Re: Изкарахме една нощ в Пирогов, но сме вече добре! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте, момичета,
Точно преди две седмици в четвъртък ни сполетя голяма неприятност.
Прибрах се от работа, Павчето си изглеждаше съвсем добре (сутринта бях забелязала, че не е в много добро настроение, но нищо по-особено). Вечерта си го нахраних в 20.00 часа, както обикновено. Започнах да го преобличам и забелязах, че единият му тестис е доста подут и зачервен. За всеки случай звъннах на дежурен педиатър в нашата поликлиника (не знаех дали да се притеснявам или не). Докторката ми каза да й опиша точно как изглежда. След обяснението ми, ме посъветва да заведем детето в Пирогов, за всеки случай. Още не се бях притеснила истински. Но, като го събу лекарят в Пирогов, тестисът вече беше станал огромен и тъмно-лилав. Съвсем тактично ми заявиха, че ако не се вземат мерки незабавно, имало опасност да загине

(после се усетиха да ми обяснат, че ставало дума "само" за тестиса. Най-вероятно било усукване. Оставиха ни там за наблюдение и евентуална операция (дори в паниката не бях разбрала, че имат предвид спешна операция през същата нощ). Оказа се, че съм сбъркала, като съм го нахранила, защото се наложи да се чака повече за операцията. Според лекарите, такова усукване било фатално, ако не се оперира в рамките на 3 часа, а операция преди 1 часа през нощта не можеше да се направи (което автоматично означаваше мин. 5 часа. Още повече, че последно му е бил сменен памперсът в 17.30. Тогава нищо не е имало. Но за часовете между 17.30 и 20.00 можеше само да се гадае).
Вече не помня какво подписвах. Беше нещо за пълна упойка. За някакви други неща, не помня вече. Като в мъгла ми е.
Направиха тестове и всички други необходими изследвания. В 01.30 часа качиха детето в операционната. През това време с баща му чакахме долу в кафето на Пирогов. Излишно е да ви обяснявам, че бяхме ни живи, ни умрели. При идеята, че в момента детето е с пълна упойка...Че го режат...Че може да остане без тестис...Ами, ако не му понесе упойката?!?!?!

След около 40 минути се закотвихме пред асансьора на операционната да чакаме. Тези допълнителни 10 минути ме сринаха тотално. Таткото беше буквално като обезумял (имах чувството, че е способен на убийство в този момент).
Дори в момента треперя, като пиша всичко това...
Най-накрая се отвори вратата на асансьора и излязоха д-ра и асистента му....с усмивка до ушите

.
Имало е усукване на тестиса, в комбинация с херния, но всичко е минало благополучно. В този момент се отваря вратата на съседния асансьор....Една усмихната сестра носи РЕВЯЩО (събудено вече от упойката) Павче!

. Надупчено, уплашено, после цяла нощ на системи, но вече здраво Павче.
....
Изписаха ни още на другата сутрин (официално чак в понеделник). Сега, точно две седмици след случката, на мама момчето не дава никакви признаци да помни нещо. Търчи си като изтребителче и всички сме безкрайно щастливи. Е, има едно малко белегче, ама то пък ще му е чарът

.
БЛАГОДАРЯ НА Д-Р ДУМАНОВ ОТ ПИРОГОВ!