Ми не дава госпожата, щото представяш ли си всички да се замлатят? Работа на родителите е... и на другите деца. Като го опаткат няколко пъти насилника, ще му дойде акълааааааа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е, всеки си намира майстора. Моята Вики също не се биеше, но като я набиха няколко пъти да видиш как се научи да се защитава. Когато тръгна на ясла (11м.) още на втория ден ми я върнаха насинена. И изобщо не преувеличавам. Някакъв лигльо я бутнал. Незнам как точно е станало, но като си видях детето ми прималя. Преживях го. Станалото, станало, ама след месец пак проблем със същото дете и майка му и баща му никакви ги няма. Не знаели защо се държи така. Той бил много кротък. Може да не съм права, но аз казвам на Вики, когато някой те бие, бий и ти. И тя така и прави. Да чукам на дърво за сега сме се справили с проблема тя да е инициатор.

За съжаление, Чаено момиче е права.
Освен това мисля, че проблемът е предимно в родителите.
По стечение на обстоятелствата известно време гледах две богаташки дечица в Истанбул. Районът - разкош. Холивуд. То не бяха сауни, басейни, палми, водоскоци и какво ли още не. Децата - хубави като картинка. Аз - възпитателка и преподавателка по английски. С висше образование. Турците - цивилизовани и доволни от хубавия пазарлък, т.е. наемането ми. Работата намерих случайно и реших, че ще бъде хубава авантюра, така че се реших изаминах. Още повече, че съм влюбена в Истанбул. Но това е друга тема. децата се оказаха колкото ангелоподобни, толкова и ужасни. Врещяха, пищяха, не ядяха, не учеха английски и не бяха получили дори елементарно възпитание - нито да се мият сами, нито дори да се стискат нощем.
Просто родителите им, чиято единствена грижа беше да печелят повече и повече пари, им отделяха по няколко минути сутрин и по час вечер. През останалото време те са били в ръцете на една възрастна туркиня, селска женица, която им се е подчинявала като робиня и не ги е научила на нищо.
Те не знаеха какво значи НЕ. Всичко им се осигуряваше на минутата. Наричаха баща си аптал, а той се държеше мекушаво и влюбено. Обръщаха цялата къщо с главата надолу по 15 пъти на ден и никога за нищо не слушаха.

Аз обичам децата, но... на втория ден започнах да си представям как се катерят по големия два на два метра телевизор с плосък екран в хола и си чупят врата... а няколко дни по-късно започнаха да ме измъчват садистични видения как собственоръчно ги давя във ваната!
Навреме се усетих, че изперквам обаче и реших да се махна, преди да рискувам да изгния в турски зандан!!!

Така че, пак повтарям - когато децата са навършили определена възраст, могат да бъдат наречени садистични. Защото макар и да не боравят с нашите философски понятия, те великолепно могат да усетят кое е добро и кое зло, когато им бъде посочено от родителя.
Така че моето мнение е:
Децата трябва да ступат не само хапливото малко чудовище, но и някой да тегли един хубав бой на родителите му!
Тогава ще видим!

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Браво! Точно така мисля и аз!
Знаеш ли, напоследък, като видя какви деца се раждат от какви родители и изпадам в някаква слабоумна тапирска депресия - то просто на друга реакция не съм способна в този случай! Но като поразледах този клуб днес, открих, че май не всичко е загубено. В смисъл, има страшно много млади майки с ума си, ти си само още един пример за това и аз съм двойно по-щастлива, защото нацията ни май има бъдеще!!!
Браво и дерзай!
*Аз ще дам своя принос по-късно във времеот!*

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Еее, стига бе... аз не съм съгласна някой да малтретира детето ми в яслата. То е ясно, че децата се бият и бутат, ама да я хапе.... не знам защо родителите смятат, че децата им трябва да бъдат възпитавани в яслата, градината, училището...
Какво лошо има във въпроса на Чаеното момиче. още повече, че явно родителите не се интересуват...
Какво майката на ухапаното дете трябва да опердаши родителите на другото ли... щото те са виновни, а не детето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много съжалявам за крайното си мнение и определение, но определено какъвто е характера на едно дете, такъв ще си и остане в ядрото и нататък. Може да се моделира, но не и да се промени. Не е ли садистично да си стои твоето дете например, и изведнъж да пищи от адска болка, и то без да е направило нищо. Тук изобщо не говоря за едно средностатистическо ухапване, а за зверско! Подуване от 5 мм как ти звучи? Знаеш ли, детето 100 % е нещастно , родителите не разбират това, защото то "растяло в изключително спокойна обстановка, без крясъщи и скандали". Ама много са невежи хората! Децата усещат интуитивно разклатените отношения, нещастието на родителите един с друг или липсата на нерви, време и желание да се занимават с тях. И защото друг плаче и пищи от болка, това момиченце се чувства щастливо. Или поне не само в болката. Ама ако моето дете го хапеха безпричинно щеше да стане една!
И именно, защото съм учителка, не мога да кажа на майката "детето ви е с психическо разтройство" или "натупайте я", ами търся обяснение на поведението. И евентуален подход. Абе тя една майка, която го е родила не знае как да подходи, та аз ли???!!!?!?!?!!!!!!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

А да! "Вкъщи е тиха, кротка, същински ангел"! А я да дойдат и да я видят как ме щипе, ляга на земята, рита , пиши, реве до послиняване едва ли, а когато все пак съм непреклонна, спира. И след максимум 15 минути някой, които усмихнат си играе или доиде да ми се похвали за нещо, започва да вие от болка....и лилавото петно цъфва я на крак, я на ръка, а веднъж на вратлето на едно дете.

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

а случайно дали ти хрумна, че може да не си създадена, за да гледаш малки деца (срещу заплащане)
ето аз например - и милион да ми плащат, не бих гледала чуждо дете, по-точно не бих търпяла от него дори това, което у моя син ми се вижда чаровно
това обаче не означава, че бих нарекла една дузина палави малки деца ненормални или чудовища

Аз съм голяма актриса, но и най-великата игра е прозрачна за децата. И въпреки всичко преди известно време седнах и се замислих какво правя, какво не правя, защо ли е така, може ли да се влияе, и накрая реших, че трябва да подходя с разбиране. Бях мила, услужлива, усмихната, бих казала истински ангажирана с проблема, но! Непрестанно ми повтаряше, че вече няма да е в тази група, че пак ще се върне в другата, че не ми е приятелка, че е бебе, че плаче за мама, че хапе защото хапе...Като магаре на мост. Ясно, умна е и ме маниполира. Казах й , че е голяма, че понеже хапе, затова не може да се върне в яслата, че ако хапе тук майка й ще й е мъчно, че тя не обича това, и т.н., и т.н.Обаче като ми говориш Пенке ле, кой ли ми те слуша!?Ами тогава мама ще ме гледа вкъщииииии!
А майката? "Хайде мила, само днес тук, утре при старата госпожа. Добре, не спинкай, хайде чао рожбе!" И си бие шута. А това дете ме щипе! Аааа, на нищо не прилича!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!