Олелеее! И какво стана?
За дванайсетгодишно момче не знам какво бих направила. Защо не опиташ да го запишеш на някакъв боен спорт, разбира се от тези, които наблягат на принципа на ненападението? Колкото да му дойде самочувствие, че може да се защитава.

Прочее аз самата смятам да се запиша като имам време на нещо такова - колкото човек да не се чувства потенциална жертва. Обясни му и някакви други методи за респектиране на противника - походка, поведение, спокойно гледане в очите, глас и пр. Не че резултатът е гарантиран, но си струва да се опита!
Ще разкажа нещо, но не ми се смей - през 1996 работех до късно и често се прибирах по тъмно - тогава живеех в Гевгелийски. Братовчед ми живееше в същия квартал и една вечер го бяха били, за себе си се опасявах да не ми направят и друго...
Е, носех си през зимата едно яке тип пухенка, отдолу си ходех нормално по дънки. Като се свечереше обаче и тръгнех да се прибирам сама, заемах една поза тип борец се разхожда по джапанки и вървях така. Имах къса коса. Надявах се само да не ме видят познати! Иначе потенциалните нападатели може и да ме мислеха за смахната, или просто за грозна, във всеки случай никой не ме нападна. Сега по-рядко ми се случва да ходя сама по тъмното, а и якето съм го изхвърлила, но като се наложи, изпедепсвам една походка "млад гангстер се разхожда в средата на улицата". И за всеки случай си стискам ключовете в джоба с острото напред и се готвя при нужда да викам "Пожаааар!!!".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си само ти

това все едно аз съм го писала, ама за 93-та, когато имах лекции до късно и се прибирах по тъмно при баба ми до Трета градска - съседния на Гевгелийския квартал... ключовете в едната ръка в джоба и палка от срязан дебел оловен кабел на сезалче в другата ръка, прикрита по тялото под мишницата.... уф... втриса ме, като се сетя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам, но постингът ти съвсем не създаваше подобно впечатление относно желанието и опита ти в работа с деца.
Както и да е. Това, с което съм съгласна, не съм оспорвала и бях написала и по-горе, е, че главната роля във възпитанието е на родителите. В тази връзка учителят/възпитателят може да е фрустриран от липсата на съдействие. И все пак нищо не дава право на човек, който има претенции, че умее и иска да работи с деца, да ми говори за оформени садисти!!!! И то не в изблик на моментен гняв, а в обмислени писмени постинги.
Ще ти задам и на тебе същия въпрос, който зададох на чаено момиче: на кой рожден ден точно можем да обявим детето за оформен садист?????
Моля те не оставай с впечатление, че аз съм от другата страна. Да, нямам преподавателски опит с големи групи малки деца, но съм общувала с доста деца, а и сега покрай сина ми продължавам да общувам. И знаеш ли, досега не съм срещала дете на възраст между 2 и 6-7 годинки, което да не прояви агресия към него като види, че е малък и беззащитен. Странно ми става като чета твърденията на някои майки, че децата им не са минали през такъв период.

Еййй, това с кабела не го знаех
Не, във всеки случай това са аматьорски неща. Мисля след време, като ми тръгне детето само на училище, да го запиша на карате или нещо подобно. А и трябва да се обяснят разни правила за безопасност (макар че къде ти безопасност в този град).
Като учех в Лийдс, там организираха такива курсове за студентки, пък и имаше специални вечерни автобуси, разнасящи студентките по домовете им. А градът не изглеждаше такъв! Единственият инцидент, на който станах свидетел, беше кражба на маркировка за боя по платното! (ония оранжевите конуси). В София едни такива автобусчета много добре биха дошли, ама СУ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещата тогава се решиха от самосебе си. Беше в края на уч. година, момчетата които го тормозеха свършиха 8-ми клас и на следващата вече ги нямаше. А причината за конфликта им беше от тъпа по тъпа, Левски - ЦСКА!
Стар и мързелив е вече за активно спортуване, бойни спортове искаше като малък но не разреших заради пустата му глава, така ми бяха наредили докторите от Пирогов. А и той може да се бие/дали е наследствено?/. В 4-ти клас беше като искаха да го изключват от училище заради бой със съученик. Тя дълга история/и не е една/ ама не само го съветвахме да не се бие ами и му забранихме категорично, а той въпреки всичките си недостатъци - слуша.
А това със ключовете в джоба - и аз знам за какво говориш. Ама дано не се налага да ги ползваш, че не съм сигурна дали ще стане по-добре. Февруари месец, вечерта на връщане от училище го бяха нападнали 3ма младежи. Двама го хванали за ръцете, третия размахал пред лицето му някакво ножче, пребъркал го/само телефона намерили/, казали му да не мърда 5 минути/т'ва от някой филм са го видели/ и изчезнали в тъмницата. Аз бях доволна, че не са го и набили, той пак беше бесен. Та а върви се бий...едва го разубедих да не се въоръжава и той, абе...със Силвия ми е по-лесно!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изключително добре си вникнала в проблема!!
Знаеш
ли, има нещо, което не казах - тези богати турци държаха да възпитам децата им по най-добрия начин и да ги науча на всичко, което зная - не само за английския език, но и за живота. В същото време ми беше дадено да разбера, че не трябва да им правя забележки или да им се карам за каквото и да било. При което възпитателната ми функция просто се обезсмисли. Чувствах се наистина като в клетка с диви зверове. Още повече, че когато майката и таткото се върнеха у дома, питаха: учиха ли децата? Не. Защо? Защото не мога да ги накарам. Ядоха ли? Не. Защо? Защото не мога да ги накарам. А защо още не са легнали да спят? Ами не искат.
Обаче дори и те не им правеха забележка.

Другото, което държа да подчертая - след напускането ми родителите наеха още няколко момичета и нито едно от тях не издържа повече от месец-два, максимум три. И аз си зададох въпроса дали не подхождам неправилно и дали не ми е нужно повече търпение, но фактът, че никой до този момент не се е задържал дълго там, все пак означава нещо.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Ключовата дума е *оформен*. Едно дете не може да бъде оформен садист, което предполага наличието на завършено съзнание за това, което прави + осъзнаване на всички вредни последици от поведението му спрямо другите. Но, според мен, едно дете може да бъде неосъзнат или полунеосъзнат садист. Защото то много добре разбира, поне първосигнално, кое е добро и кое лошо. Разбира се, при определен контрол от страна на родителя. Защото не можем да очакваме от едно дете да има формирана завършена ценностна система както у възрастен.

Истината обаче е, че макар децата като цяло да са жестоки поради незнание и неосъзнаване, има и такива, които просто са лоши. Това е въпрос на характер. Аз познавам изключителни ангелчета, но те просто са си такива по характер. А явно и родителите им упражняват някакъв контрол. Но има и други деца - с лош характер по рождение. Това не е фатално, но когато отсъства контролът от страна на родителя, става фатално и непоносимо за околните. Тогава май остава начинът да накараш детето да сърба, каквото си е надробило, за да изпита на собствен гръб последиците от поведението си. Гадничко е, но това се препоръчва от опитните педагози.

Христоматиен пример: хлапе всяка сутрин плюе храната си наоколо. Никакви увещания и заплахи от страна на майката не помагат. Тогава тя, с ръзкъсвано от жал сърце, слага една кана с вода на масата и когато то отново повтаря същия номер, му я плисва в лицето. На следващата сутрин каната с вода пак е там, но хлапето повече не повтаря.
Много възрастни с чувство за хумор разказват подобни моменти от живота си като деца и признават, че помнят урока и до ден днешен, което ги кара да се замислят, преди да изгаднеят.

Разбира се, Чаено момиче не би могла да плисне хлапето, но ако децата се сетят сами да го направят.. кой знае? Малко шокова терапия в допустимите граници помага при тежките случаи. И пак повтарям - родителите са за бой.

Няма ли начин хлапето да бъде изключено от градината? Може да ви се стори жестоко, но какво ще кажете за психиката на останалите деца? Аз си спомням как жестоко ме малтретираше едно момче в основното училище и никой от учителите не се намеси години наред... Такива травми остават за цял живот!!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Залепи и устата! Да бе, предупреди я, че ако още веднъж ухапе ще я залепиш. И после я залепи. Предупреди я, че ако махне лепенката, ще я вържеш за столчето. И ако я махне . връзваш. С въженце за пране. Нищо няма да й стане. Предупреди я, че ако пипне въженчето, ще я върнеш. И ако пипне, казваш на бащата, че не я приемаш. Аз съм виждала да се връща дете за лека хрема, защото е "опасно за другите". Това е по-опасно! Предупреди родителите, че това трябва да престане. Ако не, изключване от детската градина, но ти трябва одобрението на директора. Действай якичко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти пък - много макаренковски ми се вижда тва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз така пребих едно като бях във втори клас. Нищо че беше 10 см и 10 кила повече от мен. Дори не помня защо точно, но знам, че ужасно го мразех заради нещо, което ми беше казало.

За първи и последен път се бих, но съм грабнала дебелата читанка с твърдите корици и удрям където сваря и крещя "Умри умри!". Може да съм слабичка, но съм гласовита - обратно пропорционално. Учителката щяла да получи удар женицата, защото се случва на средата на учебния час, а онова седи зад мен джеремето.

То беше още по-учудено. Щеше да си глътне езика направо. Скри се под чина и не смее да реве даже. Текат едни сълзи и сополи, а то стиска очи, стиска зъби и мълчи. Час за междучасието излезе.

Никога повече не ми проговори. И ме обикаляше отдалеч. И с другите деца почти не говореше, а преди това си го спомням все да ходи след някого и нещо да нарежда. Беше едно такова - не се бие, не хапе, ама тормози. Гнусно дете. Беше де! Оправихме го с насилствени средства. И сега като се замисля, се учудвам как ми е дошло на ум да го пребия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите