Октомври 31
Катастрофирах
Беше ужасно
Излязох на последната права преди Wal-Mart след Толоно. Имах още 10 мин и си помислих, че няма смисъл да бързам направих cruise control на 55 и погледнах пътя
Мрежест цилиндър 100 х 60 се мъдреше точно пред мен. Ужас. Завих леко на ляво да го избегна. Колата полетя незнайно на къде. Леле боже! Защо става така ? Ще се набутам в канавката. Завивам пак за да я избегна. Тойотата се връцва и полетява към дясната канавка. Сякаш ми се присмиваше. “Мислиш, че можеш да управляваш живота си ?! Нека ти покажа тогава.” “Ама ти проклетнице не трябваше ли да намалиш? Това не ти е туист тука. Какво си се зафръцкала насам натам аааа” Завивам пак и натискам спирачката колкото мога. Междинната канавка приближава като едно непредотвратимо събитие и аз нямам сили да я спра. Измъкваме са на противоположното платно и хлътваме в другата канавка. Натискам спирачката като последна надежда. Боже мили какво става? Колата се завърта на 180 градуса и заставам с лице към пътя. Седя една секунда, колкото да си поема дъх и изскачам като от лош сън. Сядам на капака и се заливам в истеричен рев. Две коли вече са спрели и хора тичат към мен. През хлипанията ми едва разбират телефона на мъжа ми. Аз едва смогвам да си поема дъх от рев.
Видимата равносметка – драскотини по капака, една 5 см дупка на фара и една уплашена до смърт жена
Не е лошо нали? Ама никак дори.
Но защо Господи стана изобщо? На прав път и сух път с 2 ленти във всяка посока, празен мили напред? По сред бял ден? Защо?

А какво можеше да стане.........
Цяла нощ сънувах в пързалящата се по тавана си кола и запалваща се след това или в излитаща срещу идващия влак или приближаващата се кола от насрещното движение или хрупащите ми лицеви кости от разбилия предното стъкло кош

Малка дупка 3 драскотини и стрес
Учудване
Още съм жива

Благодаря ти боже, че ми даде още дни да отгледам детето си

Мили мами, кажете и вие едно благодаря на бога, че запази една майка

Snimki

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от anaili на 02.11.04 16:55.

Ужас!
И на мен ми минават редовно такива мисли като тръгнем за някъде,без даже да съм преживяла такова нещо и дай Боже никога да не преживявам!
И все пак си жива и здрава,което е най-важното.Сигурно няма обаче да се отървеш лесно от кошмарите си.За съжаление......

Господ те обича, миличка - теб и близките ти. Направо изтръпнах, като го четох. Забравяй го и нагушкай малката принцеса. Малкия дявал е било.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...мдааа,разгледах снимките,късмет си извадила.Колкото и да не е натоварен пътя,коли идват и от другата посока.Можело е много зле да се получи.Е,жива и здрава си -това е важно.Не съм набожна ,но все пак иди и запали една свещ в църква ,ей така!
...разглеждам ти и другите снимки,Вики е направо страхотна,да ти е жива и здрава и поне още 70 години да си изкарате заедно.Това вашата къща ли е?Ъ,сега пък друга гледам,май са разни къщи.:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка, успокой се!!! Дано господ е с всички нас и ни даде здраве и живот да си изгледаме децата!!!

Подобна случка се случи и на мен. Карам аз в нерно напрежение защото съм на интервю за работа където ме искат да отида да работя от следващите 2 седмици, а пък аз трябва да се върна на старата си работа. И това няма 11 седмици след раждането, т.е. искам да си стоя в къщи да си гледам бебето и да си го кърмя (чудо е, но все още си имам кърма - благодаря, боже). Нова кола, бърза магистрала с многооо коли. И освен това трябва да се прибирам да си храня бебка. Аа и не на последно място имах проект който го работех през нощите няколко седмици преди да се върна на работа - срам ме е да кажа колко пари взех за този непосилен труд на този етап - бебка я виждах само да я нахраня
Значи си карам аз през навалицата. Няма проблеми освен, че се притеснявам, защото не съм свикнала с колата и не съм карала по бърза магистрала последните 2 месеца - плюс горе изброеното. Отминах големия поток и аха съм си в къщи и ... спомням си, че се стреснах, че един камион е по-близо и завих ама явно по-рязко и скочих на спирачката. Първо тръгнах към дясното платно, после извих към това от което дойдох и се обърнах на 180 градуса но спрях. За щастие пътя е широк и нямаше коли и най-вече - не се обърнах. Отбих в аварийното да се успокоя. Само дето аз бях толкова зле, че и сълзи не идваха - просто чувствах, че ще се пръсна. Толкова път минах при натоварено движение и явно за секунда се отпуснах ... и за малко изобщо да не стигна да си нахраня детето
Доста време мина преди да го споделя с някой случилото се! И гледам да не се сещам изобщо. Малко по-малко преборена от необходимостта продължих да си карам колата- първоначално старата предимно.
Бях бременна когато едно камъче удари стъклото точно пред очите ми - просто го видях как лети към мен и нямаше какво да направя. За щастие остана само малка драскотинка. А преди месец един камък спука стъклото на зет ми. Но какви ли неща не съм чувала по новините. Много са мръсни тези магистрали по някога.
Анайли, мога само да ти пожелая бързо да позабравиш.
Много късмет на всички майчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gugu на 02.11.04 18:13.

Леле косата ми настръхна.....Имала си невероятен късмет...да благодарим на Господ! Запали си свещичка и си прави курбан на този ден.....!Добре,че си се разминала само със стрес и Господ да ни пази от такива изпитания.....!
Целувки на малкото си ангелче!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф, как добре те разбирам
На мен ми се случи също зверска катастрофа на 18.09.2004 - колата за нищо не става, този който ме удари - и неговата. Но най - важното, че всички останахме живи (4 човека), и само аз пострадах с разкъсана ръка и сухожилие, но вече е почти добре.
Благодаря на съдбата, на Господ и на всички от тогава - че не ни удари ТИР или авотбус, а лека кола; че не удари 20 см. по - напред - право в сестра ми; че Мартин не беше с мен - столчето оцеля, но знам ли . Пък на колата - майната й.
Успокой се и гледай напред
Аз вече влязох в релси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Nаистима много малък е бил
Обикновено като съм под пара карам там с 130
а сега само 85-90
ама толкоз си е разрешената

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на Бога че те запази жива и здрава. Дано НИКОГА НИКОГА не ти се случват такива спиращи дъха тревоги. Ще отгледаш не само детето си но и внуците;) Не се пртеснявай!

Оле милата... Дано Бог да ви пази и занапрад, теб и твоето семейство....

Вики