Zenda,

в случая си права за всичко.

аз обаче твърдя, че ако едно дете е родено с по-особен характер, нямам предвид ЗАВЪРШЕН садист, разбира се, просто по-своенравно да кажем и не се упражни респективен строг контрол няма как то да стане добро от само себе си

просто вярвам - откакто имам дете, че все пак те се раждат със собствен характер

Споко! Спец съм в прането на нечиста съвест!
Шегувам се, разбира се!
На всеки се случва да си изпусне нервите... макар че за мен постъпката ти е била просто необходима педагогика. Никой не е казал, че лекарствата трябва винаги да имат вкус на рози. Е, поне хлапето не повтори, нали??

От големите мечти се страхуват само малките хора!

Е, всеки си има характер. По-скоро темперамент с отделни качества. И всяко качество може да се прояви и по добър, и по лош начин.
Един екстроверт например може да търси начини да дразни другите, за да привлече внимание (ако не му се обръща) или да търси начини да ги разсмива (със същата цел) - зависи как е научен.
Едно интровертно дете може да е нещастно поради липсата на активно общуване, друго може да е доволно да седи и да си чете например.
И други неща - ако детето обича да тича и скача, а няма възможност, то има много неизползвана енергия, която все избива някъде.
Искам да кажа, че това "изначалното" не е нито добро, нито лошо. Обръщай внимание на едно бебе, гушкай го, пей му, играй си с него, поощрявай добрите му ходове и обезсърчавай лошите - едва ли ще жънеш агресия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е да ама така правим аз, ти и повечето мами, но..... всичко има повярвай.

Аз съм сигурна, че характерът е нещо вродено. Да, той може и да се оформя. Има хора сприхави, други прекалено тихи, трети агресивни, 4-ти са обичливи и гальовни...средата е важна, тя може да съсипе един човек, може и да го издигне. Но въпреки всичко си има заложби.
Да, може от любопитство да опитва да подхапва, може да намира пролуки за манипулация, но може и да не зачита болката на останалите, да се изживява като център на вселената едва ли, да е егоист. Въпросът е как да се действа правилно в такъв случай....защото психолозите най-често си чешат езиците, но не помагат.

Ninia dulce ninia....

Естествено е някое дете да ти е по-симпатично от останалите, друго да не ти е така близко. Добрият педагог ще уравновеси нещата и ще се отнася максимално добре и с двете - ще намери добри страни в едното, и добри страни в другото, ще се опита да разбере проблемите, ще ги анализира, и ще ги реши по възможност. Аз съм съвсем отскоро учителка, та затова нямам онзи страшен за педагога манталитет изграден през годините, нямам рутинност. Обичам децата, нямам си свои, но съм млада, ентусиазирана, взискателна, може би и затова моята група бе с големи постижения след 5 месеца съвместна работа...
Не страдам от задръжки, нямам нечиста съвест и не бива да ме сравняваш дори негласно с един ерудиран педагог. Просто не се оглеждам в очите на моите учители, онези на "големите диванета"

Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:23.

Азия ако беше прочела,щеше да знае, че майката е наясно. За да преместят от яслата детето в друга група, след редица скандали, кой трябва да бъде уведомен? Родителите! А кой е викан на...10 разговора поне с директорката? Родителите! А кой говори всеки ден на майката? Учителите! Е, какво да направим повече? Ти си взела мерки, я те? - "Скорпиончетата имат завършен характер" и точка...

Ninia dulce ninia....

о, критиката не ме плаши. Може да има истина / и сигурно има/ в нея, значи е полезна.
Лошото е когато родителите забравят какви са били те, какво са правели родителите им, и изведнъж търсят виновни извън семейството..И кой е виновен? Учителят, естествено. Той трябва да възпитава, обича, уважава, трябва да търпи критика, да търпи скандали с недоволни родители/в случая на ухапани деца/, да е спокоен, да коментира деликатно "колко е лошо детето ви!", да не казва неприлични думи, да пази дрехите чисти, да реши, да бърше, да целува, да поощрява, да критикува леко, да е снизходителен, да бъде щипан, да бъде хапан, да бъде обичдан, да бъде ритан...а да се усмихва и да казва "Недей така, така не правят възпитаните деца!", а майката да ти развива теории как това бил характерр, това била ситуацията, тя не спирала да говори вкъщи, какво казал лекарят... а мен какво ме грее?

Ninia dulce ninia....

да бе, извинявай, ама не е правописна грешка, а бърза. Държа на правописа си. Кокото мога.
Още едно изискване към учителите - да са безгрешни...
Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:24.

Получих достатъчно инфо. То не е достатъчно, но поне се постарах да си направя изводи.
На повечето майки не им е приятно децата им да бъдат тормозени, може би и затова ми дадоха крайни мнения. С повечето съм съгласна по същина, но методите с тиксото, строгите наказания, някак си на са удачни за мен...защото не е моето дете, нали разбирате? Но пък обичате децата си, осезаемо е, много ми е щастливо едно такова!
Има и майки, на които като им гризнат детето до лилаво, ще кажат "Е, то какво да се прави" и ще хукнат да търкат с лед и кремче вкъщи. Тях не ги разбирам, но хора всякакви.
Има и такива, които ще линчуват първо мен, после пак мен, и ще завършат със скандал с мен. Но кой ме накара да се занимавам с деца? Бащата ми /да е жив и здрав/ казваше да си остана музикант. Поне след 10 години може и да не съм откачалка и като видя дете и майка да ме подскачам като боцната...Брей!Е, съдба. А може би просто опит за летене!
Ако имам правописни или стилови грешки, да напомня че съм детска учителка, не такава по литература, та само говоря на децата...А се старая да е правилно, но пък и адекватно за века, в който живеем.
Красиво е да погледнеш върху темата, защото има много мнения и то различни. Това ми дава обяснение защо не намирам сама разрешение на проблема си. Ако всички бяхте единодушни, тогава може би щеше да означава, че съм несъобразителна или тъпа. Ей, пак се оправдах и се потупах по рамото!
Лека ви нощ, целунете малките бръмбарчета, да са ви щастливи и здрави!

Ninia dulce ninia....

Редактирано от чaeнo мoмичe на 16.07.04 22:38.