Може да не съм права ама във клуб Сватбени вълнения има много готина тема със забавни случки по време на сватбата.
Мисля, че ще е забавно за всички и отпускащо за бъдещите мами да си направим една тема само със забавни ситуации станали около раждането.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали ще ви е смешно, на мен сега след толкова години вече ми е...
На изписването суетня, хаос, слизам долу взимам дрехи търча горе обличаме се. Лудница както си трябва. Идва заветният момент появяваме се на вратата - аз и акушерката с бебчо. Нашият татко грейва и както си е с букет цвета тругва към мен. Аз грейвам щастлива че си го виждам и си отиваме у дома. Той приближава..... подминава мен и отива да си вземе бебето човека. Акушерката го върна да ми даде цветята и след това му даде бебо.
На въпроса след това защо ме е подминал, най-сериозно отговори (и си беше прав) "Аз теб днес те видях 3 пъти, а бебето още не бях видял!"

Преди да родя точно, с 10 см разкритие се бях затворила в тоалетната е не исках да изляза, там ме болеше най-малко , та една седеше пред вратата и викаше, Излизай бе, ти вече ще раждаш, а аз се инатих нещо... не е много смешно...

Като родих и видях бебето, се надигнах и попитах акушерката /на около 50 години/ :" И второто ли раждане боли толкова или не?"
Женицата се прекръсти и каза че за 20 г работа там не е чувала някой след раждане да пита подобно нещо За протокола - нормално раждане без упойка.

И пак за протокола - не съм родила още 2 път, не съм е решила дали въбще ще се случи пак.....но ще си искам упойка вече.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз бях секцио,но толкова ме беше страх от спиналната аналгезия,че предварително казах на доктора си да ми държи ръката,иначе не давам да ми слагат упойката.Като ме хвана,го питайте как се е откопчил от мен,но по едно време вика:"абе тая ръка ще ми трябва след малко".....Като ме хвана упойката и доктора започна да дезинфекцира корема ми,аз се забавлявах,че не чувствам нищо и по още не измитите участъци се натисках и се радвах,като малко дете,все едно това не беше моя корем.
На изписването-пълен провал.Слязох още преди да са включили камерата,мъжа ми тъкмо плащаше на касата....После една суетня...Той ми подаде букета доста сухо и грабна бебето от ръцете на акушерката и нищо не можеше да ги раздели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега се сетих ,че вече раждах и толкова ме болеше , че бях хванала ръката на доктора и го стисках с всичка сила, и той викаше "Пусне бе, ще ми счупиш ръката" а аз му виках "Ще ти я счупя, като не ми сложи упойка!!!" А от другата ми страна седеше 1 студент. И моя доктор вика " Напъвай бе, виж каква мускулатура имаш, цял живот се спортувала!" на което студента се надвеси над мен и попита" Извинете какво сте тренирала?"
Страшен въпрос за положението в което съм
Викам му : Айде с тия въпроси по-късно, а?
И ей такива неща...... Просто доктора ми е братовчед, далечен разбира се, но ми е близък, та затова сигурно така се държах...знам ли
Не щя да ми сложи упойка и това си е.....
Вчера се видяхме...викам му ще раждам пак, ако подпишеш че ще ми сложиш упойка....а той НЕ, вика на теб никога няма да рискувам да ти сложа упойка.....
Ми тва е, много връзки и накрая....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Grami на 31.01.05 14:09.

Ето и от мен една весела случка около изписването. Алекс беше от януарските бебета и за изписването трябваше солидно количество дрехи – и за мен и за него. Отидох аз в стаичката за обличане, а там ме чакаше голям плик с дрехи... блуза, пуловер, сукман,... шапка, шал, ръкавици, боти... Всичко необходимо. Облякох се аз барабар с шапката, шала и ръкавиците, но ми направи впечатление, че палтото ми го няма. Е, казах си, сигурно е останало в посрещачите навънка. Така нагласена излязох в предверието и се заредиха целувки, букети... Дойде време да се мятаме с бебо в колата и към къщи. И се оказа, че мъжа ми забравил да ми вземе палтото. Наложи се да съблече своето и остана милия по ризка и вратовръзка........ бррррррррр. Вълнувал се е човека... и забравил.
След това се сетих, че така за сватбата забрави личните карти и се връщахме да ги взимаме в поседния момент Явно така му се отразява повечкото вълнение

и тук имам какво да кажа.
преди почти 10 години. шейново. 30 април, неделя. рано сутринта, няма жива душа из двора на болницата. няма и мобилни телефони. мъжът ми отива да провери какво е станало с мен след като ме е оставил посред нощ да раждам и е бил изритан от болницата. отговарят му: "няма още информация, елате по-късно". отива си. след малко се появява баща ми, получава информация след като скандално не допуска да му откажат такава. тръгва си. пристига моят мъж, отново. казват: "родило се е момиче, добре е, вие роднина ли сте? той бащата преди малко беше тук." ?!?!
бързо са се изяснили кой кум, кой сват...

раждам габа. секцио. смях в залата, защото докторът все ме караше да си мърдам части на тялото, които изобщо не усещах... изваждат бебето и го отнасят за бебешките процедури. таткото отива да гледа. мен започват да ме питат за името на бебето и аз заявявам на всички, че този път таткото ще реши. влиза таткото и на въпроса какво име е избрал за детето отговаря: "а, не знам, питайте майката"

Хехе, това ми напомня моята случка от изписванито ни с Христи през 2000г. от Шейново.
Както и ти казваш, за изписването- суетня голяма.
Майка ми и баща ми пристигат от провинцията предният ден. Обаче от шейново решават,че ще ни изписват в неделя.
Нашите като хукнали за цветя, бонбони, всичко в последният момент. Родителите на мъжа ми и те.
Какво са се мотали, какво са се бутали, не знам. Все едно, не са очаквали да ни изпишат толкова скоро.
Та майка ми, решила, като ми носи дрехите, които изрично им казах-къде и какво, да тръгне в неделя нов чорапогащник да ми купува.
Да, ама аз вече съм в коридора на болницата, освободих в леглото, изписват ме и моито хора още ги няма.
Идват и майка ми в крайна сметка, естествено в неделя не могала да ми намери чорапогащник, а и моят не ми взела, даже.
Та елате да видите, как излизам тържествено от Шейново със бременният ми сукман, палтото и обула на бос крак високи ботуши.
Красота!!
Няма лошо, ще каже някой.
Да, ама има една подробност, че раждах февруари месец и навън си беше -10 градуса. Кучи студ ви казвам!
До ден днешен я бъзикам майка ми на тая тема- Изписа ме на бос крак от Шейново в най-големият студ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С първото ми дете. Раждане в България. Случката става с бившия ми съпруг - бащата на първото ми дете. Родих посред нощ. Още в родилното отделение се обадих на таткото и той ведната пристигна. Като видя дъщеря си се разплака, но не това е смешното. Явно е бил ужасно развълнуван, защото след това като се прибирал в къщи, някакви полицаи се опитали да го спрат за проверка, но той въобще не забелязал и не спрял. Те го подгонили, пуснали алармите, но той пак нищо не разбрал. Представяте ли си, сигурно е било някъде към един часа през ноща, жив човек няма по улиците, а той не може да разбере, че го гони полицейска кола. Както и да е, след като са успели най-накрая да го спрат се измъкнал с това, че преди малко станал баща и за първи път видял детето си. Разбира се полицаите са го оставили

С второто ми дете. Раждане в Англия. Този път таткото, настоящия ми съпруг, беше с мен. По едно време ни вкараха вече в родилната зала - заветната точка за всяка родилка. Оставиха ни сами. Аз продължавах да се мъча в болки. Във всяка стая имаше един комбиниран уред - телевизор, телефон, интернет, който имаше подвижда връзка и можеше да си го нагласяш както ти е удобно, за да го ползваш. По средата на една много дълга и силна контракция чувам таткото да казва: "Не мога да повярвам. Тук дори има и четири електронни игри" и започна да ми обяснява най-подробно какво представляват и как се играят. Аз обаче и думичка не можах да кажа. Когато контракцията ми свърши, го срязох с думите: "Това в момента въобще не ме интересува". Той не посмя да каже нище повече. Горкия, колко ли е бил притеснен. Не е знаел какво да каже и за да ме разсее се е опитал да направи нещо. Това го разбрах по-късно де, когато всичко свърши. Сигурно се е чувствал ужасно глупаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

СМЕШКА 1

секцио... ражда се Елена...
анестезиологът казва : 7ч15 мин...

аз го питам: колко секунди.......
той: /същисан/.... е ти пък сега, секунди.... де да знам

/преди това един астролог ми беше казал че било много важно в коя точно секунда се раждало бебето.... на какво ли не вярват бременните.... будали....../

СМЕШКА 2

2 родилки сме във ВИПа в Св.София. И двете с момиченца, заспали, и не пробуждаеми... , и на двете дясната гърда е със сплескано зърно, от което не може да се суче, и на двете бебетата не щат да се събудят първо, и не щат да сучат от дясна гърда хич... На свиждане са ни майка ми, Si Key, мъжа ми....
С колежката родилка се мъчим да накараме бебетата да се събудят - дърпаме ги за краката, за ръцете, щипем по носа, с триста зора бутаме дясните цици в устите им..., а те спят и спят... накрая изпадаме в такъв истеричен смях - и двете родилки и гостите ни..... бебетата се друсат по коремите ни от смях, аз забравям че съм раждала секцио... не искам да се смея, защото раната боли, обаче се скъсваме от смях и друсане..... Горкото ми коремче... как не се разши тоя шев тогава не знам........

Но бебетата така и не се събудиха тогава... но пък ние добре се похилихме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите