оглушаване при 3-годишните

40 отговора 1676 прегледа
#1

оглушаване при 3-годишните

габа ще навърши 3 г. след месец. от известно време подозирам, че има проблеми с чуването. една случка тази сутрин ме убеди, че не съм се излъгала.

ето случката:
габа се мотка в хола. от вратата й казвам да дойде с мен в банята и да си измие зъбите. тръгва, значи вероятно е чула, но се спира до масата и започва да разглежда останалата от снощи книжка. може пък и да не ме е чула. отново я поканвам в банята. никаква реакция. повиквам я по име. не чува. за пореден път й обяснявам, че е време да си измие зъбите. поглежда ме - значи чува! и отново се навежда към книжката. може би все пак не чува! приближавам се. обяснявам търпеливо, че след малко тръгваме за детска градина и е време вече да си измие зъбите. с най-невинния поглед и най-учудения гласец ме пита: "какво казваш, мамо?"

нормално ли е някои деца на тази възраст да оглушават така? вики някога не ме дочакваше да си довърша изречението и вече изпълняваше каквото искам от нея, а това магаре...

Отговор
в отговор на yanita_ #2

Re: оглушаване при 3-годишните

Ама ме уплаши с това заглавие. Уф.
Че и аз гледам една наближаваща трите години мома, на която по мое мнение още при раждането са и оперирали ушите и когато благоволи да ме чуе на каквото кажа се отговаря с не искам, не или няма.
Някъде във форума едно мама беше писала, че детето и живеело на приципа -говори си не ми пречиш.
Май и нашите са от същата партия.
Някой път след неколкократно повикване от моя страна и неизпълнение ми издиша парата и я грабвам и помъквам към изпълнение на поставената задача.
За съжаление не е това начина, но пък досега не съм намерила по-добро решение на проблема.
Ако ти успееш казвай. Приемам съвети.

Отговор
в отговор на Despina #3

Re: оглушаване при 3-годишните

И нашата е така- е на година и 5 месеца е ама все не чува какво и казвам и се прави че не вижда кьде ходи(гледа настрани а вьрви напред) или ходи заднишком.
Като беше по малка си сьбираше очите, като види че сме в паника се смееше. понякога си натискаше нарочно едното или другото око или ги тьркаше едновременно. Та я водихме на специален преглед при специалисти и и прави ха какви ли не тестове и прегледи. Нищо не установиха.
Според баща и обаче правела всички тези номера да и обрьщаме внимание и да се шашкаме.
Та явно че след определена вьзраст се правят че не чуват или не виждат


Отговор
в отговор на yanita_ #4

Re: оглушаване при 3-годишните

Май е нормално. Борис е на почти 2, но и той не чува. Знам, че е чул и ме е разбрал много добре, но се прави на абсолютно разсеян.

Един пример. На възраст около 3 години майка ми ми е казвала нещо, а аз съм й отговаряла "На мене ли ми приказваш?"

Отговор
в отговор на Чeтa #5

Re: оглушаване при 3-годишните

Направо се притесних, четейки тези работи. Дано да не е нищо сериозно!!!

Отговор
в отговор на yanita_ #6

Re: оглушаване при 3-годишните

ха ха хаааааааааа.
Знаех си просто какво ще прочета.
И Лъката страда от избирателно чуване
Само да видим аз докага ще издържа.
Пробвай един прост похват - като не те чува за нещо което искаш - прошепни - че искаш да я водиш да си купите сладолед или пък да и купиш нова кукла или да и пуснеш новото филмче.
Ще останеш изненадана от новата анамнеза - чува шепот от 10 метра и то при насрещен вятър

Отговор
в отговор на lenny #7

Re: оглушаване при 3-годишните

абе аз лесно ще пробвам, ама като трябва да избирам между измитите зъби и яслата (че малко след 9 ч. почти не пускат закъснели) хич не ми е до експерименти. хващам под мишница и директно отнасям в банята.
иначе вечер след къпане редовно чистим ушите и ги проверяваме дали работят. тогава няма пропуск, но държи точно до излизането от банята...

виката пък я е треснала една частична амнезия - пращам я вечер да се приготвя за лягане и тя след половин час пристига от детската стая да ме пита какво съм й казала като съм я пратила там....

ама като се прибера и кажа, че в колата има кутия дънкин донатс изведнъж всички чуват и помнят, че трябва да донеса кутията от гаража.

Отговор
в отговор на yanita_ #8

Re: оглушаване при 3-годишните

и АЗ ДА СЕ ВКЛЮЧА ПО ТЕМАТА.Боги е на 3.5години и също чува избирателно.Оказа се обаче че наистина не чува защото третата му сливица толкова е порастнала че запушва евстахиевите тръби.В понеделник ще го оперират.Ако често имате проблеми с гърлото и носа проверете и този вариант.Иначе на тази възраст са толкова разсеяни и вглъбени във своя собствен свят че ни приемат ни предават.

Отговор
в отговор на yanita_ #9

Re: оглушаване при 3-годишните

Ето какво прочетох в рубриката за детско здраве на предпоследния "168 часа":

"Децата страдат и от серозен отит. Той представлява негнойна течност в средното ухо, често съпроводен от намаление на слуха. Най-често боледуват децата от 2 до 5 години. Трудно е родителите да разберат, че детето има проблеми със слуха. Често тези деца са смятани за разсеяни и непослушни, докато не се установи истинската причина за поведението им."...

Дано не е това. Просто се сетих за тази статия, като прочетох заглавието на темата ти. Може детето просто да си кара бебешкия пубертет.


Борис - 29.09.2003
Отговор
в отговор на yanita_ #10

Re: оглушаване при 3-годишните

Хехеее и при нас го има проблема с "оглушаването" особено като се гледа интересно филме или трябва да се обуят пантофите :))

Понякога си мисля че говоря на стената!
И "проблема" видимо се изрази преди месец някъде!
Е ние сме с месец по-малки от вас - през май става на 3 :)

Мога само да изразя съпричастност :)

Отговор
в отговор на yanita_ #11

Re: оглушаване при 3-годишните

Същата работа е и при нас - безкрайно избирателно чува
Но като я нарамя да я нося и се почва едно ритане, едни шамари..., аз съответно полудявам - и сава страшно

Между другото някой да знае как да я отуча да удря където свари?

Ралица, 20.Х.02г.
Отговор
в отговор на honey13 #12

Re: оглушаване при 3-годишните

я да се пробвам аз пак да пиша тук- Имам чуството че на тази възраст се имат вече за големи,сиреч сами могат да решават какво да правят и понеже ние не сме съгласни с това ела гледай какво значи "сблъсък на интереси",най-безобидната реакциа просто е да се направи ,че не те чува

Отговор
в отговор на honey13 #13

за удрянето

не знам дали работи при всички деца, но още при първия опит на габа да посегне да удари някой от нас, й хванахме ръцете и строго й обяснихме, че така не се прави. повече не се опита.

ако се случи да протестира, когато е насилствено нарамена и понесена в правилната посока, вариантите са два (преценяваме според ситуацията): или я хващаме още по-здраво, за да не се съпротивлява и й обясняваме, че трябва да слуша (не е толкова садистично, колкото звучи), или започва люшкане, гъделичкане и гушкане, докато гневът й премине и се разсмее.

Редактирано от yanita_ на

Отговор
в отговор на yanita_ #14

Re: и все пак

трябва да проверите дали просто детето се е вглъбило в заниманието си и не в обръща внимание или има действително проблем със слуха. Не искам да плаша никой, но аз 2,5 години си мислех че сина ми не иска да ме разбере, че се прави на глух, а то се оказа че действително има проблем със слуха- намален слух. Отначало като ми каза лекаря почти реагирах че е невъзможно и казах че си чува ,но като ми обърнаха внимание, действително забелязах че несъзнателно съм започнала да му говоря много силно ,а ако шепна изобщо не реагира. Разбира се нормално е детето да не реагира ако се е заиграло и без да има проблеми със слуха, също и като малко дяволче да се прави на разсеяно , но не и постоянно.


Ицо - 9.02.2001
Отговор
в отговор на yanita_ #15

Re: за удрянето

Ако ти кажа, че пришки имам на устата от повтаряне, че не трябва да удря, няма да повярваш... Удря, ако види че няма ефект, започва да щипе, хапе - абе целия репертоар изрежда Като я гушна да седне в мен, с цел успокояване такива шутове раздава, че краката ми постоянно са сини. А понякога се извива на дъга и като ме прасне с глава в гръдната кост (която е чупена) направо свитки ми излизат...
И това, което най-много ме побърква - например аз й се карам, а тя удря баща си или кучето, или който й е под ръка...

Ралица, 20.Х.02г.
Отговор
в отговор на yanita_ #16

Re: за удрянето

А Кристиян е прекалено неориентиран и разсеян. Имам чувството, че за секунда вече е забравил, какво съм го помолила да донесе. Например сутринта докато оправях бебето го помолих да ми донесе кремчето -той обърна цялото шкафче и се заигра с пръчките за уши-естествено забрави за какво го бях изпратила, а след като му напомних се хвана за някаква дрънкалка ,та крем така и не донесе...

Отговор
в отговор на honey13 #17

Re: за удрянето

Това с кучето и бащата що ли ми е познато до болка....
Или ходи и щипе цветята
Вече все по - рядко се случва, но още не е минало

Отговор
в отговор на doroty #18

Re: за удрянето

На 3 месеца си го пратила за кремче???
Майтапя се, сигурно за баткото става въпрос - той на колко е?

Ралица, 20.Х.02г.
Отговор
в отговор на Grami #19

Re: за удрянето

Или ходи и щипе цветята
Е, това ме разби

Ралица, 20.Х.02г.
Отговор
в отговор на honey13 #20

Re: за удрянето

ми което свари бе то и у нас не е по-различно и след всичките шутове завършва,ти не си ми вече майка аз ще си търся друга.....,върви се оправяй после ,в такива случаи млъквам и се сърдя ама наистина не и говоря докато и омръзне и почне да ме еца ама мама е желязна

Отговор