Имам дете / не мое:)/ , което хапе жестоко. Както си играе с останалите деца и изведнъж някое надава писък и съответно се разминава с отхапана част от тялото, но пък се сдобива с жесток оток и синина. Колко ли начина не опитах - от обяснение с усмивка, леко мъмрене, пак обяснение, та до жесток скандал - нищо не помага! УЖААААС! Майката твърди, че специалист е обяснил, че като стане на 3 годинки ще спре да хапе, а аз как да чакам рождения ден, с намордник ли? И майките се сърдят, не се сърдят, бясни са! Аз не одобрявам поведението на детето, но и моето мнение е крайно сигурно...мисля си , че докато не му ударят един пердах вкъщи нищо няма да помогне. Защото аз нямам нито морално, нито законно право да пердаша, но родителите могат и да вземат по-солидни мерки! Защото накрая друг ще бие и нея и мен!
Имали ли сте такъв проблем? Как да го реша? Помагайте, моля вииииииии!!!!!!!
Оф, ужасно е!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Мен в детската градина редовно ме хапеха и биеха децата. И бях с една глава по-дребна от другите. Бях цялата в синини и рани. Накрая баба ми се ядоса и ми каза и аз да ги бия, като ме бият. На следващия ден бях изпонапердашила всички хлапета в групата - и виновните, и невинните. След това никой не ме е бил.

I only work to enjoy when I am not working.

Моето дете така онзи ден го гризна едно момиченце по бузата, още седи червено синя градинка. Горкият татко на хапещото момиченце се чудеше къде да се завре от неудобство и вина, въпреки че аз не съм се сърдила, ясно си давам сметка, че детето не го е направило нарочно, от лошотия, дори май преди това искаше да я гушка, а после, докато Ева ревеше, се опитваше да я погали и цунка...просто някои деца минават през такава фаза и доколкото знам на родителите им хич не им е лесно да се преборят с нея. Не мисля, че пердах би помогнал...незнам... Може би ако друго не помага, просто постоянно следене с цел навременно предотвратяване на подобни инциденти, защото наистина не е приятно...

Аз не съм, но зълва ми имаше с племенника - като стана на около година и половина. Ами да ти кажа ли - никак не се оправя, от само себе си чакаш детето да му премине периода. При Филип беше няколко месеца - не помогна нито обратно хапане, нито разговори, нито бой, нищо... Бях пуснала и аз такава тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък така и не се научих да се бия...Още помня една противна гадинка в градината, казваше се Ануш, която ме млатеше редовно. Добре, че си имах ухажор, дето ме спасяваше от време на време

поправям грешка

Редактирано от Дeлфин на 13.07.04 23:16.

И аз така, докато на татко му писна един ден да цивря и да съм вечно посинена, нахапана, оскубана и ранена и ми каза да се отбранявам.
Може да не е правилно и да ни освиркат другите мами, но и при мен подейства.
Спряха да ме налагат.

Колкото до хапането...
Дъщеря ми (15 м) също много хапеше, но само мен и татко си. Не посяга на други хора (Боже, как звучи само)
Опитах с НЕ хиляда пъти, след това й обясних, че ме боли, но тя е твърде малка да разбере какво означава това...
Реших като ме захапе (хапеше до кръв или поне до синьо), аз също да я захапя, естествено леко, но да усети, че не е приятно.
В началото се разплакваше, но продължаваше, с времето все по-рядко започна да хапе.
Срам ме е да ти давам такъв съвет, но опитай...ако искаш, може и да помогне.

О, аз не си падах побойница, макар че в трети клас така ударих една, която ме тормозеше, че с един шамар я наврях в шкафчето за дрехи.
Оттогава се кротнах, де. Гаджетата после дойдоха.

I only work to enjoy when I am not working.

И на мен ми хрумна това, да го гризне някой, но ме досрамя да го кажа, да не ме обяви някой за брутална.

I only work to enjoy when I am not working.

Колко е голямо? ясно, че е под 3 години, а разбира ли от думи?
Опитай да обясняваш, че БОЛИ! Не се ли разстройва, ако ухапаното детенце заплаче?
Кажи на родителите сьщо да наблягат на това, че причинява болка.
То може и от радост да хапе, ама тогава да го научат да целува и да прегръща. Явно има неизразени чувства, които излива по този начин, предполагам де, ти виждаш детето и може да прецениш по-точно.

Е, брутална, ама като не разбира???
Моето си е бебе още, въобще не обръща внимание на "БОЛИ" - то се смее и си мисли, че си играем...
На "не" също не обръща внимание...
Остана този начин само...
Да видиш сега как спря да хапе.

ще ви аплодираме

от личен опит - веднъж като си покажеш зъбите, тези, които си падат да тормозят някого, си намират друга жертва, рядко се налага да го правиш втори път...


това като родителски съвет обаче трябва да се прилага умно дозирано, ние с мъжа ми като бити деца, които са осъзнали вторично, че е по-безопасно на моменти да си агресивен, отколкото да не си, и са си го наложили, пресолихме аргументите и в резултат на тоав се оказа, че нашата Галя млатнала бая силно някакво друго момиче в градината с юмрук в носа и я разкървавила, щото я дразнела, пък ние сме й казали непременно да се защитава и като удря, да удря силно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дебнене и незабавна тотална изолация + викане на родителите всеки път, когато има проблем... според мене, де... имаше на сина ми в класа едно такова неконтролируемо и ги викаха родителите - седмици наред всеки ден, не може 29 деца да си прекарват учебните часове в слушане на разправии с някакво меко казано неадекватно дете :-(((


виж тука,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът е в това, че тези деца колкото и да са отворени, що тя ги ухапе, те се втрящяват. Гледат с неразбиращи очи и плачат. Аз иначе дадох точно такъв антипедагогичен съвет, защото в живота педагогиката и психологията най-често нямат място... А и тя си избира кого да ухапе! Защо не ръфне някой по-отгорен тогава? Защото ще я смлати. Абе аз ви казвам, то диването си е диване. А иначе едно такова сладко, изключително умно, хитро...Дали нещо не е мръднало чак?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Представяш ли си хапеща учителка? То до съд ще ме докра това момиче! Съвета е подходящ, но в непрофесионални условия... Аз наказвам в краен случай, и главното оръжие ми е крещенето...Ама ако пак го направи не съм сигурна какво ще сторя!
Сутрин плаче за баща си, не те слуша когато я успокояваш, ляга на земята, рита и пищи. Щипала ме е пред него, а той казва "Чао, рожбенце!" с такъв поетичен глас...На мен ми се иска да крещя, че ми плащат да я гледам и възпитавам, не да ме щипе, и че и аз имам човешки права!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Ами тя ако слуша Гънс, съвсем ще е настроена така, с приповдигнато настроение да млатне някого! Ама то човек ако позволи от малък да го тормозят какво остава за тогава, когато е 16 годишен? Или като стане на 20 - и? Трябва да си отстоява неприкосновеността на здравето!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Ако имаме възможност да следим всяко дете 100% непрекъснато, то щяхме да сме лични детегледачки. Да не би друго дете само защото е добро и възпитано да не трябва да се гледа, в полза на това, което е със садистични наклонности? Наистина, с повишено внимание сме, но тя е непредвидима...Според мен по реакцията на родителите аз разбирам, че те наистина са мекошави с нейното поведение. Бащата-отегчен, майката-разбираща "завършеността на характера, тъй като тя е скорпионче" и как да кажем, не може да й се въздейства!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Истината е, че е много умна. Ако пожелае може да обясни нещо, да изпълни заръка, да бъде много добра. И когато ухапе изобщо не се трогва. Но когато й се развикам, започва да плаче за майка си и да повтаря, че днес няма да е в тази група. Беше преместена от яслената в моята, поради тази причина точно, а изглежда вкъщи не са й постарили въпроса ребром - че никога вече няма да се върне в старата група. Онзиден като ухапа детето, майка му вечерта крещеше "Ама това същество още ли е в градината?!" - беше бясна...А аз мисля да разделя групите на двора - да знае, че ще види през крив макарон другата учителка щом хапе децата. А майката заяви, че това щяло толкова да нарани детето, тя толкова искала да вижда учителките си...а не мисли колко наранява останалите!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

А ако й обясняваш, че никой няма да играе с нея, да й дава играчки...
Ти не можеш да я ухапеш, но й кажи сама да се ухапе...
И ако родителите не й казват, че няма да се върне в другата група, кажи й ти... под такава форма, че да не излизаш виновна...

Сега ще ти кажа какво направих аз. Моята щерка така хапеше наред, и в градината, и вкъщи. Специалистите казват, че децата хапят от липса на внимание.Незнам до колко е вярно. Както и да е. След пярвите ухапвания бяхме само със забележка, после почнах да и се сърдя и т.н. На няколко пъти я ухапах аз, ама така че да я заболи. Това донякъде имаше ефект, докато един ден за малко да отхапе ухото на едно детенце в яслата. Направо полудях - накарах и се едно хубаво пред всички деца, лиших от всичко (бонбони, зрънчо, вафли....), прибрах я вкъщи и я зарязах да прави каквото иска без да и обръщам никакво внимание. След като видя този край на пръта не хапе и не се бие, освен ако някой друг не и посегне. Сега хапе само когато си играеме и то съвсем леко.

Ако всички деца бяха добри и възпитани, нямаше да има нужда нито от детегледачки, нито от учителки, една жена можеше да гледа 100 деца. Мисля, че си не малко, а доста крайна: как може детска учителка да говори по този начин за детенце под 3 години?????????? За какви садистични наклонности става въпрос??????????? Ами че те половината деца тогава са със садистични наклонности
И без да си лична детегледачка е твоя работа да намериш подхода и начина да се справиш с проблема, а ако не можеш - да намериш начин да върнеш детето вкъщи.
Съжалявам за крайното мнение, нямам нищо против това, че искаш съвет тук, и дано поне част от съветите да са ти от полза, но не мога да си представя, че някой (еле детска учителка) ще каже за 2 годишно дете, че е със садистични наклонности. Ми тия дето бутат по-малките деца и им взимат играчките, те какво са - оформени садисти вече, а?????

има двама близнаци....с една хубава засукана майка...

като се появят на площадката и всички останали си прибират децата и ги водят на друго място....и оназ майка, макар да е хубава, си стои самичка на пейката....

пък ние сме доста татковци в компанията де ;-)

ама точно защото нейните хлапета са ужасни - тя си стои сама...
май това е единствения лек в случая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има си такива деца - дор и на две години са си садисти!!! И ако го отричаш, значи лъжеш най-вече себе си!!!!!!!!!!
В групата на дъщеря ми има едно дете, което я е нарочило и постоянно я тормози. Щипане, стискане, дърпане. Която и играчка да вземе, онова идва и я взима!!!
И заради туй изчадие щерка ми по едно време не искаше да ходи на градина! Учителките сами ми казваха - вижте, поговорете с родителите (аз ги познавам). Те ми казаха - ами тя й се радва. Е баси и радостта извинявай!
За мое щастие детето ходи рядко на градина, щото има кой да го гледа.
Не е длъжна учителката в дтеската градина да върши работата на родителите. Щом хапе и тормози цялата група - да го махат. Не съм съгласна заради едно дете още 20 да страдат! Родителите да го възпитат като хората и тогава да го пускат. Баш хапането хич не опира до характер! Опира до настойчивостта на родителите в тази ситуация. Ако моето дете правеше това въобще нямаше да го бавя. В момента, в който ми се оплаче родител, заминава вкъщи, отнася един скандал и две-три первания по дупето и остава без телевизия и солетки, бонбонки и т.н. Може да ви звучи жестоко, но на тая възраст разговора няма да помогне! Кат видят дебелия край и много бързо порастват - ти да видиш каква разлика има!!! И това е работа на родителя, не на учителя!
Ох съжалявам, ама много се ядосах!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А, каза ли им го. Ей, хора децата ви се качват на главите, защото им позволявате. Едно е да направи някоя детска щуротия и да се скрие заливайки се от смях. Съвсем друго е да тормози всички около себе си, защото мама е много мекушава.

Май не си чела много внимателно - нали и аз това казвам - ако не може да се оправи учителката, да си намери начин да го махне от яслата, групата и прочие. И да - като си говорят двама родители по между си, мога да допусна така да описват трето дете. Но да ми излезе детската учителка и да ми каже, че детето било садист, извинявай много. Много деца минават през периоди на хапане, скубане, бутане на по-малките, насилствено отнемане на играчки и прочие. Повечето от тях не могат сами да усетят разликата между садизъм, агресивност и спокойно поведение. Деца всякакви, родители всякакви, детето не е виновно, че майка му е мекушава, пък баща му мухльо (или както там беше наречен), та някой да го описва някой като звяр, садист и прочие !!!!!!

Само не разбрах що точно тук реши да се изкажеш - аз никъде не коментирам поведението на родителите, пък Пенка ми отговаря на мен

Никой не говори за теб и твоето отношение. Мнението ми е за всички, които смятат, че децата им са винаги невинни. А си изказвам мнението тук, защото Пенка подхвана тоя въпрос. Освен това в никакъв случай не съм съгласна с подобно изказване от детска учителка. Яд ме е на родители, които казват " То е дете..., нищо не разбира.." На децата им е пределно ясно за какво става дума, въпросът дали този път номера ще мине.

Нашия педиатър казва, че ако си кажеш "с това дете не мога да се оправя" каузата е загубена. Най-вече трябва да вярваш че МОЖЕШ да се справиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не казвам, че детето е виновно. Родителите и само те - са виновни. Но не се нахвърлай върху учителката - тя също не е виновна.
Колкото до фазата на агресия, която описваш - моето дете не е минало през такава фаза, пък и повечето деца, които познавам, не са имали такава фаза - не мисля, че е нещо нормално!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно заставам зад мнението ти. Има, незнам защо, такива деца, които подтискат и унижават другите. В градината, хапе, в училище - бие и рита, после... незнам вече. Докато не си намери майстора. За съжаление понякога при по-чувствителните деца остават травми от такива набези... уж по детски невинни. Вече съм на 30 г., но ОЩЕ помня, как като бях в 5-ти клас едно момиче от другия клас, всеки път като ме срещнеше по коридора и ме риташе в задника. Е, не правеше само с мен така, но какво от това? Тя имаше ТРУДЕН ХАРАКТЕР и никой не й се опълчваше. Съмнявам се, че ако я баха надрали едно хубаво тогава родители или който и да е друг, пак щеше да прави така. Просто чувството за безнаказаност е голяма работа. Лигавите майки, които вдигат ръце от такива ситуации и казват - "То ще го израсте! Малко е - не разбира...", направо са за бой.
Незнам дали ще ми е приятно, моето дете като тръгне на градина да бъде хапано, блъскано и третирано като животно от себеподобни... Или като си дойде в къщи, когато си вдигна ръката, то да примигва от страх, че ще му се случи нещо. Силата се наказва със сила и който бие го бият. Никакви други дипломации не минават тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Май всеки е имал в училище или градината по някой, който го е тормозел, освен ако не е бил тормозещия:-)
Аз имах съученичка, която ме полюеше напр. Е не само мен, ама...
Труден характер - оправя се с още по-твърда ръка. Когато щерка ми ми посегне, посягам и аз. И тва е положението. Никакви компромиси. Лошото е че когато тя каже еди кой си ме удари и аз кажа и удряй и ти бе, тя казва "не мога, аз съм добла! а и госпожата не дава!"И аз гледам опулено и така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми не дава госпожата, щото представяш ли си всички да се замлатят? Работа на родителите е... и на другите деца. Като го опаткат няколко пъти насилника, ще му дойде акълааааааа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, всеки си намира майстора. Моята Вики също не се биеше, но като я набиха няколко пъти да видиш как се научи да се защитава. Когато тръгна на ясла (11м.) още на втория ден ми я върнаха насинена. И изобщо не преувеличавам. Някакъв лигльо я бутнал. Незнам как точно е станало, но като си видях детето ми прималя. Преживях го. Станалото, станало, ама след месец пак проблем със същото дете и майка му и баща му никакви ги няма. Не знаели защо се държи така. Той бил много кротък. Може да не съм права, но аз казвам на Вики, когато някой те бие, бий и ти. И тя така и прави. Да чукам на дърво за сега сме се справили с проблема тя да е инициатор.

За съжаление, Чаено момиче е права.
Освен това мисля, че проблемът е предимно в родителите.
По стечение на обстоятелствата известно време гледах две богаташки дечица в Истанбул. Районът - разкош. Холивуд. То не бяха сауни, басейни, палми, водоскоци и какво ли още не. Децата - хубави като картинка. Аз - възпитателка и преподавателка по английски. С висше образование. Турците - цивилизовани и доволни от хубавия пазарлък, т.е. наемането ми. Работата намерих случайно и реших, че ще бъде хубава авантюра, така че се реших изаминах. Още повече, че съм влюбена в Истанбул. Но това е друга тема. децата се оказаха колкото ангелоподобни, толкова и ужасни. Врещяха, пищяха, не ядяха, не учеха английски и не бяха получили дори елементарно възпитание - нито да се мият сами, нито дори да се стискат нощем.
Просто родителите им, чиято единствена грижа беше да печелят повече и повече пари, им отделяха по няколко минути сутрин и по час вечер. През останалото време те са били в ръцете на една възрастна туркиня, селска женица, която им се е подчинявала като робиня и не ги е научила на нищо.
Те не знаеха какво значи НЕ. Всичко им се осигуряваше на минутата. Наричаха баща си аптал, а той се държеше мекушаво и влюбено. Обръщаха цялата къщо с главата надолу по 15 пъти на ден и никога за нищо не слушаха.

Аз обичам децата, но... на втория ден започнах да си представям как се катерят по големия два на два метра телевизор с плосък екран в хола и си чупят врата... а няколко дни по-късно започнаха да ме измъчват садистични видения как собственоръчно ги давя във ваната!
Навреме се усетих, че изперквам обаче и реших да се махна, преди да рискувам да изгния в турски зандан!!!

Така че, пак повтарям - когато децата са навършили определена възраст, могат да бъдат наречени садистични. Защото макар и да не боравят с нашите философски понятия, те великолепно могат да усетят кое е добро и кое зло, когато им бъде посочено от родителя.
Така че моето мнение е:
Децата трябва да ступат не само хапливото малко чудовище, но и някой да тегли един хубав бой на родителите му!
Тогава ще видим!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Браво! Точно така мисля и аз!
Знаеш ли, напоследък, като видя какви деца се раждат от какви родители и изпадам в някаква слабоумна тапирска депресия - то просто на друга реакция не съм способна в този случай! Но като поразледах този клуб днес, открих, че май не всичко е загубено. В смисъл, има страшно много млади майки с ума си, ти си само още един пример за това и аз съм двойно по-щастлива, защото нацията ни май има бъдеще!!!
Браво и дерзай!
*Аз ще дам своя принос по-късно във времеот!*

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Еее, стига бе... аз не съм съгласна някой да малтретира детето ми в яслата. То е ясно, че децата се бият и бутат, ама да я хапе.... не знам защо родителите смятат, че децата им трябва да бъдат възпитавани в яслата, градината, училището...
Какво лошо има във въпроса на Чаеното момиче. още повече, че явно родителите не се интересуват...
Какво майката на ухапаното дете трябва да опердаши родителите на другото ли... щото те са виновни, а не детето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много съжалявам за крайното си мнение и определение, но определено какъвто е характера на едно дете, такъв ще си и остане в ядрото и нататък. Може да се моделира, но не и да се промени. Не е ли садистично да си стои твоето дете например, и изведнъж да пищи от адска болка, и то без да е направило нищо. Тук изобщо не говоря за едно средностатистическо ухапване, а за зверско! Подуване от 5 мм как ти звучи? Знаеш ли, детето 100 % е нещастно , родителите не разбират това, защото то "растяло в изключително спокойна обстановка, без крясъщи и скандали". Ама много са невежи хората! Децата усещат интуитивно разклатените отношения, нещастието на родителите един с друг или липсата на нерви, време и желание да се занимават с тях. И защото друг плаче и пищи от болка, това момиченце се чувства щастливо. Или поне не само в болката. Ама ако моето дете го хапеха безпричинно щеше да стане една!
И именно, защото съм учителка, не мога да кажа на майката "детето ви е с психическо разтройство" или "натупайте я", ами търся обяснение на поведението. И евентуален подход. Абе тя една майка, която го е родила не знае как да подходи, та аз ли???!!!?!?!?!!!!!!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

А да! "Вкъщи е тиха, кротка, същински ангел"! А я да дойдат и да я видят как ме щипе, ляга на земята, рита , пиши, реве до послиняване едва ли, а когато все пак съм непреклонна, спира. И след максимум 15 минути някой, които усмихнат си играе или доиде да ми се похвали за нещо, започва да вие от болка....и лилавото петно цъфва я на крак, я на ръка, а веднъж на вратлето на едно дете.

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

а случайно дали ти хрумна, че може да не си създадена, за да гледаш малки деца (срещу заплащане)
ето аз например - и милион да ми плащат, не бих гледала чуждо дете, по-точно не бих търпяла от него дори това, което у моя син ми се вижда чаровно
това обаче не означава, че бих нарекла една дузина палави малки деца ненормални или чудовища

Аз съм голяма актриса, но и най-великата игра е прозрачна за децата. И въпреки всичко преди известно време седнах и се замислих какво правя, какво не правя, защо ли е така, може ли да се влияе, и накрая реших, че трябва да подходя с разбиране. Бях мила, услужлива, усмихната, бих казала истински ангажирана с проблема, но! Непрестанно ми повтаряше, че вече няма да е в тази група, че пак ще се върне в другата, че не ми е приятелка, че е бебе, че плаче за мама, че хапе защото хапе...Като магаре на мост. Ясно, умна е и ме маниполира. Казах й , че е голяма, че понеже хапе, затова не може да се върне в яслата, че ако хапе тук майка й ще й е мъчно, че тя не обича това, и т.н., и т.н.Обаче като ми говориш Пенке ле, кой ли ми те слуша!?Ами тогава мама ще ме гледа вкъщииииии!
А майката? "Хайде мила, само днес тук, утре при старата госпожа. Добре, не спинкай, хайде чао рожбе!" И си бие шута. А това дете ме щипе! Аааа, на нищо не прилича!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Много добра идея. Майката да говори каквото си иска, ти не си учителка само на нейното дете. Консултирай и с ръководството все пак, да не стане гаф, ама на майката като не й харесва детето й да е отделено, или да го възпита, или да го маха.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама бащата сега пък се сърди на шефката...Как така неговото момиче все е най-лошо! Объркан човек! Той не осъзнава ли че детето ще излети от градината ако стане фал отново? Не можем да си позволим да изгубим мирни, възпитани и най-вече адекватни относно възпитанието и изискванията си родители, заради това семейство.... Какво отчуждение? Аз съм любопитна как ще реагира някой татко като види щерката с оток, и той е не изолиран случай.
Иначе добре правите! Ама дали ще си бземе бележка?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Директорката е в течение. Тя премести момичето при мен като краен вариант. Сега държа да отбележа, че аз не пердаша, пердахът е семеен приоритет в случая. Аз съм само учителка. И като такава трябва да получавам уважение, да не бъда тормозена, щипана. Аз имам задача да социализирам и да давам знания. Главно. Е, и целувам, и мачкам,и гъделичкам, абе обичам си всичките деца. Но това не мога да го обикна така. Лошото е, че не мога и да го вкарам в обществените, чисто човечно норми, които трябва да се спазват в нашето общество, та било и то детско. Мерси за материала, ще го обмисля!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Тук, в щатите, при системна проява на подобна агресия детето се изключва от детското заведение! Грижата е на родителите да се справят с този проблем. Ако им е нужна информация и съвети по този въпрос могат да ги получат от къде ли не, но детето им трябва да е с подходящо поведение за посещаване на детско заведение. В детските градини децата се учат на общуване със себеподобни и с възрастни, но всичко си има граници и не бива да се застрашава комфорта и здравето на другите.
Аз лично одобрявам тази позиция. За съжаление, в България май това не е прието за практика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, специалистите може и да казват че децата хапят от липса на внимание, но не и нашата психоложка. Тя казва, че децата хапели, когато са целувани кат бебета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига бе! Нашето таткото все я мляска... Тогава трябва да има егати захапката като стане по-голяма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Два пъти в живота си съм удряла чуждо дете!
Може да е грях, но ако се стекат същите обстоятелства, ще го направя отново! Колкото крайно и садистично да ви звучида ви звучи!

Първият път беше с мой племенник, който беше толкова разглезен, че не знаеше значението на думата "не" (буквално!!!)!
Беше на 4 когато го наплясках по дупето, но не само да го шляпна, а да го заболи! Стоейки на червен светофар, той буквално се изскубна от ръцете ми и хукна към колите, като това става на Ситняково!
Как не го сгазиха не проумявам и до днес, също как той се отскубна от мен! Така го наплясках, че сигурно са ми останали пръстите на дупето му! След като спря да плаче му обясних защо съм го напляскала.
Обадих се на майка му и казах че съм го напляскала, както и защо. Сигурна съм, че не й е станало приятно, но нищо не ми каза.
Вечерта им го водя, мислейки че ще се оплаче от вратата, но той нищо не каза. Техните го разпитваха какво сме правили, къде сме ходили, той бърбори, разказва, но не споменава за случката.
На другият ден ми звъни майка му и ми казва, че той не е казал, а когато тя го попитала директно, той не казал че съм го набила, а започнал да казва, че ще бъде послушен! След този случай с него не съм имала никакви проблеми, ама никакви! Буквално забравих каво е думата "не", когато сме заедно. Детето по същият начин както преди да го напляскам, още щом ме видеше скачаше да ме гушка и целува, тъй че не съм го изплашила до смърт, че да слуша. Факт беше и това, че винаги когато бяхме някъде заедно с техните, той преставаше да бъде глезльото и се държеше прилично! Предо това сигурно на много им се е искало да ни изхвърлят всички от ресторантите, а и с право! Ще тича по масите, ще дърпа покривките, ще дърпа сервитьори с табли в ръцете, а мама и тати се усмихват мило и пращат сервитьора или 70 годишна баба да го прибере. След такива случки, позитивно го съветваха, че така не се прави.
Поотнесох се, но да е пълна картината.

Вторият случай.
Наплясках около 3 годишно момиченце, което хапеше наред цялата махалра и всички дето ги видеха направо се вдигаха "по работа". Да, ама за жалост ми беше комшийка и идваше в нас, макар да не съм я канила и да не сме били близки, да си играели децата.
Какво ти играене, моето биваше изпохапано до кръв! Хем съм там, и знам че хапе, ама онова като си играе като агънце и като захапе. Ужас!
Ухапа го два пъти, не знам колко пъти му бръкна в очите (това й беше другото хоби) и казах на майка й, че не трябва да ги събираме, понеже моето я правокира да хапе (ами исках да съм учтива). При което майкта се съгласи! Моето било причината нейното да хапе!
Да, ама след около 2 седмици отново звънна на вратата, искала да ме попита нещо, ама нямало кой да я гледа, та я води.
Питането не разбрах какво трябваше да бъде. Марти като видя детенце и се зарадва, и започна да й носи играчките и хич не вървеше да ги подканям да тръгнат, макар че стоях права до вратата, а майката беше седнала.
Няма и 2 мин. откакто бяха заедно децата и онова отново се стрелна и го захапа за бузата! Захапала и не пуска! А моето реве и протяга ръце! Майката казва, ...... не, вместо да скочи и да го дръпне. Леле, като ми кипна, и като я пляснах, ама така я пляснах, че ме заболя ръката.
Беше му пробила кожата и сълзеше кръв! Като се рзвряка оная майка, как така съм смеела да й удрям детето и т.н. Изобщо не съм си правила труд да й отговоря, а само я избутах към вратата.
Който ни видеше по улицата все ахкаше, кой така е ухапал това дете! Поне две седмици мястото беше мораво червено!
За щастие посещенията прекъснаха, а в градинката ме поздравяваше и отминаваше!

Това, което си направила, не е грях изобщо! Малките зверчета са опасни, ако се оставят да правят, каквото си поискат...
И аз едно време имах една приятелка, на която детето й, като видеше фарове на кола и хукваше с радостни викове към тях. Колко псувни отнасяхме от шофьорите по улиците, не е истина. А тя все го настигаше в последния момент и му викаше: Их, бе Гошкооо... и извинително се усмихваше на спрялата кола. После си спомням, как тичаше след него да го гони по улиците, а той й крещеше: Мечка, мечкааа!!.... Аааааа, колко пъти ми е идело да го надера това хлапе:)) Един ден Гошко, го закачила /не бях там/ една кола, явно неуспявайки да спре навреме и оттогава Гошко се кротна. колите въобще не го вълнуват и не тича срещу тях. Ами ако не беше успял да спре шофьора?
Ама забравих да спомена, че таткото на Гошко, все ходеше за риба по 2-3 дни някъде си и викаше на майката - Само да го удариш детето и ми се оплаче, теб ще те ударя аз, да видиш кво е хубаво!
Таааа тъй...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от new* на 15.07.04 01:41.

Мен точно това ме учуди - защо, търсейки подход, говориш за това детенце с вече изградено мнение, че е садист, и освен това разказваш историята все едно се отнася за твой връстник, от когото си очаквала адекватно поведение: Бях мила, услужлива, усмихната, бих казала истински ангажирана с проблема, но! Непрестанно ми повтаряше, че вече няма да е в тази група, че пак ще се върне в другата, че не ми е приятелка, че е бебе, че плаче за мама, че хапе защото хапе...
Значи, като не е станало така, както си очаквала, търсиш друго разрешение. Или се отказваш и изключвате детето, пък родителите да си решават проблема. Какви са тези садизми, какви са тези зверства, какви са тези обиди, какви са тези заслуги????
И бих искала да те питам нещо, съвсем малко off topic: понеже познанията ми по педагогика и детска психология са доста любителски, би ли ми казала от каква възраст точно характерът на детето си остава без особени промени и нататък??????

Антеа направо ми е взела въпроса от устата, тъй че не ми остава друго освен да ти пожелая отсега нататък винаги да си намираш работа, която да ти е мноооого повече по сърце, отколкото грижите за истанбулските чудовища, дето отгоре на всичко не щат да учат английски.....

еййй, вече бях започнала да си мисля, че живеем в джунглата и от утре ще трябва да започна да си бия и хапя децата, че да получат правилно възпитание и най-после стигнах до твоето мнение! изпитах облекчение, че все пак има родители в тази държава, които не намират за нормално да учат децата си, че е нормално и правилно на грубост и агресивност да се отговаря с грубост и агресивност.
абсолютно се присъединявам към твоето изказване.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

що не напляска и майката? Аз бих ги помляла и двете. Тва е направо...
И аз веднъж плесках чуждо дете. Дърпаше на моето качулката отзад ама така зверски, че имах чувството че ще я удуши. Картинката беше следната - онова дърпа, колкот сила има, щерка ми реве та се къса и почервенява. Майката съответно казва на моето "Мило, ма тя ти се радва" Е те тогава побеснях, шляпнах я по гъза колкото сила имах, откопчах й ръцете от качулката, гушнах си детето и се прибрах. Въобще не искам да контактувам с такива хора и с децата им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На библейския принцип "като те ударят по едната буза, обърни и другата" ли си????
Къф кеф - некво изродче в детската градина ми тормози, хапе, щипе и т.н. детето и аз да му кажа - ей, пиленце ше траеш!!!!
Ай стига бе!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Додо, тая вашата психопатка е много готина :))))
Баси, те тогава всички деца трябва да хапят:-))))
Ух, голям смях!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а какво щеше да стане, ако просто беше откачила чуждото дете от качулката на твоето, без "да го шляпнеш по гъза с колкото сила имаш" (аагрхгр!)
всъщност убедена съм, че доста често желанието за неконтактност с определени хора и децата им е силно взаимно споделено - ти си въобразяваш, че неее, твойто не може такива неща да прави, а чуждото е идиотче, отсреща обаче си мислят точно същото за теб, имай го предвид

друго не виждам какво мога да направя...

няма да тръгна да и бия/възпатавам децата...е, ако се наложи мога да бъда доста груб и без да се бия ;-) хлапетата дълго ме помнят, след като успеят да ме ядосат...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж какво, около 15 минути се молих на детето да я пусне, а то ме гледаше с най-големия инат, който съм виждала. Откопчаваш му ръката, то пак хваща. След секунда. Е извинявай... Ама леко не ми издържаха нервите. Ти кво си мислиш, че ходя и раздавам шамари на ляво и дясно ???
А отсреща да си мислят квото щът - човек, който приема тормоз върху други деца като някакъв особен вид радост... ми се ми е тая кво си мисли!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе незнам каква е причината, но е факт че Вики беш почнала всичко наред. Слава Богу, тя започна да изпитва чуство на вина и лека по лека спря да хапе. Един път, бяхме се събрали приятелки, тя тръгна да гушка едно от бебета. То все още не беше проходило и само се закачаше от количката. Вики като го видя се навря при него, но той не я иска и започна да я бута. Наща хубавица реши, че така не може и го захапа по челото чак до кръв. Къде намери там да го захапе, незнам. Така жестоко я ударих, че и разбих устата. Майката на детето ми каза, че съм луда, но съм убедена, че ако някое от нейните така постъпи ще стане чудо....
Честно ви казвам по едно време ме беше страх да ходя да я взимам. Всеки ден ново нападение.

Не става въпрос за това да учиш детето си да не се защитава. Става въпрос за физическото наказание (удряне, хапане) като начин на възпитание от страна на възрастните. Тоест като те ухапе детето, и ти да го ухапеш, нищо че си голяма. Или да го удариш, все същото.

Впрочем не съм сигурна в ефективността на ответните бойни действия при децата. Представи си следните варианти:

1. Детето ти отиде да отвърне на удара с удар, обаче другото дете е по-силно и го набива зверски. Резултат: детето ти е по-пострадало, а другото се извинява, че и него са го нападнали. Какво научава детето ти: няма значение какви са правилата, по-силният побеждава и толкоз. Явно съм аз съм от слабите.
2. Детето ти постига своето - тоест другото го оставя на мира. Явно това на първо време е добро решение. Ами ако реши да го приложи и в друга ситуация? Все пак не искаш да възпитаваш чедото си като родителите на въпросната хапла?

Принципно топката е у възрастните, които трябва да предотвратят насилието. Ако не го правят, може би все пак трябва да се научи да се защитава, но не и да се разчита това да реши проблема. Не знам как, още не ходи на градина дъщеря ми, та ми е лесно да давам акъл - иначе току-виж съм я записала на карате като порасне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми погледни се какви ги пишеш - твоето поведение не е ли чист тормоз върху чужди деца?
какво може да те накара да търпиш 15 минути посегателство върху твоето собствено?
2 минути не чакам в такава ситуация, взимам си детето и се махам от там, където го чувствам застрашено
но пък да седна и да раздавам "справедливост" върху чужди деца и то с шамари - няма начин, слава богу, че са ми спестени такива настроения

аз не съм привърженик на насилието!
Два пъти съм удрялаТеди. Първия път- доста силен шамар по бузата й отцепих - беше когато застана срещу мен, взела мобилния ми телефон в ръка и ме гледа инатесто. Аз й казах 10 пъти да го остави и накрая тя ме замери с него и ме целна до окото. Хич не се замислих, изяде един шамар, хвана си се за бузата и си замина в хола.
Втория път бяхме на ресторант и аз я бях взела да седи в мен и да й давам салата да яде. Тя реши, че трябва да вземе вилицата от ръката ми и така зверски силно я дръпна, въпреки моето НЕ че отново я забоде на милиметри от окото ми (се тия очи начи, нещо не ми ги харесва) Пак изяде подобен шамар. усети че е виновна и не гъкна.
Да, като тръгне детето ти на градина нещата ще се променят, вярвай ми:-)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно не си попаднала в подобна ситуация. Хора всякакви. Не ме съди, отношенията с тази майка и детето й бяха вече доста обтегнати, опитвах се да търпя, щот никой не е идеален, пък и ми беше мъчно за тях - никой не ги щеше.Е да ама след адски много такива случки подобни на тая с качулката нещо не ми писна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

додо извинявай мила ама тая е чисто луда. просто не издържам на такива коментари. майка ми е децка учителка от почти 30 годни на т. нар. наказателна рота-сборна група от различни върасти деца повечето с непрятно поведение. няма до сега дете дето да не е социализирано и да не е започнало да са държи подобаващо в тази група. за съжаление тя нама достъп да интернет инече веднага бих и поискала съвет. колкото до психолозите, модерни на последък да си вземата психологията и да си я айде да не казвам. най-много влияе средата и това е категоричното ми мнение. ако родителите му си крещят и не са щастливи чакай ти детето да е спокойно. извинете за крайното мнение ама се ядосъх яко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК, нито пък аз съветвам човек да оставя да бият детето му. Просто смятам - засега, както казах - че е по-честно аз да се разправям с майката, отколкото да очаквам от детето ми само да се справи с побойничето. Друг е въпросът какви майки (и бащи) има и че мнозина няма да са ми в категорията.
Но в случая има по-висок авторитет (директорката, която може да изключи детето от дома, ако родителите му въпреки преместването не са взели мерки). Има и критична маса други родители, които не искат да търпят това и биха могли да заплашат директорката, че ще си изтеглят децата, ако това дете остане (доколкото разбрах, става дума за частно детско заведение?)
Има и учителка, която съчувства на пострадалите деца. Е, при толкова възрастни децата ли сами да се оправят? Не е тяхна работа това.

А за твоите случаи с Теди - не знам, не ми е работа и не съм попадала в такива ситуации. Много ти е сладка щерката впрочем. Мен родителите ми не са ме удряли, ама знам ли дали е било за добро :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И мен не са ме удряли:-) Ма ми дърпаха ушите А може и да са ме били пък да не помня:-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, хрумна ми, разбира се, а и предпочожих, че изказването ми може да предизвика точно този въпрос. Пак повтарям - аз обичам децата и съм известна с това, че укротявам и най-дивите. Те просто ме харесват и аз ги харесвам. Може би защото, когато съм с тях, мисля като тях и се държа като тях. Но тези бяха наистина непоносими. А и имам опит с деца. Преподавала съм английски в социални домове, където да накараш дете да учи си е истинско геройство. Повечето от тях имат огромни проблеми с концентрацията. Но дори тогава разработих една система на игра и учене едновременно, която страшно улесни нещата. Търпелива съм, грижовна. Повече от това здраве му кажи.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Прочети, моля те, какво отговорих на Антеа.
Що се отнася до работата, приех я защото по принцип обичам децата и знаех, че ще се справя, а не само за да сменя обстановката. За последното съм имала един куп други възможности. А и по принцип не приемам работа, с която смятам, че няма да се справя. Така че заминах с голямо желание именно защото да се занимавам с деца винаги ми е харесвало.
Предполагам, мислиш, че съм била малко крайна в изказването си - така си е. Но отстрани винаги е по-лесно да се дава коментар. Вярвай ми, подобни деца не си виждала дори на кино. Нито аз преди.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Във възпитанието на децата трябват две страни - родител и учител, и то повече родител. Ако родителят не си е свършил работата, учителят - и то добрият учител - се чувства фрустриран, защото налива вода в сито. Родителят е по-големият авторитет, при това на него са му позволени забранени за учителя средства - предимно наказания. Когато учителят е нает персонално, той съвсем пък се сдържа да не наказва.
Да, ама това дава обратен ефект, както в случая с възрастната женица.
Много родители забравят, че възпитанието е преди всичко тяхно дело. Те смятат, че щом плащат на някого, той е длъжен да се оправя с отрочето им. Да, ама му връзват ръцете - нали този някой не може да бъде строг. А самите те не прилагат достатъчно строгост в налагането на правила.

Виждала съм такъв случай в частно училище тук в София. Петокласник размахва нож в междучасието, разглежда порносписания в час, псува учителя на майка. На амджикнайстия месец учителят не издържа и го шамароса. На другия ден беше уволнен. Не че подкрепям шамарите, ама какво следваше да направи? (ръководството беше алчно и пет пари не даваше, че детето е трудно).
Повече ме притеснява какви хора ще станат от тези деца, ако никой не се усети да ги постегне малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз подкрепям мнението ти.
Много ми беше интересно да прочета темата, засяга проблеми които съпътстват децата започвайки от яслите та чак докато пораснат...много големи. Винаги ми е било трудно да вземам правилните решения и това са били най-трудните съвети които се е налагало да давам на Гого.
Трудно е да кажеш - не отговаряй със бой, когато пред теб плаче със сълзи 12 годишни момче, бито/оказа се системно, крил е а една вечер не издържа и се разплака/, със смачкано самочувствие и преливащо от гняв, много е трудно! И ти отказва помощта и физическата намеса защото след това ще го съсипят от подигравки например, което е не по-малко лошо за него.
Ама трудно не трудно - нямаме право да прехвърляме топката другиму.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Олелеее! И какво стана?
За дванайсетгодишно момче не знам какво бих направила. Защо не опиташ да го запишеш на някакъв боен спорт, разбира се от тези, които наблягат на принципа на ненападението? Колкото да му дойде самочувствие, че може да се защитава.

Прочее аз самата смятам да се запиша като имам време на нещо такова - колкото човек да не се чувства потенциална жертва. Обясни му и някакви други методи за респектиране на противника - походка, поведение, спокойно гледане в очите, глас и пр. Не че резултатът е гарантиран, но си струва да се опита!
Ще разкажа нещо, но не ми се смей - през 1996 работех до късно и често се прибирах по тъмно - тогава живеех в Гевгелийски. Братовчед ми живееше в същия квартал и една вечер го бяха били, за себе си се опасявах да не ми направят и друго...
Е, носех си през зимата едно яке тип пухенка, отдолу си ходех нормално по дънки. Като се свечереше обаче и тръгнех да се прибирам сама, заемах една поза тип борец се разхожда по джапанки и вървях така. Имах къса коса. Надявах се само да не ме видят познати! Иначе потенциалните нападатели може и да ме мислеха за смахната, или просто за грозна, във всеки случай никой не ме нападна. Сега по-рядко ми се случва да ходя сама по тъмното, а и якето съм го изхвърлила, но като се наложи, изпедепсвам една походка "млад гангстер се разхожда в средата на улицата". И за всеки случай си стискам ключовете в джоба с острото напред и се готвя при нужда да викам "Пожаааар!!!".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си само ти

това все едно аз съм го писала, ама за 93-та, когато имах лекции до късно и се прибирах по тъмно при баба ми до Трета градска - съседния на Гевгелийския квартал... ключовете в едната ръка в джоба и палка от срязан дебел оловен кабел на сезалче в другата ръка, прикрита по тялото под мишницата.... уф... втриса ме, като се сетя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам, но постингът ти съвсем не създаваше подобно впечатление относно желанието и опита ти в работа с деца.
Както и да е. Това, с което съм съгласна, не съм оспорвала и бях написала и по-горе, е, че главната роля във възпитанието е на родителите. В тази връзка учителят/възпитателят може да е фрустриран от липсата на съдействие. И все пак нищо не дава право на човек, който има претенции, че умее и иска да работи с деца, да ми говори за оформени садисти!!!! И то не в изблик на моментен гняв, а в обмислени писмени постинги.
Ще ти задам и на тебе същия въпрос, който зададох на чаено момиче: на кой рожден ден точно можем да обявим детето за оформен садист?????
Моля те не оставай с впечатление, че аз съм от другата страна. Да, нямам преподавателски опит с големи групи малки деца, но съм общувала с доста деца, а и сега покрай сина ми продължавам да общувам. И знаеш ли, досега не съм срещала дете на възраст между 2 и 6-7 годинки, което да не прояви агресия към него като види, че е малък и беззащитен. Странно ми става като чета твърденията на някои майки, че децата им не са минали през такъв период.

Еййй, това с кабела не го знаех
Не, във всеки случай това са аматьорски неща. Мисля след време, като ми тръгне детето само на училище, да го запиша на карате или нещо подобно. А и трябва да се обяснят разни правила за безопасност (макар че къде ти безопасност в този град).
Като учех в Лийдс, там организираха такива курсове за студентки, пък и имаше специални вечерни автобуси, разнасящи студентките по домовете им. А градът не изглеждаше такъв! Единственият инцидент, на който станах свидетел, беше кражба на маркировка за боя по платното! (ония оранжевите конуси). В София едни такива автобусчета много добре биха дошли, ама СУ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещата тогава се решиха от самосебе си. Беше в края на уч. година, момчетата които го тормозеха свършиха 8-ми клас и на следващата вече ги нямаше. А причината за конфликта им беше от тъпа по тъпа, Левски - ЦСКА!
Стар и мързелив е вече за активно спортуване, бойни спортове искаше като малък но не разреших заради пустата му глава, така ми бяха наредили докторите от Пирогов. А и той може да се бие/дали е наследствено?/. В 4-ти клас беше като искаха да го изключват от училище заради бой със съученик. Тя дълга история/и не е една/ ама не само го съветвахме да не се бие ами и му забранихме категорично, а той въпреки всичките си недостатъци - слуша.
А това със ключовете в джоба - и аз знам за какво говориш. Ама дано не се налага да ги ползваш, че не съм сигурна дали ще стане по-добре. Февруари месец, вечерта на връщане от училище го бяха нападнали 3ма младежи. Двама го хванали за ръцете, третия размахал пред лицето му някакво ножче, пребъркал го/само телефона намерили/, казали му да не мърда 5 минути/т'ва от някой филм са го видели/ и изчезнали в тъмницата. Аз бях доволна, че не са го и набили, той пак беше бесен. Та а върви се бий...едва го разубедих да не се въоръжава и той, абе...със Силвия ми е по-лесно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително добре си вникнала в проблема!!
Знаеш
ли, има нещо, което не казах - тези богати турци държаха да възпитам децата им по най-добрия начин и да ги науча на всичко, което зная - не само за английския език, но и за живота. В същото време ми беше дадено да разбера, че не трябва да им правя забележки или да им се карам за каквото и да било. При което възпитателната ми функция просто се обезсмисли. Чувствах се наистина като в клетка с диви зверове. Още повече, че когато майката и таткото се върнеха у дома, питаха: учиха ли децата? Не. Защо? Защото не мога да ги накарам. Ядоха ли? Не. Защо? Защото не мога да ги накарам. А защо още не са легнали да спят? Ами не искат.
Обаче дори и те не им правеха забележка.

Другото, което държа да подчертая - след напускането ми родителите наеха още няколко момичета и нито едно от тях не издържа повече от месец-два, максимум три. И аз си зададох въпроса дали не подхождам неправилно и дали не ми е нужно повече търпение, но фактът, че никой до този момент не се е задържал дълго там, все пак означава нещо.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ключовата дума е *оформен*. Едно дете не може да бъде оформен садист, което предполага наличието на завършено съзнание за това, което прави + осъзнаване на всички вредни последици от поведението му спрямо другите. Но, според мен, едно дете може да бъде неосъзнат или полунеосъзнат садист. Защото то много добре разбира, поне първосигнално, кое е добро и кое лошо. Разбира се, при определен контрол от страна на родителя. Защото не можем да очакваме от едно дете да има формирана завършена ценностна система както у възрастен.

Истината обаче е, че макар децата като цяло да са жестоки поради незнание и неосъзнаване, има и такива, които просто са лоши. Това е въпрос на характер. Аз познавам изключителни ангелчета, но те просто са си такива по характер. А явно и родителите им упражняват някакъв контрол. Но има и други деца - с лош характер по рождение. Това не е фатално, но когато отсъства контролът от страна на родителя, става фатално и непоносимо за околните. Тогава май остава начинът да накараш детето да сърба, каквото си е надробило, за да изпита на собствен гръб последиците от поведението си. Гадничко е, но това се препоръчва от опитните педагози.

Христоматиен пример: хлапе всяка сутрин плюе храната си наоколо. Никакви увещания и заплахи от страна на майката не помагат. Тогава тя, с ръзкъсвано от жал сърце, слага една кана с вода на масата и когато то отново повтаря същия номер, му я плисва в лицето. На следващата сутрин каната с вода пак е там, но хлапето повече не повтаря.
Много възрастни с чувство за хумор разказват подобни моменти от живота си като деца и признават, че помнят урока и до ден днешен, което ги кара да се замислят, преди да изгаднеят.

Разбира се, Чаено момиче не би могла да плисне хлапето, но ако децата се сетят сами да го направят.. кой знае? Малко шокова терапия в допустимите граници помага при тежките случаи. И пак повтарям - родителите са за бой.

Няма ли начин хлапето да бъде изключено от градината? Може да ви се стори жестоко, но какво ще кажете за психиката на останалите деца? Аз си спомням как жестоко ме малтретираше едно момче в основното училище и никой от учителите не се намеси години наред... Такива травми остават за цял живот!!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Залепи и устата! Да бе, предупреди я, че ако още веднъж ухапе ще я залепиш. И после я залепи. Предупреди я, че ако махне лепенката, ще я вържеш за столчето. И ако я махне . връзваш. С въженце за пране. Нищо няма да й стане. Предупреди я, че ако пипне въженчето, ще я върнеш. И ако пипне, казваш на бащата, че не я приемаш. Аз съм виждала да се връща дете за лека хрема, защото е "опасно за другите". Това е по-опасно! Предупреди родителите, че това трябва да престане. Ако не, изключване от детската градина, но ти трябва одобрението на директора. Действай якичко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък - много макаренковски ми се вижда тва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз така пребих едно като бях във втори клас. Нищо че беше 10 см и 10 кила повече от мен. Дори не помня защо точно, но знам, че ужасно го мразех заради нещо, което ми беше казало.

За първи и последен път се бих, но съм грабнала дебелата читанка с твърдите корици и удрям където сваря и крещя "Умри умри!". Може да съм слабичка, но съм гласовита - обратно пропорционално. Учителката щяла да получи удар женицата, защото се случва на средата на учебния час, а онова седи зад мен джеремето.

То беше още по-учудено. Щеше да си глътне езика направо. Скри се под чина и не смее да реве даже. Текат едни сълзи и сополи, а то стиска очи, стиска зъби и мълчи. Час за междучасието излезе.

Никога повече не ми проговори. И ме обикаляше отдалеч. И с другите деца почти не говореше, а преди това си го спомням все да ходи след някого и нещо да нарежда. Беше едно такова - не се бие, не хапе, ама тормози. Гнусно дете. Беше де! Оправихме го с насилствени средства. И сега като се замисля, се учудвам как ми е дошло на ум да го пребия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, точно така - ключовата дума е оформен, защото едно е жестока/садистична постъпка/поведение и съвсем друго е жесток/садистичен характер. Всъщност точно тази ключова дума и по-специално отношението на чаено момиче ме накара да се включа в темата и да изразя несъгласие: определено какъвто е характера на едно дете, такъв ще си и остане в ядрото и нататък. Може да се моделира, но не и да се промени
И хайде да престанем вече с тези травми, дето остават за цял живот. Ми то всички сме травмирани - едни са травмирани щото сме били жертва, втори щото са били агресори, трети (мнозинството) щото са били и двете според зависи. К'во да се прави........

Е, аз не се оплаквам, нито търся съчувствие. Казвам го като пример. Изчела съм достатъчно килограми психология, за да знам как се преодоляват тези неща. Но когато си помисля, че нещо подобно може да се случи и на МОИТЕ деца, изпадам в бяс. Още нямам, но поне едно знам - няма да оставя някоя изкривена даскалка, която е даскалка само защото нищо друго не са я приели да учи, да си избива комплексите на гърба на детето ми... /да не ме разберете погрешно - има и ПРЕКРАСНИ учители!!!/, нито някое гаменче да пребива детето ми, както онзи гамен биеше мен.
Друг е въпросът как аз ще си наказвам хлапетата, когато се държат гадно. Но аз ще си ги наказвам. Не някой друг. Аз ще формирам отношението им към себе си, не някой друг.
Не знам ти какво мислиш... Не те ли притеснява идеята да оставиш детето си в ръцете на някой даскал-идиот?

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Браво! Не е много педагогично, но май тъкмо в това се състои педагогиката! Гордея се с теб!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ти пък, каква лепенка - по-добре наморник да и сложи. И въженцето нищо не е - най-добре каишка и за оградата
Я моля те тия свежи идеи си ги запази за прилагане спрямо собственото си дете и не давай акъл на учителките, че ще вземе някоя да си остане без заплата

аз не разбирам
как хем Но аз ще си ги наказвам. Не някой друг, пък от друга страна одобряваш садистичните методи, които някоя даскалка-идиотка ще приложи към чуждо дете?
обясни ми го простичко, моля

Mislia che imash pravo

Oбичам, работя, живея и стихове пиша тъй както умея........

Абе, майче, защо всеки път като чета твое мнение, то всеки път звучиш агресивно? Направо вече не се сдържам да ти го кажа! Моля те, ако си нямаш работа, да не изхвърляш тук душевния отпадък и напрежението, че натоварваш други. В началото даваш мнение, а после дебнеш коментарите след него и вече го обръщаш на заяждане. Какво е това?: "И хайде да престанем вече с тези травми, дето остават за цял живот. Ми то всички сме травмирани - едни са травмирани щото сме били жертва, втори щото са били агресори, трети (мнозинството) щото са били и двете според зависи. К'во да се прави........
И хайде да престанем вече с тези травми, дето остават за цял живот. И хайде да престанем вече с тези травми, дето остават за цял живот. НЕ ТАКА!Понякога психологическото състояние може да разболее човек и физически. Ако ти не си чувствителна и нищо не може да те събори психически, има много хора, които приемат нещата навътре, път било то шамар, било то обида... " И хайде да престанем..." Все едно говорим за нещо, което ей така може да се спре. Винаги ще има жертви на насилници и като станат големи ще живеят в подсъзнателен стрес от преживяното. Все разсъждаваш, говориш..., ама меджу теорията и практиката има балкан разлика, скъпа моя ентусиастке. Щото незнаеш живота навън какво ще те изненада днес и как ще реагираш на ситуацията. Нееее, ти ще постъпиш най-правилно, така, че да няма място за критика. Ама ти ще престанеш така да говориш... ТИ ще намериш по-деликатен начин да се справиш с положението. ТИ си умна и сичко ти иде отръки, дет се вика... Начин ще намериш!!! Но, ако се случи на ТВОЕТО дете, може и да обърнеш пропагандата, ама аз пък ще ти кажа тогава: КВО ДА СЕ ПРАВИ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм запозната в детайли с библейските принципи, може и без да искам да се явявам поддръжник на някой от тях :)...
но определено не намирам за правилно децата да се подстрекават да решават споровете си ръкопашно. а възрастен пък да вземе да се разправя с чуждо дете на такова ниво, това пък съвсем ми е неясно... да отида аз да бия чуждо дете, поради каквато и да било причина? Ай стига бе!
и да отбележа - децата ми са ходили на детска градина, вече ходят и на училище, излишно е да ми казваш "като тръгне на детска градина детето ти, ще видиш." за сега отзивите на учителите им за тях са, че се справят много успешно с решаването на конфликти. не се бият.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам намерение да коментирам тона и фамилиарниченето ти, но ще ти отговоря на въпросите, макар че бая се замислих дали си заслужава:
Защо ти звуча агресивно? Вероятно, защото четеш само мненията ми, които са в отговор на други агресивни постинги. А нещо по-агресивно от това детска учителка да нарича 2 или 3 годишно дете садист, здраве му кажи!
" И хайде да престанем..." Все едно говорим за нещо, което ей така може да се спре.: да, може да се спре оплакването за това на кой какво му се случило в детската градина. Всеки е имал неприятни изживявания, но това не е повод да се наричат децата садисти, насилници и прочие. Още повече, че понякога тъй наричаните насилници са доста по-травмирани от насилените било защото родителите им се държат неадекватно, било поради някаква друга причина.
И да, не знам животът с какво ще ме изненада и как ще реагирам, нито пък ти. Щото може да се случи ТВОЕТО дете да е агресивно и ти да не можеш да се справиш с проблема в някакъв период от време. И надали ще ти е приятно някой да му лепне етикета садист.

ПП Ако мненията ми и разсъжденията ми те дразнят или пък натоварват твоето така жадуващо спокойствие съзнание, можеш просто да не ги четеш, това му е хубавото на Интернета.

Аз си мисля, че всичко е преувеличено. Не е имала предвид наистина това...Но дори да е имала това, не значи че не е изказала свое мнение. В това няма нищо лошо. А учителите са хора, майки, бащи, приятели, та и деца на родителите си, и не мисля че биха постъпили така...Ти да не си помисли, че съм такава? Ако беше така можеше и да не пускам темата.

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Та да ти кажа, ако едно дете си носи лошотия в себе си, или има някакъв психологичен проблем, и ако той не бъде преодолян/главно с помощта на родителите/, той си остава във времето. Братовчедка ми бе жив пример! Като малка бе ужасно гадна, хапеше, ревеше, тръшкаше се, изнудваше. Толкова плачеше от инат и яд, че и течеше кръв от носа с часове, идваше лекарка и й биеше инжекция, за да намали кръвта и да я успокои. Тормозеше децата, тормозеше родителите, бе едно "нервно дете", НО това не отшумя с възрастта, а си остана такава. Сега не хапе, но е достатъчно голям егоист.
Има деца, които временно преминават през периоди на инат, на хленчене, на налагане, на агресия-нормално е . Обаче при нея това дете този период продължава вече близо 7 месеца. И какво?
Ето, чакам да стане на 3, да видя дали ще се оправи.
Пак питам, ако твоето дете се окаже малтретирано от такова едно, дали така ще мислиш? Или ти си имаш алергия към учителките?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Моето решение засега е, че я уча да крещи с всичка сила ако някой я удари. Така поне привлича вниманието на лелите(или аз така си мисля) На няколко пъти я прибирах от ясла със синини и се чудех какво да правя, но и аз не съм съгласна с това, че трябва да се подстрекават към бой. Толкова грозна картинка наблюдавах преди време на пясъчника - едно дете удря друго, видимо по-голямо момиченце. Бабата на момиченцето връхлита към детето и започва да крещи и да му се заканва, крещи и на нейното внуче защо не го била ударила и тя...грозно е, много е грозно като се има предвид, че става дума за две, три годишни деца...та те са още мънички, ще решат, че това е нещо съвсем нормално и неосъдително, не мисля, че едно двегодишно ще се ориентира кога е хубаво да удари, и кога не е хубаво, та за мен си остава неоправдана такава тактика. Да, биещи деца и незаинтересовани родители винаги ще има, ама защо трябва и нашите отрочета да приобщаваме към тях? Като е по-голямо детето - на пет, шест години - да, може би е добре да го научим да се защитава, но като са малки, работата ни е да седим на метър от тях и да имаме готовност да ги дръпнем ако стане напечено, а чуждите деца да си ги възпитават техните родители! Не ни е работа да се занимаваме с тях! Ако не може с добро да повлияеш на чуждото дете, не се захващай, откажи се, първо защото не е правилно, и второ - безнадеждно и безсмислено е!
Имала съм случай в градинката с лошо държащи се деца, на около 3-4 години, не даваха на Ева да влезе в пясъчника, техен бил, и я пъдеха, а майките им - пият кафе и не реагират. Отидох при тях, казах:"Хайде сега да направим торта с кофичката" Децата веднага се очароваха, започнаха да играят и с Ева, после едвам ни пуснаха да си идем. Незнам късмет ли имам, какво ли, но винаги, когато съм реагирала по подобен начин на агресивно и недружелюбно дете, съм успявала...

Ти се хвана за една дума "садист" и само това си повтаряш. Да ти кажа ли, че откакто приложих теорията, че мравката, която току-що бе убита от едно момче сигурно си е имала дечица, които сега ще плачат за нея, убийството на мравки спря. Или божи-кравичката, която бе размазана с усмивка е била сигурно отиваща на пазар, за да занесе храна на децата си, вече никога, ама никога няма да оживее, и децата й ще я чакат, но тя няма да се върне?! И когато някой посегне да убие, всички го спират и казват да не става убиец на мравки, които имат дечица и т.н. Това крайно ли ти се струва? Ами когато обясниш, че някой изпитва болка, и то силна, та затова плаче, и ако причинителят изпитва удоволствие и се усмихва, какъв е? Може би е ангелче, великолепно възпитано? Или милостиво същество? А може би изпитва съчувствие? Да бе! Ако на едно дете за 6 месеца не могат 5 човека+родители да обяснят какво е болка, какво е лошо, какво е добро, кога ще стане? Нали не мислиш, че дете почти на 3 години е слабоумно или недоразвито, та не разбира? На 2г. и 8 м. дете отива на зелено училище, справя се великолепно, облича се само, отива до тоалетна и се грижи адекватно за хигиената си, яде абсолютно само, говори много правилно, изпълнява заръка, то какво е? Просто гледано с внимание, нормално развиващо се, възпитавано и МНОГО ОБИЧАНО дете! А другото на същата възраст е с около половин /ако не и повече/ година назад. Защо? Разбира се, учителката, която си е изградила мнение...Дрън дрън!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Не мисля, че проблема е в децата. Ето, ти сама пишеш, че родителите на въпросното дете не предпириемат мерки, нямат твърда воля да се преборят с поведенето му. Това е проблемът, а не характера на детето. Децата са такива, каквито ние ги направим. Няма лоши изначално деца. Има деца, на които им липсва ласка, внимание, на които им се позволява прекалено много, към които не е намерен верния подход. Така мисля аз.
А твоите усилия отиват на кино, щом вкъщи нямат воля да се справят с детето си, така че май наистина е най-добре да се говори за изключването му

Редактирано от Дeлфин на 16.07.04 00:02.

