Вики беше по същия начин лепната за мен. и то при положение, че отначало живеехме със свекърва ми, т. е. имаше контакти и с други хора. огромното ни желание (мое и нейно) да ходи на детска градина се провали още първия ден. след престой от 2 часа в детската градина я прибрах плачеща, с висока температура и повръщаща. хем тогава е била 4-годишна. всъщност май опитите за отделяне от мен (което естествено беше неизбежно) й докараха нервен стомах - получава спазми за повръщане при всяко по-силно напрежение.
ходила е на гости при другата баба (също в софия), пътувала е без мен, аз съм отсъствала за по няколко дни. много от разделите (пътувания, гости, разходки) ги е очаквала с желание, но едновременно с това е страдала, че се отделя от мен. страдаше си тихичко, дори когато отивах на работа и се разделяхме за 7-8 часа.

донякъде започна да го преодолява в предучилищна възраст. записахме я в полудневна предучилищна група, защото беше крайно време да свикне да живее в детска среда. (тя чудесно играеше с деца, но при условие, че аз съм наблизо.) всяка сутрин плачеше и не искаше да се разделяме. когато я взимах обаче виждах, че е доволна от игрите с децата. постепенно свикна и да закусва там, което си беше постижение.

в първи клас - голяма радост, много вълнения, откри учебната година с поздрав от името на първокласниците, удари пред строя първия училищен звънец.... на следващата сутрин - рев. плаче и не иска да влезе в училище без мен. няколко пъти е повръщала в класната стая. беше много болезнено и за нея, и за мен. отне й около 2 месеца да започне да ходи спокойно на училище.

миналата пролет - беше почти на 9 години, когато пожела за пролетната ваканция да отиде при много близка семейна приятелка в сандански. радост! с такова нетърпение очакваше да я заведем. очите й се напълниха със сълзи, когато се разделяхме, но тя все пак се усмихваше. прекара седмица там плачейки постоянно, почти без да се храни, отново спазми и повръщане... и добро настроение единствено в деня преди да я вземем. обяснението й: харесва й там, харесва хората, при които сме я оставили, има много забавления в града, НО просто й е мъчно за мен... не че като е в софия сме по цял ден заедно...

габа: беше на 5 месеца, когато се върнах на работа и наехме жена да я гледа. на 1 г. и 10 месеца я пратихме на ясла. свикна бързо. ходи на гости при бабите и за по няколко дни без да плаче. единствено е преживяла тежко две мои командировки за по 10 дни - единия път беше на година и пет месеца, а другия път - на две години и 5 месеца. и то тежкото се изразява в това, че вечер е питала до побъркване къде съм и по-трудно е заспивала. нищо общо с емоциите на кака й, която тайно е плакала в банята...

та така, не знам дали зависи от характера на детето или от подхода, или и от двете заедно... при габа предприехме тактика на ранно отделяне, за да не се получи изобщо залепване и резултатът е налице. не мога да знам обаче дали просто не си е такава - приспособима и независима.

да добавя, и за двете деца мама и татко са номер едно в предпочитанията, просто габа не го приема твърде болезнено, когато за малко ни няма.

не мога да дам съвет защото при нас всичко е коренно различно, Тоши е на същата възраст на 24. юни 2003 година е, обаче аз се върнах на работа, когато още нямаше и годинка, гледа го сестра ми, гледа го мъжът ми, мама е идвала, с две думи когато кой е свободен, ходи и на ясли, много е контактен, като види детенце и веднага тича към него, но не ввсички деца му откликват, дори на етажа имаме едно момиченце Тоши като го награби на прегръдки и тоне може да избяга, много е внимателно да не го блъсне да не го удари, и вика: Мамооо, ела ме отърви от това бебе;))))))
Той веднага започва да гуши децата и да им се радва, повече обича да си играе с по-големичкиот него,
сега обаче забелязвам че като се прибера и идва и ми се навира да го гушкам, гуши ме, радва ми се, явно времето което прекарваме заедно е малко;((((

моят съвет може и да не е много смислен, но според мен трябва да го оставяш и на някой друг, имам впредвид баби, н абаща му, на някой на когото разчиташ, защот още е трудно за детенцето,
аз кат омалка бях такава, все се държех на мама за полата, ей така от края държа дане избяга;))), трудно ми беше, признавам си, пратиха ме на лагер 2 ден аплаках и дойдоха и си ме прибраха, не съм ходила на детска, винаги вкъщи са ме гледали, баби, лели и т.н.
Трябват му контакти на детето.

П.С. моята съседка си даде и тя детето есента на яссли, сега започна работа от вчера всъщност;)), но Алекс ходи от септември месец, той беше като Бо, не искаше и при баща си да стои, по-малък е от Тоши с 2 седмици, но и той почна много рано,
ще се оправи не се притеснявай полека лека ще започне да контактува

нещо се е случило, което е повлияло силно и е довело детето до това състояние. Опитай се да разбереш каква е причината. Ако може да говори поговори с него. Но причина има и това е първата стъпка, която според мен трябва да се предприеме - да се разбере защо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, на 1 година и 9 месеца ще ти обясни каква е причината!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе то дърти хора па не знаят как да си споделят проблема... Все пак по някакъв начин трябва да се разбере... как иначе ще се помогне....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сорри, че така се намесвам... Ако наистина си решила да даваш детенце на ясла и си търсиш работа, моят съвет е да го пускаш вече...за да може да свикне постепенно. Особно като чета за "Болезнената привързаност"...Аз бях така, пуснах Калоян на ясла през септември, и започнах тогава да си търся работа, а я намерих през март! Но се радвам за това, защото в началото беше доста трудно. Първо ходи до обяд, поболедува си, през седмица...и т.н.Но имаше врме за всичко, за да свикне и чак тогава аз тръгнах на работа...
Та така де, не чакай да намериш работата и тогава да го пуснеш...Ще ти бъде трудно, а и вече се постопли...така, че помисли...
...поздрави....

Редовно го оставяме на свекърва ми, когато ходим някъде - поне един път в седмицата. Отделно, когато ми се наложи да изляза по работа някъде, го оставям да го гледа сестра ми или майка ми. Не е като да не го оставям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не се сещам за някоя случка, която да го е провокирала да се държи така, а и това стана постепено, не изведнъж.
А и не може да говори - плямпа си само някакви неразбираеми неща - нищо смислено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 17.03.05 15:20.

Проблемът е, че яслата струва 200лв. на месец, а освен доходите на таткото, нямаме други освен майчинството. Не можем да си позволим аз да стоя вкъщи, а той да ходи на ясла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие си знаете най-добре...Съветът ми беше съвсем добронамерен! От опит ти казвам, че ако пък започнеш работа и го дадеш на ясла, и трябва всяка седмица да отсъстваш по три-четири дни, освен ако работодателите ти не са ти добри познати или роднини....едвали ще те гледат с добро око!

Другото спасение е да имате баба или бавачка, като резервин вариант...

Редактирано от Bety 123 на 17.03.05 15:45.