Хапе жестоко! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Закачвам се за теб, защото си последна засега.

От няколко дена следя темата и ми беше много интересно. Но не исках да се намесвам. Аз съм била и в двете ситуации - и като майка на тормозено дете (и то сериозно) и като майка на дете-агресор (така да го кажа, макар че не е точната квалификация). Миналата година писах в клуба, предполагам много майки си спомнят, че едно дете тормозеше дъщеря ми и се стигна до един доста драстичен случай на насилие, след който вече се оказа че ние като родители трябва да вземем мерки. За тези, които тогава все още не са били в клуба ще кажа, че момченцето имаше (и все още има) афинитет към дъщеря ми, но изразяваше симпатиите си по, меко казано, неуместен начин. И на нейните системни откази да се поддаде на чара му той отговарял с насилие. Докато един ден не я беше нападнал в банята, след като беше издебнал, когато тя е сама, а госпожите с останалите деца са на двора и не я беше бил, ритал, влачил за косата и блъскал. Беше чула писъците на дъщеря ми една майка, която тогава точно си е взимала детето. Тя се разпищяла жената от гледката, която заварила, дотърчали и госпожите, после идвам и аз и чак тогава ми се сервира за какво става дума. Баща й полудя, а аз място не можех да си намеря от ужас и чувство за вина. Е, говорихме с родителите. Но кротко и възпитано. Обяснихме им, че разбираме, че това са деца, не желаем да водим битка с тях, искаме просто да си овладеят детето и изблиците му. Няколко пъти. Предупредих и госпожите, че не искам малкия господин да доближава моята госпожица на по-малко от метър. Говорихме и с директорката. Нещата се поуспокоиха, но само временно.

Сега, през зимата я намирам един ден пак разплакана и със следа от удар пресен-пресен. Госпожата беше заместничка и не могла да предотврати сблъсъка. Жената пищисана и притеснена зверски, защото не е могла да се справи със ситуацията и аз идвам точно в колуминационния момент. А моята реве и пищи с белезите от удареното, онзи сладур ведро и бодро се разхожда около мен. Направо ми причерня. Полудях не, ами подивях. Но през ум не ми е минало да се нахвърля върху чуждото дете. Нито за секунда. Аз няма да възпитавам чужди деца. По никакъв начин. Има си родители за тази цел. Точно тогава идват да го взимат човека и аз, силно афектирана, направо сдъвках и изплюх майка му. Буквално. Тя ми тоговори, верно притеснена, че нейния бил по-буен. Аз й отговорих, че ако тя намери детето си насинено и ревящо едва ли обяснението "по-буен е насилника, стискайите зъби" ще я успокои. Казах й, че темперамента на синът й ми е последен дерт на мен, че е ИЗЦЯЛО неин проблем и да бъде така добра да си го разреши, защото не възнамерявам да търпя повече. Оттогава промяната с детето е огромна. Докато си говорехме кротко и възпитано резултат 0, след скандала - чудо на чудесата. Извода за мен е - родителите са тези, които трябва да поемат отговорност за поведението на детето си и върху тях трябва да бъде оказан натиск. Госпожата може да полага усилия да овладява изблиците на детето, но не и да го възпитава, хеле пък с драстични методи. Госпожите на дъщеря ми толкова се бяха пищисали от безсилие да се справят с това дете, че бяха извикалли мъжа ми и го бяха убедили да дойде през деня в ДГ, да хване момченцето насаме и да го стресне здраво със заплахи, за да спре да тероризира дъщеря ми. И моя се беше навил. Аз бях категорично против такова нещо. Това е абсолютно нередно откъдето и да се погледне и война водих и с госпожите, и с баща й, за да не се стига дотам.

Сега синът ми, който е див, буен и своенравен се е научил да удря децата ей така, без причина. Това за него е закачка, игра и развлечение. Не ги млати, не им причинява силна болка, но ги перва, минавайки покрай тях и се радва, че те реагират. Той не го прави, за да се бие или да причини болка, а защото смята, че това е игра просто. Въпреки това, поведението му е осъдително и неприятно. Госпожите ни казаха едва наскоро. Явно чак когато е станало положението нетърпимо и той много е прекалил. От 10 дена само за това говорим вкъщи, стигнахме и до наказания - лиших го от подарък за РД, който му бях обещала миналата седмица и му казах защо. Едва тази вечер ще го купя, защото го похвалиха, че драстично е намалил "закачките" си. Но ми се изобяснява обясняването, докато разбере, че това, което прави причинява болка, не е редно и е лошо. Отделен въпрос е, че смятам, че госпожите му са прекалено меки и че и те могат да вземат все пак някакви мерки, защото едно е да го смъмриш строго веднага след като направи безобразието, друго е аз вечерта, когато нямам конкретен повод да се карам, но... Дори съм съгласна да го отделят от останалите деца и да постои 1/2 час наказан и да ги гледа как играят, за да разбере, че гадното му поведение има последствия и те не са приятни както за удареното дете, така и за него самия. Но ако разбера, че са го били, връзвали или нещо друго такова ще им махна главите от кръста. Всичко си има граници. Онзи ден го бяха наказали, например. И наказанието беше отделен с още едно дете в малкия двор сред палми и зеленина, разположен на една масичка, отрупана с играчки и пластелин и с госпожата си играят и правят "питки". Моя волен и доволен, а уж наказан. И госпожата му говори на "пиленце". И това му е "наказанието". Ех...

Много писах и затова не ми се започваше, но това, което исках да кажа е, че няма причина на този свят, която да ме накара да ударя чуждо дете и че родителите са тези, които ще отговарят за децата си. А за това хапещото - хващате майката и бащата за врата и действате ултимативно. Или вие, учителите, или родителите на потърпевшите. Аз друг изход не виждам. Учителката не може да го третира като престъпник и да демонстрира лошо отношение. А и каквото и да прави то няма да има ефект, ако родителите желаят да игнорират проблема и не взимат никакви мерки.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...