Отново сме пред любимия на всички ни компютър.
Чета новините в мамешкия клуб на резенчета банан и кафе. Някои дръзко пропълзява под носа ми и поредното парченце с клечката за зъби е изчезнало. Две сини мъниста ме гледат закачливо изпитателно. Разбира се подавам паничката да е по-близо даже.
Новото днес е Лятна Богородица.Някои отново пропълзява под носа ми с надеждата да се докопа до големия водоустойчив и мноооооооооого черен маркер.
Грабвам извършителя в момента на покушението и зверски прегръщам мъничкото телце.
Боже колко е мъничка и как копринени са бузките и. Иска ми се да я целувам и докосвам до безкрай – “толкова крехка, така уязвима” Знам, че няма да е до безкрай. Знам че един ден ще порасни и аз също като Мария ще трябва да я дам на нещо или на някого. Мисълта разцепва мозъка ми като светкавица. Ама как така?
Моето мъничко мъниче? Колкото и да го мисля така ще стане. Ставало е така от като свят светува. Мъничето пораства и поема своя път към своята Голгота. Можеш ли да го спреш? Имаш ли право да го спреш? Кога би го спряла? Би ли го дала на нещо – на каква кауза, на каква битка?
Или каквото и да става ще споделиш трънения му венец ще попиеш сълзите му, ще измиеш краката му и скрито през сълзи ще се молиш заедно с него “Господи, ако има начин да го отмине това направи го!”
А вие мами, готови ли сте да дадете детето си – на кого и на какво ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

(Изписах един километричен отговор преди час и после взе че крашна сайта - пу да му се не види. Сега ще се опитам да го повторя в общи линии).

Според мен това което казваш е въпрос на гледна точка. Аз никога не съм мислила за Анна като за 'моя' - тя принадлежи единствено и изцяло на себе си, аз съм й майка но не я притежавам, затова и не мога да избирам да я давам на нещо или на някого. Разбира се че са толкова крехки, уязвими и нежни както казваш, но в същото време се убедих, че още от раждането си бебетата са и също толкова силни и устойчиви и започват да отстояват независимостта си с всеки изминал ден.

Така че гледам на бъдещето не като на неминуемото идване на момента в който 'някой' или 'нещо' ще ми 'отнеме' детето, а по-скоро се опитвам да я отгледам и възпитам така че да не се чуства никога че принадлежи на някого (било то аз, баща й, бъдещия й партньор и т.н.) или на нещо (професия, кауза и т.н.) а е независима и самостоятелна и тя сама избира 'да бъде' с този 'някой' или това 'нещо'. Разбира се че ще страдам с нея и ще се радвам с нея когато достигне до възрастта сама да взима решенията си. Но не мисля че ще виждам това като края на нещо, защото просто връзката ни ще прерасне (надявам се) във връзка междъ двама възрастни.
Ето пак ще се повторя, просто зависи как ще погледнеш на нещата - дали като пътя към Голгота или като триумф на Капитолинския хълм. Аз явно съм неизлечим оптимист и винаги бих избрала второто.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Болната ми тема ...
Въпреки че съм много време на работа, въпреки, че има дни в които успявам да зърна очите й за много малко време, или я виждам заспала кротко в леглото, с блаженно спокойно изражение, НЕ НИКОГА НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ ХЯКОЙ ДА НАРАНИ ДЕТЕТО МИ. ТА НАЛИ ЗАРАДИ НЕЯ ЖИВЕЯ, НАЛИ ЗАРАДИ НЕЯ РАБОТЯ ТОЛКОВА МНОГО, ЗА ДА МОЖЕ ДА Я ПОДСИГУРЯ С ВСИЧКО НЕОБХОДИМО. ПОНЯКОГА СЕ ПИТАМ ДАЛИ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА РАБОТЯ ПОЧТИ 15 - 16 ЧАСА, ДА НЕ МОГА ДА ОТДЕЛЯ НА ДЕТЕТО СИ ВНИМАНИЕТО, КОЕТО ИСКАМ.
НЕ МОГА ДА Я СПРА, КОГАТО ПОРАСНЕ ДА ИМА СВОЯ СИ ЖИВОТ, ДА ОБИЧА ТОЗИ, КОГОТО ТЯ ХАРЕСА ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен най-прекрасното е да видиш детето си да порасне.

Да, бих дала детето си на любовта - да го виждам как обича с цялото си сърце, отново и отново се влюбва да полуда, докато дойде единственият човек, правилният човек. За мен няма по-голямо богатство от любовта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да ни е рано да се замисляме над такива работи (в 12 г.с. съм), но с мъжа ми наскоро си говорихме именно на тая тема.
Никой не може да каже един ден накъде ще отвее вятърът детето ни, но поне за това и двамата сме на едно мнение - че искаме то да намери мястото си в този свят.
3нам как може една майка да се терзае, че детето й е далече, в чужбина, но тъй като аз самата доста съм обикаляла, живеем в чужбина, мъжът ми като малък е живял в чужбина... мечтата ни именно е детето ни да пътува. Да вижда различни държави, да се запознава с различни култури, да обикаля света, а не да се забие в някоя канцелария и веднъж в годината да излиза в отпуск.
Със сигурност ще ни е мъчно, живот и здраве, когато един ден голямото ни хлапе поеме своя път, но в едно съм още сега сигурна: искам то да само да прави своя избор - къде, с кого и как да живее.
Хетеро, хомо, би... няма значение, само да е здраво и щастливо!

I only work to enjoy when I am not working.

Бих я дала на самата нея и на живота,който има да изживее.Ще ми се да я възпитам на самостоятелност,да взема сама решения,да търси и открива най-доброто за себе си.Искам тя да ме търси,а не аз да се натрапвам.
Все си мисля за момента,в който ще бъдем заедно само за по кафе и лафчеНе мисля,че ще ме боли,че е поела по пътя си.По-скоро ще ме боли,ако не съм я възпитала ,както съм искала.

Малей, не ми се мисли направо!
Ох, дано да успея да я привържа така към себе си, че да има нужда винаги от мен. Аз съм така с моята майка. Тя е най-добрата ми приятелка, най-желаният събеседник и най- търсеният съветник. Мама ме е благословила дъщеря ми да ме обича и уважава така, както аз обичам и уважавам нея. Дано се сбъдне майчина благословия!
А иначе - бих желала Ивето да има късмета да открие голямата любов на живота си. Сигурна съм, че в сърчицето й винаги ще има място и за мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ЕХ Ан разби ми сърцето както винагисъзнателно съм отпъждала тези мисли в главата си непрекъснато ,но за съжаление няма ден в,в който те да не ме навестяват.Снощи притихнала в сумрака на детската стая,вися над кошарката и гледам моето мъниче как спи,гледам и вдъхвам оня много специален аромат и си мисля боже колко мъничка и безпомощна беше преди две години,боже ,а сега виж я запълва детската си кошара,без да искам мислите ме отнасят след една ,две,три и пр. години,детенцето ми ще порастне,няма да има нужда от мен,знам,че няма нищо по-хубаво от това то да порасте,но омиг поспри ти си твърде кратък,радвайте се мили момичета на децата си,а кой ли не го прави,живейте днес!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На нас майките на момиченца повярвайте ми ни е много по-лесно.
Врьзката ни с детето е на чисто приятелска основа и в по голяма степен ги вьзпитаваме на самостоятелност, но те и самите момичето по природа се научават да правят по бьрзо някои неща и се развиват по бьрзо физически от момчетата.
Докато майките които имат момчета имат много специална врьзка с детето и тя е за цял живот. Те обикновено дьржат под контрол живота на момченцата кьдето и да са, дори и когато тези дечица са над 40 години. Просто така е устроен човека.
Така че сега малко се стряскам като не знам какво ще е второто дете, ако е момче дали ще мога да избегна тази дьлбока привьрзаност която 99% от момчешките майки цял живот не преодоляват. Дали и аз като тях няма да харесвам приятелките на детето и ще критикувам всеки който се опита да ми отнеме обичното сьщество просто заради прекомерна любов????

Не съм била майка на момче досега, но не съм съгласна с тази теория. Звучи ми прекалено стереотипна, за да е вярна. Защото дори и да е вярна, и майките да имат чисто 'приятелски' отношения с дъщерите си - приятелството според мен не изключва връзката да е 'специална', за 'цял живот', и изпълнена с безкрайна обич. Дори и от наблюденията ми в моето семейство, и над други хора не мога да твърдя че е вярно и че така е устроен човека.
Не го приемай като заяждане, а като дискусия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите