на моменти просто откачам!!!!!!!!!!!
иде ми да си бия камшика и да не се появя никога повече вкъщи.........
Вчера например
Прибирам се скапана от бач. Детето иска да му готвя макарони. Мъж ми иска да ходим на бира. А на мен нищо не ми се ще. отклоних поне бирата. Вкъщи - изненада - няма да има топла вода 10 дни - чудно. ше мия чинии като първия човек. и ще се къпя пак като него. Мъж ми се скатава в хола да си праи нещо "адски мноо яко страшно важно" на компютъра. Аз си оставам да варя макарони и да приготвя вечеря. Чудесно. Сварявам макарони, давам ги на детето и почвам да мия чинии. През тва време мъж ми си сложи да си хапне. А мен не ме попита дори дали искам случайно да ям. Е те тука вече побеснях. Много. Теодора каза че не ще макароните и те заминаха в кофата, придружени с подобаващо крещене от моя страна, че няма да сготвя нищо никога повече. Мъж ми се зачуди що викам и го притеснявам.
И тогава.. тогава се почуствах ужасно гадно... няма вече кой да се грижи за мен. аз трябва да мисля за всички... за тяхното удобство. А за моето удобство? Майната му.... И ревнах. Като малко дете. И не можех да спра. Любимия ми съпруг вместо да прегърне - ах каква нужда имах от една прегръдка! - ме погледна нацупено и си излезе. И разбрах, че никой вече няма да ме прегръща. Само мама ме прегръщаше, когато плачех. Сега вече няма кой. И ми стана адски мъчно за мен самата.
Съжалявам, че ви занимавам с простотиите си, ама няма на кой друг да го кажа... и няма кой друг да ме разбере.

Теодора

всеки има такива моменти - просто лошо стечение на обстоятелства.
горе главата , може би и мъж ти и детето нещо не са били на кеф- аз имам миялна машина, но липсата на топла вода ме изнервя тотално.
ще има още мно-о-о-о-о-о-ого прегръдки и от детето (-цата) и от мъжа ти - довечера като ги видиш ги прегърни първо ти - нищо, че няма топла вода - и отидете на бира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много кофти така. И при нас се е случвало някой да изпадне в "истерия", но сме се разбрали, че независимо от това какво другия мисли по въпроса да прегърне истерясалия и да го погали по главата. Действа просто безотказно за потушаване на емоциите и спокойно да си излеем след това душата.
При нас как стана това. Не помня вече защо се отвиках на съпруга ми и от стаята излезнах и т.н. - типична истерия с тряскане на врати. След около половн минута той дойде при мен и каза "Добре де. Всичко ясно, ама защо не ме гушнеш. Ти ме гушни, пък се сърди колкото искаш." Ефектът беше невероятен. После си говорихме кой крив кой прав, но вече със съвсем друг тон. Та следващия път като ти се случи така, недей да плачеш сама, а му кажи - "Добре де, навиках се ама ти защо не ме гушнеш?". Или просто тази вечер му го кажи "Ти защо вчера не ме гушна като се развиках?" и си поговорете спокойно за семейните задължения относно къщата.
Успех

Ох че оптимистично звучиш. Ама да ти кажа в момента ич и не ща да ги прегръщам
А за бирата.. аз не пия и ми е некак си кофти... да са наливат с бира, а аз с водица

Теодора

Разбирам те напълно. Мъжете са с друга психика. По-примитивна, не реагират, както ние очакваме. Е за това си купих "Мъжете са от Марс, жените от Венера" и съм му я дала да чете!Аз после...
Такива моменти има и ще има. Чувстваме се неразбрани... уф, не ми се пише на тази тема, че много се паля... Само да ти кажа, че е временно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що ли? ЩОТО Е ТЕЛЕ!!!! За него гушкането стойност няма! И не може да възприеме, че аз имам нужда от това! И за всичко сме говорили хиляди пъти - заедно сме от 4 години....... за толкоз време нещата трябваше да са поулегнали... не знам...

Теодора

Имам я книгата, ама не ще да я погледне:(
Знам че е временно, не ми е за сефте. ама сякаш вчера осъзнах цялата гадос...

Теодора

Ще ти мине и ще ги нагушкаш много, ама много. А после и те тебе. Всеки минава през такива периоди. Това предполагам не ти се случва всеки ден, така че забрави го и по-ведро. Те със сигурност ще откликнат на твоето хубаво настроение по същия начин... и всичко ще е ок. Мързелана ти е дала много хубав съвет.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе то и аз давам съвети за оптимизъм.. ама кат изпаднеш в такова депресивно състояние и не ги поемаш съветите никак.......

Теодора

Разбирам те, защото и на мен като ми е кофти нищо не приемам. Но все си мисля, че сташно ще е ако ти им се усмихваш и ги гушкаш, а те не ти отговарят със същото. А сега - на теб ти е било тежко, повикала си малко и те просто не са искали да поемат отрицателни емоции и са се изнизали по пантофки... Довечера със сигурност няма да е така, но ако и ти си по-весела.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите