Здравейте, исках а попитам имали мами, които са се върнали на работа след изтичане на 90-те дни болничен за раждане - т.е. когато бебко е едва на 3 месеца и как се е отразило това на бебето и на майката?
Благодаря ви!!!

[img]http://lilypie.com/days/041108/0/9/1/+3/.png[/img]

Върнах се на работа, когато синът ми беше на 3.5 месеца.
Отрази се добре и на малкия, и на мен.
Седенето вкъщи ми беше много трудно, тъй като работя в напрегнат ритъм от години, в динамична сфера, където нещата се променат почти с дни. Стигнах дотам, че избухвах и от най-малкото нещо и вместо да успокоявам детето си, го изнервях още повече и него.
Затова /с риск повечето майки строго да ме порицаят/ предпочетох да бъда удовлетворена първо като човек, за да мога времето, което прекарвам със сина си да бъде пълноценно и изпълнено с приятни емоции и за двама ни, колкото и малко да е то.
Често се чувствам гузна заради избора си /поради масовата практика в BG майката да си седи вкъщи поне година/, но ако върна времето назад ще постъпя по същия начин.

Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на месец. След премятане по баби и гледачки на 6 месеца започна градина. Тя се чувстваше добре, аз също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами по вашия въпрос, аз май даже съм пресрочила връщането на работа - беба беше на 10.5 месеца. Но да си призная, просто нямаше къде да се върна по-рано. Исках да работя и го направих при първа възможност. От тогава сме на ясла. Вярно, че не са три месеца, но у дома се чувствах толкова непълноценна, че просто бях психясаля. Всичко беше на ръба на разрухата - и секса, и семейството, и отношенията с близки и познати, мразех всички и себе си. Вече шести месец съм на работа и просто летя. Много хора се опитваха да ме накарат да се чувствам виновна, но аз се чувствам толкова добре, а детенце въпреки работата ми е обградено с много любов и от двама ни.Ако ти се чувстваш добре и беба ще е добре. КУРАЖ И УСПЕХ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В началото на Октомври ще се върна на работа. Дариа ще е на 4 месеца точно. Немога да кажа от сега как ще й се отрази. Само дано й намеря добра гледачка, защото баби под ръка нямаме. Мисля, че няма да е фатално за нея, но на мен ще ми е мъчно.

Също работих доста и то до 2 дни преди да родя, а след раждането продължих от вкъщи до колкото мога. За мен гледането на бебка беше един вид почивка, но свършва.

Мога само да ти кажа да не се безпокоиш - ще даваш точно повече внимание, когато си вкъщи. Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз се върнах след 12 седмици. Нямаше как ако не исках да плащам на компанията. Браво, че майка дойде и още малко и остава да я гледа иначе връщането щеше да е кратко навярно.
И аз работех до късно вечерта преди раждането с контракции както разбрах по-късно, и аз си обичам работата и нещата в моята професия се променят непрекъснато, но ако зависеше от мен бих си стояла при детето докъм година, година и 1/2 някъде.
Как ни се отрази? Предполагам, че е добре и за двете ни, но т.к. баба ни гледа. Ако трябва да я пращам на градина - нещата надали щяха да са толкова розови. Сега и търся градина и се чувствам много зле. Даже не съм сигурна дали няма да си остана в къщи за 1/2-1 година. Но градините са много зле тук спрямо моите скромни изисквания - да спи на легло, а не на земята и след като навърши годинка; климатика да не духа в децата; да им се помага с яденето; за слагането на гърне не искам и да споменавам (до 2 години били малки - а Катето си казва сега дори) и т.н.
Така, че всичко си зависи от какъв човек си и най-вече кой ще ти гледа бебето. Аз все още се моля да си намерим българка да ни гледа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си довърша мисълта:иначе първите дни падна рев, но отмина. Цеденето в тоалетната не е най-приятното занимание, но все още си го практикувам. За умората и колко трудно е физически не ми се споменава (Катето почна да се буди нощем горе-долу от този период и колкото да се свиква ...).
От друга страна малко по малко се връщаш към предния си живот. Дори и сега да си остана в къщи се чувствам достатъчно мотивирана да го направя и да избегна депресиите, които биха ме обзели ако през цялото време си бях у дома.
А каквото и да ти казват, че за детето било добре до преди година/+1/2 да бъде на детска градина, т.е. да няма човек който да му обръща 100% внимание (не отричам, че смяната на дайпер е много важна) - то е за измиване на гузна съвест.
Така, че хем сърби, хем боли. Няма нищо по-важно от това ТИ, майката да се чувстваш добре независимо от начина. Ако ти си добре и бебето ще е добре.
Начункай бебето!!! Нещата се нареждат малко по-малко, колкото и страшно да ти се струва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте и много благодаря на всички ви. Дадохте ми кураж, че не съм единствена, която ще се постарае да се върне на работа. Всъщност още съм бременна (явно не се справям добре с лентичката:), очаквам бебка да се роди в началото на ноември и си мисля февруари да съм на работа, още повече,че разполагам с баба пенсионерка, която да помага.
И на мен ми се иска да съм с бебето си - но само преди 3 месеца ме повишиха значително и не ми се иска да пропусна шанса си и да стоя 1-2 години в къщи, при условие че имам на кого да разчитам. Синът ми е на 13 години и него го гледах 2 години само поради липса на работа, но сега мисля, че ще мога да се справя след като вие сте успели. Дори не искам да изляза 45 дни преди раждането, но доктора каза, че не може, че съм на 37, че не знам си какво и ....май ще се наложи - макар че се чувствам добре, въпреки че малко вече ми тежи.....
Много красиви моменти и целувки за ващите бебета!!!!!!

[img]http://lilypie.com/days/041108/0/9/1/+3/.png[/img]

върнах се не на работа когато бебето ми беше на 1,5 месеца, обаче мойта работа позволява да отсъствам по половин ден. отрази ми се чудесно, пет месеца по късно, се наложи да спра работа по независещи от мен причина и пак останах в къщи с бебето -5-9месец. и да ти кажа на съжалявам нито за едното от двете неща. сега ми предстои да се върна пак и се чувствам напълно готова. не знам още на какъв график ще работя и как ще се справим с гледането, но смятам че вече е крайно време да се делим по малко през деня. таче че не се тревожи и кураж. забравих да кажа че още се кръмим така че и с това се справя човек ако има желание. успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи и кърменето не е проблем - а как се справяше - ползваше ли разрешените от кодекса часове за кърмене - по 1 час два пъти дневно?
Аз мисля да ги ползвам и смятам, че ще мога да се справя - стига с кърмата всичко да е наред:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите