разговор в колата тази сутрин:
Габа: Мамо, много ли е студено?
Аз: Ами да, зима е.
Габа: И на мен ми е студено. Омръзнала съм. (!!!)
Аз: Ей сега пускам парното и ще се стоплиш?
Габа: Защо?
Аз: Защото ти е студено.
Габа: Да, много съм омръзнала. Защо ще пускаш парното?


преди няколко дни. габа дъвче дъвка след изричното предупреждение да не я гълта, а да я изхвърли, когато вече не й се дъвче. по едно време забелязваме, че вече е без дъвка.
Ние (аз и таткото): Габ, имаш ли дъвка?
Габа: Имам.
Ние: Къде е?
Габа: Няма я.
Ние: Глътна ли я?
Габа (с възможно най-учуденото изражение): Нееееееееее.
Ние: Къде е тогава, вече не ти е в устата?
Габа: Тука ми е. А, отиде си. Няма я вече.
Ние: В кофата ли я изплю?
Габа: Даааа, ама в една друга кофа....

Габа: Мамо, тия киви за мен ли са? Аз много обичам киви. Може ли една кива?

Габа: Мамо, ти защо си ми майка?
Аз: Защото съм те родила.
Габа: А тати защо е родил кака?

Боядисват се двете с викица с бои за лице и габа тича при мен: Мамо, виж кака как ме набои!

има и още....
ама вие сте наред сега.

хихихи, много сладко :)
така ме разсмя, особено това:
"Габа: Мамо, ти защо си ми майка?
Аз: Защото съм те родила.
Габа: А тати защо е родил кака?"

страшни капии са децата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За конкретен разговор не мога да се сетя в момента (те са толкова много, че се сливат), но моята сладурана не си затваря устата. " Ко туй?", "Зищо?" или някакви обяснения, от които може да ти падне шапката. Снощи казва на баща си : "Не ме закачай, сега съм дита (сърдита)"
Баща и: "На кой си сърдита?"
Вики: "На майкй ти", т.е. на мен
Баща и: "Защо?"
Вики: едно дълго обяснение със страхотни мимики.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

габа до неотдавна бъркаше "успях" и "уцелих", по-скоро ги взимаше за синоними и слушахме неща като:
- днес не уцелих да си изям всичко в детската градина
- не уцелих да се наспя
- уцелих да си догледам детското

любима дума в момента е "изобшо"
- днес не правихме снежен човек в детската градина, изобшо не правихме и изобшо не бяхме на снега.

а най-многто се забавлявам на песните, които е научила само като комбинация от звуци без да разбира отделните думи:
- кокошка край хамбара е "кокошка хамамбайа" - звучи толкова екзотично, че всеки път се скъсвам от смях като го чуя
други такива са:
- детство мое, ялно и балшебно, все се мъча, така си ми потйебно, всеки ден по е даболия да е от мен.
- мама мия, хий я гоо геен, мама, хаа дуу зист ю


оооох, как ме е яд, че не ги записвам тия бесери, разчитам само на паметта си, ама от егн-то ли, от що ли все не "уцелвам" да запомня всичко...

сетих се за един викин бисер - първата й осъзната зима - тя на 2 г. и половина, навън вали сняг на огромни парцали. ама беше от онези зими, когато се събуждаш и всичко е бяло. и викица до обяд стоя пред прозореца както си беше по пижама и гледаше като омагьосана. аз пускам коментар: "еееех, зимата вече дойде", а тя без да ме погледне пита: " ама как, с крака ли?"

Моята е на 3 г. Много говори, но още не може да казва звуци от типа
на "ц, ч, ш, щ". Същевременно за нея думата 'палав' има
малко негативно значение на 'непослушен'. Онзи ден нещо се
беше ядосала на баба си и я чувам да и обяснява:
"Ти си палава бабитка!" демек "лоша бабичка".

Относно зимата. Аз обяснявам на Вики, че баба зима ще дойде ще бъде студено, ще има сняг и т.н. А тя ме пита: "Къде е? Долу при люлките ли?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Готина тема. Готини дечица.
Аз почти всяка вечер се скъсвам от смях, ама и на мен ми е адски къса паметта
Сега се сещам за много малко неща.

...Въображаемите й разговори, в които се изживява като даскалка:
"Луна, кажи коя е тази буква? Луната не знае коя е. Виж, луна, тази буква е "З" Разбра ли?"
И после към мен доволна: "Аз казах на луната, че това е "З".

Когато излизаме. Аз: "Чакай да извикам асансьора"
Тя: "Не аз ще го извикам....Асансьооооорррр"
И после като слизаме надолу тя чете цифрите на етажите и коментира: "себен...не е себен, едно йе, само прилича на себен...шест, пет, "ч""...тук не мога да я убедя, че е 4, а не ч.

По пътя си говорим за марки коли. Тя: "Тази кола как се казва" Аз: "фолксваген"
Тя:"А тази?"
Аз: "Рено"
Тя:"А тази"
Аз: "Пак фолксваген"
Тя: "Ееее, не е фолксваген. Червената е фолксваген. Тази се казва, казваааа...Цвета"
Разговорът продължава в аналогичен дух и накрая завършва с обобщението:
"Вече познавам всичките коли, йееее"

сетих се и още нещо, което не е за изпускане:
габа: мамо, ще се обадя по телефона на софи.
аз: а как е номерът на софи?
габа: ами добре е.

и много обича да римува разни имена и думички: нинка-господинка, баба-габа-жаба, евка-бевка (извинявай, делфинче, това е твойта щерка), албенка-бабаренка, дрехи-мехи, панталони-манталони....

Хе, хубава темичка. И аз сума време се заричам да записвам, ама нейсе..

Сутрин рано, още е тъмно, а Ради се е събудил.
Ради: "Мамо, айде да таваме"(х10)
Аз:"Рано е още. Тъмно е. Няма слънце."
Ради: "Моля те, има лампи!"

Прибираме се от ясли. Слизаме от колата. Ради вижда луната и казва:
"А, луната появи, а къде звездите"

Ради: "Мамо, къде е сняга?"
Аз: "Ами, разтопил се е"
Ради"Къде се разтопил?"
Аз "Ами в земята"
Ради "Къде"
Аз" Ами станал е на вода"
Ради "Къде"..

Сутрин преди ясли.
Ради: "Бабо, къде мъглата?"
Баба му: "Ъъ"
Ради: "Мъглааата. Има мъгла. Няма да ходя на градина"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много сладурско.

Сега се сещам за това, но ще пиша пак.

Бременна съм в началото и лягам с думите “Ох, лошо ми е”. Габи казва:
-Мама е малко лошо.
-Да, мамо, лошо ми е малко.
-Мамо, къде е лошото?
-Ами, ето тук ми е лошо, на гърдите, където е сърчицето...
-Икам видя лошото. То къде е?
С тати много се смяхме...

И пак в този дух:
-Навън е - 3 градуса – казва тати.
-Ужас, много студено – отговарям аз.
Габи почва да повтаря:
-Ужас, ужас ... Мамо къде е ужаса?

А онзи ден ме пита откъде минавала кръвта, при което направо паднах... Откъде й е дошло на акъла, тя е само на 2г.3м.??? Та й показвах веничките...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите