Аз никога няма да бъда майка,защото съм мъж,но просто от любопиство ми е интересно какво е да си майка?

Risto in Blue Traby is passing trough

Същото, каквото и да си татко, но по - хубаво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трудно е да се обясни...

Аз го чувствам нещо като да имаш толкова тела и души, колкото са децата ти + себе си, като това "себе си" е като стъбълцето на всяко цвете (дете)... Радвам се на шанса да участвам с помощ в създаването и разцъфтяването им...

Наскоро тук в клуба имаше подобна тема и някой беше написал, че да си майка е като да си пуснеш сърцето да се разхожда извън тялото ти само... (цитирам по памет). Това също много ми харесва.

А на мен пък ми е любопитно да знам дали поне част от мъжете могат до такава степен да се отдават на децата си, както го правят масово жените...
Как мислиш? Дали понякога природата не прави такива жестове на даряване мъжете с майчински чувства? Ако си един от тези щастливци, значи не е нужно да ти обясняваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо, което те кара да се променяш непрекъснато, да ставаш по-търпелив и по-добър, по-всеотдаен, по-внимателен. Да чувстваш, че живота ти е изпълнен със смисъл и че не е живян напразно. Да знаеш, че след теб ще има една усмивка, едни очи които са част от самия теб това те кара да се чувстваш изпълнен с гордост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хей, много е хубаво това, което си написала... Чак се просълзих като го прочетох.

За господина: Има и друг аспект на майчинството... Моят учител по математика казваше "... когато жената роди...
...свършва животът на жената и започва животът на децата".

И в това има истина.


====
Common sense is not so common.
Voltaire

Ха! Типично мъжка гледна точка! Аз бих казала, че животът на жената Започва едва след като роди! (Имам пред вид в най-добрият смисъл.)... А докато е бременна, живее с предчувствието за предатоящото начало на същинския й живот.
Е, не мога да се сърдя на мъжете за гледната им точка, все пак. Ми, те така са утроени... При тях живота свършва с вдигането на ципа, затова имат нуждата постоянно да го държат отворен... (Извинявам се за циничната си образност!)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За ципа, искам да кажа...

Колкото до това, дали започва... Не знам. Аз определено си имах живот и преди бременността, който много ми харесваше!
Но това са вече много лични неща и мнението на всеки може да е съвсем различно от това на другите, и всеки да има право...
Отношението ти към живота след раждането зависи от това какви са ти очакванията и дали се покриват с реалността след това, до каква степен се променя животът ти (ако следваш - прекъсваш ли или не; ако работиш - ще си запазиш ли работата...)

Сложна работа е, да ти кажа.

Във всеки случай, жената се променя и развива. До степен самонеузнаваемост.
Мисля, че става по-добра.
Макар че любовта към детето може да се разглежда като вид егоизъм (то е твое продължение и т.н.)


====
Common sense is not so common.
Voltaire

Променя се и още как! Някой оглупяваме, други се разхубавяват след като родят
Онзи ден ми се случи следното: Отивам да си взема заплатата и счетоводителката ме пита дали имам 1 лев, че да не ми връща на стотинки и аз бъркам в джоба си... к`во мислите вадя? Биберон! Ужас, потънах в земята... чак до такава степен ли съм оглупяла?
Определено е егоизъм!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... А на мен ми се е случвало да отида сутрин на работа със закачен биберон на блузата.. Аз често го закачам по себе си когато сме с Елица, но да тръгна на работа с биберона, но без нея...
Добре че не пътувам с градския транспорт , а с кола.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това важи за мами над 40. От хормоните кожата разцъфва... Иначе какво - една година минава после, докато си върнеш фигурата.

Предлагам да почакаме докато станем на 40.


====
Common sense is not so common.
Voltaire