенно. Особно като чета за "Болезнената привързаност"...Аз бях така, пуснах Калоян на ясла през септември, и започнах тогава да си търся работа, а я намерих през март! Но се радвам за това, защото в началото беше доста трудно. Първо ходи до обяд, поболедува си, през седмица...и т.н.Но имаше врме за всичко, за да свикне и чак тогава аз тръгнах на работа...
Та така де, не чакай да намериш работата и тогава да го пуснеш...Ще ти бъде трудно, а и вече се постопли...така, че помисли...
...поздрави....

Редовно го оставяме на свекърва ми, когато ходим някъде - поне един път в седмицата. Отделно, когато ми се наложи да изляза по работа някъде, го оставям да го гледа сестра ми или майка ми. Не е като да не го оставям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се сещам за някоя случка, която да го е провокирала да се държи така, а и това стана постепено, не изведнъж.
А и не може да говори - плямпа си само някакви неразбираеми неща - нищо смислено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 17.03.05 15:20.

Проблемът е, че яслата струва 200лв. на месец, а освен доходите на таткото, нямаме други освен майчинството. Не можем да си позволим аз да стоя вкъщи, а той да ходи на ясла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие си знаете най-добре...Съветът ми беше съвсем добронамерен! От опит ти казвам, че ако пък започнеш работа и го дадеш на ясла, и трябва всяка седмица да отсъстваш по три-четири дни, освен ако работодателите ти не са ти добри познати или роднини....едвали ще те гледат с добро око!

Другото спасение е да имате баба или бавачка, като резервин вариант...

Редактирано от Bety 123 на 17.03.05 15:45.

Баба няма, но има дядо. Ако се наложи, ще спасява положението временно пък да видим...
Благодаря за съвета!
Ще го мисля и това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това поведение е просто класика за възрастта му. И двамата имаха такива периоди. При Боби преминаха за около 7-8 месеца, при Лъчко за около 5-6.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ох милото ще се оправи, аз се радвам че Тошето не е такова, като се има впредвид аз каква съм била, все за полата на мама;((((,
но това се надраства успокой се, само че като сирешила да го даваш на ясли се подготви психически че много плачат, някой дори и повече, мъчат се, Тоши например за 2 седмици свикна, но като вземехме ни се сърдеше и се държеше ужасно, сега вече ходи с интерес и огромно желание, пустите му болести само дето не ни пропускат;((((

Не се тревожи Според мне няма никаква случка, просто някой деца са по-чувствителни... Аз и брат ми сме гледани по един и същ начин, при еднакви условия - брат ми и до днес й се обажда поне един път на ден - не, че не е самостоятелен и вироглав, дори - просто е много привързан към нея При мен нещата не седят така Поговори и с педиатъра, ако трябва с психолог - може да те научи на някои тайни техники, но според мен просто трябва да си имаш едно наум, че е така и да го "упражняваш' в самостоятелност - обяснявай му до припадък, че излизаш за малко и веднага се връщаш и мнооооооогоооо си го гушкай при завръщанката Ян също започна да реве за мен напоследък, но бързо се залисва и забравя Е, ако липсвам повече от 5 часа седи на прозореца и ме чака с едни големи тъжни очи и през 2 минути пита :"Мама?" и който там е с него обяснява, че ей сега си идвам
Ама той наитина много е порастнал И без къдри е много сладък Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко подобрение от днес - заигра се в пясъчника където имаше и други деца. Направо не е за вярване!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз забелязвам такова нещо при Моника. Тя тъкмо се беше поотракала и се беше научила да контактува с децата без да се крие като мишка зад мен, и ето, че стана студено и контактите с децата силно намаляха. Сега се постопли малко, и аз си мислех, че всичко ще си е както преди зимата, но се оказва, че тя е станала пак плаха и неуверена. Дори на пързалката не искаше да се качва отначало. Измисля си разни причини, като например, че имало буболечки в пясъка и не знам какво си...Но предполагам, че скоро пак ще свикне:)


Monika 11.12.2001

Че има деца коите не са като моите и твоето....

