помагайте бъдещи и настоящи мамита.Съвсем скоро влизам в 9-я месец,от известно време имам чувството че се побърквам,поне така казва таткото.Не мога да спя нощем,постоянно ми е едно такова нервно притеснено,имам чувството че никой не го интересува какво ми е.аА таткото постоянно го опреквам че не ми обръща внимание,че не мисли за мен и бебо,и работата му е по важна,а като се замисля"трезво"доста ми помага -мие чинии,проска дрехи,чисти,но аз се чувствам най-самотното човече на света,защо е така, възможно ли е да от предстоящото раждане,незнам,дано ми мине скоро,,не искам и бебо да е тъжен като мен,искам да се роди най-щастливото бебе на света,но така може и да му вредя

За предродилна депресия не знам, не съм имала, но следродилната беше доста тежка за мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз бях същата. Особено към края. Все имах чувството, че не прекарва достатъчно време с мен.
Една вечер му викам "Измисли нещо. Дай да идем някъде за няколко дни, само ние двамата. Остават ни още само три седмици и после ще сме трима". Е, познай какво стана? На другия ден до обяд вече бяхме трима

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

,това явно е било най-доброто лекарство за това състояние,бебчо ти е погнал,той си знае работата,кога му е време да излезе

Калина се роди 21 дни преди термина и за мен дойде малко като гръм от ясно небе Честно казано не я очаквахме толкова рано. Хвана ме неподготвена и може би това засили депресията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предродилна депресия не съм имала. Но след раждането... 1-2 седмици беше ужас за мен. Отделно дето ме закараха у свеки, нова обстановка, затвориха ме с бебето в една стая по цял ден само да кърмя и да сменям памперси, не можех да спя... Постоянно исках да излизам навън, на въздух, простор, кефех се само да обиколя центъра от горе до долу. Само дето нямах често тази възможност. Имах нужда от развлечения, дори само от това да послушам музика или да погледам телевизия. А все ме упрекваха (майка ми, свекърва ми), че не съм искала да си гледам бебето, а само съм искала да излизам... Ей това най- ме дразни, неразбирането дори от най-близките хора. (А свеки беше решила на всичкото отгоре, че бебето до 40-тия ден не трябва да се извежда изобщо. И щом то не излиза - да не излизам и аз... Абе...).
Това състояние отмина след някоя и друга седмица. Но нещата се оправиха окончателно едва след като се махнах от свеки... но това вече е друга тема.

Редактирано от pety на 24.02.05 15:07.

Това, което описваш не ми звучи като депресия, а е просто (според мен) нормално състояние особено като ти е първа бременност. То не че при втора или последваща пак не се появява - аз в момента просто не мога да си представя как ще е с две деца, но съвсем скоро ще ми се наложи да го живея реално и всичко ще си дойде на мястото надявам се.
Аз предишния път нямах предродилна или следродилна депресия. Бях се изнервила преди да родя, защото все си мислех, че бебка ще се появи по-рано (тежеше ми, писнало ми беше, подувах се),а тя взе че закъсня с 3 дни. Но аз сама си го създадох това напрежение, като се самонавивах, че защото майка ми е родила и мен и брат ми преди термина, значи и аз така.

Сега, някъде към 6-я месец на бременността се бях депресирала яко, но то май не беше от бременността (въпреки, че може би тя утежни нещата ). Беше свързано с разправии покрай продаване и купуване на къща и местене, имаше период от 2-3 седмици, в който беше доста стресово и неясно всичко и се чуствах много зле. Но това отмина. Този път мисля да спра работа 3 седмици преди термина - предишния път го направих месец преди него и ме хвана съклет вкъщи. Колкото и да ми тежи в момента ставането сутрин, воденето на Анна на ясла, ходенето на работа и т.н. май го предпочитам пред стоенето вкъщи в очакване....Та мисълта ми е, ако не ходиш на работа, намери си нещо друго да ти запълва времето, което не е свързано непременно с бременността и бебето, за да не мислиш само за това.

Иначе след предишното раждане ме беше обхванала по-скоро еуфория и не се спирах първите няколко седмици. Но и това не е много хубаво май - защото майка ми беше с нас в началото и хич не й слушах съветите да си почивам докато е вкъщи и да поспивам. После като си тръгна ме налегна умората, но сега поне знам и ще се възползвам от всякаква възможност за почивка след като се роди бебето.

Анна 07/09/2002

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и мойта свеки ме вкарва в още по дълбока депресия,макар че сме отделно се меси навсякъде,сега като родя,очаквам кошмара да е двоен,но ооооооооо всеки си има къще и да си знае мястото,ако ще да се сърди но аз щи го кажа съвсем добронамерено,че мамата съм аз ,а не тя

спрях да ходя на работа от началото на 7-я,вече 2 месеца си стоя сама в къщи,излизам когато е хубаво времето,а преди не се спирах,толкова ми се промени живота,доста ми е скучничко,сега чакам бебо с нетърпение да разведри живота ми,ще си имам занимавка,много ми е мерак

ami az parvite 3-4 dni sled rajdaneto samo placheh /bez prichina/, no vsichko otmina kato losh san!
a predi da rodya byah mnogo po-razdraznitelna i naranima, no i tova izchezna!

[img]http://lilypie.com/baby1/050227/2/3/5/+2/.png[/img]