Privet.Преди няколко дни открих ,че съм бременна в 4 седмица.На 22 г. съм и се чудя дали да оставя бебето.Бащата твърдо иска да го родя.Аз съм уплашена от всички промени,които ще настъпят и честно казано от всичко,което прочетох до момента се плаша още повече.От друга страна,въпреки,че е още толкова рано усещам ,че вече обичам малкия човек вътре в мен.Това от,което ме е страх е един ден да не обвинявам детето си за всички пропуснати възможности.Моля настоящите майки да споделят опита си с мен ...толкова ли е страшно?

Редактирано от SilverElf на 26.11.04 23:57.

Аз бих те посъветвала да не го махаш!
Както разбирам, нямаш причина да го правиш.
Страхът и въпросите, които си задаваме в началото, са нормално явление!
Наслаждавай се на бременността си.
Успех!!!

Не! Не е страшно. Тези съмнения май са типични за всяка жена. Аз забременях на 25 г., след година и половина опити, но също имах такива мисли. Може и хормоните да си казват думата.
Ако си сигурна в таткото и сте финансово стабилни, не мисля, че е разумно да го махаш.
Аз през бременността и майчинството успях да завърша две магистратури, и ходех на работа, докато бях бременна. Вярно, че не е лесно, но, ако си решила да се реализираш, няма проблеми. А тук има и доста майчета, които са редовни студентки и също се справят.
Наистина животът и тялото ти се променят, но определено резултата си заслужава.
И накрая - да не те плаша, но последиците от един аборт могат да бъдат доста неприятни.
Каквото и решение да вземеш, желая ти успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено на твое място бих оставила бебенцето!

Винаги има трудности - дали ще е сега, или след 5 години - няма значение.
А човек никога не казва - да, сега съм готов и всичко ми е наред време е.
А понякога пък, когато си го каже - и бебето не идва.
22 не е малка възраст. Освен това си мисля, че евентуален аборт може да развали връзката ти с бащата, след като казваш, че той твърдо иска бебенцето.
А и вече го обичаш - представи си как ще се обвиняваш за това, несъпоставимо е с тюхкането по пропуснатите възможности, а и човек, ако е достатъчно амбициозен, ще навакса като поотрасне мъничето.

Дано не съм ти се сторила много крайна, просто аз наистина не обичам абортите . Изборът обаче си е твой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами тук е клуб на мамите, така че едва ли някой ще те посъветва да го махнеш.
Искам да ти кажа само едно - виж в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,
Никой не може да ти даде правилен отговор на въпроса да родиш ли детето или да направиш аборт. Единствените, които могат да решат наистина какво да се направи сте вие с таткото (детенцето е и негово и не може да не се иска и неговото мнение по въпроса). Аз съм на 24 години ( до миналия месец бях на 23 :-) ) и когато разбрах, че съм бременна също много се изплаших от всичките предстоящи промени. Но като върл противник на абортите (разбира се изключвам случаите, в които са задължителни по някакви здравословни или други сериозни причини) реших, че каквото и да става занапред ще родя (и не съжалявам). Нашият татко също беше категоричен, че трябва да родя. Общо взето до този момент бременността не ми е пречила да продължавам да живея както преди това - ходех си на работа до преди 2 седмици и т.н (има и неща, които липсват, но все пак става въпрос за някакви си 9 месеца, а не за цял живот). Не искам да повтарям нещата, които вече са ти написали другите момичета и за това ще спра до тук, но наистина това е много важно решение и трябва доста добре да обмислиш всичко. Моето мнение е, че каквото и да става никога не трябва да съжаляваме за това, че сме решили да родим децата си, защото в следващият момент трябва да се замислим какви щастливки сме, че можем да имаме деца за разлика от всички онези хора, които никога няма да си имат, а един евентуален аборт винаги може да доведе до безплодие. Пожелавам ти много успехи и повече смелост :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе, напомняш ми за мен на 22 дето мислеше детето за тежест. Ами не е така. Погледни приятеля си. Ако той е твоя принц - няма какво да го мислиш.
Няма подходящо време за дете!!! И аз си мислех, че ето като завърша и после пей сърце. Е, да ама се борих, борих да намеря подходяща работа и пак стана неудобен момента и така само 8 години докато не си казах "Абе явно няма да има подходящ момент. Все ще се наредят нещата ...". И сега си мисля, че е трябвало по-рано да го река
А ако не си сигурна в мъжа до себе си е друга тема и не мога да ти дам съвет. Но предолагам, че не е това причината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За какви пропуснати възможности говорм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Познавам жени които не могат да имат дете защото са правили аборт.
Забременяли са според тях в неподходящ момент и са се притеснявали на не обьркат с нещо живота си.
И сега нищо не помага-колкото и да опитват не могат да забременеят.
Всеки аборт е риск-риск да не можеш никога да станеш майка.
Така че не те сьветвам на такава стьпка.
Докато детето по скоро ще те мотивира да направиш нещо в живота си отколкото да ти попречи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз бях на 20 когато забременях и го разбрах на първия учебен ден в колежа в който ме бяха приели . за аборт не съм си и помисляла за което разбира се не съжалявам. Убочението ми беше редовно а почти всичките ми роднини са в Италия тоест живея само с баба ми която е инвалид 1-ва група и я гледам и нея сега завърших образованието си и немога да кажа че детето ми е попречило за нещо даже не мисля че ми е било и кой знае колко трудно .съвета ми е НЕ ГО МАХАЙ, ЗА ПРОПУСНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАШ ТОЛКОВА КОЛКОТО ЗА ДЕТЕТО СИ. а като се роди съм сигурна че няма и да се сетиш да го обвиняваш за каквото и да е.А и да ни кажеш какво си решила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите