или за мама...би трябвало да е името на стихотворението, което се опитвам да намеря. Не му знам автора, бе почти нищо не знамЗапочва с "мъничка, мъничка моя..." и завършва с това как пощальона минава и носи писмото, накрая има нещо от сорта на: "три думички само, обичам те (или благодаря ти) мамо!" Помагайте, моля ви! Търсих в Словото, ма там търсачката нищо не прави, изплюи 1248 страници дето нямат нищо общо!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

На мама

Задето песни си ми пяла,
край мене ден и нощ си бдяла
и ме научи да се трудя
и рано-рано да се будя,


а в нашата Родина свята
да пазя вярно свободата -
три думи ще ти кажа само:
- Благодаря, обична мамо!


Това е от Леда Милева, но не знам дали е същото, което търсиш. Трите думички ги има накрая, но "мъничка, мъничка..." няма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е тва, ма благодаря все пак! Онова трябва да е по-дълго.

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Дали не е песента на Мария Нейкова изпята от Росица Кирилова? Там имаше нещо за пощальон...

ма като не се сещам и за песента

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Мъничка,мъничка моя,
весело зайченце,котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо......това ли е,да знам да викам ли спомените ????

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПИСМО ДО МАМА

Слънце мое сяйно, мила мамо!
Моя радост, тиха моя скръб!
В тоз далечен край да знаеш само,
колко твоят образ ми е скъп!
Във деня, кога се разделих
от обятията твои топли,
аз не плаках, аз бях твърд и тих,
но в сърцето си чух глухи вопли.

Сам не знаех, че за мен си ти
въздух, слънце, сянка благодатна,
че без тебе ще ме сполети
толкоз мъка, майко моя златна!

Докато при теб и с теб живях,
не усещах добрините твои.
Аз не виждах нищо чудно в тях.
Смятах, че това права са мои.

Но сега, кога не съм при тебе,
и вей хлад от всеки чужд покров,
как ми липсваш! Как ми е потребен
пламът чист на твоята любов!

Всякога ти сетнята си хапка
даваше ми, за да бъда сит.
И софрата бе за тебе сладка,
щом ме виждаше, че съм честит.

Спомням си подробности сега, -
как над мене в болести си бдяла,
с колко вяра и с каква тъга
Богу си молитвички шептяла.

Как е гряло твоето сърце
като свещ над мене нощи цели,
как напуканите ти ръце
неуморно са за мене плели.

В кухнята, на двора, на чешмата,
с хурка, със игла, на малък стол,
аз те виждам през далечината
все в един и същи ореол.

Ти бе тъй съсухрена, привита,
но велика в своя малък ръст.
всякога изглеждаше честита,
скритом носейки огромен кръст.

О, тогаз не виждах нищо аз!
Тулеха те много дреболии
от очите ми, че всеки час
хвърляше те в нови залисии.

Аз не знаех, че и в дребни грижи
е могло човек да е велик,
че и в най-прихлупените хижи
може да сияе мъченик.

Как копнея да се върна веч,
да прегърна мойта чудна мама!
Мъничка отблизо, отдалеч
ти изглеждаш ми безкрай голяма!

Аз се моля Бог над теб да бди,
за да бъдеш здрава, майко златна,
и да бъдат светли твойте дни
като дълга, светла вечер лятна!

Приеми далечните привети,
мойта обич свежа като крин!
Приеми с това писмо сърцето
пламенно на твоя любящ син!

Март 1949 г.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!

Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думи само:
"Добре съм, мамо!"



Ех, момичета, разчуствахте ме! Това стихче го рецитирах в детската градина на тържествата за 8-ми март, а мама винаги плачеше...
Тогава си мислих, че не го казвам добре и затова я разтройвам...

Бях го забравила, но то просто си е стояло в главата ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Адски ме развълнувахте. Страхотно въздействащи са стихчетата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей и аз роних крокодилски сълзи заедно със всички майки и то поради същата причина.И се чудех защо всеки път ме карат да го рецитирам,а после реват.И до ден днешен не съм забравила и думичка от него.И вече съм наясно защо са били всички сълзи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите