Напоследък си мисля,че така свикнах с името Рая... а преди дори не го харесвах толкова много и голямо чудене падна как да се кръщаваме (до 6-я м. на бременността й виках Гого и бях убедена, че ще е момче :))))
А татето абсолютно отказа да участва в избирането и одобрението на име и седеше с каменна физиономия и за всяко предложено от мен име казваше, че му харесва или че "става" Майката ги решавала тия работи :)
Реших да е на свекърва ми или свекър ми (с буквите Г и Р), а имах и няколко любими имена от именниците в нета и направих една бърза фокус-група с приятели и познати и Рая обра овациите. Следващо по популярност беше Ния и съм си го запазила в актива занапред, дай Боже

Дали името определя и част от съдбата на човека? Сигурно... Тук във форума има много красиви имена и ми е интересно как сте ги избрали? Една позната например нумероложка й беше казала да си кръсти детето Виктор и тя така направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кръстих дъщеря си Гергана, защото термина ми беше на Георгиов ден на 6-ти май /не че не родих 1 седмица по-рано/ и баща ми се казва Георги. Много харесвах името Лора и все казвах, че ще се казва така, ако е момиче, ама като родих и се завъртях на 180 градуса и казах Гергана за почуда на всички. Сега от време на време й викам Лора, за да видя как би било, но това име въобще не й отива. Тя си е родена просто за Гергана.

Редактирано от new* на 12.03.05 22:17.

Аз ще раждам вече и въобще не сме решили как ще е с името на бебана. На мен Ния също ми харесва. Въобще аз обичам кратките имена , които не стават за съкращения и умалителни /още от ученическите ми години, когато на една Цветелина викахме ЦУЦА и тя много се нервеше/

аз пък исках името на бебето да звучи и на български и на други езици!много ме беше яд че много чужденци въобще не могат да произнасят името ми, и ми казваха Азя!исках и слънчицето да си има имен ден!и да има и хубаво съкръщение!
дъщеря ми стана Елена!
и така!колкото до това за късметът от името съм чувала че в името трябва да има букви от началото и края на азбуката и е хубаво да е по-кратичко,за да има късмет човечето!също съм чувала че ако кръстиш детето си на някого то взимало черти от характера на човека и съдбата му!до колко е вярно не смея да коментирам защото имам доказателства и в двата полюса!нито аз нито мъжът ми сме наследили чертите от характерите на хората на които сме кръстени!същевременно имам позната чието внуче е кръстено на мъжът и тя казва че открива отрицателни черти у него същите като у мъжът си! и още нещо свързано с такива съвпадения,малко в страни от темата,казват че 100 години преди потъването на Титаник била написана книга за кораб Титан и се описввало как при първият му круиз се забил в айзберг и потънал, а се смятало че по принцип не може да потъне!
май се поувлякох и изляззах от темата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И нашия татко каза, че майката трябва да избере името на бебето. Категорично не желаеше да е на името или дори на буквите на неговите родители. Та, аз запретнах ръкави и запрелиствах една книга "Имената на българите от А до Я". Исках името да е българско, да има имен дени /понеже знаехме, че ще е момче/ да образува правилно формата за бащино име с наставките - ов, -ев. Това последното, мисля, че е много важно за мъжките имена, защото после се развихрят едни спорове за наставките в бащините имена, че чак ум да ти зайде. Доста време преди да забременея си бях харесала името "Калоян" и като разбрах, че означава "хубав Иван", и има имен ден /иванов ден/ и Калоянов/Калоянова звучат добре, въобще не се поколебах и го кръстих така. Майка ми се казва Иванка, но и да не се казваше така, Калоян пак щеше да е Калоян. Сестрата от детската консултация му вика Коко и ние започнахме да му викаме така на галено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Елена е има, което и аз много харесвам.
Ние пък имахме следните изисквания:
Да е българско.
Да има както дълга форма, така и умалителна. Познавах един Панайот, на когото собствената му майка му казваше Понко.
Ако е момче, презимето на децата му да звучи добре. Примерно съпругът ми е Милен и аз не харесвам особено Миленова, но какво да се прави.
Да има имен ден и желателно да има поне буква от някой баба или дядо. Това последното не бе задължително, но при наличие на толкова много имена се предполага, че все ще намерим такива дето да докарват на бабо-дядовските. Противно на общото мнение аз харесвам традицията детето да се кръщава на някой от предците. И не защото очакваш подкрепа от тях, а просто така - защото са ни отгледали и са дали всичко от себе си, за да сме такива, каквито сме. И така - свекър ми е Георги (но той вече си има внук на него, така че отпадаше), свекърва ми Донка, майка ми Маруся и баща ми Теньо. И в този ред на мисли първоначално се майтапехме, че ще кръстим бебето Марадона - на двете баби.
И така - умувахме, умувахме и избрахме Михаил за момче и Деница за момиче.
Е, с имения ден малко се издънихме, но позлваме имения ден на бабата - Андоновден.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста умувахме над името на сина ни .... Още като разбрахме, че съм бременна, избрахме Ния за момиче, Виктор за момче. За мен името има пожелателен смисъл и, разбира се, трябва да звучи добре. Ния беше моя избор, защото много харесвам героинята на Талев - добра, умна, скромна, красива Виктор беше изборът на мъжа ми - това име винаги му е харесвало, а аз нямах нищо против предвид на горепосочените критерии
И бяхме спокойни, че сме наясно за името. Да, ама не. Едни близки приятели се сдобиха със син преди нас и го кръстиха Виктор Реших, че имената не може да се повтарят и започнахме да ровим в нета и мозъците си за друго Аз имах различни предложения - Данаил, Добромир, Благовест - таткото все имаше възражения Накрая се спряхме на Александър, макар и там той да имаше някои резерви. Сега и аз не мога да си представя нашето малко слънчице с друго име
Държах да не е кръстено на никой, защото аз вярвам, че, ако детето носи нечие име, то се отразява върху характера и живота му. Съпругът ми е ярък пример - страшно много прилича по характер на дядо си, слава Богу не само по отрицателните му качества

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ние го иzбирахме по следните критерии:
да е кратко
да се иzговаря лесно от българи и германци
да се пиШе лесно (че да не й се налага да го повтаря буква по буква)
да си подхожда с фамилното име

не се съобраzявахме с буквите на баби и дядовци и не сме мислили мъжко име, zаЩото навреме раzбрахме, че Ще е мома.

Аz исках Леа, а мъжа ми Лара и до последно никой не отстъпваШе.
Като се роди и акуШерката пита как Ще се каzва аz само кимнах в посоката на мъжа ми и си мисля "да каzва каквото Ще", той пък вzе че каzа Леа в моя чест и проблема се реШи

Да допълня само, че като бях във вторият месец и оЩе не мислех zа имена сънувах една дългокоса жена, която ми каzа, че Ще родя момиче и да я кръстя Лейла, пък аz й викам, че това име ми zвучи малко по екzотично (не че е лоШо) и дали не може да го модифицирам в Леа (аz все с моите паzарлъци) и тя каzа, че може и "Леа". По принцип не съм суеверна, но неЩо ме караШе от вътре да държа на това име

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво съвпадение - и аз исках Ния на героинята на Талев, но майка ми е Наталия и щеше да стане на нея :)))))
А свекърва ми беше златен човек и също като Кенга харесвам традицията - в пожелателен, не задължителен смисъл - да се кръщават децата на баба и дядо. В крайна смета, това остава след нас...
А сега мъжа ми е най-доволен, защото като го питат на кой е кръстено детето, казва "На майка ми".
И той искаше имен ден и се оказа, че на Архангеловден празнуват Раите, та сме доволни :)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даа и ако кажеш, че си и зодия риби всичко ще си дойде на мястото

Аз си знаех че ще съм със секцио просто шансовете за естествено след 40г са 10% и се засуетих да избера подходящ в номерологично отношение ден за Виката.
А не първо беше името.
Осъзнах го в едно с мисълта, че съм бременна.
Докато се оформи пола все и виках Радослава. И все ме беше страх да не се роди момче и да се окаже после гей

Пази боже, то може и момиче пак гей да се окаже ама ...................хм
Сори
Та Маика ми (Радка) харесваше много това име и беше починала близо месец преди да зачена. Още ми е рана от това а тогава можете да си представите какво беше..........
Едва после се замислих, че името и съчетава имената на двама души, които много обичам. И двамата много с висок дух и много борбени, и двамата умеещи много неща икоито са ме научили на много.
Посла започна борбата с цифрите. Бях решила да иам 2 имена и всека да си измисли по едно. Знаех по скоро какво не искам за нея. Не исках да е колеблива, не исках да е болезненео амбициозна и нехаеща за другите. Исках да умеме да печели и да е добросърдечна. Вече в последните някола седмици го юрнах мъжа ми за неговата част от името и няколко дена преди термина тои рече Виктория. Исках да е на 22 Сруваше ми се че така щеше да дръпне повече от нашия род - аз съм на 2 март 62 , баща ми на 2 април 22, а майка ми на 2 септември 25 В петъка ми беше последната консултация и започнах да се пазаря за датата. Тои вика не - идваш на 21 понеделник - той си гледа графика човека какво го е грижа за мойте уравнения . Аз започнах нещо да се суча да се пазаря......... Не вика идваш в 7.30. В понеделник. Викам си те докато са наканят, та да ме наблюдават та това онова - станало утре. Да ама не. В 8.00 бях забучена като Христос. Викам си леле боже заа едната бройка изпущам датата. Дали пък не трябваше да съм по- настоятелна. Да си имам нерешителната глава..........
Е то като има да става - става.
До 22ч се опитвах с индуцирано раждане - не стана. Аз само се моля да устискам до утре И в десет инщо се разпаникосаха, че се губят тоновете на бебето от лекарството. Маска ми слагаха, обърнаха ме на лява страна само и само да се закрепи. По едно време идва сестрата и ми обяснява много загрижена, че доктора е решил да ме оперира сутринта. А аз едва не подскочих от радост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите