Не знам как е при вас, но аз откакто съм забременяла и родила , установих 4е 99 % от майките ве4но се оплакват - все тяхното дете най-трудно за гледане, все на тях им най-сложно ,най-трудно, и все в тоя дух. Как пък не срещнах една майка,дето да каже колко се радва да е майка, пък било то и с вси4ките съпътстващи проблем4ета. Ами,незнам какво си мислят жените като решат да имат дете - 4е ще е песен и веселба нон стоп?? Ами така е , не е лесно, понякога е изнервящо,понякога е много изморително,понякога е съсипващо,ама това ли трябва да са темите на разговор - да си мерим,на коя и най-трудно.И някак си ми е толкова досадно,4е все гледам да сменя темата и да го изкарам на майтап. Ама когато и най-близките ти само това правят - да се оплакват,говоря за снаха,братов4едки,вси4ките са с малки деца- еми,кажете ми ,къде да се спася.?
А,най-любимата ми 4аст е ,когато 4уя изре4ението " Ооо, ти ще видиш какво те 4ака после??Сега е лесно,бебе е, ама после какво става...леле...""""
Еми сигурно, никой не се е разминал и с тази 4аст, ама защо е това заплашване , и това предупреждение?!!!!!!
И като се има предвид,4е сама си гледам детето, таткото ни е все на път, бабите са дале4е, а отново констатирах,4е най-се оплакват тези,дето мъжете им все до г.......а им стоят, и 5 баби се въртят на пумпал - еми наистина е адски досадноо.....Как пък някоя не каза нещо весело,нещо смешно - то е ясно,никой не е казал,4е да гледаш дете е лесно.Ама я стига с тези логотни - аз съм възпитавана така,4е да не се оплаквам.Ок, мога да споделя,когато наистина ми е много ве4е натежало, но понеже знам как ми е тъпо,когато срещнеш някой и на въпроса "как си?вместо," Благодаря,добре", ти се отговаря с: Ох, не питай, направо ще полудея..."и се запо4ва една тирада....та си задавам въпроса, на никой ли не му хрумва,вместо да се опла4е,да каже нещо приятно,да направи комплимент, да разкаже приятно впе4атление от нещо...?
Сигурно ве4е Ви досадих,но наистина констатирам една вълна от изнервени,ве4но мрънкащи и заплашително предупреждаващи майки!
Затова имам една молба - ако някой не се оплаква, ако някой,който приема нещата от живота философски и с усмивка - МОЛЯ,НЕКА МИ СЕ ОБАДИ!!!!!!!!!
ИМАМ НУЖДА ДА КОНТАКТУВАМ С ПОЛОЖИТЕЛНО НАСТРОЕНИ ХОРА ,МАЙКИ,които приемат това да си майка, с една голяма усмивка, и се справят с ежедневните трудности без целият свят около тях да разбере!!!!!!!!

Е, това беше - казах си го...


Даже сега ми хрумва да направя клуб на позитивно настроените хора, с усет към живота и с широк мироглед към нещата от живота!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

БРАВО СКЪПА magnoliamm !!!!!
СТРАШНА СИ!
АКО СИ В СОФИЯ С РАДОСТ БИХ СИ ПОГОВОРИЛА С ТЕБ!!!!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Магнолия,
за жалост не само бъдещите и настоящи майки се оплакват. Оплаква се цялото народонаселение, всички категории. Сигурно тези майчета, които имат помощ в къщи намират повече свободно време, което запълват с оплаквания. Тези, които гледат бебчовците си сами нямат време да се "обърнат", камо ли да се оплачат, а и то смисълът какъв е. Аз гледам да не се оплаквам много-много, но понякого човек просто не издържа. Благодарение на съпруга си съм запазила , надявам се, физическо и психическо равновесие. Вярно, всеки иска да общува с положително настроени хора, да се "зарежда с енергия" от тях, но те са толкова кът, че ако се появи една бяла лястовичка всички и се "мятат на врата". Мога да направя една препоръка на всички мрънкащи мами: споделяйте си проблемите, но не правете от тях драми.
Поздрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най - много се дразня от такива, които се бият в гърдите, а всъщност са въздух от налягане. И на мен ми омръзна да слушам оплаквания, но като цяло ни е такава нацията. Виж по - надолу има тема "Весели истории", а другите нека се оплакват. Ако някой иска съвет съм готова да помогна, но когато само се тръшкат направо полудявам. Колкото до изказвания от рода на: "Ще видиш какво те чака..." или пък "И вие ще дойдете на моето, но няма да съм жив...", не им обръщай внимание. Нека си приказват.

А на мен пък ми е як купон да си гледам детето, въпреки, че не ми е лесно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брой ме и мен в графата на неоплакващите се.
Вече година и осем месеца се гледаме аз бебо и тати,по цял ден сме сами с Венци и никога не ми е хрумвала дори мисълта,че е трудно да гледаш дете,напротив направо песен ми се струва.
Ама и аз като теб,като се разговоря с други майки и като заслушам едни ми ти оплаквания,започвам да си мисля,че аз нещо не съм в ред,или пък детето- щото ми е много добричко.

Ей, най-накрая да прочета нещо не толкова страскащо за майчинството... Аз съм все още майка в очакване и направо се чудя понякога защо познатите ми се мъчат всячески да ме убедят, че едва ли не настъпва краят на света с раждането на детето. Ами аз пък явно съм непоправим оптимист и не съм на тяхното мнение! Пък и сестра ми има две деца и с чиста ръка на сърцето си мога да кажа, че отглеждането им ама изобщо не изглеждаше толкова изнервящо и ужасяващо! Ама нямали били време майките за нищо друго и ежедневието им било едно и също! Че то да ходиш на работа (поне на моята работа) си е същото - ежедневието ми е абсолютно еднообразно, нямам време за нищо друго - значи си имам тренинг за това
Като се роди бебче (да е живо и здраво) ще видя действителността от собствената си камбанария, ама все ми се струва, че като съм си положително настроена, така и ще си остана :)
И сега все ме питат как съм и все казвам, че съм много добре и с такова учудване започват да валят въпроси отсреща - ама не ти ли става лошо? Ама нямаш ли киселини? Ама не ти ли се подуват краката? Ама как траеш жегите? едва ли не с тайната надежда, че трябва да има някакво неудобство от което да се оплача!

Та много се радвам, че има и майки, които не се оплакват! Значи все пак може и аз да съм една от тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споделям вижданията ти, magnoliamm. Имах цял месец досада до себе си, която от сутрин до вечер ми разправяше, колко ще е трудно оттук нататък и че вече няма да е същото... Ами зимата?? Охооо... ще видя аз!!! В крайна сметка, резултата беше депресия от моя страна. Само че, има едно такова положение, че когато искам да продължа живота си, тъй както преди /детето не ми пречи за това/, когато съм весела, безгрижна и оптимистична... ме изкарват лоша майка, лекомислена, детиши гъз и т.н.
Просто 90% от хората са негативи и вгорчават живота на позитивите... ей това е:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а не те ли дразнят като започнат да питат "Как ще се оправяш?" , "Има ли кой да ти помага?". Свекърва ми чак отпуска си взе, но като видя че не ми е нужна помощ ме остави на мира (тя е свестен човек). Успех!

Изобщо не им обръщай внимание. Като ти кажат, че си лоша майка просто им отговори, че си единствена за детето си.