Да, има и такива учители, учители по съдба, не по призвание. Хората не желаят да стават учители, защото е много трудна професия. Това си е истината. Всяка жена мечтае за бюро, обяд, кафе, колеги, колежки, обедна почивка, малко ядове, много пари...и всеки нормален човек ги желае. Е, бюрото не всеки. Аз си мисля, че ставам за учителка. Е, след година-две може да се окаже, че не ставам. Но никой не ме е подложил на тест, психологичен. Важното е, че имам желание. И съм кандидатствала за тази специалност, не за друга. Ама това не е важно.
Защо трябва да има даскал-идиот? Не може ли да има лекар-идиот, професор-идиот, адвокат-идиот или счетоводител-идиот? Да, общоприетото мнение е, че учителите изперкват най-рано. Защо тогава всички опираме до тях? Ама ги плюем!А ако ги няма?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

"А нещо по-агресивно от това детска учителка да нарича 2 или 3 годишно дете садист"
Обръщам ти за последно внимание. Не съм агресивна, не мога да си го позволя. Учителка съм. Ти имаш лошо отношение или гъм учителките, или към мен, или си имаш едно такова, което не можеш да оправиш. Аз така си мисля. Толкова настървено да защитаваш това, което прави лошотии! Не съм го нарекла в такъв смисъл, в който ще нарека 40 годишен човек. Но продължавам да твърдя, че това е черта в характера, която е много опасна и трябва да се елиминира. Не детето! Да не изтълкуваш, че му готвя линч, че няма да се изненадам.......!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Ами сигурно, ако моето дете израсте агресивно, ти ще изкукуригаш от радост:)))
Не ми се философства повече... Казах си мнението за твоите мнения, вече ми олекна. Иди на почивка, че нещо ми се видиш напрегната...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много често изпитвам недостиг на подходящи от педагогична гледна точка думи...Затова използвам чисто човешки изрази. Не влагам толкова крайно мнение в тях, колкото май ви се вижда на вас. Добре де, не съм детска учителка, музикант съм, всъщност живея в Мексико, български не говоря. Това прави ли мнението ми, или постинга, по-различен? Или ние, учителите сме група идиоти, садисти, гледаме само как да напердашим злобно чуждите деца, говорим с лоши чувства за родителите, не търпим критика, грешни сме до козирката.... Ок, следващия път ще съм достатъчно лицемерна, та да сте доволни някои хора! На всички подсъзнателно им се върти онзи спомен за учителката с мазна кожа, нещастна в леглото, с мизерно ниска заплата, караща децата да й решат косата и да й разтриват челото, четяща книга един час като е наредила всички на буквата П, мълчащи...Или не, на колене с лице към стената. Къде живеете?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Да, права си - единствено за това се хванах, за тази думичка и за това отношение. ТОВА ме възмути, и то не защото го каза един път, а защото го повтори няколко пъти.
Разбирам фрустрацията ти, но щом не става друго яче - изключете го! Точка.
То НЕ е виновно, и НЕ е садист, звяр или както там още го беше нарекла ДОРИ и да се усмихва, когато му обясняваш, че причинява болка.
Това и само това твърдя през цялото време, нищо друго.

ПП Нямам лошо отношение към учителите, уважавам професията. Никъде не казвам, че ти си виновна за поведението на детето - родителите са си виновни. НО ти нямаш право да се изказваш така за детето от позицията на негова учителка. Изключвам последните ти изказвания, които се доближават до това, което се опитвах да кажа и аз през цялото време. От позицията на родител, да, ако някой стори нещо на твоето дете - имаш право да го наречеш еди как си - въпреки че пак по-добре би било да се въздържиш.
И друго - моето дете вече е изпадало в такива ситуации. Просто гледам да съм наблизо и да го дръпна, без да съм агресивна към чуждите деца. И аз самата съм изпадала в такава ситуация, не съжалявам, че не съм се била и не съм отвръщала. Напротив - съжалявам, че сега не винаги успявам да се сдържа.

ооо пиле шарено, майка ми /бог да я прости/ беше учителка и то на големите диванета, та ми е ясно отсякъде положението на учителите.
а ти защо не търпиш противоположно на твоето мнение? а че клюкарите за родителите - т'ва е ясно - признай си. че имате аспирации към отделни деца - и т'ва е ясно, пък и напълно нормално - признавай:))
на мен ми стана мъчно за това дете. може би е самотно, може би има бебе в семейството, може би е объркано, може би е отхвърлено. има нужда от помощ, ами накарайте родителите му да се заемат сериозно с него. направи така, че да си намери другарчета, а не да стои изолирано от групата. накарай го да те заобича.
в групата на баткото имаше 1-2 такива деца - хапеха, биеха се, ние все се оплаквахме на госпожите. не зная как стана, но вече са променени и не толкова нападателни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хей, спокойно, не се обиждай :)! доколкото прочетох темата, обвиненията са предимно не към теб, а към родителите на детето. на мен лично ми се виждат по-скоро неадекватни съветите които си получила - да побутнеш другите деца да хапят и бият въпросното дете и едва ли не ти да прибегнеш към тези мерки. а не споделените от теб чуства на безсилие да го приобщиш и да му въздействаш. моето мнение е, че без съдействието на родителите ти не би могла да направиш каквото и да било. твоя основна грижа е сигурността на всички деца в групата. ако разговор с родителите и молба за съдействие от тяхна страна е довела единствено до споделяне от тяхна страна на обещанието от специалист когато детето стане на 3 години това поведение да престане, ти си изчерпала идеите си, директорката е предприела своите идеи - смяна на групата, нищо не дава резултат без съдействие от родителите, остава да отстраните детето от градината за да не поставяте другите под риск. ако те наемат за лична гледачка на момиченцето, би имала и други средства за въздействие, но както сама казваш, твоя грижа са и другите деца, не само то.
та говори с директорката на градината, какви други варианти има тя.
между другото, сама възпитателка ли си в групата? възможно ли е да получиш помощничка, която да се занимава известно време предимно с проблемното дете?
ние тук разискваме не само твоя проблем, теоретизираме си и принципите на взъпитание въобще, а си и чешем езиците за разтоварване, не се засягай ;)... аз лично нямам абсолютно никакви лоши спомени от детската градина. плаках последния ден когато майка ми ме взе от детската градина и ми каза, че след почивката на море няма да се върна там, а ще тръгна на училище. освен това леля ми и вуйна ми бяха детски учителки преди да се пенсионират и много си ги обичам, отчасти и заради всички песнички, приказки и игри, които знаят повече от майка ми. тя се беше провела консултация със сестра си и в един тефтер тя си беше записала няколко преди да дойде да помага за пръв път за отглеждането на първата си внучка ...
успех !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абсолютно! много повече полза има опит за пренасочване на вниманието и разсейване на напрежението отколкото да започнеш да отговаряш на нивото на 2-3 годишно... нали се предполага, че сме по-зрели емоционално и психически от тях и трябва да ги учим да си контролират адекватно чуствата? на какво ще ги научим ако започнем да реагираме като тях? а и не мисля, че е загуба ако науча децата си да отстъпват при сблъсък с грубияни ако не могат да намерят друг начин да общуват с тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закачвам се за теб, защото си последна засега.

От няколко дена следя темата и ми беше много интересно. Но не исках да се намесвам. Аз съм била и в двете ситуации - и като майка на тормозено дете (и то сериозно) и като майка на дете-агресор (така да го кажа, макар че не е точната квалификация). Миналата година писах в клуба, предполагам много майки си спомнят, че едно дете тормозеше дъщеря ми и се стигна до един доста драстичен случай на насилие, след който вече се оказа че ние като родители трябва да вземем мерки. За тези, които тогава все още не са били в клуба ще кажа, че момченцето имаше (и все още има) афинитет към дъщеря ми, но изразяваше симпатиите си по, меко казано, неуместен начин. И на нейните системни откази да се поддаде на чара му той отговарял с насилие. Докато един ден не я беше нападнал в банята, след като беше издебнал, когато тя е сама, а госпожите с останалите деца са на двора и не я беше бил, ритал, влачил за косата и блъскал. Беше чула писъците на дъщеря ми една майка, която тогава точно си е взимала детето. Тя се разпищяла жената от гледката, която заварила, дотърчали и госпожите, после идвам и аз и чак тогава ми се сервира за какво става дума. Баща й полудя, а аз място не можех да си намеря от ужас и чувство за вина. Е, говорихме с родителите. Но кротко и възпитано. Обяснихме им, че разбираме, че това са деца, не желаем да водим битка с тях, искаме просто да си овладеят детето и изблиците му. Няколко пъти. Предупредих и госпожите, че не искам малкия господин да доближава моята госпожица на по-малко от метър. Говорихме и с директорката. Нещата се поуспокоиха, но само временно.

Сега, през зимата я намирам един ден пак разплакана и със следа от удар пресен-пресен. Госпожата беше заместничка и не могла да предотврати сблъсъка. Жената пищисана и притеснена зверски, защото не е могла да се справи със ситуацията и аз идвам точно в колуминационния момент. А моята реве и пищи с белезите от удареното, онзи сладур ведро и бодро се разхожда около мен. Направо ми причерня. Полудях не, ами подивях. Но през ум не ми е минало да се нахвърля върху чуждото дете. Нито за секунда. Аз няма да възпитавам чужди деца. По никакъв начин. Има си родители за тази цел. Точно тогава идват да го взимат човека и аз, силно афектирана, направо сдъвках и изплюх майка му. Буквално. Тя ми тоговори, верно притеснена, че нейния бил по-буен. Аз й отговорих, че ако тя намери детето си насинено и ревящо едва ли обяснението "по-буен е насилника, стискайите зъби" ще я успокои. Казах й, че темперамента на синът й ми е последен дерт на мен, че е ИЗЦЯЛО неин проблем и да бъде така добра да си го разреши, защото не възнамерявам да търпя повече. Оттогава промяната с детето е огромна. Докато си говорехме кротко и възпитано резултат 0, след скандала - чудо на чудесата. Извода за мен е - родителите са тези, които трябва да поемат отговорност за поведението на детето си и върху тях трябва да бъде оказан натиск. Госпожата може да полага усилия да овладява изблиците на детето, но не и да го възпитава, хеле пък с драстични методи. Госпожите на дъщеря ми толкова се бяха пищисали от безсилие да се справят с това дете, че бяха извикалли мъжа ми и го бяха убедили да дойде през деня в ДГ, да хване момченцето насаме и да го стресне здраво със заплахи, за да спре да тероризира дъщеря ми. И моя се беше навил. Аз бях категорично против такова нещо. Това е абсолютно нередно откъдето и да се погледне и война водих и с госпожите, и с баща й, за да не се стига дотам.

Сега синът ми, който е див, буен и своенравен се е научил да удря децата ей така, без причина. Това за него е закачка, игра и развлечение. Не ги млати, не им причинява силна болка, но ги перва, минавайки покрай тях и се радва, че те реагират. Той не го прави, за да се бие или да причини болка, а защото смята, че това е игра просто. Въпреки това, поведението му е осъдително и неприятно. Госпожите ни казаха едва наскоро. Явно чак когато е станало положението нетърпимо и той много е прекалил. От 10 дена само за това говорим вкъщи, стигнахме и до наказания - лиших го от подарък за РД, който му бях обещала миналата седмица и му казах защо. Едва тази вечер ще го купя, защото го похвалиха, че драстично е намалил "закачките" си. Но ми се изобяснява обясняването, докато разбере, че това, което прави причинява болка, не е редно и е лошо. Отделен въпрос е, че смятам, че госпожите му са прекалено меки и че и те могат да вземат все пак някакви мерки, защото едно е да го смъмриш строго веднага след като направи безобразието, друго е аз вечерта, когато нямам конкретен повод да се карам, но... Дори съм съгласна да го отделят от останалите деца и да постои 1/2 час наказан и да ги гледа как играят, за да разбере, че гадното му поведение има последствия и те не са приятни както за удареното дете, така и за него самия. Но ако разбера, че са го били, връзвали или нещо друго такова ще им махна главите от кръста. Всичко си има граници. Онзи ден го бяха наказали, например. И наказанието беше отделен с още едно дете в малкия двор сред палми и зеленина, разположен на една масичка, отрупана с играчки и пластелин и с госпожата си играят и правят "питки". Моя волен и доволен, а уж наказан. И госпожата му говори на "пиленце". И това му е "наказанието". Ех...

