Наскоро повечето от нас се вълнувахме по темата на dodo_dodo за правото ни на почивка и спокойствие... но освен това от известно време се замислям сериозно и по друг въпрос- всички ние сме различни, живеем на различни места, гледаме си децата по различен начин, но всички ни обединяват няколко неща, едни от които са, че нямаме свободно време и че повечето сме работещи жени. Притеснява ме фактът, че покрай грижите за детето не ми остава почти никакво време за четене, а професията ми за мен е много важна и аз искам не просто да ходя на работа, но и да постигам нещо значимо...а това не става без четене и пак четене...
Всъщност споделете как успявате да бъдете добри майки и добри професионалисти, как успявате да поддържате квалификацията си, без от това значимо да страда и семейството... аз още не съм открила отговора за себе си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами как, от умора не мог ада заспивам вечер и вземам книгата и вечер чета малко или пък в автобуса докато пътувам, пътувам до работа по 1 час почти и 1 час вечер и така това е времето което имам, преди си мислех че като съм уморен аняма да стане но си взех книгата от работата и си я чета по малко вкъщи и има резултат, така вместо да лежа и да се чудя за разни работи, аз чета по 2 часа и заспивам, не ми се е случвало да си легна преди 12.30 вечерта

Да, моето свободно време е също не повече от 2 часа и така ми се иска просто да взема душ и да почета малко, но тогава пък мъжът ми започва да недоволства, че цял ден не сме се виждали и иска да поговорим за нещо...
и него разбирам, но мен кой да ме разбере

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, имам чувството че идеалното равновесие между работата и семейството /детето/ никога няма да се постигне. Гледам мъжа ми - той много държи на работата си, обича си я, но е и много натоварен и за да му върви там, това е за сметка на времето, прекарано с нас... Разбира се, той гледа да го направи максимално пълноценно, но все пак е малко в сравнение с времето на работа. Не мога и да се сърдя, защото виждам колко му е тежко, а и все пак основните ни доходи са от него. За себе си вече съм решила, че след 1 дете и 1 на път, кариера няма да правя, т.е. ще си работя това, което ми харесва и ще съм всеотдайна, но в рамките на работното време, за да мога като се прибера да имам време и за дечко/вците/. И без това татко й се прибира след 19-20ч., остава и аз да бачкам до тогава и тя/те/ горката да си се гледа само с бабите... За сега работата ми не е свързана с четене извън офиса, но пък ми се ще да си чета за себе си, но все не остава време за това /1 книга я чета вече от 1 месец/ ... може би като пораснат децата. Иначе и аз едно време висях по цял ден до към 20ч. в офиса и работа, работа, ама сега /поне на такава възраст/ детето има повече нужда от мен, а и аз от него /ей сега ще порасне и изобщо няма да ме търси вече.../

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е така е
аз се си вземам душ, докато мъжа ми с занимава с детето, и си играят по раничко, към 9.30
след това си лягаме и гледаме малко тв, и като заспят всички ме хваща сумнамбулата и отивам в другата стая чеми е съвестно да им преча, и тогава чета

Хората са казали, че две дини под една мишница не могат да се носят.
И това не само на думи е така.
За жалост жените в този перод от живота си, трябва да вземат много важно решение, а именно да решат кое за тях е по-ценно, работата или семейството.
Някои ще кажат, това не е справедливо и че не трябва да се стига до там, но повярвайте ми ... трябва.
Или модерната жена, трябва да се прости с мисълта за голяма кариера или от това трябва да страда семейството и.
Моята мама е лекар. Като дете страшно ми се е искало тя да си остава в къщи и да прекарва повече време с мен и брат ми, но уви това не ставаше.
Повярвайте ми стращно съм страдала от факта и винаги съм се дразнела, че трябва бабите да ме гледат. Едно дето им нужда от майка си и особенно през първите седем години. То не се задоволява с няколкото часа вечер, когато майка му е уморена от работа и гледа как да го нахрани и да го сложи да спи. То има нужда от присъствието и, от грижите и и вниманието и.
Мили мамчета знам, че ще изберете правилното решение за вас и вашето семейство.
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това ми е болна тема последните месеци.....

преди няколко години оставих работата си заради децата, така, просто я зарязах... сега се занимавам с друго, имам повече време, но не ми е така хубаво

странното е че напоследък постоянно имам шанс да се върна отново в сатрото поприще, но не смея...ще трябва пак бавачки, пак да ме няма с дни....колебанието ми е струв али си заради парите или да кротувам

мъж ми ме вижда, че не горя от ентусиазъм със сегашната работа и самия той леекичко ме окуражава /май/ да почна пак стария бизнес....

незнам, много е сложно кариера и деца, просто не стават двете заедно. като имаш време за децата се печелят по-малко пари, като има повече пари няма време за децата.....ужас...дилема...

В отговор на:

---

Повярвайте ми стращно съм страдала от факта и винаги съм се дразнела, че трябва бабите да ме гледат. Едно дето им нужда от майка си и особенно през първите седем години.

---

Ох така си е
Не ми остава никакво време И се чувствам толкова скапана в края на деня, а все още съм на 3/4 от работния ден
Дори напоследък се чудех как намирате време да влезнете в клубчето - на мен ако откъсна минутка две от работния ден, то ще е колкото да прегледам заглавията , а в къщи мъника изобщо не ме уставя да седна спокойно на компа
Време за четене - никакво А и работата ми е такава че изисква много четене
Всеки ден си правя някакъв график и в края на деня виждам как и колко съм изостанала

Родителите ми са с еднакви професии, така че можеш да се сетиш колко често съм виждала баща ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите