Та да ти кажа, ако едно дете си носи лошотия в себе си, или има някакъв психологичен проблем, и ако той не бъде преодолян/главно с помощта на родителите/, той си остава във времето. Братовчедка ми бе жив пример! Като малка бе ужасно гадна, хапеше, ревеше, тръшкаше се, изнудваше. Толкова плачеше от инат и яд, че и течеше кръв от носа с часове, идваше лекарка и й биеше инжекция, за да намали кръвта и да я успокои. Тормозеше децата, тормозеше родителите, бе едно "нервно дете", НО това не отшумя с възрастта, а си остана такава. Сега не хапе, но е достатъчно голям егоист.
Има деца, които временно преминават през периоди на инат, на хленчене, на налагане, на агресия-нормално е . Обаче при нея това дете този период продължава вече близо 7 месеца. И какво?
Ето, чакам да стане на 3, да видя дали ще се оправи.
Пак питам, ако твоето дете се окаже малтретирано от такова едно, дали така ще мислиш? Или ти си имаш алергия към учителките?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Моето решение засега е, че я уча да крещи с всичка сила ако някой я удари. Така поне привлича вниманието на лелите(или аз така си мисля) На няколко пъти я прибирах от ясла със синини и се чудех какво да правя, но и аз не съм съгласна с това, че трябва да се подстрекават към бой. Толкова грозна картинка наблюдавах преди време на пясъчника - едно дете удря друго, видимо по-голямо момиченце. Бабата на момиченцето връхлита към детето и започва да крещи и да му се заканва, крещи и на нейното внуче защо не го била ударила и тя...грозно е, много е грозно като се има предвид, че става дума за две, три годишни деца...та те са още мънички, ще решат, че това е нещо съвсем нормално и неосъдително, не мисля, че едно двегодишно ще се ориентира кога е хубаво да удари, и кога не е хубаво, та за мен си остава неоправдана такава тактика. Да, биещи деца и незаинтересовани родители винаги ще има, ама защо трябва и нашите отрочета да приобщаваме към тях? Като е по-голямо детето - на пет, шест години - да, може би е добре да го научим да се защитава, но като са малки, работата ни е да седим на метър от тях и да имаме готовност да ги дръпнем ако стане напечено, а чуждите деца да си ги възпитават техните родители! Не ни е работа да се занимаваме с тях! Ако не може с добро да повлияеш на чуждото дете, не се захващай, откажи се, първо защото не е правилно, и второ - безнадеждно и безсмислено е!
Имала съм случай в градинката с лошо държащи се деца, на около 3-4 години, не даваха на Ева да влезе в пясъчника, техен бил, и я пъдеха, а майките им - пият кафе и не реагират. Отидох при тях, казах:"Хайде сега да направим торта с кофичката" Децата веднага се очароваха, започнаха да играят и с Ева, после едвам ни пуснаха да си идем. Незнам късмет ли имам, какво ли, но винаги, когато съм реагирала по подобен начин на агресивно и недружелюбно дете, съм успявала...

Ти се хвана за една дума "садист" и само това си повтаряш. Да ти кажа ли, че откакто приложих теорията, че мравката, която току-що бе убита от едно момче сигурно си е имала дечица, които сега ще плачат за нея, убийството на мравки спря. Или божи-кравичката, която бе размазана с усмивка е била сигурно отиваща на пазар, за да занесе храна на децата си, вече никога, ама никога няма да оживее, и децата й ще я чакат, но тя няма да се върне?! И когато някой посегне да убие, всички го спират и казват да не става убиец на мравки, които имат дечица и т.н. Това крайно ли ти се струва? Ами когато обясниш, че някой изпитва болка, и то силна, та затова плаче, и ако причинителят изпитва удоволствие и се усмихва, какъв е? Може би е ангелче, великолепно възпитано? Или милостиво същество? А може би изпитва съчувствие? Да бе! Ако на едно дете за 6 месеца не могат 5 човека+родители да обяснят какво е болка, какво е лошо, какво е добро, кога ще стане? Нали не мислиш, че дете почти на 3 години е слабоумно или недоразвито, та не разбира? На 2г. и 8 м. дете отива на зелено училище, справя се великолепно, облича се само, отива до тоалетна и се грижи адекватно за хигиената си, яде абсолютно само, говори много правилно, изпълнява заръка, то какво е? Просто гледано с внимание, нормално развиващо се, възпитавано и МНОГО ОБИЧАНО дете! А другото на същата възраст е с около половин /ако не и повече/ година назад. Защо? Разбира се, учителката, която си е изградила мнение...Дрън дрън!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Не мисля, че проблема е в децата. Ето, ти сама пишеш, че родителите на въпросното дете не предпириемат мерки, нямат твърда воля да се преборят с поведенето му. Това е проблемът, а не характера на детето. Децата са такива, каквито ние ги направим. Няма лоши изначално деца. Има деца, на които им липсва ласка, внимание, на които им се позволява прекалено много, към които не е намерен верния подход. Така мисля аз.
А твоите усилия отиват на кино, щом вкъщи нямат воля да се справят с детето си, така че май наистина е най-добре да се говори за изключването му

Редактирано от Дeлфин на 16.07.04 00:02.