Моите си реват за мене :) Баткото спря да реве като го оставям на градина на 6 (срам и позор)

малкия пищи все едно го коля в момента в който ме види да си слагам обувките докато разбере, че и той ще излиза с мен.....

Не е "смъртоносно", чета, преодолява се с възраста .Ти му се радвай че реве за тебе, че като пораснат спират и почват да не ни искат

А бе хем се радвам, хем ми е криво, защото като го оставям така реве, че все едно го изоставям, чак на мен ми се доревава. Сега пак по-рядко го оставям, ма като тръгне на ясла какво чудо ще е не знам. Да взема да го пращам някой друг да го води ли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен е период и ще отмине. Ние така есента (Валери беше почти на 2 г.) като отидохме за 2 дена при свекърва ми, която живее в провинцията, мъника не искаше и за секунда да се отдели от мен. Буквално наистина и до тоалетната ходех с него. Много се изнервих, направо не ми се ходеше следващия месец отново като каза мъжът ми, че иска да пътуваме. Но за мое голямо учудване - на следващото ходене се държеше съвсем различно и си беше самостоятелен. С майка ми нямаше подобни проблеми, защото тя го гледа през деня, докато съм на работа, така че си стоеше с нея без проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Rampelina на 18.03.05 17:38.

Нали ти казвам - всичко ще е наред - "не'а ' са плашиш!"
Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надявам се по-бързо да отмине, че е голям проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Що не ходите заедно в яслата - да си играе с децата там - по-лесно ще свикне с обстановката..... Аз също смятам да пускам Ян през есента и започвам с "промоцията" При нас е готино, че учителката му ще е същата, която е отгледала и мен и поне за мен няма да е огромен стреа - как го гледат и т.н. Пожелавам ви поне 3 пъти по-готина "другарка"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как така заедно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така - говориш с учителките, казваш, че скоро ще го пускаш там и питаш дали може да идвате (ти и той) да играете в яслата, докато децата са навън. Не във всички ясли разрешават външни хора, но предполагам, че не изглеждаш много страшно и ще направят изключение Ако разрешат - питаш кога излизат обикновено и гледаш да се класирате поне през ден Пускаш го в техния пясъчник, а ти лафиш с госпожите, примерно... Така ще се отпусне, според мен и по-лесно ще стане прехода с пускането САМ на ясла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е супер идея, но тъй-като преди да тръгнат им искат стандартните изследвания, в нашата ясла не позволяват таквиз неща! И аз преди 2 години опитах - Тц!Не стана!
Има логика, но пък нали същите деца играят заедно в градинката!

Но пък при вас може да разрешат, пробвай!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета, ако трябва - направи изследванията, тогава..... На нас ни го предложи госпожата тоя вариант, но може и да е защото се познаваме почти 25 години Сега осъзнавам, че не е много коректно за останалите деца и родители.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами 100%. Не знаеш ли че децата реват само на мамите? като командироаш някоя баба или таткото да го води и не плачат :)

Не си го слагай толквоа на сърцето. Аз с големия ревях като го оставях в яслата и в градината по пътя за работа :) Сега ми е смешно :) С малкия джаста праста бързо бързо го "зарязвам", ухилена, и то детето чак нему остава време да се разреве.... Помотам ли се малко и надува гайдата, или така се стиска в мене, че ще ми отскубе врата...

Споко...израства се..... а и не те съветвам да не го оставяш - нека си свиква, а и ти имаш нужда от разтоварване от време на време. после си и по добра мама .
Аз нали няма на кого да ги оставям вечер и в почивните дни, с тая астма забрави за бавачки .... и все си го мъкна с мене и мъника е решил че му принадлежа и е задължително да реве като отивам на работа а той остава на градината .....

И аз имам такива наблюдения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите