С какво ви кара той да се чувствате специални? Мъжът до вас. Знам , че темата е много лична , но нека който има желание да сподели. Достатъчно ли е това , че се грижи за финансовите нужди на семейството, верен ви е и обича детето? Знам че не е малко, но все пак достатъчно ли ви е? Кое е специалното в мъжа до вас, какво прави той за да ви покаже , че сте желана, специална, единствена?И че е готов на всичко.
Може би е редно да споделяте и от колко време сте заедно:) А щом задавам така въпроса , нека да засегнем и другата страна-какво правите вие, за да го накарате да се чувства единствен:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На 3-ти март станаха 11 години.
Не знам дали може да се обясни. Това е нещо, което или го има, или не. Усеща се винаги и във всичко и не е свързано с помощ, пари или внимание.
Може да се прояви в това, че ми подарява цветя и на 7-ми и на 9-ти март, не само на 8-ми, че стои след тежък ден и преди следващ такъв, до 4 посред нощ да ми слуша терзанията, че не се притеснява да изрази отношението си към мен, където и пред когото и да било. В това, че се чувствам свободна и подкрепена във всичките си решения, и приютена и утешена, когато половината от тях се окажат погрешни... В това, че би започнал всичко от начало, ако се наложи заради мен... А, аз полагам всички усилия, за да не му се налага това... И се надявам, че му отвръщам със същото...

Егати нулевия интерес към темата.
Чудя се как ли да го тълкувам:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз това си мислех преди малко....даже я търсих
Но това сме го говорили много пъти, няма да повтарям пак, че ще ми скочат девойките, но наистина клуба някак загуби очарованието си, много момичета вече не пишат...както и да е
Аз утре ще се изкажа по темата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не, бре Прочетох я, но тя е адски дълга тема, така както си задала няколко въпроса наведнъж...
Айде, аз ще се прастраша да напиша малко
Кара ме да се чувствам специална с това, че ме обича. Показва ми го непрекъснато и от това се чувствам добре.
Не е свързано с нищо конкретно - покупки, думи, пари и т.н. Това са си глезотийки. Говоря за едни дребни, дребни нещица, които витаят във въздуха- поглед, жест, несъзнателна милувка, подкрепа, смигване... С годините тези неща се наслагват. Към тях се добавят и по- големите жестове, случки, жертви и компромиси.
Така ме кара да се чувствам специална

ПП. семейни от 5год

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заедно сме от 5 години,женени от 2.Много е добър.Показателното за мен е,че помни всички дребни и несъществени дреболийки за мен,без да броя задължителните рождени дни и т.н.Неа,които съм споменала или е видал веднъж преди години и в подобен момент той се сеща,а понякога аз дори не помня.Темата е интересна,но е дълга и затова може би не пишат,а и не е лесно да разкажеш добре всичко.Внимателен е,уважаваме,мога да разчитам на него.Аз,да ти кажа честно напоследък не полагам големи усилия да съм специална за него,ама...Пусто скучно ежедневие...Казва ми всеки ден,че съм красива,а това не всеки ден е така.Глези ме,без да се превръща в мухльо.Много неща са,не мога и да се сетя наведнъж всичко.Разкажи при теб как е и сама ще видиш "щекотливата" си тема...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вижте, знам че темата е щекотлива, знам и че си мислите , че не може да се обясни, но тъй като всички сме жени и знаем за какво става въпрос мисля, че разбираме много ясно дори и да не е обяснено като хората.
Аз да отговоря сама на темата си-пуснах я по-скоро защото на мен ми липсват тези неща, не ги виждам и не ги усещам и ми се искаше да си "сверя часовника"-аз ли съм прекалено лигава и нереалистична или наистина не получавам нещата , които би трябвало да получа. От това което чета до тук-точно за тези неща говоря, имала съм ги друг път, но не и от този човек. Сигурна съм че ме обича, но не ме прави специална, това ми липсва:( Третира ме акто приятел, като равен,с много уважение и толерантност. била съм "пич", но на мен ми се иска да бъда жена.Нали знаете-понякога да ме поглези, да ми отстъпи, да ми показва че съм желана:( Лошото е ,че знам за какво говоря-изпитвала съм ги тези неща и сега ми липсват.
Той ее много натоварен, зает с бизнеса си и ми изкриви преценката за нещата. Вече се чувствам виновна като изисквам , мисъл, време и внимание за себе си, мисля си , че си има достатъчно проблеми , за да го товарч и аз. Но в крайна сметка-имам право на тези неща нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ммммм,да....
Третирането като приятел го има и при нас.Не мисля,че е лошо.Ние сме преди всичко много добри приятели,и след това всичко останало.Разликата ни е 13 години,при някои това е проблем,но при нас-обратното.Той много добре ми помага със съвети,разбиране и подкрепа.Сега съм в този момент на неосъзнаване /ако мога така да го нарека/.В друга държава,други хора,нито език знам,нито знам какво искам да правя за напред и плюс едно тримесечно бебче,което ме поглъща изцяло...да,забравям за себе си и за мъжа до мен,отделям всичкото време за синчето си.
Кара ме да се чувствам специална с комплименти постоянно,с мили жестове,внимание,подаръци...работи много за да имаме всичко-супер.Гледа и да ми помага,когато може и има време.Смело мога да твърдя,че той вярва повече в мен отколкото аз в себе си.Съветите и напътствията му са много важни за мен.Кара ме да забравя всичко лошо и да вдигна глава.
Не му отвръщам винаги със същотоНо се старая.Приготвям хубава вечеря с вино за да седнем двамата,като се прибере от работа.Гледам да му оставям от време за релакс,да се занимава с нещо отпускащо и разтоварващо го.Отделям време вечер след като приспя малкия да се гушнем,да изгледаме някой филм,да поговорим и т.н.
Заедно сме от година и два месеца,но имам чувството,че го познавам цял живот.Харесвам най много у него това,че въпреки годините си /37/ има духа на тинейджър и зрелоста на голям и стабилен мъжЗдраво е стъпил на земята,не витае из облаците и не гради въздушни кули.
Затова е специален за мен,и затова аз се чувствам специална винаги до него !!!

П.П. Хубава тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш,разбира се,но не забравяй и най-важното - МЪЖЕТЕ СА РАЗЛИчНИ и ако не вишждаш дадени неща в твоя човек,това ни наи-малко не означава,че той не те обича.често има разминаване в представите,в изискванията.Точно затова и съвместния живот,за жалост,е низ от компромиси.Важното е да не са прекалено големи и да не са едностранни,защото тогава рано или късно се обръщат срещу теб.Това е.Можеш да изпробваш по някакъв начин твоя човек и да видиш какво е положението.Рядко представите съвпадат,мечтите още по-малко.Това,че си го изпитвала е хубаво,но не значи,че сега не е истинско.Освен това не забравяй,че всичко вече минало придобива неминуемо една романтична и сладостна окраска,която много често нямя нищо общо с релаността.Освен това и този,с когото си го изпитвала,ако заживеете заедно,миете чинии,сменяте пелени,ходите до тоалетната един след друг и т.н....всичко прекалено розово и романтично се поизпарява.Това,че си пич,в устата на някой звучи същото като това,че си принцеса в устата на друг.Аз ти изброих много хубави неща за нас,но не мисли,че не си мечтая за още сто други и ако ги имах,щях да измисля още сто!!! Не се давай на тези настроения.И аз често го правя и те не водят към добро.Търси положителните неща,представяй си колко по-лоши има.Има,които посягат на жените си,не ги питат за нищо и примери такива безброй.Провокирай го с нещо,за твое разнообразие и успокоение.Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не чакай някой да се оплаче от мъжа си или да ти сподели, че не се чувства специална. Зебелязвам от известно време, че кичът трайно се е настанил в този клуб. Във всяка възможна форма. Тук трябва да се пишат само хвалби, благодарности и да се чуват възторжени майчини възгласи. Особено като стане дума за мъжете и за татковците - от тях по велики нема. А как е наистина... Никой няма да си каже.
За никого не е тайна, че българските мъже не щат вече да се женят. Не щат да се обвързват със законен брак,защото им се струва, че така носят по-малка отговорност. Ми какъв мъж е този, дето не желае да поеме отговорност за жена си и децата си. Жените са се примирили и са се съгласили да живеят в конкубинат и дори са си намерили оправдание - "ами защото сме силни еманципирани. Да така е правилно и ние си имаме и си обичаме свободата". Това е обидно. Така са се изродили социалните ценности, че не са подминали и най-съкровеното - семейството. Предполагам, че и в клуба има много майчета, които ако си сложат ръка на сърцето ще си признаят че никак ама никака не се чувстват специални, поради простичкия факт, че татакото не е събрал кураж ад им предложи женитва.
А и след женитбата няма съмнение, че постепенно се настанява прозата на ежедневието и за романтика остават само броени мигове. Така че може би ще има желаещи да си направят литературното упражнение по темата, но аз лично се съмнявам в достоверността и искреността им