Много писах и затова не ми се започваше, но това, което исках да кажа е, че няма причина на този свят, която да ме накара да ударя чуждо дете и че родителите са тези, които ще отговарят за децата си. А за това хапещото - хващате майката и бащата за врата и действате ултимативно. Или вие, учителите, или родителите на потърпевшите. Аз друг изход не виждам. Учителката не може да го третира като престъпник и да демонстрира лошо отношение. А и каквото и да прави то няма да има ефект, ако родителите желаят да игнорират проблема и не взимат никакви мерки.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Всеки с принципите си тогаз:) Ще си възпитаваме децата както решим:))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм казала, че одобрявам каквито и да било ***садистични*** методи. Да си прочела някъде думата *садистични*??
Казах, че леката ***шокова*** терапия се препоръчва от опитните педагози в тежки случаи. Направи сверка с литературата, ако не ми вярваш.

Вярно, че аз смятам да си наказвам хлапето, но ако съм толкова загубена, че да допусна детето ми да се превърне в малко разглезено чудовище, тровещо живота на всички около себе си, ще трябва да преглътна дори недотам приятните педагогически похвати от страна на обкръжението, което не желае да бъде тормозено! Но за да не се стигне дотам - смятам за да си го наказвам, когато е необходимо. В крайна сметка има закон, който гласи, че на всяко действие съществува равно по големина противодействие. Защо околните да са длъжни да търпят някакъв разглезен вампир?
Пак казвам - вината е на родителите.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ама, разбира се, аз затова направих уточнение. Не съм и твърдяла, че всички са от един дол дренки. Има и прекрасни педагози, аз съм имала такива учители. Ако и ти си от тях, е прекрасно, защото това е добре за децета и за нацията като цяло.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Да, действително на практика и на теория нещата се различават...

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Чаено момиче, напълно съм съгласна с теб.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Абе, в нашата забавачка залепиха едно дете - с тиксо, изобщо не боли или нещо подобно. Обаче това страшно го стресна. То пък ужасно керщеше. И миряса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Накарайте родители му да се заемат сериозно с него??!!! Великолепен съвет, но за съжаление, далече от практиката. Защо ли? Ами те, ако бяха с акъла си, щеше ли да има нужда някой да ги кара? А щом не им пука за имиджа на СОБСТВЕНОТО им дете в обществото, кое те кара да мислиш, че ще вземат под внимание препоръките на чужд човек?

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ако някой ми залепи детето с тиксо ще му се стъжни света, независимо какъв зулум е сътворило залепеното. И аз, ако съм на твое място никак не бих се възрадвала на подобна случка, ами бих си направила много сериозни изводи за това, в какво детско заведение съм си оставила детето за отглеждане.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Родителите последни разбират какъв имидж гради детето им в детско-градинското обществото. Трябва някой да ги осветли все пак. Иначе няма начин да вземат мерки дори и при наличието на много силно желание детето им да гради положителен имидж.

На мен ако някой не ми каже, че сина ми ступва дечицата аз как се преполага да науча и да взема мерки? По телепатичен път??? Е, като ме светнаха, веднага се захванах да му помогна да си промени имиджа в обществото. Това, предполагам, имаше предвид и azia.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 16.07.04 13:08.

Извини ме, че се намесвам в разговора, но мисля, че си права. Аз самата не си спомням да съм шамаросвала чуждо дете /за свое засега ми е рано /, но, като се замисля, не знам как бих постъпила в такава ситуация.
По принцип съм против насилието под каквато и да било форма, но има случаи, когато се налага... Това са крайни случаи, разбира се, а ми се струва, че ситуацията в този момент е била точно такава.
И пак казвам: ако майката не беше патка, нямаше да ти се наложи да шляпнеш съкровището й. В смисъл, че ти самата каза, че си търпяла твърде много. Така че и отрочето, родителката да се сърдят на себе си в случая. Гадничко е, че говоря така, но не е длъжно твоето детенце да страда, особено ако не е направило нищо, с което да предизвика агресията.
Впрочем, забелязала съм, че много деца копират модела на родителите си... Когато възрастните са нахални простаци, дечицата често са тяхно умалено копие, ама с точност до десетичния знак... Аман!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Антеа, извини ме. Лошотията и самозащитата са две различни неща. Хайде сега. Самозащита може да е силна дума в случая, но е доста точна. Едно е да нашляпаш дете без причина или за нещо дребно, друго е търпиш, търпиш и търпиш и най-накрая да ти писне. Може да съм крайна, ама и майката е за бой. Ако тя си беше възпитала детето, то нямаше да бъде шамаросано. Тя какво си мисли??! Че всички наоколо са длъжи да ги търпят??

По принцип не одобрявам насилието под каквато и да било форма. Но понякога малък, подчертавам, малък, урок се налага. И обикновено вината за това е на родителите. Все пак живеем в общество!!! Не може при един да се допуска свободата да се гаври с околните, а на друг да му забранява да реагира съответстващо. Е, детето може и да не осъзнава съвсем точно, че се държи катилски, но майката, ако не иска да рискува пак да й го ударят, да използва мозъка си не само като поддържаща система, но и за мислене и да направи нещо с възпитанието на хлапето!
Нищо не е само черно или бяло!
От всичко, казано до тук, разбирам, че Пенка е била достатъчно търпелива!!!
Даже повече, отколкото биха били много други в подобна ситуация!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Постъпила си отговорно, както се полага на добър родител.
Да, може би Азиа е имала предвид това, което казваш. Но доколкото разбрах, Чаено момиче е говорила с родителите на хаплата. И техният единствен коментар е бил: като навърши 3, ще престане.
Ако бяха предприели нещо, едва ли щеше да има нужда Чаено момиче да търси помощ тук и да се подлага на някои доста унищожителни критики...

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ух не знам
Понякога си мисля, че не съм права. Понякога че съм. Не знам. Просто вече амока ме беше гепил:( не знам... какво да си мисля... УФФФ
Сложно е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега се сещам, че когато онзи малък сладур преби дъщеря ми госпожите ни извикаха и ни помолиха ние да се оправяме по-нататък, защото те не могат да овлядеят малкия и след многократните разговори с родителите му не е имало никакъв ефект. Казаха ни да предприемем "всички стъпки, които считаме за уместни". И това е решение - да се говори с родителите на потърпевшите деца и те самите да се опитат да се разберат с родителите на хапещото. Щото я да се опитат да отговорят на бащата на ухапано дете "Ами то до третата годинка ще мине на нашето, пък на вашето и по-рано дори".

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

майче,

не си права - детето МОЖЕ ДА Е РОДЕНО СЪС САДИСТИЧНИ НАКЛОННОСТИ.

хората се раждат с определен характер

надстройката - възпитание, морал, упоритост.... се прави от родителя, В ЗАВИСИМОСТ ИМЕННО ОТ ХАРАКТЕРА ПО РОЖДЕНИЕ.
тя (не мое дете) - на 18м. говори ясно; на три - като я питам какво прави в детската градина със свити усстни и блеснал поглед казва"имам си гадже, но той е болен защото не му говоря защото ме излъга и сега ще го зарежа заради еди кой си" - в кратце
мога да ти дам още примери за ЯСНО ИЗРАЗЕН ХАРАКТЕР НА ДЕЦА ОТ БЕБЕШКА ВЪЗРАСТ, и ако ме питаш мен - просто степента на строгост трябва да бъде дозирана в зависимост от детето, като съм на мнение, че по-строгите методи, включващи шляпане по дупето съвсем не са вредящи на детето, напротив.
Не казвам това да го прави учителката - но и ти преиграваш. не си виждала наестина малки садистчета с напълно достатъчно въображение, за да направят живота черен на който и да е.

има НАИСТИНА лоши деца, както и израстват такива, единствено не знам къде точно е границата и има ли я (на можене неможене да се овладее)

поне от моето детство нещата са такива

сега като ви гледам усмихнатите и щастливи, изключително сладки малчугани съм сигурна, че като цяло това поколение ще е по-добро и заради такива като чаено момиче които напълно осъзнават тяхната отговорност и си горят.

моя малчуган в сравнение с мен като бебе е истинско херувимче

По принцип се въздържам от правописни забележки, но понеже учиш деца, позволявам си да кажа, че "тълкуватели" се пише с "ъ". Sorry! Инак успех с децата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е вярно, че някои деца се раждат лоши, други добри.
Всички деца се раждат като възел от инстинкти - инстинктът за хапане е един от тях. Децата не знаят кое е добро и кое е лошо. Работа на родителя е да ги научи. Иначе децата изпробват - ако направя това, какво ще стане?
Вижда, че като хапе другарчетата си, те пищят - причина и следствие, много му е интересно, при това и възрастните му обръщат внимание, пък и не му се карат особено. А то и карането може да е вид награда, нали те забелязват, ако алтернативата е безразличие...

Така че детето не хапе, щото се е родило лошо. Хапе, защото има някаква психологическа печалба от това. Затова съветвам просто да бъде изолирано по един или друг начин, при това без да му се оказва специално внимание.

И какво, и дъщеря ми ме ухапа вчера - както си играехме, също както ми бърка из косата. Бързам да добавя, че другите деца само ги гали, да не ми скочите. Не го направи от лошотия, тя е на година и шест месеца и не разбира, че ме боли. Откопчах й зъбките от ръката си, смъкнах я от себе си и й казах, че така не се прави. Ако продължи да го прави, може и да прибегна към нещо по-строго, например да я оставя, да отида в другата стая и да я игнорирам пет минути, колкото да разбере, че не са приятни последиците от хапането. Но не смятам, че е лоша, само защото е пробвала какво ще стане като забие зъбки в ръката на мама. Че тя до вчера нямаше зъбки, откъде да знае?
Затова казвам - работа на родителя е да научи детето си. Ако поощрява "лошото" поведение по един или друг начин, то се мултиплицира.

Zenda,

в случая си права за всичко.

аз обаче твърдя, че ако едно дете е родено с по-особен характер, нямам предвид ЗАВЪРШЕН садист, разбира се, просто по-своенравно да кажем и не се упражни респективен строг контрол няма как то да стане добро от само себе си

просто вярвам - откакто имам дете, че все пак те се раждат със собствен характер

Споко! Спец съм в прането на нечиста съвест!
Шегувам се, разбира се!
На всеки се случва да си изпусне нервите... макар че за мен постъпката ти е била просто необходима педагогика. Никой не е казал, че лекарствата трябва винаги да имат вкус на рози. Е, поне хлапето не повтори, нали??

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Е, всеки си има характер. По-скоро темперамент с отделни качества. И всяко качество може да се прояви и по добър, и по лош начин.
Един екстроверт например може да търси начини да дразни другите, за да привлече внимание (ако не му се обръща) или да търси начини да ги разсмива (със същата цел) - зависи как е научен.
Едно интровертно дете може да е нещастно поради липсата на активно общуване, друго може да е доволно да седи и да си чете например.
И други неща - ако детето обича да тича и скача, а няма възможност, то има много неизползвана енергия, която все избива някъде.
Искам да кажа, че това "изначалното" не е нито добро, нито лошо. Обръщай внимание на едно бебе, гушкай го, пей му, играй си с него, поощрявай добрите му ходове и обезсърчавай лошите - едва ли ще жънеш агресия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е да ама така правим аз, ти и повечето мами, но..... всичко има повярвай.

Аз съм сигурна, че характерът е нещо вродено. Да, той може и да се оформя. Има хора сприхави, други прекалено тихи, трети агресивни, 4-ти са обичливи и гальовни...средата е важна, тя може да съсипе един човек, може и да го издигне. Но въпреки всичко си има заложби.
Да, може от любопитство да опитва да подхапва, може да намира пролуки за манипулация, но може и да не зачита болката на останалите, да се изживява като център на вселената едва ли, да е егоист. Въпросът е как да се действа правилно в такъв случай....защото психолозите най-често си чешат езиците, но не помагат.

Ninia dulce ninia....

Естествено е някое дете да ти е по-симпатично от останалите, друго да не ти е така близко. Добрият педагог ще уравновеси нещата и ще се отнася максимално добре и с двете - ще намери добри страни в едното, и добри страни в другото, ще се опита да разбере проблемите, ще ги анализира, и ще ги реши по възможност. Аз съм съвсем отскоро учителка, та затова нямам онзи страшен за педагога манталитет изграден през годините, нямам рутинност. Обичам децата, нямам си свои, но съм млада, ентусиазирана, взискателна, може би и затова моята група бе с големи постижения след 5 месеца съвместна работа...
Не страдам от задръжки, нямам нечиста съвест и не бива да ме сравняваш дори негласно с един ерудиран педагог. Просто не се оглеждам в очите на моите учители, онези на "големите диванета"

Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:23.

Азия ако беше прочела,щеше да знае, че майката е наясно. За да преместят от яслата детето в друга група, след редица скандали, кой трябва да бъде уведомен? Родителите! А кой е викан на...10 разговора поне с директорката? Родителите! А кой говори всеки ден на майката? Учителите! Е, какво да направим повече? Ти си взела мерки, я те? - "Скорпиончетата имат завършен характер" и точка...

Ninia dulce ninia....

о, критиката не ме плаши. Може да има истина / и сигурно има/ в нея, значи е полезна.
Лошото е когато родителите забравят какви са били те, какво са правели родителите им, и изведнъж търсят виновни извън семейството..И кой е виновен? Учителят, естествено. Той трябва да възпитава, обича, уважава, трябва да търпи критика, да търпи скандали с недоволни родители/в случая на ухапани деца/, да е спокоен, да коментира деликатно "колко е лошо детето ви!", да не казва неприлични думи, да пази дрехите чисти, да реши, да бърше, да целува, да поощрява, да критикува леко, да е снизходителен, да бъде щипан, да бъде хапан, да бъде обичдан, да бъде ритан...а да се усмихва и да казва "Недей така, така не правят възпитаните деца!", а майката да ти развива теории как това бил характерр, това била ситуацията, тя не спирала да говори вкъщи, какво казал лекарят... а мен какво ме грее?

Ninia dulce ninia....

да бе, извинявай, ама не е правописна грешка, а бърза. Държа на правописа си. Кокото мога.
Още едно изискване към учителите - да са безгрешни...
Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:24.

Получих достатъчно инфо. То не е достатъчно, но поне се постарах да си направя изводи.
На повечето майки не им е приятно децата им да бъдат тормозени, може би и затова ми дадоха крайни мнения. С повечето съм съгласна по същина, но методите с тиксото, строгите наказания, някак си на са удачни за мен...защото не е моето дете, нали разбирате? Но пък обичате децата си, осезаемо е, много ми е щастливо едно такова!
Има и майки, на които като им гризнат детето до лилаво, ще кажат "Е, то какво да се прави" и ще хукнат да търкат с лед и кремче вкъщи. Тях не ги разбирам, но хора всякакви.
Има и такива, които ще линчуват първо мен, после пак мен, и ще завършат със скандал с мен. Но кой ме накара да се занимавам с деца? Бащата ми /да е жив и здрав/ казваше да си остана музикант. Поне след 10 години може и да не съм откачалка и като видя дете и майка да ме подскачам като боцната...Брей!Е, съдба. А може би просто опит за летене!
Ако имам правописни или стилови грешки, да напомня че съм детска учителка, не такава по литература, та само говоря на децата...А се старая да е правилно, но пък и адекватно за века, в който живеем.
Красиво е да погледнеш върху темата, защото има много мнения и то различни. Това ми дава обяснение защо не намирам сама разрешение на проблема си. Ако всички бяхте единодушни, тогава може би щеше да означава, че съм несъобразителна или тъпа. Ей, пак се оправдах и се потупах по рамото!
Лека ви нощ, целунете малките бръмбарчета, да са ви щастливи и здрави!

Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:38.

това, че някои майки не подтикват децата си да се бият и самите те не го правят, не означава, че приемат спокойно когато хапят децата им до лилаво и не ги защитават с други методи...
хайде, със здраве!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето тук: "Има и майки, на които като им гризнат детето до лилаво, ще кажат "Е, то какво да се прави" и ще хукнат да търкат с лед и кремче вкъщи. Тях не ги разбирам, но хора всякакви." май имаш предвид моите изказвания, по-точно случката, която разказах в началото. И какво, според теб, беше по-удачно да направя в случая? Да се разврещя на и без това засрамения татко? По-лошо, да се разврещя на детето му? Или пък на моето, защо не е фраснало другото детенце?! М? Или пък да напиша нещо от рода колко съм възмутена от случката и как онуй дете е завършен садист? Тогава по ли щеше да ме разбереш?

щот повече не се събираме, а нямам и желание:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко е голямо това дете прочее? Защото има голяма разлика - най-вече в съзнателността.
А какво да се прави - аз ти казах, предупреждавате майката, че ако не упражни здрав контрол ще изключите детето, и действително го правите.
Ако случайно се стресне - макар че не ми се вярва като слушам - тогава вече разработвате с нея система за наказания (преди всичко свързани с отделяне и игнориране, рязка промяна в нейното отношение - доколкото чувам там се глезкат като за световно) и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като учител имаш отговорности, но все пак, ти си учителка, не майка на хаплата. Това, което родителите му не са свършили вкъщи, не е нито твоя вина, нито твоя отговорност.
Що се отнася до мен, смятам, че имаш право да бъдеш ядосана. Не си казала нищо кой знае колко обидно. Или както е казал някой: мъдростта се състои в това да наричаш нещата с истинските им имена!
Но за съжаление, твърде малко хора са достатъчно силни, за да приемат истината, особено когато тя е в ущърб на собствените им деца..

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Глупости! Скорпиончета! А аз съм Стрелец, а те са едни от най-дивите в зодиака, все едно тръни имат в гащите, но чак дотам никога не съм стигала даже и в детската градина! За зодии ще ми говорят!
Ами директорката свястна ли е?? Надявам се, че да - поговори с нея, дай й да разбере, че е нетърпимо... и наистина, няма ли механизъм, по който да се отървете от хлапето?? В смисъл, че не може да тероризира всички. Да заплашите родителите с тази крайна мярка и дано поне тогава му обърнат внимание!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ми така е :-) Все пак казвам го като учителска щерка с година и нещо собствен стаж в школо :-)
Но изискването за безгрешен правопис би трябвало да е изискване към всички. Аз лично бих загубила работата си (преводач), ако не го спазвам.
Така че не искам от никого неща, които не искам от себе си.
Не се сърди :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочее звучиш като прекрасна учителка... още сме малки, но бих си дала детето при теб.
А професията че е неблагодарна - неблагодарна е и още как. Те за това в Турция учителите много рано ги пенсионират! Може би не е късно да се върнеш към музиката Впрочем можеш и да ги съчетаеш - пиши или свири музика за деца!
Хайде, много ми беше приятно да видя, че някой така съвестно се тревожи за дете, което не е негово!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я сподели, моля, кога точно се слага пълния член?
Тенкс.

I only work to enjoy when I am not working.

Когато членуваното съществително от мъжки род е подлог в изречението.
Проста проверка: трябва да отговаря на въпроса "кой?" (а не "какво?", "Кого?", "кому?" и пр.).

Заекът изяде моркова.

Кой изяде моркова? Заекът.
Какво изяде заекът? Моркова.

Конят хвърли ездача.
Кой хвърли ездача? Конят.
Кого хвърли конят? Ездача.

Това е и начин за различаване на подлога в двусмислени ситуации, тъй като на български има свободен словоред, тоест невинаги подлогът стои в началото на изречението, както е например на английски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А има ли случай, т.е. допустимо ли е, когато подлогът е в началото на изречението и членът да не е пълен? Напр. при превод на филм или други? От рода на "Мъжа на блондинката", "Магазина на северната улица" или "Миналия вторник"?
Мерси. Пак.

П.П. и последно, това правилно ли е "...кога точно се слага пълния член?"? В случая подлог ли е?

I only work to enjoy when I am not working.

Редактирано от geminarius на 17.07.04 20:12.

за съжаления не всички родители са еднакви. една позната работи като учителка в частно училище и като разправяше какви крайности има там, ми настръхна косата.
пример: идва дете, което преди да тръгне на училище било гледано от 3 бавачки. и първия ден се ударило във вратата - не знаело 'горкото', че вратите сами не се отварят - хем смешно, хем жалко. други дечица пък били оставяни с преспиване по цяла седмица в даскалото - сиреч, родителите изобщо не се интересуват какво става с тях - един вид използват училището като високоплатено сиропиталище.
аз смятам, че учители и родители трябва да работят заедно, рамо до рамо. каква е файдата, ако учителят цял ден набива в главите на хлапетата знания, начин на държане, на добро отношение към околните и т.н., а в къщи се прави точно обратното. така целият учителски труд се обезсмисля. също така смятам, че родителите са отговорни за детето си от самото му раждане. те са тези, които трябва да възпитават, наказват, да показват пътя, да насочват, да помагат... но както казах, хората са различни, възпитанието и културата им тоже:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не. "Мъжът на блондинката", "Последният самурай" и пр.

И във втория случай не. "кога точно се слага пълният член" - кой се слага? Пълният член. Глаголът е възвратен, затова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и като сме почнали :
ей тоя точно втори случай много ме тормози.обърквам се,защото го приемам за страдателен залог ама тъй си е,както го казваш...

по тоя повод,със заместването с въпроси,винаги се сещам за една случка:
на курсове в СУ за кандидатстудентско лято,преподавателка (не мога да се сетя името,а записките са на много труднодостъпно място,ама ако държиш,ще ги потърся) даде следния пример:
"Студентът го боли главата" е правилно,защото се замества:
"Кой го боли главата"
хехеххе

пп:пфу,сега само не ми казвай,че е заместила с правилния въпрос!

Хе, не говоря естествено за неправилното задаване на въпроса "кой" вместо "кого"! Правилото е измислено, когато такава грешка не се правеше или поне не масово!
Прочее като ти видях прякора, веднага ми се догледа "Арабела"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zenda на 18.07.04 09:07.

:)И баща ми е такъв. Само като погледне някое дете, което е крайно невъзпитано, и замръзва на път да свърши поредната пакост. А племеникът ми изобщо не го обича, защото вкъщи не може да ни прави на маймуни. Бащата все казва :"Я ми го дайте за една седмица, да ви върна после ново дете"

Ninia dulce ninia....

За съжаление много родители виждат прекалено силно себе си в детето си, и когато има критика, те я възприемат като критика за собствената си личност.

Ninia dulce ninia....

Ами да, старае се да бъде точна въпреки недостатъците, които има като всеки човек и всеки частник. Ама заради една такса да се лиши от няколко не вярвам. Абе ще видим тази работа!

Ninia dulce ninia....

Ама как ще се сърдя? Аз самата пуснах преди време тема за правописа в нета, защото се потрисам от някои супер груби грешки, повтаряне системно. Ама за пълен и непълен член например да се заяде човек не е редно, така си мисля. Но талкувател и тълкувател си е груба грешка!Ок!

Ninia dulce ninia....

Ама понякога в едно изречение/сложно/ има по няколко пълни члена....ужас!

Ninia dulce ninia....

Ама аз знам , че при превод на заглавия може да се наруши правилото, едва ли не....оф!

Ninia dulce ninia....

Не, нямаше да те разбера.
Аз визирах с това изказване майките на хапливите деца. Защото ако те оправдават детето си, то не трябва да се сърдят ако и с него правят така. Не си ме разбрала. Аз не съм "за" скандалите, обидите и т.н., просто си мисля, че понякога повечко строгост не е излишна. А и когато виждаш и УСЕЩАШ!!! осъзнаването на проблема и стремеж за корекция, или искрена тревога /както таткото, за когото говориш/, тогава място за сърдене няма, а напротив - трябва разбиране.
Хайде усмихни се! Денят обещава да е хубав!

Ninia dulce ninia....

Помага ми това, че много обичам децата. Искам да имам поне 3, ако мога да си избера предпочитам момчета...Макар че откакто съм учителка и плета плитки, връзвам опашки, и обличам роклички, май съм склонна да приема с радост и момиче измежду момчетата! Така и таткото ще е доволен!

Ninia dulce ninia....

Не, не, не...
правописът може да се нарушава единствено и само в поезията, от гледна точка на римата и ритъма.
За заглавията това не важи.
Обърнете внимание, че граматически правилните заглавия на филми виждате по афишите на кината, а тези с непълния член - най-често по видеотеките, теглените от интернет филми и прочие. Всъщност и кината вече не са гаранция - добре, обърнете внимание на заглавията на световната класика в библиотеката си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ейй, ама това не е най-страшното! Спокойно де! В трети курс журналисти пишат "философ" с "в", ще си затворим очите за сбъркания пълен член в сложното изречение Това да ти е кусурът! Виж, "а" с "ъ" не е добре да се бърка.
Голям въпрос стана, аз иначе не съм така заядлива...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Диването и да го пребиеш от бой пак диване ще си остане-най много още повече да се озлоби. Нали знаеш "Бий магаре- по магаре"...........

Olivia,15-07-03

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите