|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Болезнена привързаност
[re: Bety 123]
|
|
Автор |
Чeтa () |
Публикувано | 17.03.05 15:56 |
|
Баба няма, но има дядо. Ако се наложи, ще спасява положението временно пък да видим...
Благодаря за съвета!
Ще го мисля и това.
| |
Тема
|
Re: Болезнена привързаност
[re: Чeтa]
|
|
Автор |
lenny (дразнител) |
Публикувано | 17.03.05 16:05 |
|
Това поведение е просто класика за възрастта му. И двамата имаха такива периоди. При Боби преминаха за около 7-8 месеца, при Лъчко за около 5-6.
| |
Тема
|
Re: Болезнена привързаност
[re: Чeтa]
|
|
Автор |
tinta (мама) |
Публикувано | 17.03.05 16:40 |
|
ох милото ще се оправи, аз се радвам че Тошето не е такова, като се има впредвид аз каква съм била, все за полата на мама;((((,
но това се надраства успокой се, само че като сирешила да го даваш на ясли се подготви психически че много плачат, някой дори и повече, мъчат се, Тоши например за 2 седмици свикна, но като вземехме ни се сърдеше и се държеше ужасно, сега вече ходи с интерес и огромно желание, пустите му болести само дето не ни пропускат;((((
| |
|
Не се тревожи Според мне няма никаква случка, просто някой деца са по-чувствителни... Аз и брат ми сме гледани по един и същ начин, при еднакви условия - брат ми и до днес й се обажда поне един път на ден - не, че не е самостоятелен и вироглав, дори - просто е много привързан към нея При мен нещата не седят така Поговори и с педиатъра, ако трябва с психолог - може да те научи на някои тайни техники, но според мен просто трябва да си имаш едно наум, че е така и да го "упражняваш' в самостоятелност - обяснявай му до припадък, че излизаш за малко и веднага се връщаш и мнооооооогоооо си го гушкай при завръщанката Ян също започна да реве за мен напоследък, но бързо се залисва и забравя Е, ако липсвам повече от 5 часа седи на прозореца и ме чака с едни големи тъжни очи и през 2 минути пита :"Мама?" и който там е с него обяснява, че ей сега си идвам
Ама той наитина много е порастнал И без къдри е много сладък Поздрави
| |
|
Малко подобрение от днес - заигра се в пясъчника където имаше и други деца. Направо не е за вярване!
| |
Тема
|
от зимния период ще да е май:)
[re: Чeтa]
|
|
Автор |
bejb (слънчице) |
Публикувано | 18.03.05 14:22 |
|
И аз забелязвам такова нещо при Моника. Тя тъкмо се беше поотракала и се беше научила да контактува с децата без да се крие като мишка зад мен, и ето, че стана студено и контактите с децата силно намаляха. Сега се постопли малко, и аз си мислех, че всичко ще си е както преди зимата, но се оказва, че тя е станала пак плаха и неуверена. Дори на пързалката не искаше да се качва отначало. Измисля си разни причини, като например, че имало буболечки в пясъка и не знам какво си...Но предполагам, че скоро пак ще свикне:)
Monika 11.12.2001
| |
Тема
|
Мен знаеш ли кое ме шокира....
[re: Чeтa]
|
|
Автор |
[desi] (мама) |
Публикувано | 18.03.05 14:25 |
|
Че има деца коите не са като моите и твоето....
Моите си реват за мене :) Баткото спря да реве като го оставям на градина на 6 (срам и позор)
малкия пищи все едно го коля в момента в който ме види да си слагам обувките докато разбере, че и той ще излиза с мен.....
Не е "смъртоносно", чета, преодолява се с възраста .Ти му се радвай че реве за тебе, че като пораснат спират и почват да не ни искат
| |
Тема
|
Re: Мен знаеш ли кое ме шокира....
[re: [desi]]
|
|
Автор |
Чeтa () |
Публикувано | 18.03.05 14:39 |
|
А бе хем се радвам, хем ми е криво, защото като го оставям така реве, че все едно го изоставям, чак на мен ми се доревава. Сега пак по-рядко го оставям, ма като тръгне на ясла какво чудо ще е не знам. Да взема да го пращам някой друг да го води ли...
| |
Тема
|
Re: Болезнена привързаност
[re: Чeтa]
|
|
Автор |
Rampelina (мама на Вальо) |
Публикувано | 18.03.05 14:48 |
|
Според мен е период и ще отмине. Ние така есента (Валери беше почти на 2 г.) като отидохме за 2 дена при свекърва ми, която живее в провинцията, мъника не искаше и за секунда да се отдели от мен. Буквално наистина и до тоалетната ходех с него. Много се изнервих, направо не ми се ходеше следващия месец отново като каза мъжът ми, че иска да пътуваме. Но за мое голямо учудване - на следващото ходене се държеше съвсем различно и си беше самостоятелен. С майка ми нямаше подобни проблеми, защото тя го гледа през деня, докато съм на работа, така че си стоеше с нея без проблем.
Редактирано от Rampelina на 18.03.05 17:38.
| |
|
Нали ти казвам - всичко ще е наред - "не'а ' са плашиш!"
Поздрави
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|