|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
трудно решение
|
|
| Автор |
fiama13 (непознат
) |
| Публикувано | 26.11.04 20:55 |
|
|
Privet.Преди няколко дни открих ,че съм бременна в 4 седмица.На 22 г. съм и се чудя дали да оставя бебето.Бащата твърдо иска да го родя.Аз съм уплашена от всички промени,които ще настъпят и честно казано от всичко,което прочетох до момента се плаша още повече.От друга страна,въпреки,че е още толкова рано усещам ,че вече обичам малкия човек вътре в мен.Това от,което ме е страх е един ден да не обвинявам детето си за всички пропуснати възможности.Моля настоящите майки да споделят опита си с мен ...толкова ли е страшно?
Редактирано от SilverElf на 26.11.04 23:57.
| |
|
Тема
|
Re: trudno reshenie
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
ina_k (:-)) |
| Публикувано | 26.11.04 21:07 |
|
|
Аз бих те посъветвала да не го махаш!
Както разбирам, нямаш причина да го правиш.
Страхът и въпросите, които си задаваме в началото, са нормално явление!
Наслаждавай се на бременността си.
Успех!!!
| |
|
Тема
|
Re: trudno reshenie
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
KaтИ. (мама) |
| Публикувано | 26.11.04 21:14 |
|
|
Не! Не е страшно. Тези съмнения май са типични за всяка жена. Аз забременях на 25 г., след година и половина опити, но също имах такива мисли. Може и хормоните да си казват думата.
Ако си сигурна в таткото и сте финансово стабилни, не мисля, че е разумно да го махаш.
Аз през бременността и майчинството успях да завърша две магистратури, и ходех на работа, докато бях бременна. Вярно, че не е лесно, но, ако си решила да се реализираш, няма проблеми. А тук има и доста майчета, които са редовни студентки и също се справят.
Наистина животът и тялото ти се променят, но определено резултата си заслужава.
И накрая - да не те плаша, но последиците от един аборт могат да бъдат доста неприятни.
Каквото и решение да вземеш, желая ти успех!
| |
|
Тема
|
Re: trudno reshenie
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
desi_t (мъничка) |
| Публикувано | 26.11.04 21:20 |
|
|
Определено на твое място бих оставила бебенцето!
Винаги има трудности - дали ще е сега, или след 5 години - няма значение.
А човек никога не казва - да, сега съм готов и всичко ми е наред време е.
А понякога пък, когато си го каже - и бебето не идва.
22 не е малка възраст. Освен това си мисля, че евентуален аборт може да развали връзката ти с бащата, след като казваш, че той твърдо иска бебенцето.
А и вече го обичаш - представи си как ще се обвиняваш за това, несъпоставимо е с тюхкането по пропуснатите възможности, а и човек, ако е достатъчно амбициозен, ще навакса като поотрасне мъничето.
Дано не съм ти се сторила много крайна, просто аз наистина не обичам абортите . Изборът обаче си е твой. 
| |
|
|
|
Ами тук е клуб на мамите, така че едва ли някой ще те посъветва да го махнеш.
Искам да ти кажа само едно - виж в и ще се изплашиш още повече.
Има жени, които с години се опитват да забременеят и проклинат момента, в който преди години са правили аборти. Аз самата имах почти три годишни опити за забременяване. И тази година когато това се случи, благодарение на хормоните в началото на бремеността, също изпитвах страх от неизвестното и от това какво ще се случи.
Но сега, в кая на бремеността нямам търпение да се срещна с детето създадено с много любов. Въпреки страховете и въпреки трудностите. Та това е смисъла на живота! Ти си достатъчно голяма, за да поемеш отговорността за едно дете и сама да прецениш до къде ще ти стигнат възможностите. Но моят съвет е - не го махай! И ще видиш, че съдбата ще ти се отблагодари 
| |
|
|
|
Здравей,
Никой не може да ти даде правилен отговор на въпроса да родиш ли детето или да направиш аборт. Единствените, които могат да решат наистина какво да се направи сте вие с таткото (детенцето е и негово и не може да не се иска и неговото мнение по въпроса). Аз съм на 24 години ( до миналия месец бях на 23 :-) ) и когато разбрах, че съм бременна също много се изплаших от всичките предстоящи промени. Но като върл противник на абортите (разбира се изключвам случаите, в които са задължителни по някакви здравословни или други сериозни причини) реших, че каквото и да става занапред ще родя (и не съжалявам). Нашият татко също беше категоричен, че трябва да родя. Общо взето до този момент бременността не ми е пречила да продължавам да живея както преди това - ходех си на работа до преди 2 седмици и т.н (има и неща, които липсват, но все пак става въпрос за някакви си 9 месеца, а не за цял живот). Не искам да повтарям нещата, които вече са ти написали другите момичета и за това ще спра до тук, но наистина това е много важно решение и трябва доста добре да обмислиш всичко. Моето мнение е, че каквото и да става никога не трябва да съжаляваме за това, че сме решили да родим децата си, защото в следващият момент трябва да се замислим какви щастливки сме, че можем да имаме деца за разлика от всички онези хора, които никога няма да си имат, а един евентуален аборт винаги може да доведе до безплодие. Пожелавам ти много успехи и повече смелост :-)
| |
|
Тема
|
Re: trudno reshenie
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
gugu (член) |
| Публикувано | 26.11.04 22:52 |
|
|
Хехе, напомняш ми за мен на 22 дето мислеше детето за тежест. Ами не е така. Погледни приятеля си. Ако той е твоя принц - няма какво да го мислиш.
Няма подходящо време за дете!!! И аз си мислех, че ето като завърша и после пей сърце. Е, да ама се борих, борих да намеря подходяща работа и пак стана неудобен момента и така само 8 години докато не си казах "Абе явно няма да има подходящ момент. Все ще се наредят нещата ...". И сега си мисля, че е трябвало по-рано да го река
А ако не си сигурна в мъжа до себе си е друга тема и не мога да ти дам съвет. Но предолагам, че не е това причината.
| |
|
Тема
|
Re: trudno reshenie
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
sema (african) |
| Публикувано | 26.11.04 23:38 |
|
|
За какви пропуснати възможности говорм?
| |
|
Тема
|
аборта е риск
[re: fiama13]
|
|
| Автор |
Pyжa72 (мама на Валя) |
| Публикувано | 27.11.04 09:27 |
|
|
Познавам жени които не могат да имат дете защото са правили аборт.
Забременяли са според тях в неподходящ момент и са се притеснявали на не обьркат с нещо живота си.
И сега нищо не помага-колкото и да опитват не могат да забременеят.
Всеки аборт е риск-риск да не можеш никога да станеш майка.
Така че не те сьветвам на такава стьпка.
Докато детето по скоро ще те мотивира да направиш нещо в живота си отколкото да ти попречи.
| |
|
|
|
аз бях на 20 когато забременях и го разбрах на първия учебен ден в колежа в който ме бяха приели . за аборт не съм си и помисляла за което разбира се не съжалявам. Убочението ми беше редовно а почти всичките ми роднини са в Италия тоест живея само с баба ми която е инвалид 1-ва група и я гледам и нея сега завърших образованието си и немога да кажа че детето ми е попречило за нещо даже не мисля че ми е било и кой знае колко трудно .съвета ми е НЕ ГО МАХАЙ, ЗА ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ ТОЛКОВА КОЛКОТО ЗА ДЕТЕТО СИ. а като се роди съм сигурна че няма и да се сетиш да го обвиняваш за каквото и да е.А и да ни кажеш какво си решила
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|