А защо само единия и не се сменят?

Нашата дъщеря /на 2м. и половина/ напоследък понякога след като я сложа да спи се събужда с плач от време на време - 2-3 пъти, докато заспи окончателно и ние обикновено се редуваме да ходим при нея. Да й дадем биберон или ако е заспала по време на хранене да си доизпие шишето. Това става от 8 до 9 вечерта, след 9 спи непробудно до 7 сутринта.

Но защо да е единия родител само? То моето е бял кахър в сравнение с този на Раличка, но Дариа иначе през деня си заспива сама и от раз и взехме да се тревожим вече, че не правим нещо както трябва вечер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не, не че ти бъркаш. Просто още нямаш психическата нагласа, не си убедена, не си достатъчно изморена...... Мисля, че трябва да го направите, след като си вътрешно убедена, че това е правилно. Или пък да оставиш САМО таткото да го слага да спи за известно време. Иначе няма да стане, ще се обърка още повече детето. Освен това за разлика от това, което описваш в първоначалния си постинг (хайде тази вечер да видим кой е по-инат), никой не ти говори за "силови" методи, а за доказани от практиката целенасочени възпитателни методи, които известно време изглеждат по-строги от обичайното. Това е. Никой не казва детето да се остави "45 мин да се тръшка на пода".
За мен лично аргументите, които ме подкрепяха да издържа първите дни бяха следните:
ПЪРВО и най-основно: детето започва да спи по ЦЯЛА нощ и поне 2 пъти дневно по час и нещо, което е важно най-вече за него, но също и за нас с таткото (следователно косвено за него)
- детето става по-спокойно, знаейки че в определени часове минава през определени процедури
- детето свиква известно време да се занимава само, през което време човекът, който го гледа, може да си отдъхне
Иначе казано в някои случаи целта оправдава средствата, за никое дете не е от полза непрекъснато да е кисело и недоспало....
Мисля, че е хубаво да прочетеш още веднъж всички съвети по-горе преди да решиш какво (и дали) да предприемеш нещо на този етап. Успех!

обикновено единия е по-мекушав и по-се поддава, по-лесно е този родител да не се занимава, щото хем може да се поддаде на провокации, хем ще го преживява. По-добре е този със слабото сърце да излезе на разходка вместо да слуша писъци и да го преживява с дни. А ако пък се сменят детето ще се опитва постоянно да манипулира и двамата и ще има повече надежди, те и бебетата знаят кой е мекушавия в къщи като пратиш другия начи нема лабо!

"единият е пилот, а другият - летец, става въпрос кой има право да управлява самолетът"
Dobrata

Ще ти кажа моя личен опит.
Калин е много емоционално дете. Имаме си и захласванията, казаха ни, че са по наследство. Имахме проблеми със заспиването, на периоди бяха.
Пробвах по метода на Спок и съм против него, особено за дете, на което още не са поникнали зъбките!
Първо да подчертая, че ние винаги сме имали режим на спане. Приготвяме се за сън в 7.30, точно в 8 ч сме в леглото. Много ,ама много рядко ( случаите се броят на пръсти) се е случвало да си легне след 8ч.
Та процедурата ми е следната:
-първо ритуала по заспиване: миене на зъби, преобличане, пиене на вода, пускане на музика( винаги заспива на класическа музика от новородено)
-загасям лампата, светвам нощната и излизам.
- реве
-връщам се, приближавам се да ме види, не го вземам на ръце.
Ако продължава да плаче, започвам да му говоря. Тихо. Ако пак продължи да реве силно започвам да го галя по косата. Евентуално давам малко вода.

Илизам.

Повтарям процедурата докато се увери, че съм там, когато заплаче и има нужда от мен.
Моя опит показва, че това се повтори само 2 вечери след като го приложих. Детето се почувства сигурно и оттогава да чукам на дърво никакви проблеми.

Методът на Спок може и да действа при повечето деца, но при нас просто не даде резултат. Съветвах се и с детски психолог( моя приятелка) и мнението и беше,че някои деца са прекалено емоционални на тази възраст( ние сме на1.2 години и точно на 9 месеца имахме вашите проблеми) за да могат да бъдат възпитавани, чрез този метод.
От него Калин само започна да се изнервя още повече и стана нервен и през деня.
А може и да не плаче от инат, може да плаче от зъбки или нешо друго. Струват ми се крайни мерките, които сте взели за дете на тази възраст, но все пак то си е ваше. Аз просто споеделям собствения си опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много благодаря на всички ви за времето, което сте отделили да споделите опита и вижданията си.
Това, което мен лично ме притеснява е, че даже в клуба четох, че не при всички деца дейстават подобни методи, а дори може да има по-лош ефект. Интуицията ми подсказва, че при нас случая ще е подобен. И знам, че всички сега си мислите, че си намирам извинения, но не е така. Преди около два месеца ако бях прочела мненията ви щях да го приложа този метод, но сега от известно време ми се струва, че вече и това няма да помогне. За да ме разберете ще се опитам да ви опиша една наша нощ, защото тук чета за будене по няколко пъти, а при нас се касае за много, много пъти.
В 9.30ч. си пие млякото и заспива. Събужда се след около час или два с промрънкване. Ако не отида мрънкането преминава в рев. Задължително щом се пробуди сяда в леглото и после се изправя на решетките и с неистови писъци не се пуска от там. Успокояваме се със галене по главата и се укротява за определен период от време. По някое време се започва лазене в леглото и отново катерене. Доста често той дори не е буден, а спи и прави всичко това. Смее се, проплаква на сън или прави бърррррррррррр. Понякога е с полуотворени очи и така спи, дори през деня съм го тествала докъто спи дали следи с тези полу отворени очи - да следи. Тази сутрин например(след кошмарна нощ) той беше толкова изтощен и кисел, че от 7 до 8.30ч. се опитва да се събуди и щом си отвори очите му пада главичката пак и се унася за десетина минути и пак на ново. Понякога си мисля, че има някакво разтройство на съня. Толкова неспокойно спи, че пък то не е нормално.
Вчера бяхме на консултация и вече бях много настоятелна с докторката и и обясних всичко и тя ни изпраща на детски невролог. Тя предполага, че може да се касае за някаква форма на лунатизъм. Та тези дни ще ходим при невроложката да видим тя какво ще каже.
Отново ви благодаря на всички.

Според мен, имаш много емоционално и 4увствително дете. Моята препоръка е: Вземи го да спи във вашето легло. Знам, 4е много майки ще го сметнат за глезене, но нека погледнем нещата от страна на бебето.
По време на бременността, в продължение на 9 месеца, бебето е било непрекъснато с майка си, 4увало е сърцето й, гласа й, било е спокойно. След раждането изведнъж то е отделено от майка си, попада в нов, непознат и 4ужд за него свят. То има нужда от майка си, но го слагат да спи в отделно креват4е, в друга стая дори. Това е нововъведение от времето на нашите родители, а бабите ни са гледали децата си то4но така - цялото семейство е спяло на едно легло. Винаги е било така, и децата са били спокойни. Тези проблеми със съня се появяват през миналия век, когато лекарите запо4ват да прилагат "методи за възпитание", измислени от тях, и отри4ат практиката, утвърдена от векове.
Бебето е било свикнало с майка си, а сега е отделено, и единственият на4ин да е с нея, е да пла4е, да я повика. Ако тя не дойде, то се 4увства изоставено и несигурно, и се буди отново и отново, за да я търси, докато се от4ае! Това, 4е детето спира да пла4е, само показва, 4е окон4ателно се е убедило, 4е колкото и да вика мама, тя няма да дойде. Деца, които са оставяни да пла4ат като бебета, са стеснителни деца и възрастни, несигурни в себе си, неуверени в способностите си и в доброжелателността на обкръжаващия ги свят. Познавам такива деца, познавам и такива, които са били гушкани и които са спяли с родителите си - определено вторите са по-самоуверени и спокойни на непознато място. И това правило има изклю4ения, разбира се, но те само го потвърждават.
Ако не искаш бебето да спи във вашето легло, доближи неговото креват4е до леглото ви, ако има сваляща се решетка, махни я. Можеш да слагаш решетката, когато го оствяш да спи само, за да не изпълзи и да падне.
Другият вариант, който оба4е при нас не даде резултат, са описаните по-горе методи - ти излизаш от стаята, то ревва, ти влизаш, успокояваш го, без да го гупкаш, за да е сигурно, 4е мама е тук и не го е изоставила, пак излизаш, то пак ревва, и така. Но, според мен, не го оставяй да реве, това няма с нищо да помогне, освен да го направи раздразнително и нервно!
Успех и пиши, какво става!

Ех, затрих си един голям постинг....нищо...пак ще ти напиша, но по-кратко.
Порпуснах да ти напиша няколко важни неща преди това, които правех аз за да избегна многократното събуждане.
- НИКАКВИ, ама наистина никакви бурни емоции след 3ч. следобяд.Нито положителни, нито отрицателни, никакви шумни игри и играчки, големи компании на гости, подхвърляне във въздуха и т.н.
-чаша топъл чай от лайка или джожден за успокояване на нервната система.
-лягане в абсолютно точен час всеки ден. Няма дошла баба му, няма леля му искала да му се порадва. Като стане часа трябва като кучетата на Павлов да го свикнете. Може да не заспи веднага, но трябва да го слагаш по едно и също време.

Според мен не се касае за лунатизъм, по-ското това често будене в просъница, което описваш е точно както беше казала лекарката ми "благодарение" на бурните емоции през деня. Понеже нервната система на детето е неукрепнала то реагира еднакво силно и на положителните и на отрицателните емоции и ги "преживява" насън.
Затова колкото по-рядко се повишава тон пред детето, слуша се по-тиха и спокойна музика, когато то е емоционално не се стимулира допълнително.
Освен това в този период децата за първи път започват да осъзнават несигурнос и страх да не бъдат изоставени. Аз си мислех, че никога няма да отмине този период..ама отмина , така че малко по-здрави нерви, търпение и най-важното с много, много внимание. Не оставяй детето да се разреве, за да отидеш чак тогава при него. Отиди веднага като се разплаче. Когато види, че тиоткликваш веднага на неговата нужда от теб,то не се страхува, че може да бъде изоставено.
А иначе причината за проблемите със съня изключваш ли да в физическа? Някаква болка, неразположение?
Сега не си спомням точно коя мама беше пуснала тема за неспокойния сън, мисля че беше confusion arrowsals термина, потърси назад в архива, но е описано точно такова състояние по фазите на съня. Много ми помогна на мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе какъв лунатизъм, какви 5 лева... Гушкай си детенцето, няма нищо лошо да си го вземеш в леглото - така и двамате ще поспите. Аз робувах на тези идеи че било лошо детето да спи с тебе 3 месеца, и съжалявам за това.
Според мен силовите методи водят до обратен резултат и само травмират детето. mama_p много хубаво го е написала.

Раличка, а вашата докторка обясни ли какво има предвид под лунатизъм, защото нещо терминът не ми се вижда особено медицински и научен, а като взет от едни области, дето е супер непрофесионално един лекар да се интересува от тях?
много, много ме е яд колко зле са подготвени педиатрите точно в тая област - за съня на малките деца, и понякога говорят пълни нелепици, или си мислят, че родителите се глезят като се оплакват от невъзможните нощи в този период
просто има И такива деца, някои са много по-зле от другите по отношение на съня, и както неведнъж се повтори в тая тема, е основно до нервна система, дано и невроложката, при която ви пращат, е поне малко в час с тия неща, а не бърза веднага да предпише някакви лекарства, сподели после какво са ви посъветвали, моля те
мисля, че на бележки сме обменяли информация по въпроса с теб, и знаеш, че моят син преживя дословно същото, както го описваш. И ето, с израстването и развитието на нервната система, както и с леки трикове от наша страна случаите отшумяха, но пак, в дни с голяма превъзбуда или вълнения се случва да се събуди с жесток плач и неутешим. И повярвай ми, много деца са така, независимо, че за това не се говори много... просто сме свикнали, че всичко е едва ли не като в американските сладникави филми - 2-3 годишното дете доброволно си мие зъбите, целува мама и татко за лека нощ, само си прочита приказка, гаси си нощната лампа и спи непробудно 12 часа

да, тази втората статия беше първото, което открих и аз, когато съвсем объркано почнах да търся информация за това, което се случваше всяка нощ у нас
можеш да си представиш какво облекчение изпитах като видях дословно описание на ситуацията, а количеството сайтове, които излизаха при по-прецизно търсене съвсем ме убеди, че тези неща си се случват, просто никой не е счел за необходимо да напише и нещо на български по тях в книгите за отглеждане на деца, както междувпрочем и за много други проблеми, като захласванията и блъскането на главата...
marid, при вас колко често се случва?
също имай предвид, че не всички проблеми на съня се проявяват в чист вид, тоест, както казваш и ти, понякога приличат на терърс, друг път на arousals, а в трети нощи просто спят неспокойно, бълнуват си насън, или просто проплакват, така че е трудно да се установи точния проблем
милите дечица... т.е. те не де, милите им мами и татковци, много изтощителна работа е това