Здравейте, настоящи и бъдещи майчета
Допускам,че темата е дискутирана много често в клуба, така че, ако въпросите ми се сторят излишни и безполезни на някой и не му се говори, нека бъде добър да ми покаже къде мога да погледна за мнения. Въпросите ми се отнасят относно избора на начин за раждане - все по-често прителки и познати,които са родили или им предстои да раждат прибягват до секцио или до раждане с познатите упойки....преди година и половина имах операция /т.нар.миомектомия - тогава бях на 26 години/, при която ми запазиха всички детеродни органи, но още тогава ми казаха,че може би ще се наложи да раждам със секцио поради намалена еластичност на матката...това,разбира се, ще го прецени лекарят ми, но бих искала да разбера как вие направихте своя избор - какви "плюсове" и "минуси" претеглихте,за да се решите на едното,или другото. Също съм чела,че при първо раждане със секцио /а за мен това ще си е първото/, вероятността да се забременее след това била по-малка има ли нещо вярно в това? Защото ние с татето си планираме още две ангелчета и не бих искала да навредя на който ида е с евентуална моя "прищявка" - и аз като вас и като всички други майчета /настоящи и бъдещи/ искам най-доброто за бебчетата си /живот и здраве, до това бебче имам още поне два месеца и малко отгоре / и ще направя първо това, което би било добре за него, но ако процентите са равни /за и против секцио/ мисля,че бих избрала секцио или поне с упойка...а и скоро ми казаха,че имало и секцио с ломбална упойка, което ми звучи невероятно, но знам ли?
Извинявам се за дългият пост, но и още нещо - забелязала съм,че повечето лекари /да не кажа всички/ са ЗА естествено раждане........аз разчитам ако реша да съм със секцио и на това,че вече си имам достатъчно голям белег /около 10-12 см/ върху който евентуално ще е следващото рязване при такъв вариант....а и бебока /пак казвам живот и здраве да е , понеже има доста временце - според мен/ се очаква да е около 3.500 - и двамата с татето сме от едричките Благодаря ви предварително за отзивите или препоръките къде да погледна,ако има вече такава тема Лека и щестлива бременност на бъдещите майчета и живи, здрави и послушни дечица на настоящите такива

Всичко зависи от твоя гинеколог. Лекарят е този, който най-добре може да прецени състоянието ти и да ти отговори на поставените от теб въпроси. Също много зависи от кой град си. Тук, в провинцията, избираш как да родиш само в частната гинекологична клиника /срещу солено заплащане/. В държавния родилен дом раждаш според ситуацията, а за обезболяване на нормално раждане май не са и чували.
В архива има много теми за секциото, можеш да погледнеш там /ако архива работи/.
Успех и леко раждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направих своя избор, доверявайки се на двама лекари, на които вярвам безрезервно. И двамата бяха категорично за естествено раждане. Имах тежка бъбречна операция 9 месеца преди раждането и това ме притесняваше, а притесняваше и близките ми. Затова и специално коментирахме възможните начини за раждане. Отговора беше "естествено, освен ако в хода на раждането не възникне друга необходимост". Това ми беше достатъчно. Не съм имала никакви съмнения.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Здравей,
Както са ти казали и майчетата преди мен - нека твоя лекар да прецени. Аз по принцип съм привърженик на нормално раждане, а не на секцио, но ако се налага секцио не помислям дори да споря.
Консултирай с лекари, на които имаш доверие и прецени. При мен от самото начало ми се каза, че нямам никакви показания за секцио, макар че преди да започна накарах лекарката тържествено пред целия дежурен екип да ми обещае, че ако нещата се закучат няма да чака и веднага ще ме оперира.
Е, аз родих доста лесно, така че не се наложи!
Успех и леко раждане, каквото и да избереш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Две нормални раждания, без упойка.
Не се води по това, какво са казали на ехографа за големина на бебето, както и за връзката между големина и трудност на раждането и разкъсвания.
С първото, което беше 2.900 кг имах много повече шевове (вътрешни), а с второто, (3,850) само 2 конеца. Второто се роди много бързо, нищо, че беше голямо (имам предвид фазата с напъните), пък и изобщо мина по-бързо и по-лео, хем са с 9 год. разика, а казват, че след такава разлика все едно е като първо раждане. Пък и вече бях успяла да стана на 33 год.
Не се хващай със секцио само заради болката, просто си поискай епидурална упойка. Секциото си е операция и се прави по медицински показания.

Абсолютно съм съгласна с изказаните дотук мнения. Аз родих със секцио, но се наложи да бъде направено в последния момент, защото взеха да падат тоновете на бебенцето.
Вече минаха три месеца оттогава, но секциото си се усеща, а лекарката ми каза, че ще мине още доста време, през което ще си боли.
Раждай нормално, ако всичко е наред.

ами реших според обстоятелствата.
при първото раждане се доверих на лекаря- и родих нормално- пълен провал, имах отвратително , тежко и гадно раждане.
с второто- направо казах, в тоя филм вече участвах в главната роля един път, не ми хареса, повторението ще е само секцио, без значение цената, показания и т.н, просто това си беше мое лично вътрешно убеждение.
освен това между двете деца имах две операции/едната пластика на матката/, което вече определяше секцио по мед. показания, плюс напречно разположен плод,/та при мен беше по мед показания секцио, което беше важно за застраховката ми/.
освен мнението на лекаря, за мен беше важно как аз ще се чувствам - аз имах психологически проблем относно нормалното раждане.
каквото и д а решиш, все трябва да родиш , пожелавам ти леко раждане, освен това каквото и ние д а ти казваме, твоето физическо състояние плюс това на детето ще определят хода на раждането, и съответната намеса.

Аз също съм за нормално раждане. Родих Марина края на октомври 2003 - нормално раждане с епидурална упойка. Имах доста вътрешни и външни шевове, но всичко вече зарастна и е ОК. Живот и здраве и второто си дете искам да родя нормално, ако няма показания за секцио.
Всеки сам решава, но също така се консултирай и с лекаря ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз родих преди два месеца със секцио, след като до последния момент не се знаеше дали кръстът ми ще издържи едно нормално раждане - аз съм с гръмнали прешлени, които се възпаляваха през бременността. Но дори в последните седмици, когато вече се регистрирах в болницата, все още се говореше за нормално раждане. При мен решението взе една анестезиоложка, която след като погледна снимките на гръбначния стълб каза, че там упойка изобщо не може да влезе. Така от нормално /водно както ми се искаше/ раждане прескочихме леките упойки и ме изпратиха директно на операционната с пълна упойка. Не съжалявам, тук лекарите предварително не казват нищо, защото са много по-наказуеми, но после директно заявиха, че е нямало да издържа напъните. Е, имам си един белег десетина сантиметра, но още в края на втората седмица почти не чувствах болка или опъване. А и тъй като си гледам бебето почти сама, се налага да вдигам много по-тежко от пет килограма - да чукна на дърво - засега нямам оплаквания.
Така че всичко зависи от последните моменти на бременността - как ще протекат последните дни и евентуално първите часове на раждането. Ти не се притеснявай, бих ти препоръчала да се готвиш за нормално, пък каквото сабя покаже.
Успех и леко до края!

Както са ти писали момичетата зедно с лекаря ти ще решите кое е по-добро за теб. Искам само да разсея убеждението ти, че след секцио се забременява трудно. Това просто не е вярно, ако не си имала усложнения в следоперативния период.
Аз имах сериозни усложнения след секцио, но нямах никакъв проблем със забременяването после

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Даже на същата страница има тема за секцио-естествено раждане.
Винаги много странно ми звучи така поставен въпроса - какво раждане да избера? Мели в другата тема го е казала - в България секциото по желание НЕ е позволено. Значи става дума за пари.
Избираш лекар и дотам! Другото го избира, решава и преценява той!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ви за отзивите,момичета странно ми е ,че повечето са ЗА естественото раждане....аз така или иначе имам да си се чудя още поне два месеца и наистина всичко зависи от бебчето и от мнението на лекаря, както и от моето състояние, но се зачудих при равни шансове за благополучно раждане кой какво би избрал...както и очаквах мненията са различни и строго индивидуални....като дойде време бебенцето да си се роди ще се похваля /дано да има повод за хвалене, разбира се/ Лека и щастлива бременност на бъдещите мами!

Секциото по желание лесно става по показания, ако се уговориш така.

Като дете на 12 години преживях тежка коремна операция с много болки преди това и със сериозен следоперативен период заради големите шевове и няколкото дренажа.

Аз не съм раждала, но не бих се поколебала за секцио. Истината е, че при мен по други причини напълните са изключени и съответно отпадат всякакви варианти за опойки, които само да обезболят, защото няма как те да спрат напъните, освен ако не се направи операция.

Мисълта ми беше, че обяснението колко можело да боли след коремната операция не би могло да ме впечатли. Аз бях дете, когато се справих, та сега ли. А не моге да се изправя пред идеята да се разкъсам. В допълнение театри като натискане, туширане, "скачане" върху корема аз психически няма да понеса. Побърква ме мисълта, че някой бил ми пречинил болка, срещу която бих била беззащитна. Шевовете са ок

Здравей,Калина!
На мен пък ми звучи странно мнението ти, че в България НЕ Е разрешен подобен избор - според мен тук НЕ Е разрешено нищо и в същото време всичко Е разрешено - разбира се,че става въпрос за пари - макар не навсякъде да е така - все още....но когато става въпрос за нещо такова като раждане едва ли някой е седнал да си прави сметка на парите - всеки гледа най-доброто - за детенцето си на първо място и за себе си, разбира се. Така че, въпроса не е в това кое е позволено или не е, а в това как ще се отрази раждане по естествен път на мен и на детенцето - за мен - защото не искам да съм поле за "шев и кройка" на някакви лекари / макар мамите избрали този начин да не казват нищо "страшно", дори напротив - без усложнения са си били/, а за детенцето - защото понякога си страда и то - има доста такива случаи, които не пожелавам на никой да ги преживява... вярно е,че когато има да става нещо, то ще си стане, но искам каквото зависи от мен да го знам и съответно да го направя - затова и се допитах до тук присъстващите, за което съм им благодарна, а на теб да ти е живо и здраво сладурчето и евентуални бъдещи сладуранччета

Здравей,NVN
Мен също не ме стряска болката, но разумната - защото при едно сравнително бързо раждане, все ще се изтрае, но това да се мъчиш от порядъка на 8-10 часа ми изглежда вече наистина страшно и най-вече безмислено, когато медицината си е напреднала и разполага с упойки, начини на раждане като секцио и т.н. А и честно казано притесняват ме тия шевове, които после някой ще ми прави .... Когато миналата година ме оперираха - махнаха оперативно образувание с размери 8*7 см, единственият "зор", който видях е с излизането на упойката - то беще едно повръщане 1-2 дни...но си ставах, разхождах се, а като ме изписаха на 7-я ден сякаш въобще не бях оперирана...затова и се позачудвам за секцио, но трябва да говоря и с лекаря си по-нататък, защото все пак сега си е сравнително раничко

Ти сега какво - не решавай според броя на гласувалите "ЗА" и "Против" секциото...
За всеки е индивидуално. Според мен при нормално раждане като цяло аз контролирам нещата. Докато при секциото завися от лекаря и целия екип.
Първо раждане по-кратко от 8-10 часа е рядкост. Но болката не е постоянна. Контракциите се появяват на интервали и между тях нищо ти няма. Почиваш си.
При първото раждане ми изтекоха водите и раждах със система, та беше по-гадно, но втория път си седях в къщи до последно. Раждането почна към 10 сутринта, контракции си имах, ама това не ми пречеше да сготвя и да ходя пеша до родилното (е, вярно, живея близо) и в 17ч. постъпих, в 18.43 се роди бебо.
Не мога да кажа, че хич не боли, ама не е като да лежиш и да не помръдваш, напротив, може да се движиш, даже в много от случаите е по-добре. Като се движиш е много по-леко.
Упражнението, описано като "скочиха ми на корема", моята лекарка (д-р Власова) го изпълнява много елегантно - демек аз дори не усетих какво точно направи, но доста помогна при последния напън.
Според мен родилката трябва да е добре запозната с протичането на раждането.
На самия финал не бива да се напъва много силно, за да няма разкъсване, акушерките в този момент съветват "издишай", или запушват носа - рефлекторно издишваш... В по-старите школи съветват родилката да вика (издишва), което също отслабва напъна, а акушерката полека измъква бебо. А запушване на носа без предупреждение може да шашне и без това шашнатата жена...
Аз след като знаех какво е, изпитвах желание по-скоро да се скрия като котката в гардероба и да родя колкото може по-тайно. Затова и отидох в последния момент за второто раждане, но пък си бях намерила лекарка, с която да сме на едно мнение по въпросите за протичане на раждането и която най-вече спокойно обяснява какво ми правят.

хахахахаха ,благодаря ти, Firebird - това беше най-милото образно описание на естественото раждане "упражнението скачане върху корема"? значи все пак има такова....лелеее, какво ли ни чака Аз не съм от шашнатите жени - каквото има дастава - ще стане - и да се шашкаш и да несе шашкаш - все тая - затова по-добре да не го правя това ми е ясно и си го правя, но само когато съм уверена,че точно това трябва да направя - а по въпроса с който ви занимавам събирам мнения за собствена "нужда" - нямам намерение да "претеглям" ЗА и ПРОТИВ, но ми е нужно споделяне на опит, както и го правите.... та така значи - вторият път си се "изнесла леко по чехлички" - скрито и тайно ...хммм всичко да е нарад - и първо бебче ще разбера колко време ще ми отнеме докато ме поизтормози, и второ ... и така Каквото сабя покаже в крайна сметка Живи и здрави дечковци, Firebird

Без да чета други мнения с риск да повтарям някого:
Как избрах естествено раждане:
1. страх от всякакви операции
2. бързо въстановяване при положение, че нямаше на кой да гледа бебето след като ни изпишат на 2/3 ден (нормално раждане/секцио) ако аз не съм на крака. Наистина на 3тия час след раждането ме вдигнаха на крака и до тоалетната, смяна на отделението. После в отделението същото. На другия ден си гледах бебето през целия ден. И като се изключи тъпа болка като натъртено като седна на дупето - нищо друго не съм усещала неприятно. На 2рия ден ни изписаха и си гледах детото без проблеми.
- да уточня, че бях с много шевове, но всичките бяха саморазлагащи се. Може пък това да е бил ключа на успеха.
- и раждане с епидурал, т.е. само дето не заспах по едно време ама нали срам от таткото и се въздържах
3. Коластрата си ми дойде веднага. Незнам дали има връзка, но във форума четох, че може да има объркване.
4. Толкова жени го правят, значи и аз ще се справя.

От друга страна секциото:
1. Супер е ако нещо беше тръгнало да се обърква. Като например бебето се е запречило и т.н.
2. Оставаш не рязана отдолу ... Ами незнам, наш татко не се оплаква все още, пък и за мен винаги е било важно предимно интимната игра, партньора за подготвяне на атмосферата и после става като по книга ... а може би са ме зашили стегнато Както и да е - оставям си го като + за секциото.
В началото си ми беше много стрес. Трябваше да минат месеци преди да почна да се възприемам нормално.

Не съм чула връзка между начина на раждане и последващо дете ако няма проблем. Значи след секцио трябва да се чакат 2 години за следващо за да не отвори шева. До сега това което виждам като статистика наоколо (много бебета ей) не показва проблем. Режат по белега и така ...

Хайде остави го мисленето на варианти, а гледай скоро да се похвалиш с бебенце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здравей :)
да ти кажа и аз имам същите колебания, като знам, че тия разкъсвания са ужасни, като не знам дали ше ми сложат упойка като ме шият, като знам, че доктора ми изказа личното си мнение против епидуралната упойка, заради този риск от парализиране - той лично е израждал жена, която е била парализирана от кръста надолу и то от епидурална упойка за операция от апандесит и при мисълта, че могат да вадят бебчето ми с форцепс и пак тези ужасни разкази за моя позната, на която откъснаха ръчичката на бебето при раждането и милото, красиво момиченце сега е инвалид с дясната ръка...
обаче пък, ако всичко е наред /но няма начин да не се страхуваме, та това са така чаканите ни бебенца!/ естественото раждане, казват е най-добро...ако беше само болката - добре, разбира се, че всеки би го изтърпял за детето си...но има толкова неща
а секциото от друга страна - с възможните перитонити и др. усложнения, пак въпросната упойка в гръбнака и риска от парализа, неблагоприятните последици от пълната упойка /лекарската приказка, че всяка упойка скъсява 5 години живот, евентуалната мигрена, която може да продължи месеци наред/...но пък риск за бебето има ли? освен шока на джуджето, че се появява от раз на тоя свят и твърденията на докторите, че преминавайки тъмния и тесен тунел се калява повече - има ли минуси от секциото за бебо? не за майчето, защото явно за майчето винаги има, а за бебо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей:-) Аз стоя пред същата дилема като теб(раждането ми предстоиоколо 20.09.).По-точно "стоях" защото горе-долу ми се изясни как ще раждам, макар че човек никога не знае какви изненади ще му се поднесат..И моя лекар каза че бебето е едричко и вероятността да се наложи секцио е голяма. Относно вероятни усложнения впоследствие, ми е казал въобще да не се притеснявам, това не може да попречи на второ забременяване, освен ако не се случи нещо наистина много лошо и сериозно ( не дай Боже), но то може да се случи и при нормално раждане. Имам доста познати, които са раждали със секцио, но нито една от тях досеган е се е оплакала от болезнено и дълго възстановяване, дори ми препоръчват този начин на раждане. Аз се доверявам разбира се и на лекаря, но и някак си вътрешно съм по-склонна да бъде със секцио. Трудно се дава съвет в такова положение, трябва сама да го решиш, да го почувстваш, след разговор с лекар, и то може би не с един. Аз също бях помолила преди няколко дни момичетата от клуба да е посъветват какво да правя точно по този въпрос. Върни се назад и прочети "za cezarovoto sechenie", може би е от преди седмица или 10 дни...Не се притеснявай. Обикновено всичко минава добре. Бъди позитивно настроена! Желая ти късмет и леко раждане каквото и да е то!

В отговор на:

---

На мен пък ми звучи странно мнението ти, че в България НЕ Е разрешен подобен избор

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"....ако беше само болката - добре, разбира се, че всеки би го изтърпял за детето си...."

Ами не е така. И Палмира го е написала. Не всеки би търпял всичко. Това бебе ще има нужда от НОРМАЛНА майка. А не всяка жена би останала нормална след мъченията и болката. Повярвай ми, не всяка.

В отговор на:

---

Не всеки би търпял всичко. Това бебе ще има нужда от НОРМАЛНА майка. А не всяка жена би останала нормална след мъченията и болката. Повярвай ми, не всяка

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мило бъдещо майче, предвид навсичко описано от теб ми се струва, че трябва с твоя лекар да обсъдите този въпрос. Аз лично съм за нормално раждане с епидурална упойка, но ако има риск - секцио, разбира се!

Ама не бой се де... То не "скачане" в буквалния смисъл... Значи - аз лежа на масата, лекарката сяда до мен и с ръка натиска корема, ама така му е хванала цаката, че аз даже не разбрах какво стана. Номера е, че контракцията бута бебо надолу, а малко преди да излезе като че ли след контракция аха да се върне обратно... Не знам дали е точно така с връщането де, но в един момент контракцията спира и в този момент тя му помага малко и бебо излиза.
Даже го обсъждахме този момент с нея и тя казваше, че много се сърди, като някои майки кажат "скочиха ми на корема"... Тя наистина го прави много ловко, не е едра жена, по-скоро под среден ръст и не го прави със сила, а с чалъм. Идея си нямам някой огромен лекар как би го изпълнил...
Другото, което забравих да кажа, е, че много зависи от състоянието на родилката. Като раждах първия път, имаше една, която се катереше по прозорците, реши, че не иска бебето, не даваше да я прегледат, не се напъваше, изобщо правеше всичко наопаки и най-накрая буквално я заловиха и упоиха и роди с форцепс, и лекарите коментираха, че имала всички данни да роди без никакви шевове, ама ей на... Те опитваха с добро, опитваха, а тя... Щяла да задуши бебето с нейните гоненици. (Като си помислиш, уж вика, че боли, а има сили да бяга от акушерката) Накрая като се събуди й показваха бебенцето, тя почна да се сърди, че било момиче... (Рекламации не приемат обаче) После сигурно се оплаква, че е родила тежко и има много шевове...

Ти ме съсипа, катерела се по прозорците, егати козата и в буквалния и в преносния смисъл
Тя трябва обаче да си е била малко ненормална и преди това, едва ли се е повредила от контракциите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за изказаните мнения на всички майчета при нормални обстоятелства сякаш наистина най-добрият вариант е нормално раждане с епидурална упойка /вярно, че има риск от парализиране, затова по-скоро трябва да се обърне внимание на анестезиологът да е опитен и добер - поне до този извод стигам аз.../ , а ако нещо се усложни то тогава - секцио, но явно че "тежката дума" има лекаря и то този на който се доверяваме през бремеността си и за евентуалното раждане..Калина, знам,че това е факт, но какво в България /за лошо или добро/ е така, както е "общоприето"? Затова и не се чудя дали е позволено или не, а как ще е добре за бебенцето ми...както каза Aurora за майката каквото и да приме като начин - винаги има риск - малък или голям - въпросът е за бебенцето кое е по-добре...но явно и за това няма единно мнение на лекари,на раждали и на бъдещи майчета... Благодаря на диди, Aurora, actinia, sema, Firebird /хахаха това със скачането и катеренето като коза на тая подивяла мама ми е едновременно смешно като си го представя каква картинка е било, и в същото време тъжно - явно жената не е била просто доволна от живота ....и рекламация да прави чак/ и на споделилите опити мнение майчета Ще погледна и другата тема за цезаровото сечение На майчетата с дечкивци да са им живи и здравичики да си ви радват и вас , и татковците, а на бъдещите майчета да си пожелаем леко и безпроблемно раждане, по какъвто и начин да си изберем - actinia, ти ли си "първа" от присъстващите нали спомена,че е за 20.09 Успех ида се похвалиш с едно прекрасно здраво бебче

Нека каже един важен нюанс по темата:

Споделям опита на няколко приятелки:

До началот на редовна трайна родова дейсност можат да минат тези цитираните 10-15ч. Преди това лекарите не са сигурни е ли това раждали илиисамо подготовка!

Една приятелка и е имала болки 14ч., в къщи сама
и е постигнала само 3см. разкритие.
Лекарите са изчакали до 4см и тогава са сложили Окситоцин за ускоряване на процеса.

Тя каза, че Окситоцинът наистина направил бързо разкритие, но пък боляло повече.
Иначе нейн роднина!!! - АНЕСТЕЗИОЛОГ й е препоръчал да търпи, но да се откаже от епидурална и спинална упойка. Все пак риска го има.

МИли момичета,
"скачането на корема" е техника със спец. медицинско име.
Целта й е да помогне на бебо да селзе долу.
Прави се ако мамата не напъва в правилната посока или много слабо.
Все пак е името на здравето на бебо трябва да му се помогне да излезе бързоооо!!!!

Е, имало пукнати ребра, рядко...
КОлкото повече чета, толкова повее се убеждавам колко е важно да уважаваш и да се доверяваш на лекаря.
Само той разбира истинската ситуация и може да вземе компетентно решение!

Стискам палци при всички нас
всичко да е наред и да си
излезем от род. домове със здрави и прекрасни бебоци!!!!

Има хора, които имат проблем с болката!!!! АЗ лично не съм съгласна с теорията, че за бебето се прави всичко. Ако с месеци една жена ще се възтановява от шока, извинете ме, но не мога да приема "натуралното" раждане.

Ама кой е казал, че възстановяването е "с месеци", кой ти ги говори тези неща? Вярно че има трагични случаи, но това съвсем не е всеки път и НИКОЙ не може да го предскаже. Нима имаш някаква гаранция, че като родиш "НЕнатурално" всичко ще е идеално и няма да ти се наложи да се възстановяваш от някакъв шок. хайде да не драматизираме неща и да не ги прави по-страшни отколкото са

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С риск да ми се накарате,като нераждала,ще си дам мнението.Сестра ми е неонатолог(това е лекарят,който поема бебето веднага като се роди и се грижи за новородените),нейното категорично мнение е НЕ на епидуралната.Много повече разкъсвания,много повече случаи на усложнения за бебето,много повече нужда от вадене с форцепс или вакум.Вчера говорих с още един лекар на тази тема,мнението-абсолютно същото.Аз се отказах напълно от упойката,искам си бебето цяло и невредимо,от нолка никои не е умрял още.Аз поне не знам.
А за секциото-ако се налага никой няма да ни пита,вкарват те за операция и толкова,сам да се навираш между шамарите не ми се струва логично.
Така мисля аз,най-важното все пак е бебетата да се родят живи и здрави,поне за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях решила да не пиша повече по тази тема, но ти ме изумяваш, не само че не познавам жена която месеци наред да се е възстановявала от ШОКА от болката, ами дори не съм чувала че има такова нещо, замисляш ли се че тук е пълно с жени на които РЕАЛНО им предстои да родят естествено, айде да спрем да драматизираме с въображаеми ситуации!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също съм много против епидуралната. Естествено медицината напредва, нормално е и всеки да иска безболезнено раждане, но с риск за какво ....... няма да казвам защото има и бъдещи мами и това не е постинг за стряскане. Не са такива болки за умиране , наистина боли ужасно (не при всеки де), но всичко се преодолява и забравя, няма неиздържали мами , е има и доста преиграващи лигли ама това е тема на друг разговор ....... та какво са няколко болезнени часове на фона на здраво бебе ? аз лично не бих рискувала с този вид упойка. Колкото до нормалното раждане , ами да ви кажа въстановяването е много по-бързо, може да се разминете и без шевове , е малко седиш на една страна първата седмица , но си къде къде по-функционален от следоперативен период. Ако се налага секцио няма страшно ..... упойка,изтръпване, бебе, конци, по-бавно въстановяване, но нищо особено ...
Всичко е въпрос на мнение разбира се
Поздрави и още сладки бебоци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите