Изпушвам!
Кажете ми моля ви има ли лек срещу това? Никога не бях изпадала в подобно положение с Денис като беше самичък. Никога не съм му крещяла...
А сега.....а сега....
До там съм стигнала, че вечер си лягам със страх от утрешният ден. И ако може да не се събудя, ще съм най-щастлива...
В моментите в които почват да реват и двамата сякаш се надпреварват кой да бъде по-дразнещ. Става въпрос за случаите без причина.
Денис не помня вече от кога не е спрал да мрънкоти. Както си лежи или седи ии играе и изведнъж се съсеща нещо и почва да пищи! Аз го питам - защо пищиш и той почва да пищи още по-силно.
С това буди брат си, който грухтайки за секунди набира сила и рева му минава на фалцет...
Ако го гушна, Денис изпада в амок и почва да ме дърпа да гушна него. Аз почвам да се въртя в кръг, защото той е доста висок и успява да докопа бебето я за краче, я за дрешка и не пуска а дърпа. Или пък подскачам на едно място като кенгуру за да не го стигне. Накрая почваме да ревем и тримата на глас..
Или пък аз кърмя, а Денис с ясното съзнание решава да отиде и да почне да дърпа покривката на масата на която има пълни чаши да речем. Аз почвам да крещя, все по-силно и по-силно, а той милиметър по милиметръ дърпа и ме следи с очи.
Накрая вече чашите са на ръба, аз скачам. Бебето ревва и повече не спира. Не ще да захапе зърното и почва да се дърпа. Денис съответно идва и почва да се бута в бебето, за да го гушна и него. Това съпроводено с порядъчна доза хленч, който може да те изкара от равновесие.

Не съм спряла да викам!Изпадам в ужас от себе си. Това просто не ми се случва на мен!
Викам по Денис, викам по бебе.

Дайте ми рецепта как да се узаптя. На моменти усещам как главата ми ще експлоадира.
Онзи ден се заключих в банята и пуснах водата. Оставих ги да реват и двамата. А после едва ги успокоих.

Посъветвайте ме как да се контролирам в тези ситуации. Има ли въобще начин.
С всеки изминал ден прагаа ми на търпимост става все по-нисък.
А пък и тези дни заради болестта на Денис не сме излизали.
Снощи сефте за половин час.
Никога не съм си представяла, че едно кръгче около блока може да бъде по-жадувано и по-прекрасно и от най- прекрасното пътешествие по райските къчета на света да кажем.

Само при мен ли е така?
Има ли сестри по съдба и как овладяват нервите си?
Така вредя и на себе си, но най-вече на децата. Искам да променя нещата.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка Додо, аз не съм в същата ситуация, но мога да си представя...
Не мога много съвети да давам, но ако можеш да си го позволиш, защо не помислиш за някоя жена която да идва да ти помага....да извежда Дени на вън, да го занимава....така ти ще се пооспокоиш и ще имаш повече време и за бебето и да себе си и дори за Дени когато Ерик спи. Мисля че това изглежда най-разумно и не толкова трудно за осъществяване....знам ли, ние имахме жена която гледаше малката когато тръгнах на работа, бая на нагоре ни идваше с парите, но се преживява.....
Доголкото знам нямаш армия баби наоколо, но поне за малко ако има нои да ти помогне, нещата постепенно ще се нормализират....

Незнам до колко съм ти помогнала, може би въобще не съм,, но само това ми идва на ум в момента......

Целувки.... и кураж!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Grami на 15.07.04 09:59.

И аз не знам какво да ти кажа. Пиша само, защото и аз съм била сам-сама с две деца със същата разлика и до ден-днешен си се справям с децата относително самостоятелно, та те разбирам отлично.

Първо искам да запита: защо изобщо крещиш? Аз например, ако се развикам моите и двамата замръзват на секундата. Ефекта при вас очевидно не е такъв. Тогава ти защо крещиш? Като ти се размрънка или развика Денис без причина и бебето спи аз бих станала кротко, ще се приближа до него и няма да питам и разпитвам ами с равен глас ще му обясня, че бебето и спи и ако ще си излива емоциите да го прави в съседната стая. Хващам го за ръката и го извеждам в другата стая. Поставяш ясни условия - или ти казва човешки какъв е проблема или заминава сам в другата стая да си укроти емоциите насаме. Но кротко и наистина твърдо. На бебето пък ИЗОБЩО няма смисъл да се репчиш. Според мен първостепенна задача ти е да овладееш Денис и тогава проблема ти се решава отвсякъде. Просто трябва да намериш подход към него.

Аз като се вбесях зверски на децата (ама наистина зверски, а това ми се е случвало не повече от 5-6 пъти досега) съм предприела следната тактика. Стискам умруци, за да се овладея в първите секунди, излизам от стаята по най-бързия начин, затварям врата след себе си и броя до десет. Но бавно, много бавно. И се настройвам за съответната ситуация. След като си нормализирам дишането влизам и се впускам във водовъртежа отново. Но вече успокоена и по-нормално мислеща. Това на мен ми действаше без грешка. И досега го практикувам успешно. Препоръчвам го и на баща им, но той твърди, че на него не му помага.

Тактики има много, но зависи от различните ситуации. Въпроса е да си изградиш линия на поведение и да не си променяш правилата. Тогава и децата ще се водят по теб.

ПС. И не оставяй пълни чаши на масата. Дърпаш дявола за опашката.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Здравей Додо

И аз ще ти предложа да вземаш от време на време някоя жена да
ти помага почасово. Мислили ли сте да пращате на есен Денис на ясла?
Така ще се разтовариш, а и той ще бъде сред връстници.

Не се отчайвай. Помякога човек има трудни моменти в живота. Само след
година вече ще имаш две отгледани деца - радвай се.

и аз не съм в тая ситуация, ама напълно те разбирам. Ох. много гадно
наистина идеята някой да ти помага, да води Дени навън напр. е добра. Имам една позната - момченцето е почти на 4, а момиченцето на 1 и малко. Тя взима жена да извежда голямото дете за два часа някъде. Инак и тя не издържа. Не си единствена:-( не знам какво да ти кажа - излизай сама от време навреме - дори да е вечер когато спят, ей така за 15 минути!
Ох не знам, наистина не е лесно да си майка. Не ти помогнах хич, ама... съчувствам ти много!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

миличка нали и ти си човек. аз има едно и пак на моменти изпушвам пък си представям какво е с две, а пък имам и нагледен пример от близка приятелка. найстина ще най-добре да наемеш някой дори за по час два на ден да ти помага. да води дени на вън или нещо каквото решиш. иначе ти съвсем ще се изнервиш и ще стане затворен кръг. друг вариант е да се събритате през деня с найкоя друга мама наоколо и тя да помага покрай грижите за своя наследник и на теб. дори да не е всеки ден пак е нещо. кураж мила и дано се поуспокоят нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искренно ти съчувствам....
Като решение ми изплува - ясла... Защо не пуснете баткото на ясла или наистина не вземеш жена да ти помага?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от klamerche на 15.07.04 09:55.

Доди,
идеята на Грами никак не е лоша. Приположение, че няма кой да ти помага от близките, помисли за домашна помощница.

Ти самата си преуморена и имаш нужда ако не от почивка, то поне от помощ и малко разтоварване от част от ангажиментите.

Денис е навлязъл в първата "трудна" възраст или т.нар. "бебешки пубертет" - между 2-рата и 3-тата година. За да можеш спокойно да овладяваш настроенията му, самата ти трябва да си много спокойна. От друга страна Ерик си иска 24-часовото внимание. И в едната и в другата ситуация се изисква много търпение, здрави нерви и физическа издръжливост. А за да са налице, трябва да имаш възможността по малко да си почиваш.

Помисли за такъв вариант да наемеш жена, която да ти помага в домакинството и да се грижи за едно от децата за по 1-2 часа, докато ти се занимаваш с другото. Така ще можеш да отделяш и повече внимание на Денис без да си нащрек за бебето.

Стискам палци желаната от теб промяна да дойде бързо!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Ех, Додо...........много ти се събра на теб, а и на децата!Не съм изпадала в подобни ситуации, но единственото, което ми се струва правилно, е да дадеш Денис на градина, или просто детегледакчка да ти помага. Всъщност, така като се замисля, имала съм два-три случая, подобни, но мойто нищо не е в сравнение с твойто. Аз в такъв момент ,зарязвам всичко, грабвам детето и излизам навън. При теб с тези две деца, ми се струва непосилно. Искрено ти съчувствам!!! Дано този кошмар скоро да приключи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма ли някоя съседска баба - пенсионерка, която да може да ти помага с/у примерно пазаруване, или някаква скромна сума? Идеята е не да върши някаква домакинска работа, а да занимава Денис, докато ти кърмиш, да го изведе пред блока и т.н. Би било удобно решение, защото може лесно да я отпратиш, когато спят или положението е под контрол, както и бързо да я извикаш, ако стане напечено, даже и по няколко пъти на ден. Пък и друго си е да има втори човек около теб - сам не се издържа.