Как се промениха мъжете ви след появата на децата? Моят мъж казва, че се чувствал пренебрегван и че аз и сина ни (почти 5 месеца) сме били като слети. В сърцето ми той има същото място, което винаги е имал, но е вярно, че нямаме толкова време един за друг, както преди. Ситуацията ни е класическа - засега само той печели прехраната, аз гледам детето, но вечер или уикендите роптае, че не сам го забелязвала, аз пък мърморя, че той не се занимава достатъчно с малкия (остава при него най-често докато аз готвя или върша нещо из къщи и най-често просто го "пази" докато си гледа телевизия или чете книга/вестник).Той смята, че не е нужно да се "заробваме" толкова, а аз засега не виждам как бихме могли да сме по-свободни при положение, че дори още кърмя. Не ми се иска да се отдалечаваме така. Винаги ли раждането на дете така променя връзката, вие как се справяте? Знам, че темата е поставяна много пъти,но все пак...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят пък мъж, толкова се вманиячи в ролята си на баща, че аз понякога ревнувам. Всяка крайност е кофти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми има нещо средно, без да се заробвате и без да зарязвате детето за да излизате по цели нощи. Идете някъде през уикенда с детето, на излет, на обяд ако щеш в близко селце или туристическа атракция. Никой не е казал, че като имаш бебе трябва да си седиш в къщи докато порасне. Ако има кой да гледа бебето за 2 часа кво ви пречи да изгледате едно кино?

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Нещата при нас се промениха така, че нямаме време само за нас двамата. Няма кой да ни гледа бебето и за час даже, иначе по цял ден сме заедно, мъжът ми си работи вкъщи. Той много се грижи за малкия - разхожда го, сменя памперси, преоблича го, къпем го двамата, играе си с него, става понякога през нощта вместо мен (гледам обаче предимно аз да ставам, щото все пак той през деня работи, а аз, ако много се изморя, мога да поспя). Това, без да се вманиачава в ролята на баща. И двамата имаме моменти, в които сме малко нервни и ни се иска за малко да се откъснем от грижите за бебо (признавам го, не смятам, че е престъпление).
Мъжът ми по принцип е човек, който е пестелив в изразяването на чувства. Но с малкия е различен - радва му се, гушкат се, говори му на "бебешки".
Всичко е наредено добре - той си е вкъщи и винаги, ако имам нужда, може да ми помогне, но понякога наистина много ми дотежава това, че нямаме време за нас двамата.... Не знам как да го променя.....
Сега чакам януари, когато майка ми ще е при нас, и се надявам тогава да си наваксаме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас е подобно ситуацията в отношенията ни като при вас Холи. С таткото сме заедно от 10 години и сме се превърнали в своеобразно едно цяло и сега когато се появи малкото човече то ни отнема цялото време и любов, но все пак аз понякога страдам че нямаме малко време за нас двамата. Ние и двамата работим и вечер като се преберем от работа аз се залавям с домакинството и детенце, той ми помага за детето от време на време и така докато го приспим , после сме толкова скапани че в 22.00 сме заспали пред телевизора и така всеки ден.
Детето е голямо изпитание за отношенията на двама души, но е и най-хубавото нещо на света.
Мъжът ми също е пестелив на чувства и думи но откакто бебчо се роди е най гальовният и занимателен татко който можете да си представите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох ти и предишен постинг за бикултурните семейства.
Да ти кажа честно, мисля, че в твоя случай малко по.... абе как да кажа твърдо отношение няма да се отрази зле. НЕ МОЖЕ да не е напълно съгласен, че бебе на 4 мес. НЕ може да се оставя само без да можеш да го чуваш, или пък да е в една стая с потенциално болни дечица - това относно предишния постинг - не ми го побира главата. Сега за този - мисля че няколко сериозни разговора няма да се отразят никак зле на твоя мъж. Какво като ходи на работа? А?
Той трябва по-абсолютно РАВЕН начин да приема ролята си на родител. Няма такива неща като тва било женска работа. По-нагоре други мамчета както са написали - мъжете наравно - памперси, занимаване, хранене, къпане, приспиване - всичко. Но по-важното - трябва и двамата еднакво да усещате малкото същество и всичката любов и внимание от които то се нуждае. Той трябва да разбере, че ти също много се изморяваш от къщна раб. + бебе + кърмене + нощно.и той трябва освен, че да бъдете равни в къщата за всичко, също така да бъде нежен и обичлив, защото иначе ти ще се побъркаш - трябва взаимно да си давате много. И дори не си и помисляй да се предаваш. Не ми се вярва ако той те гушне и бъде по-нежен, че се усещаш нещата така - все пак това са елементарни неща. Ревнувал бил. Безподобни мъжки глупости от мъже които им е по-лесно да НЕ приемат новото статукво за сметка жената да се разкъсва и да дава 8 пъти повече.
Сори за остротата - най-малко съм искала да обидя.

Явно си зависи от човека, при мен като външна проява след идването на бебето, баща му си е бил едва ли не направо пренебрегван сега като се замисля. Но не е имало и половин случай да отвори дума по темата (то не че щеше да има кой да го слуша де:). При нас - и при двамата мисля - детето е абсолютно на върха на пирамидата - така че за ревност относно разпределянето на вниманието един към друг или към детето не е ставало дума никога. Така че за съжаление тук съм без никакъв опит.
Но предполагам, че ако мъжа ми беше повдигнал подобен въпрос, бих му обяснила, че чувствата са си едно, а вниманието към напълно безпомощно дете няма как да бъде същото както към пълнолетен мъж като него, който все пак се справя сам с неща, които детето съвсем не може. Щом твоят мъж е по-чувствителен в тази насока, по-добре се вслушай точно в това, което ти казва той, а и все някога ще спреш да кърмиш, ще можете да излизате само двамата и да имате повече време един за друг:)) Повтаряй му колко супер важен в за теб по няколко пъти на ден и няма начин да не спре да се чувства пренебрегнат. Мисля, че няма да ти е трудно да се справиш с това, защото познаваш най-добре мъжа си:))

Be yourself
no matter
what
they say...

Нашият тати работи в къщи.Помага ми във всичко.Така си разпределяме работата,че вечер,когато приспим Ренета,никой не е прекалено изморен.Така времето след 20:00ч е изцяло нашеСъществува и едно неписано правило,че докато сме свободни не говорим за работа и проблеми.Вечеряме пред телевизора,пускаме си филми,гушкаме се,закачаме се......
Говори с вашия тати за разпределяне на работата и почивките,за да имате време един за друг и да си го отделите пълноценно.Следващия път му вземи занимавките,връчи му играчка,сложи бебчето в краката му и.....гледай сеирДруг път го помоли да го приспи и т.н.Не бъди припряна и не показвай,че се притесняваш,че тати се е вдървил от ужас.Нека да се справи сам,за да се почувства част от отглеждането на детето.
Дано нещата да се оправят и отново да сте сплотени!!!!УСПЕХ!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Вели,
Според многото книжки това е нормално, а твойто мъж вероятно му е още по-трудно, защото няма и истински приятели в БГ. Много добре те разбирам как се чувстваш, макар нашият татко да не го е заявявал открито, сигурна съм, че на моменти и той се чувства така. Можеш да опиташ да му вмениш малко повече грижи за бебчо - например да бъде командирован в съседната стая да смени памперс (задължително е след това да ахкаш колко добре се е справил) или да му дадеш лъжичка и пюре (ако употребявате) или дори шишенце с водичка да даде на детенцето. Често му казвай "Леле, как ли бих се справила без теб" (при нас доста помага). Когато се налага да се купуват бебешки дрешки или нещо друго искай му мнението - те мъжете кардиланлно погледнато така се чувстват значими.
А и вече дечицата ни постепенно започват да порастват и ще имате много много време да сте заедно!
Ако нещо те мъчи винаги можеш да го споделиш и в юнското клубче, с удоволствие ще ти помогнем с каквото можем!
Целувки на младежа и позитивно мислене, всичко ще си дойде на мястото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мили момичета, много ви благодаря за съветите! Дано нещата потръгнат и има ефект. Сигурно и аз не правя някои неща както трябва, както и не окуражавам мъжа си, а като видя, че не помага с детето точно както и когато аз искам, вземам нещата в ръце и така той рядко стига до бебчо. Просто на моменти съм така изморена, че ми идва да му тегля една... но не това е решението...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите