аз не съм привърженик на насилието!
Два пъти съм удрялаТеди. Първия път- доста силен шамар по бузата й отцепих - беше когато застана срещу мен, взела мобилния ми телефон в ръка и ме гледа инатесто. Аз й казах 10 пъти да го остави и накрая тя ме замери с него и ме целна до окото. Хич не се замислих, изяде един шамар, хвана си се за бузата и си замина в хола.
Втория път бяхме на ресторант и аз я бях взела да седи в мен и да й давам салата да яде. Тя реши, че трябва да вземе вилицата от ръката ми и така зверски силно я дръпна, въпреки моето НЕ че отново я забоде на милиметри от окото ми (се тия очи начи, нещо не ми ги харесва) Пак изяде подобен шамар. усети че е виновна и не гъкна.
Да, като тръгне детето ти на градина нещата ще се променят, вярвай ми:-)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно не си попаднала в подобна ситуация. Хора всякакви. Не ме съди, отношенията с тази майка и детето й бяха вече доста обтегнати, опитвах се да търпя, щот никой не е идеален, пък и ми беше мъчно за тях - никой не ги щеше.Е да ама след адски много такива случки подобни на тая с качулката нещо не ми писна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

додо извинявай мила ама тая е чисто луда. просто не издържам на такива коментари. майка ми е децка учителка от почти 30 годни на т. нар. наказателна рота-сборна група от различни върасти деца повечето с непрятно поведение. няма до сега дете дето да не е социализирано и да не е започнало да са държи подобаващо в тази група. за съжаление тя нама достъп да интернет инече веднага бих и поискала съвет. колкото до психолозите, модерни на последък да си вземата психологията и да си я айде да не казвам. най-много влияе средата и това е категоричното ми мнение. ако родителите му си крещят и не са щастливи чакай ти детето да е спокойно. извинете за крайното мнение ама се ядосъх яко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ОК, нито пък аз съветвам човек да оставя да бият детето му. Просто смятам - засега, както казах - че е по-честно аз да се разправям с майката, отколкото да очаквам от детето ми само да се справи с побойничето. Друг е въпросът какви майки (и бащи) има и че мнозина няма да са ми в категорията.
Но в случая има по-висок авторитет (директорката, която може да изключи детето от дома, ако родителите му въпреки преместването не са взели мерки). Има и критична маса други родители, които не искат да търпят това и биха могли да заплашат директорката, че ще си изтеглят децата, ако това дете остане (доколкото разбрах, става дума за частно детско заведение?)
Има и учителка, която съчувства на пострадалите деца. Е, при толкова възрастни децата ли сами да се оправят? Не е тяхна работа това.

А за твоите случаи с Теди - не знам, не ми е работа и не съм попадала в такива ситуации. Много ти е сладка щерката впрочем. Мен родителите ми не са ме удряли, ама знам ли дали е било за добро :-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И мен не са ме удряли:-) Ма ми дърпаха ушите А може и да са ме били пък да не помня:-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, хрумна ми, разбира се, а и предпочожих, че изказването ми може да предизвика точно този въпрос. Пак повтарям - аз обичам децата и съм известна с това, че укротявам и най-дивите. Те просто ме харесват и аз ги харесвам. Може би защото, когато съм с тях, мисля като тях и се държа като тях. Но тези бяха наистина непоносими. А и имам опит с деца. Преподавала съм английски в социални домове, където да накараш дете да учи си е истинско геройство. Повечето от тях имат огромни проблеми с концентрацията. Но дори тогава разработих една система на игра и учене едновременно, която страшно улесни нещата. Търпелива съм, грижовна. Повече от това здраве му кажи.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Прочети, моля те, какво отговорих на Антеа.
Що се отнася до работата, приех я защото по принцип обичам децата и знаех, че ще се справя, а не само за да сменя обстановката. За последното съм имала един куп други възможности. А и по принцип не приемам работа, с която смятам, че няма да се справя. Така че заминах с голямо желание именно защото да се занимавам с деца винаги ми е харесвало.
Предполагам, мислиш, че съм била малко крайна в изказването си - така си е. Но отстрани винаги е по-лесно да се дава коментар. Вярвай ми, подобни деца не си виждала дори на кино. Нито аз преди.

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Във възпитанието на децата трябват две страни - родител и учител, и то повече родител. Ако родителят не си е свършил работата, учителят - и то добрият учител - се чувства фрустриран, защото налива вода в сито. Родителят е по-големият авторитет, при това на него са му позволени забранени за учителя средства - предимно наказания. Когато учителят е нает персонално, той съвсем пък се сдържа да не наказва.
Да, ама това дава обратен ефект, както в случая с възрастната женица.
Много родители забравят, че възпитанието е преди всичко тяхно дело. Те смятат, че щом плащат на някого, той е длъжен да се оправя с отрочето им. Да, ама му връзват ръцете - нали този някой не може да бъде строг. А самите те не прилагат достатъчно строгост в налагането на правила.

Виждала съм такъв случай в частно училище тук в София. Петокласник размахва нож в междучасието, разглежда порносписания в час, псува учителя на майка. На амджикнайстия месец учителят не издържа и го шамароса. На другия ден беше уволнен. Не че подкрепям шамарите, ама какво следваше да направи? (ръководството беше алчно и пет пари не даваше, че детето е трудно).
Повече ме притеснява какви хора ще станат от тези деца, ако никой не се усети да ги постегне малко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз подкрепям мнението ти.
Много ми беше интересно да прочета темата, засяга проблеми които съпътстват децата започвайки от яслите та чак докато пораснат...много големи. Винаги ми е било трудно да вземам правилните решения и това са били най-трудните съвети които се е налагало да давам на Гого.
Трудно е да кажеш - не отговаряй със бой, когато пред теб плаче със сълзи 12 годишни момче, бито/оказа се системно, крил е а една вечер не издържа и се разплака/, със смачкано самочувствие и преливащо от гняв, много е трудно! И ти отказва помощта и физическата намеса защото след това ще го съсипят от подигравки например, което е не по-малко лошо за него.
Ама трудно не трудно - нямаме право да прехвърляме топката другиму.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите