Терминът ми беше на 28.08.2002г. Мъжът ми беше на работа на 26.08.2002г и ме бе оставил при майка ми в Младост защото в новия квартал където живеехме не познавах никой и ми беше скучно. Себим си и си говорим и аз усещам контракция. Погледнах часовника 13:00часа. Засякох следващата след един час. Нищо не казах на майка ми защото знаех, че ще се панира и ще ме изнерви. Звъннах на мъжа ми да дойде да ме прибере в къщи да си чакам на спокойствие. Той милия така се беше шашнал, че дойде за 10мин от другия край на София. Майка ми обаче разбра и почна да се върти около мен. Беше притеснена, че бъх решила да раждам без уговорки в Света София. Прибрах се в къщи , изкъпах се, направих си тоалета и зачаках. Контракциите ми станаха на 5мин. и аз с багажчето в болницата. Прегледаха ме и казаха, че нямам разкритие - да ходя да се разхождам. Както се оказа с моя цикъл съм си раждала всеки месец и за това си търпях и мълчах. Контракции на 3мин - отговор - ходи да се разхождаш. И така общо 4 пъти ме връщаха. Накрая ме приеха с контракции на 2мин. без разкритие. Настаниха ме в патологията да си лежа. Аз обаче не мажех да лежа и се разхождах в коридора за да направя разкритие, а и за да не преча на другите бременни които спяха в стаятя. В 02:00часа през ноща ме свалиха да раждам с 6см. разкритие. Събудихме със сестрата от патологията дежурния екип и те ме вързаха в предродилна да слушат тоновете. Всички отидоха да си пият кафето и нямаше кой да мине абе едно око да ти хвърли. Аз лежа и стискам зъби, не че не боли, ама така ме е боляло всеки месец. А и не исках да ги притеснявам. Извъртях се леко и си легнах настрани - не болеше чак толкова. По едно време минава една акушерка и ме вижда и като кресна тая жена: защо лежа на страни, вредя на бебето и кво ли не. Е вече кипнах. Много спокойно и обясних, че е нейно задължение да ми обясни спокойно как да застана и прочее и че ако им липства на екипа че не викам така ще кресна, че цялята болница ще събера да види какво става. Оставиха ме за сутрешната смяна. Застъпиха те дойде някякъв доктор, спука ми водите и като се започна... Кой не мина той не бръкна да види какво става. Аз вече имах и напъни. Мина един доктор който погледна през вратата. Казах му че почвам да раждам, а той ми вика "Споко имаш време." Аз пак си трая. Дойде друг доктор. Седна на леглото и с една мазна усмивка " Ти кога трябва да раждаш" Е вярвате ли ми че вече не издържах. Със същата мазна усмивка му обясник, че има късмет че съм вързана иначе ще стана да го обеся с кайшите за назидание на другите. Изниза се моментално. След малко мина една акушерка и като ме видя жената почна да ги събира, че раждам в леглото. А сигурно не бяха минали и 10мин. откакто бях говорила с доктора който ми каза СПОКО. Преместиха ме на магарето и родих веднага на 28,08,02г в 07:40 сутринта. Изроди ме акушерката , а докторът само пое бебето. Вдигна го високо и почна да го върти. Каза " Виж майче твоето момиченце". А аз умряла от ужас го попитах защо не плаче. Той спокойно ми обясни, че трябва да се аспирира и в следващия момент я чух да плаче. Тогава ми я подадоха и това беше най хубавия момент. Разминах се без шевове. Съжалявам само, че така и не видях повече тази акушерка и не можах да и благодаря, защото само тя ми обърна внимание. И въпреки всичко пак бих родила, но ще се замисля дали ще е пак там.

Бремеността ми мина на легло. Предния месец имах спонтанен аборт в 4 та седмица след прекарана нервна криза поради скандала, който ми спретнаха родителите на бившия ми в собствения ми дом. Та предупредени от лекаря да се пазим следващите 6 месеца, ние чинно си ползвахме презервативи. Е, да ама цикълът ми си започна съвсем редовно, но със слабо течение и силни болки, нещо нетипично за мен. На 10-тия ден каката (сестрата на мъжа ми, която е мед. сестра) ме заведе в кабинета на д-р Хаджирадев, защото там имало нов видеозон. Набързо му изрецетира симптомите, а той като ме погледна каза:"Честито, имате си бебче, желано ли е?", на което каката отговори веднага вместо мен с да и доктора ми предписа лекарства, 10 дни никакво мърдане от леглото и да дойда след това да видим дали има сърдечна дейност. Като излязохме от кабинета каката ми обясни, че ако е била казала за аборта директно влизам в болницата до самото раждане, а така ще си лежа в къщи. Е, лежах до 5-тия месец, когато получих втората бъбречна криза и се наложи да вляза в болницата, но там разбрах, че ще изляза като родя, което не ме устройваше, защото свадбата ми бе след два месеца, а докторите ме успокояваха, че щели да ме пуснат градска за уикенда за да се омъжа.
Една нощ обаче ме заболя страшно зъб и на сутринта ме изписаха да го лекувам. То лечението му продължи до раждането.
Теди бе определена за 16.07.2003, но на 10-ти започнаха болки в корема, разтройство и повръщане. Доктора каза да отивам в болницата. Там се усъмниха, че може да е нова бъбречна криза, която да предизвика раждането, а разкритието ми бе 2 см. Питаха ме какво съм яла , а то бе чиста чешмяна вода, нямах изобщо апетит. Откъде да знам, че било от шепата гъби, които ядох преди два дни, но когато се срещнах отново с тях ми светна. На другата сутрин Хаджирадев ме сложи на монитор и ме изпрати в къщи да чакам раждането.
Болките бяха слаби и си мислех, че няма да е толкова скоро. След два дни през два часа започнаха силно болки, но реших, че ми е още рано и си легнах да спя. В 1 ч през ноща ме заболя кръста и през 15 мин започнах да ходя до тоалетната. При едното от ходенията започна да сълзи нещо, падна и тапата. Събудих всички и хайде към родилно. Тапата паднала, но мехура се спукал някъде нагоре, а разкритието ми било едва 4 см. Каката веднага дойде и тя. Аз се пошегувах, че ако го карам на два дни с по 2 см няма да е скоро. Бях се обръснала, а за клизма решиха, че ми е рано защото съм щяла да раждам чак по обед. Настаниха ме в предродилна. Каката остана при мен. Персонал липсваше. В 5 ч ми изтекоха водите. Акушерката ме прегледа 6см, но ме успокои, че преди обед няма да стане. Аз не можех да определя кога имам контракция и кога не, сякаш всичко бе един напън. За да не ме боли напъвах. В 7 сутринта при един от напъните главичката тръгна да излиза. Каката извика акушерката, а тя веднага ми извика да задържа и да отивам в родилно. За отрицателно време екипа дойде, за да поеме бебето. В 7,07 Теди се роди и изплака.
Акушерката ме прегледа и каза, че трябва да ме шият. Д-р Димитров ме попита дали съм яла, а понеже бях решила, че няма явно да е тази нощ вечерта си хапнах стабилно, та ми направи 4-те вътрешни шева без упойка. Почти не ги усетих. И с клизмата се разминах, но този пясък накрая ми разказа играта. Оставиха ме сама в родилно, покриха ме с един чаршав и аз си го надигах, за да не ме притиска толкова силно. Не ви съветвам да го правите, защото на другия ден се наложи да ми бият 2 инжекции.
Лежах и гледах малката Теодора 2,850 49см. Лежеше си тихо и кротко. След два часа ме закараха в стаята, а когато след час станах от леглото ми донесоха и малката. Тя бе много послушна, плачеше само за да съобщи, че е гладна. С кърменето си нямахме никакви проблеми и тя наддаваше стабилно. Проблемите са ми сега, че вече станахме на две години, а все още малката иска да суче. Пък то и кърма имам, нищо че вече се върнах на работа, а тя ходи на ясла.
Изписаха ни след 6 дни, защото Теди все им се струваше, че е жълта, а аз з че съм анемична, та по два пъти на ден ни боцкаха да ни вземат кръв и се чудеха как така всичко ни е в нормите. Накрая дойде д-р Хаджирадев и каза, че ние сме си бели по рождение всички и било нормално, та ни изписа.

Колкото и да не ми се вярваше,дойде и моят ред да се разпиша тук.А този момент ми изглеждаше в необозримо бъдеще...На 23 август в 4 сутринта бях разбудена от една рязка и остра контранкция.Станах и видях,че съм се сдобила и с няколко капки кръв.Направих си кафе и се лепнах пред компютъра,където до обяд си комуникирах с повечето от вас (благодарностите после).Заради контракциите не се усъмних,че ще раждам,но...отидох за 1 час цели 5 пъти по голяма нужда.И се сетих,че една мама тук беше казала,че по това се познавало,че ще раждаш.След като хубаво ме нахокахте да ида в болницата,реших да минем оттам,отивайки на пазар,че на другия ден-24-ти любимият имаше РД и бяхме поканили гости.Та отиваме наобяд в болницата,без багаж,без документи,ей така,за един мониторинг и после на пазар.Но...до пазар не се стигна.Прегледаха ме и ми казаха,че имам 5см разкритие.Имах някакви нередовни контракции,ама чак пък да раждам...не бях готова и взех да се моля да ме пуснат да си ходя,та сигурно ме взеха за пълно куку.Беше пълно с раждащи и нямаше свободна предродилна,та по тоя повод ни пъхнаха направо в една родилна и ни зарязаха.Любимият хукна за багажа,аз се панирах пред мониторите и нито приемах,нито предавах.Така стана 5 часа следобяд и се весна една акушерка да ме прегледа.Каза-охо,работата наближава.Каза,че всичко вътре било много разтегливо,имала съм вече 8см и ме накара да легна на леглото,тъй като аз досега си седях на един стол и твърдо отказвах да повярвам,че ще раждам.Легнах и контракциите започнаха да стават доста гаднички.Даде ми една миниатюрна цивилизована тубичка с гел или иначе казано-клизма.Сложих си я,но нямаше ефект вече.Та взе да ме боли и взех да се превивам и за мой ужас тялото ми започна абсолютно неконтролируемо да се напъва.100 пъти четох,че не бива да се напъваш преди да ти кажат,но ние с мъжа ми си бяхме все така сами в стаята и никой нищо не казва.Сълзи ми течаха от усилие да не се напъвам,но...напразно.Не ми бяха спукали мехура и аз започнах да си се напъвам насериозно.Тогава се спука и водите изтекоха и аз в този миг вече разбрах,че мърдане няма-ще се ражда.Нямах време да се панирам.Влезе пак акушерката и като ме видя-ахна.Главата му се виждала,разтича се,повика още една жена,разкрачиха ме и се започна едно напъване...ей това ми беше най-гадното от цялото раждане.Контракциите се търпяха,но това напъване без контрол...мога да нарека тази крайна фаза с една точна дума-животинско.Мъжът ми стоеше до мен,стисках го за ръката и напъвах с всяка клетка на тялото си,беше гадно.Усещах бебето как слиза и бях убедена,че няма да мине през скромната ми долна дупка...Както си бях писала и преди тук,че от самото излизане на ббето ме е страх,така си и стана.Наложи се епизиотомия,но срязването не болеше.Направиха го когато започна една контракция и се усети като леко парване.След това напънах и бебето излетя като тапа-цялото и изведнъж.Добре,че акушерката беше една 60-годишна вряла и кипяла,та успя да реагира и го хвана,но политна назад.За малко да го запратя на пода.Плоьоснаха ми го на корема,едно такова горещо и мокро,мъжът ми плачеше до мен ,а аз само си мислех-ох,край,свърши се и се сетих за Яна,дето така казала и нейната докторка й казала-напротив,сега се започва.Викнаха една докторка,която се зае да ме шие и сега съм с конци чак до гъза,с извинение,но минават,това да е.Натиснаха ме и дръпнаха пъпната връв,плацентата излезе.Разгледах я,наистина е гадна,както казвахте,ама не можеше да не я видя.Мъжът ми сряза пъпната връз с голяма гордост.Сложиха ми система и при мен дойде възрастната акушерка и каза-"Мило момиче,от много дълги години не съм имала толкова перфектно раждане,толкова изцяло подпомагана родилка от природата,толкова смела раждаща.Иска ми се всички раждания да минават така,като твоето-точно като по учебник".Зарадва ме,разбира се с тези думи,кой не би се зарадвал?Убедих се,че и 100 тома с разкази за раждане да прочетеш,пак няма да си наясно какво точно и как става.Но вече мина и сега си имаме един малък Кристиян.Хм,малък-роди се 3600 и при това 3 седмици преди термина.Представяте ли си след 20 дни колко щеше да бъде...брр...тогава епизиотомията ми трябваше да е до гръбнака отзад...
Не ви пиша болници и имена,защото съм в Брюксел.Малкото чудовище сега само яде и сере,аз имам цици като на Саманта Фокс и голяма нужда от сън.Но...то не може всички хубави неща накуп.Желая на всички,които им предстои да раждат,да мине леко и безпроблемно.
И сега да благодаря пак на всички вас.Бяхте ми през тези девет месеца незаменима опора,утеха и полезни,особено тук,където няма кого да питам и разпитвам.Знам,че ще сме заедно и сега,когато смених статута-от бъдеща,на настояща.Хиляди,хиляди благодарности на всички за съветите,съпричастието и милите пожелания след раждането.Иска ми се да ви спомена поименно,но малкият глист сигурно ще се събуди и няма да ми стигне времето.Милион целувки от мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Blondi на 29.08.05 15:31.

Започнахме с едноседмично преносване и непрекъснати спекулации на тема секцио. В продължение на две седмици имаше от дъжд на вятър леки контракцийки, които – после разбрахме – бяха само подготовка към Големия момент. Начакахме се, но най-накрая и този момент дойде.

На 05.09. сутринта нещо бяло и слузесто изтече. След бърза консултация по телефона с лекаря, с който имахме уговорка, разбрахме, че било тапата. Записахме тоновете (за пети пореден път) и се прибрахме по живо – по здраво.

На следващия ден изтекоха водите. Обадихме се отново на доктора и тръгнахме към болницата. За своите перипетии няма да разказвам, не са интересни тук. Ще кажа само че не стигнах до приемен кабинет, тя трябваше да се оправя сама. И така. Приели я, записали пак тоновете на бебчо (перфектни както винаги), прегледали я (2-3 см разкритие в зависимост от дебелината на пръстите на преглеждащия; в Света София му казват „слагам една ръкавица“), приели я и й направили клизма (не било толкова гадно, колкото очаквала). Изръсих се бая парички за всички екстри, но си ги получихме. Е, питали я, дали е сигурна, че е за VIP-родилна зала, нищо че го пише в картона на челно място. VIP-родилната зала е хубава (бяхме я видели още на лекцията, която посетихме преди около месец и половина). Най-приятното е, че тя съвместява предродилна и родилна в едно, така че няма разходки из коридора, няма и висене в коридора след това. Но да не се отклонявам.

Аз се освестих и към 18 ч. отидох при нея. Още нямаше нищо. Само водите се доизтичаха, но иначе нямаше нито контракции, нито промяна в разкритието. Седях при нея докъм 22 без нищо да се случи. Акушерката тактично ми намекна да си отида, та да може тя да поспи малко – преди сутринта не се очакваше нищо. Прибрах се и си легнах.

Към 02 ч. се обади. Болките бяха започнали. Викала лекар, прегледал я. Нямало никаква промяна – 2 см разкритие, дебела шийка. Не искаше да отида при нея и аз пак се отдадох на Морфея.

В 05 ч. се обади отново. Звучеше коренно различно. Болките й бяха станали силни и начесто. Веднага отидох при нея. Занесох й дрешка и някакво мазило за нос, защото синузитът й точно сега беше решил да й запуши тотално носа.

Към 05:15 бях при нея. Тя лежеше на една страна. Имаше вече силни болки. Акушерката, която ме преведе, й „сложи една ръкавица“. Разкритието вече беше 6 см, а контракциите – стабилни и много начесто. Боцнаха й но-шпа в дупето и й включиха система, но каква – не разбрах. Трябва да е била окситоцин.

Към 06:00 отидохме до тоалетна. Заедно с изпишкването от нея започна да тече и кървава слуз. Акушерката каза, че така трябвало и че това били последните води – след тях бебето излиза. Дойде докторът. Прегледа я. Пълно разкритие, никаква шийка. Болките й бяха яки, а заради запушения нос и не можеше да диша както трябва. „Идва, идва!“ – това беше по-скоро писък от гърлото й. Веднага я качихме на масата. Вляха й нещо от спринцовка през абоката.

Два-три напъна бяха достатъчни: бебчо излезе.

Продишаха го и той изплака. Измиха го, повиха го и го сложиха в... и аз не знам точно какво е това, в което го сложиха. Бяха го настроили да затопля до 36.3°, но това не е единствената функция на тази джаджа. Както и да е. Тя го поиска и докато докторът я кърпеше (уж било малко, пък четири шева), бебчо лежа в прегръдките на мама.

Така се роди моят син. Нямах честта да срежа аз пъпната връв, но и без тая чест раждането на Борис-Михаил си остава най-великото събитие в живота ми. Накрая искам да кажа: мъже, присъствайте на раждането на децата си! Жени, изисквайте това от мъжете си. Както се изрази акушерката, „животът се ражда сред кръв, лайна и урина“. Приятно е да го направиш на чисти чаршафи, но трябва да го видиш и как се ражда – сред болката и кръвта. Иначе никога не можеш да оцениш мъченичеството на майката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 08.09.05 10:54.

И пак да допълня (дано не ставам нагъл вече):
Първата акушерка се казва Белишка.
Втората - Беляева.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето, че дойде и моето време да се разпиша в тази тема. Не мога да повярвам как излетяха последните месеци, имам чувството, че вчера видях 2те лентички на теста и изтичах при съпруга си с туптящо сърце да му съобщя новината-момент, който никога няма да забравя. А после- после се занизаха бремелинските месеци, за които мисля с такова умиление и сякаш мъничко ще ми липсват...
Първо да кажа, че прекарах по-голяма част от бременността си в България. Бях наблюдавана от д-р Капка Атанасова и акушерка Рени в Майчин Дом-Варна, на който съм безкрайно благодарна и от чиито грижи се надявам да се възползвам и при следващата ми бременност дай боже.
Всичко започна на 6.09 към 16:00, когато ми падна тапата. Когато я видях разбрах защо момичетата казваха, че не може да се сбърка с нищо. Известно време стоях на тръни и "дебнех" за други признаци, но си знаех, че тапата може да падне и доста преди да започне раждането и щом не последва нещо по-убедително реших да си лягам. И без това следващата ми консултация при гинеколога ми беше насрочена за следващия ден на обяд. Не знам защо, но не успях да спя цяла нощ. Към 9 часа сътринта започнах да усещам болки, подобни на предменструалните. Реших да се подготвя, взех си душ, обръснах се старателно и в 12 бях пред кабинета за консултация. След прегледа се оказа, че съм с 4см разкритие и лекаря се обади в болницата да ме чакат. Аз казах, че ще отида след 2часа, защото исках да си отида да взема мъжа ми и багажа за болницата, но той не беше сигурен дали идеята е добра. Така, че аз отидох сама в болницата, а майка ми отиде да вземе мъжа ми и багажа.
Така, че в 1:15 бях на регистратура , усмихната до уши. Като ме видяха решиха, че ще ме прегледат първо, защото били претоварени, а изобщо не вярваха, че раждам. Е, след като ме закачиха на мониторинг се убедиха, така че ми сложиха система, направиха ми клизма, както аз пожелах и зачакахме. Контракциите ми бяха на 3-4мин и продължаваха по около 50сек. Попитаха ме за епидуралната, но аз реших, че е рано. Мъжа ми и майка ми дойдоха, така че си говорихме с тях, аз се усмихвах през цялото време. На 6см реших, че искам упойката, защото започнах да усешам неприятна болка. Почаках мъничко, защото анестезиолога беше в операция, но скоро дойде. Оказа се много приятен евреин, с много познания по история и ми разказваше колко много обича българи, защото само те и датчаните са спасили евреите по време на войната. С мъжа ми пък са си разменили по 2 изречения за световното '94. Та когато той дойде акушерката го предупреди, че понасям много болка и не давам изражение, когато ме боли. Той ми сложи епидуралната в легнало положение. Отначало реших, че помага, защото усешах само пика на контракциите и му казах, че съм добре. Той влезе в операция и скоро започнаха силни болки. Наистина непоносими, плачех от болка, а той не можеше да дойде преди да е приключила операцията. Така прекарах повече от половин час в неистови мъки и единственото, което ми помагаше беше погледът на мъжа ми, в чиито очи виждах, че го боли не по-малко от мен... Този поглед никога няма да забравя, бях толкова благодарна, че е до мен...После чух гласа на анестезиолога, той се извини 10пъти, че не е успял по-рано, галеше ме по косата и ме успокояваше и каза, че няма да мръдне от стаята ми, докато не се убеди, че не изпитвам никаква болка. Сложи ми нова епидурална, този път бях седнала. И се почувстрах страхотно, толкова облекчена, че усмивката отново грейна на лицето ми. Казаха да поспя, но скоро лекаря ми дойде и каза, че е време да напъваме. В този момент реших, че ще е добре мъжа ми да не гледа, не изпитвах никаква болка, трябваше просто да се съсредоточа и не исках той да вижда тази част, защото, колкото спокойна бях аз относно нея, толкова притеснен беше той. Изведнъж в стаята се напълни с медицински персонал, набързо ми обясниха всичко и започнахме. И след 3тата контракция на бял свят се появи той- бебе Алек 3.600кг и 51см. Най-хубавото бебе на света, толкова малко и крехко, че не посмях да го докосна, когато го сложиха на гърдите ми. После го взеха, прерязаха пъпната връв, изчистиха го, премериха го и ми го върнаха опакован. Доктора каза, че нямам никакви разкъсвания, което всъщност не беше важно в този момент. Когато мъжа ми и майка ми влязоха, се почувствах най-щастливата жена на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес моят син Никола наварши шест месеца, но споменът за раждането му е още доста пресен. Бях определена за 29.03.2005, но родих на 14.03.
В 12 часа през ноща усетих леки болки в кръста, но понеже имам дископатя, не им обърнах внимание. Но когато те се повториха в 01.00, малко по-силни си помислих, че може би е дошъл моментът, нищо че е по-рано.Отидох до тоалетната и когато се избарсах на тоалетната хартя имаше нещо като слуз със кръв.Досетих се, че е тапата. Събудих тати лекичко и му казах, че бебчо иска да излиза вече, а тои като скочи, като се притесни, като се уплаши, та чак малко ме досмеша. Останах спокоина. Влязох в банята да се окъпя и обръсна, въпреки че се бръснех всеки ден откакто влязох в 9 месец. Бях се помолила на мъжа ми да ми остави една цигара именно за този момент и да не ми мърмори докато си я пуша.
И така, тои се обади на негов прятел да го придружи, за да не е сам, докато ме чака. В 4.00 сутринта ме приеха в родилното. Наи-непрятното беше прегледа, имах 3 см разкритие и едва не скочих от магарето, докато докторката ме прегледа.Направиха ми клизма, изобщо не беше толкова непрятна, колкото си мислех, и ми казаха че ще има бебе не по-рано от обяд. Излязох и казах на притесненят татко да си върви и в никакав случаи да не се обажда на маика ми, докато не родя.Екипа, които ме прие бяха много любезни и докато не им сварши смяната, постоянно ми правеха компаня и ме караха да се разхождам за да може бебето да слезе по-бързо. Болките бяха поносими и аз се успокоих.
В 8.00 часа доиде екипа от другата смяна и хаиде пак преглед.Пак малко разкритие.Слушат тоновете на бебето и разговарят с мен- и те много любезни.Доидоха студенти и доктор Иванов ме качи в 9.00часа на магарето за да ми спукат водите.Тогава започнаха истинските болки. Благодатя от все сърце на доктор Иванов, за това, че седеше до мен и през цялото време ми говореше и разказваше за семеиството си, за това как бил в Африка като доктор на добра воля и се опитваше да ми отвлече вниманието от силните, непрекаснати контракции. В 9.30 ме качиха да раждам. До този момент мъжът ми званеше на всеки кръгъл час на gsm-а и ме питаше дали много ме боли. Дали от силните болки или от нещо друго, не можах да родя без епизотомя. Биха ми упойка, срязаха ме и докторът ми скочи на корема. Бебчо изкочи, но не искаше да изплаче и чувах как го шляпат по дупето и виждах напрегнатите им лица. Именно в тоэи момент иэживях най-големият си кошмар, помислих си, че бебчо няма да оживее и когато най-накрайя иэплака, се раэплаках и аэ от радост и облекчение.
Сега съм горда мама на най-сладкото пате на света, което предаде смисал на живота ми внесе неиэживяна радост.

Редактирано от Чeтa на 14.09.05 21:10.

Здравейте !
Бременността ми мина нормално без никакви проблеми,терминът ми беше за 5.05.05.но родих на 30.04 ,не бях си мечтала за такова раждане мина много добре,но по-добре да разкажа.На 27.04 отидох на преглед ,доктора ме прегледа и ми каза че бебето е ниско и в близките дни да очаквам.От прегледа ме заболя доста и прокървих,но д-ра каза че е нормално.Започна да ме боли много кръста,таза но търпях 3 дена като си мислех че ме боли от прегледа.Казвали са ми че боли ниско долу и се втвърдява корема ,но аз нямах такива болки и това ме заблуди.На 30.04 в 3 ч през ноща ми потекоха водите ,обадих се на д-ра и се разбрахме в 6.30 в болницата.Болките започнаха да зачестяват,но до последно ме боля само кръста .В 6.15 ч ми беше последната контракция и започнаха напъни.6.30 бях в болницата ,но как стигнах до там ми се губи всичко стана толкова бързо.Доктора ме пригледа бях с 10см разкритие.6.55 ч бях родила сина си .Никой не беше очаквал първо раждане да протече толкова бързо.Но сега като се замисля не е било толкова бързо 3 дена съм правила разкритие ,имах болки но се търпяха.
Пожелавам на всички бъдещи мами леко и безпроблемнно раждане.

Ето как се родиха моите мишки Николай/2480 гр, 47 см/ и Елена/2680гр, 48 см/:
цялата нощ на 6-ти срещу 7-ми си правих разходки от леглото до тоалетната и обратно. Голям дрисък падна и ми беше кофти на корема, яки киселини, даже взех един Талцид. Мислех и да повърна, но после реших да побудувам малко пред ПС-то. И така от 4 през нощта до 8.30 сутринта си чатих с Насинда и после отидох да поспя. И така в 12 на обяд се събудих от болки в корема. Завъртам се наляво- болка, надясно- пак болка. Викам си дай да отида до тоалетната, може пак да ме е хванал дрисъка. Ставам и се почна един водопад... Тече и не спира. А точно предната вечер започнах да си слагам 3-те глобулки за гъбичките. Така и не успях да ги използвам и 3-те
Отивам да взема един леген и с него между краката отидох да звънна на доктоката. Тя беше в отпуск, но ме беше предупредила, че е в Долна Баня на половин час път от София. Звъннах й и тя за късмет се оказа в София и ми каза след 30 минути да съм в болницата.
Отидох да будя мъжа ми, казах му, че ще ходим в болницата да се оправя и го оставих. Отидох в банята да се оправям, връщам се по едно време, той още лежи и се протяга като преяла котка!!!Викам му - айде, че докторката ни чака в болницата. А той- верно ли, нали на курса за бъдещи родители в болницата били казали, че с изтекли води можело да се роди до 24 часа след това!!! Не го е срам! Подкарах го и отидах да се оправям. 3 пъти си сменях бельото и превръзките с надеждата да запазя поне 1 чифт що-годе сухи, но не стана и накрая с мокър задник нахлузих дънките и тръгнахме към болницата. Багажа си го бях приготвила от 7-ми месец, понеже доки каза, че с близнаци можело по-рано да се наложи да раждам.
Имах насрочено секцио за 11.01. Даже мислех хороскоп да им правя, добре, че се отказах, защото подраниха с 3 дена Как ли не се молих да не родя на Йорданов или Ивановден и то точно така стана. На Ивановден имаме 3 именнички - баба ми, майка и сестра ми. В болницата всички ми питаха поне един Иван няма ли да е. Ноооо, стигат ми Ивите и Иванките в семейството. Нека децата си имат отделни именни и рождени дни.
Отклоних се малко
Докторката пристигнала преди нас в болницата и звънна да види какво става. А мъжа ми включил аварийките и кара като пилот от формула 1 А на мен както нямах контракции ми почнаха още в асансьора. И то през минута -две И на всяка дупка - болка.
В болницата ни приеха към 1.30. Бях уговорила мъжа ми да ме бръсне преди раждането, ама докторката каза никакво бръснене, идвай веднага. Та се наложи да ме бръснат там с едно тъпо ножче. Мислех, че ще ме докарат идеално гладка, но нищо подобно. Като наскубана катерица бях Клизмата ми се размина, заради дрисъка предната нощ. А и нищо не бях закусила сутринта. Катетъра ми го сложиха чак на операционната, като ми биха упойката. Бях със спинална. Нищо не се усеща, а толкова страх брах преди това. Абоката, дато ти го слагат във вената боли повече от упойката.
В операционната влязохме в 14.00. В 14.15 се роди Ники и точно минута след това Ели. Усещах гъделичкане като ме режеха, но не ме беше толкова страх, понеже знаех подробно какво се случва. Помолих докторката да ми обясни още в началото на 8-ми месец. И анестезиоложката ми казваше кое след кое следва за упойката и какво точно ми прави.
В 14.45 ме изнесоха от операционната. Цялата треперех по време на операцията, а и след това 1 час.
Бебоците ми ги дадоха за по 1 целувка, само им видях личицата, бяха увити като мумийки Даже не видях коса имат ли. Само питах докторите здрави ли са и имат ли си всичко. Казаха, че да и се успокоих.
Акушерките изнесли бебетата да ги види мъжа ми. Той щракал смси на майка си. 3 пъти викали кой чака за Калина и никой не се обажда. Накрая тъкмо щели да си приберат бебоците и нашия се надигнал и питал - ау, ма те 2 ли са!!! А докторката още от 10-тата седмица ни е казала, че са 2 Акушерките се посмяха доста след това. Хората, които чакали за свиждания и за раждащи жени изръкопляскали Вътре екипа коментираше, че аз съм свършила работата, пък те на него ръкопляскали. И че все така ставало в живота
После като ме изнесоха да ме види пита докторката обвинително защо треперя и да ми метнат още едно одеало Обясниха му, че така било нормално след секцио.
Сложиха ме в реанимация, заедно с още 5 жени, много готини всичките. Аз бях последната за деня и само моите зъби тракаха. Викам си защо така? Нали всички сме оперирани... Мислех, че никога няма да спра да треперя. Ама след първия час спрях. После почна да отпуска упойката, биха ми още успокояващи през нощта. На тези, които още не са родили да кажа да си спят настрани, защото след секциото само хоризонт за вас... Аз мразя да спя по гръб, но 3 дена не можех по друг начин. На сутринта ме раздвижиха, цял ден насам-натам. 5 разходки в коридора и 2-3 до тоалетната и вечерта ми беше много зле вече и даже не можах да сляза до 2-рия етаж с асансьора, за да си видя мишките и да се пробвам да ги кърмя. На сутринта обаче отидох.
8 дни изкарах в болницата общо, понеже бебоците караха жълтеница и били на антибиотик от първия ден, което аз разбрах чак на 6-тия като ми ги качиха в стаята!!! Явно са ми го спестили, за да не се притеснявам, с което ме притесниха още повече. Имали повишени левкоцити, което било показател за инфекция. Явно от моите гъбички ли, не знам и аз... Така че като свършихме антибиотика и системите и процедурите с лампата ни пуснаха да си ходим.
Специални благодарности на гинеколожката ми Доктор Джонгова и анестезиоложката Доктор Войнова и на акушерката Белишка за човечността и загрижеността и най-вече за вниманието, което отделиха на мен и бебетата. Също и на сестрата от ВИПА Силвия Кацарска, която ми обясни как да кърмя, защото иначе в детското никой нищо не ти обяснява, връчват ти бебето и ти се оправяй. Ако имаш проблем с кърменето на детето ти се отговаря - не се притеснявай, ще започне, ние ще го нахраним. Да де, ама като се прибереш вкъщи кой ще ти обясни! Много ме ядосаха в болницата в детското! Имаше една тъпа акушерка ли беше, така и не рабрах, голяма овца. На мен понеже ми трябваше по 1 час да ги накърмя и двете, а те явно са отделили само половин, после си имали друга работа и на няколко пъти ми издърпва бебето от гърдата както си сучеше с думите, че не можели повече да ме чакат. И те щели да дохранят бебетата, да не съм се била притеснявала.
Един път я питах трябва ли да се цедя след хранене, та каза, че нямало нужда и на сутринта ми бяха гърдите като камък. Добре, че си бях взела електрическа възглавница, та да се натопля. Идеше ми да я убия тая!
Другия номер е,че още на втория ден идва една много любезна старша акушерка, която идва те те пита всичко наред ли е, доволни ли сме и т.н. Да ме беше дошла на изписването да й кажа!!!
Манджата беше под всякаква критика. Минимални количества, редуваха боб с леща, почти всяка вечер имаше наденица или пилешко, не ги знам ако плъзне птичия грип и изпотръшка всичко живо после какво ще се оправдават!
Та това е за Св. София - бившата Тина Киркова и за моето раждане.
Поздрави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е хайде и аз да разкажа как се появи Калинка.
Първото ми раждане мина много бързо и сравнително лесно: отървах се само с епизиотомия. И като наближи второто раждане гинеколожката ми ме предупреди да не чакам нито минута в къщи. Но термина ми дойде и нищо не се случи. Привечер отидох до кабинета на гинеколожката да види как вървят нещата и беба дали е добре. Тя ме качи на магарето: АААААА, 4 см разкритие, натисна ме: АААА, станаха 6см. Хайде казва отивай да раждаш. Аз нито контракции нито нищо. Казавам и утре ще ходя. Върна се по-късно мъжа ми от работа и ме моли да отидем да ме видят на място дали да постъпвам вече или да изчакаме още. Аз му викам: Така, ти искаш да ме вкараш болницата, да се отървеш от мен. Представяте ли си? Но кандърдисах. Отидохме, тъкмо се сменяха екипите. Прегледаха ме, казаха че съм за приемане. Акушерката ме пое и последваха стандартните процедури: клизма, тоалет (него си го бях направила). Качиха ме горе - аз все още нямам контракции. Сложиха ме на монитори, аз продължавам да си мисля, че няма да е скоро. Прегледаха ме още няколко човека, спукаха ми водите. Започнаха контракциите. На първата им казах че ще раждам, да ходя на магарето да се напъвам. Те не ми варват, изтърпах още две контракции и им казах че осещам бебето че слиза надолу. Два напъна и Кали се роди. Нямаше шевове нямаша нищо. Чак ми се прииска да ставам да си ходя. Адреналина яко ме беше дрогирал. Изкараха ме от родилното и започнах да звъня и да шашкам роднини, защото през деня им се обадих и казах че няма да е днес. А то в 9,30h вечерта Кали вече плачеше.
Никога няма да забравя моментите, когато се появиха моите дечковци. И сега ми избиват сълзи. Не го заменям за нищо на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите