Момичета, много ми е тежко и трудно да пиша за това, но исках да споделя с вас и може би това ще ми помогне да преодолея болката. Не писах толкова време защото бяхме на почивка миналата седмица, а една седмица преди това разбрахме че съм бременна. Много се зарадвахме, защото не очаквахме че ще стане от първия опит (когато забременях с Анна ни отне 4 месеца). Но миналия четвъртък, докато бяхме в Испания започнах да кървя малко през нощта срещу петък. На другия ден си тръгнахме от градчето в което бяхме защото решихме че е по-добре да отидем при сестрата на мъжът ми (те живеят наблизо, но в по-голям град) и да ме види тяхната лекарка. Тя веднага ме прати при гинеколог, който установи че съм направила спонтанен аборт, ембриона беше спрял да се развива и шанс никакъв! Прати ме веднага в клиника в Малага за да ми направят кюртаж, който той самия направи същата вечер. Останах сама цяла нощ в клиниката, мъжът ми не можеше да остане заради Анна, защото там не пускаха малки деца през нощта, а пък тя беше малко болничка и не искахме да я оставяме със сестра му сама... Лекарите в болницата бяха много добри, но бях доста разочарована от останалия персонал като се има предвид за какво бях там и че говоря испански а не е да кажеш че не мога да се разбирам с тях и освен това е частна клиника.... Но това всъщност няма значение, сигруно и мойто емоционално състояние ми е повлияло. Изписаха ме в събота на обед, лекаря потвърди че не е имало усложнения, аз нямах болки, просто се чуствах празна и много много тъжна. След седмица ще пратят резултатите от биопсията която са направили на застрахователната ни компания, дано да са нормални!
На следващия ден летяхме обратно вкъщи в Лондон. На всичкото отгоре хванах много гадна настинка в болницата - оставиха ме три часа след кюртажа да лежа (аз съм заспала зашото бях доста замаяна от упойката) в стаята си на отворен прозорец и със забита система, като се събудих и си поисках вода, сестрата просто каза 'А, аз съм била забравила да ви махна системата...!!! И гърлото ми все още е възпалено от тръбата която ми бяха сложили....Но не ме боли за това. Знам че времето ще ми помогне да преодолея загубата, знам че 1 на 4 бременности ( а дори и повече) завършват неуспешно в първия триместър, знам че е бях само 7 седмици бременна, а много жени губят бебето си в по-късен етап и тогава е още по-трудно, знам че трябва да съм и съм благодарна че имам прекрасна дъщеря и че много хора биха били щастливи само от това, но пак имам моменти в които просто започвам да плача и нищо не помага. Сама реших да дойда днес на работа, за първи ден, но вече на няколко пъти се улавям как почти се разплаквам. Добре че имам хрема и колегите ми може би си мислят че е от нея. А не съм от ревливите....Освен шефката ми никой не знае за станалото, а тя самата се отнесе с огромно разбиране.

Съжалявам че новините ми не са добри и не бих искала да развалям доброто настроение в клуба, но знам че ще ме разберете.

Желая на всички ви много радост, здраве и късмет!

Много съжалявам, че така се е случило... Дано се оправиш по-бързо!
Не се отчайвай, ще има друго бебе!!!

Мила, съчувствам ти много, преживях същото нещо, само че с първата ми бременност, и знам колко празна се чувстваш. Времето най-добре лекува това разочарование, почивай си сега и не се притеснявай- всичко ще се оправи!

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

ММ, ама че лош късмет. Първо като прочетох заглавието и си помислих, че някаква вещ ще сте загубили там (пусто му това да беше).
Не знам какво да кажа.Каквото и да е не мисля, че ще ти стане по-леко.
Но пък няма място и за отчайване. Ани, продължава да чака да стане кака и знам, че мама и тати един ден ще я изненадат.
Не те познавам лично, но ми изглеждаш силен и волев човек. Стискам палци скоро да се похвалиш с положителен резултат.
А иначе как изкарахте в Испания. Случихте ли с време? На Анна хареса ли й ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много много съжалявам за загубата ти!
Просто не знам как мога да ти помогна, освен да знаеш че ти съчувствам и пожелавам ново здраво бебче!
С най-добри пожелания, от цялото ми сърце,
Били

Съжалявам за случилото се! Бъди силна и мисли за детенцето, което имаш и вярвай че рано или късно тя ще си има прекрасно братче или сестричка!

Съжалявам за случилото се. Разбирам колко разочарована и празна се чувстваш.
На мен също ми се случи подобно нещо, преди 2 год, само че си бяхме в Лондон. Моята бременност беше в малко по-напреднал стадий и бебето имаше сърдечна дейност, но все пак се случи. Тогава ми дадоха брошурки и разбрах, че всяка 1 от 4 бременности завършва така. Тази статистика ме шокира, но е факт. И другото, което разбрах е, че нищо не е зависело от теб, т.е. не се самообвинявай, че ако беше направила или ненаправила еди си какво е щяло да се размине.
Но хубавото е, че не е проблем за следваща бременност и почти не се повтаря. Така че, хубавото все още ти предстои.
Бъди силна!

Това е едно от най-жестоките и гадни неща който магат да се случат на едно семейство. Искрено ти съчувствам. Желая ти повече късмет оттук нататък

миличка ММ знам ,много добре как се чустваш и аз бях напълно отчаяна като ми се случи при първата бреенност,ти си силна жена ще го преодолееш, ще имате съвсем скоро друго бебече,добре направи ,че го сподели с нас ,ние сме с теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооооооооо милличка
Много съжалявам, че ти се е случило и на теб
Мъката е огромна когато загубиш дете, па било то и само на няколко седмици
Приеми, че просто така е трябвало да се случи
Опитаи се да се успокоиш заради бебенцето, което вече имаш. То милото може да почувства че мама отсъства. Цикъла ти може да се обърка, а от там и по трудно да забременееш. На мъжа ти също няма да му е леко покрай теб.
Виж колко допълнителни бели могат да ти доийдат на главата
Сигурно ти е много трудно сега, но опитаи да го оставиш на страна лошите мисли
желая ти много кураж и бързо възстановяване

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от anaili на 28.05.04 15:21.