Re: Приказки за Лека нощ / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

До всички, на които не харесва идеята намоите писания :

Пиша ги тук, защото са свързани с детето ми, а и защото все на някои им харесват

=======================================================
Тясно и дълго и блестящо – парче огледало. Като острието на нож, даряващ и отнемащ живот. Знам, някой ден ще ме попиташ за него.
-Мамо, защо го пазиш? - ще кажеш.
-За да ми напомня колко чупливо нещо е живота. -тъжно ще ти отговоря..

Ти беше на 16мес когато се сблъска с това – голямото огледало в моята “шивашка стая”. Беше просто подпряно на стената – старо и евтино, но за теб беше едно от най-бляскавите чудеса на света. Там беше и единственото ти другарче в голямата къща. Обичаше да си играеш с него да се смееш и да се закачаш.

Понякога така се унасяше и започваше да пляскаш по стъклото, сякаш да преминеш оттатък и да хванеш за ръка детето. Трябваше да ти напомням да си по внимателна или просто те отвеждах. Просто закъснях последния път. Играеше си толкова хубаво,ч е аз реших да се възползвам от това безметежно време и да свърша нещо свое. И както се казва в приказките – “И изведнъж.........”

Звън на счупени стъкло, минута мълчание и Уааааааааааааааааааааааааааааааааа
Грабнах те и те гушнах като за последно.
Ти също плачеше като за последно.
От изненада, от обида, от страх.

Нямаше го вече най-бляскавото чудо на света, нямаше го най-доброто и единствено приятелче на света. Какво можех да ти кажа за утешение? Че мама ще направи едно от нейните чудеса и всичко ще е както преди ? Как можех да го сторя дори и да го исках от все сърце за теб?

Осъзнах за кой ли път колко чуплив е света около нас макар и да искаме да го направим по-сигурен и солиден за теб. Плакахме двете дълго и безутешно. Всеки за своите загуби и страхове.

Прегръщах те и исках да ти кажа колко крехко и ранимо е приятелството. Исках да ти кажа колко внимателна и грижлива трябва да си с човек в когото виждаш своите очи. Да не прекрачваш невидимата граница на човешкото достойнство и доброто отношение. Да си искрена, но не груба; да обичаш, но не да обсебваш; да помагаш, но не да контролираш.

Защото виждаш какво става като прекрачиш границата. Твоето единствено другарче го няма. Магията на твоите очи насочени единствено към теб изчезва. Или по-скоро попадаш в нова магия – виждаш твоите очи, насочени към тебе уж от милиони късчета сребро наоколо. Как е възможно това? Кой от тях сега е твоят единствен и истински приятел от сега нататък? А ако не е единствен дали е и истински?

Започва едно дълго и болезнено взиране. Можеш ли да бъдеш моето единствено и истинско другарче? Можеш ли ....? И може би някога, някъде, сърцето ще ти подскаже, че си го срещнала. Него единствения и истински. Но никога няма да е същото. Както огледалото и единственото ти другарче, там , зад него.

Не знаех дали имам право да ти го кажа тогава. Ти бе толкова малка и заета с изучаването на големия свят. И всяко съмнение би те объркало. Но съм сигурна, мъничкото ти сърчице усети косматото чудовище наречено Загуба и се сви ужасено.

Мила, Загубата е навсякъде около нас, но ние можем да я държим на далеч ако се оградим с любов. Ако се отнасяме с другите с разбиране и толерантност и уважение. Ако обичаме каквито са и им помагаме в нужда. Ако уважаваме желанията им и ги подкрепяме в тях.

Вики, можеш ли да бъдеш моето единствено и истинско другарче?