Да, има и такива учители, учители по съдба, не по призвание. Хората не желаят да стават учители, защото е много трудна професия. Това си е истината. Всяка жена мечтае за бюро, обяд, кафе, колеги, колежки, обедна почивка, малко ядове, много пари...и всеки нормален човек ги желае. Е, бюрото не всеки. Аз си мисля, че ставам за учителка. Е, след година-две може да се окаже, че не ставам. Но никой не ме е подложил на тест, психологичен. Важното е, че имам желание. И съм кандидатствала за тази специалност, не за друга. Ама това не е важно.
Защо трябва да има даскал-идиот? Не може ли да има лекар-идиот, професор-идиот, адвокат-идиот или счетоводител-идиот? Да, общоприетото мнение е, че учителите изперкват най-рано. Защо тогава всички опираме до тях? Ама ги плюем!А ако ги няма?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

"А нещо по-агресивно от това детска учителка да нарича 2 или 3 годишно дете садист"
Обръщам ти за последно внимание. Не съм агресивна, не мога да си го позволя. Учителка съм. Ти имаш лошо отношение или гъм учителките, или към мен, или си имаш едно такова, което не можеш да оправиш. Аз така си мисля. Толкова настървено да защитаваш това, което прави лошотии! Не съм го нарекла в такъв смисъл, в който ще нарека 40 годишен човек. Но продължавам да твърдя, че това е черта в характера, която е много опасна и трябва да се елиминира. Не детето! Да не изтълкуваш, че му готвя линч, че няма да се изненадам.......!

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Ами сигурно, ако моето дете израсте агресивно, ти ще изкукуригаш от радост:)))
Не ми се философства повече... Казах си мнението за твоите мнения, вече ми олекна. Иди на почивка, че нещо ми се видиш напрегната...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много често изпитвам недостиг на подходящи от педагогична гледна точка думи...Затова използвам чисто човешки изрази. Не влагам толкова крайно мнение в тях, колкото май ви се вижда на вас. Добре де, не съм детска учителка, музикант съм, всъщност живея в Мексико, български не говоря. Това прави ли мнението ми, или постинга, по-различен? Или ние, учителите сме група идиоти, садисти, гледаме само как да напердашим злобно чуждите деца, говорим с лоши чувства за родителите, не търпим критика, грешни сме до козирката.... Ок, следващия път ще съм достатъчно лицемерна, та да сте доволни някои хора! На всички подсъзнателно им се върти онзи спомен за учителката с мазна кожа, нещастна в леглото, с мизерно ниска заплата, караща децата да й решат косата и да й разтриват челото, четяща книга един час като е наредила всички на буквата П, мълчащи...Или не, на колене с лице към стената. Къде живеете?

ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ!

Да, права си - единствено за това се хванах, за тази думичка и за това отношение. ТОВА ме възмути, и то не защото го каза един път, а защото го повтори няколко пъти.
Разбирам фрустрацията ти, но щом не става друго яче - изключете го! Точка.
То НЕ е виновно, и НЕ е садист, звяр или както там още го беше нарекла ДОРИ и да се усмихва, когато му обясняваш, че причинява болка.
Това и само това твърдя през цялото време, нищо друго.

ПП Нямам лошо отношение към учителите, уважавам професията. Никъде не казвам, че ти си виновна за поведението на детето - родителите са си виновни. НО ти нямаш право да се изказваш така за детето от позицията на негова учителка. Изключвам последните ти изказвания, които се доближават до това, което се опитвах да кажа и аз през цялото време. От позицията на родител, да, ако някой стори нещо на твоето дете - имаш право да го наречеш еди как си - въпреки че пак по-добре би било да се въздържиш.
И друго - моето дете вече е изпадало в такива ситуации. Просто гледам да съм наблизо и да го дръпна, без да съм агресивна към чуждите деца. И аз самата съм изпадала в такава ситуация, не съжалявам, че не съм се била и не съм отвръщала. Напротив - съжалявам, че сега не винаги успявам да се сдържа.

ооо пиле шарено, майка ми /бог да я прости/ беше учителка и то на големите диванета, та ми е ясно отсякъде положението на учителите.
а ти защо не търпиш противоположно на твоето мнение? а че клюкарите за родителите - т'ва е ясно - признай си. че имате аспирации към отделни деца - и т'ва е ясно, пък и напълно нормално - признавай:))
на мен ми стана мъчно за това дете. може би е самотно, може би има бебе в семейството, може би е объркано, може би е отхвърлено. има нужда от помощ, ами накарайте родителите му да се заемат сериозно с него. направи така, че да си намери другарчета, а не да стои изолирано от групата. накарай го да те заобича.
в групата на баткото имаше 1-2 такива деца - хапеха, биеха се, ние все се оплаквахме на госпожите. не зная как стана, но вече са променени и не толкова нападателни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите