Прибира се таткото от работа и в същия момент Лили започва да мрънка. Докато аз шетам просто го помолвам да я сложи в бънджата да си поскача малко. Няма и една минута и чувам първо как той изкрещява една сочна ругатня и веднага след това писъкът на бебето. Изстрелвам се при тях и какво да видя той крещи, а бебето пищи все по-силно. Гушнах я, измих я, дадохи водичка, ама тя как да се успокои като баща и крещи колкото му глас държи, а той е от гръмогласните, повярвайте ми, а и с шефски манталитет на всичкото отгоре, както и да е, това май е за отделна тема
Без да се налага да питам разбирам какво се е случило. Бънджито се оплело, той я изпуснал, но успял да я хване за жилетката на косъм от пода. Вика и крещя 15 минути без въобще да се трогне от плача, хълцането и задъхването на бебето и безплодните ми опити да я успокоя. Той се бил изплашил, нямало да може 3 дни да спи и яде, не била негова работа да я слага в бънджата, защо въобще съм го карала да се занимава с детето след като е имал толкова напрегнат ден. Помолих го да замълчи. Тц! Той си мислел, че като му е тежко ще го успокоявам, хе-хе, да оставя бебето и да го успокоявам ли??? нормален ли е?

Не се стърпях и му казах,но с абсолютно спокоен тон, че в момента е важна Лили, нейните чувства и уплаха, а не неговите, че трябва да подтисне егото си и да бъде до детето си.
ЗАБОЛЯ МЕ
Какво? Аз не се ли изплаших???
Ами, ако и аз, за да се освободя от напрежението се бях разкрещяла....
Не си ли дава сметка, че това е най-сигурният начин да отгледаме емоционално и психически лабилно дете.
Колко много пъти докато е малко то ще пада, ще се удря, ще си защипва пръсчетата и т.н, а като порасне!? Всеки път ли баща и ще реагира така егоистично и неадекватно?
Лили е на 6,5 м.и още не разбира, но след време може би ще си мисли , че тя е виновна и е направила нещо нередно. Защо е нужно по толкова глупав начин да му се вменява вина.
Все размисли от тоя род ме мъчат и ме боли само като си помисля, че това може да се случи пак.

Момичета, исках да споделя с вас, нали казват "споделена мъка - половин мъка".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много гадно ми стана....
не мога друго да ти кажа... и ние сме изпадали в подобни ситуации, дори на мен ми се е случвало да си изпусна нервите и много ме е било срам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О,мила не се ядосвай ситуацията е много кунфузна в
този напрегнат живот всички сме изнервени,той не е прав в случея ,но
дано не се повтаря ..........
съчуствам ти..........пре нас един път беше обратното мъжъ ми изтарва бебо на 4мес.от спалния му сак от количката ,на ниско уж ,но се ужули нос и на главата имаше цицина .............аз реигирах ,като мъжа ти затщото много се изплашех и това беше начина да се успокоя ли и аз не знама какво лно бебе реве лаз викам ужаста случват се подобни случки,важно е да не стават ежедневие............

Да, наистина става ти много тъжно мъчно в такива моменти и ти иде..... И нали знаеш, че всичко минава и някак пак изгрява слънцето и всичко пак си продължава. Много напрегнато живеем и от там ни идват проблемите помежду ни! И нали знаеш, че ние като жени трябва да успокояваме топката и с мъже и с деца! Пожелавам ти тези моменти да са по-малко и да има ти от къде да черпиш сили и вдъхновение!

Интернет е място където можеш да говориш без да се притесняваш,че можеш да бъдеш чут!

Уплашил се е,затова.У нас е обратното-аз съм по-емоционалната и понякога се случва да кресна,когато го видя,че ще се нарани.Много ме е срам после,но се случва.Въпреки че вече претръпнах откъм страната с паданията,удрянията и пр.Губила съм контрол,само когато наистина е застрашена безопасността му.Докато мъжът ми е образец на олимпийско спокойствие-досега не съм го чула да вика.Въпрос на характер.
А вашата случка е безобидна.От друга страна това е израз на загриженост към бебето,уплашил се е,защото е щяла да се нарани.Не го оправдавам,само те моля да погледнеш от тази страна.А и не е свикнал още с инцидентите,бебка е мъничка.Според мен изчакай да се поуспокоят страстите(и твоите,и неговите) и си поговорете по тези въпроси.И не го наричай егоист,понякога,като си сдържаме нервите по цял ден,вечерта избушваме от най-малкото.Вярвам,че ще те разбере.Пък и си мисля,че последвалите крясъци след като бебка се е успокоила,са били от срам.
Не се притеснявай.Просто е инцидент,не прави толкова генерални изводи.И аз се чувствах ужасно,като станеше нещо с Митака и съм треперала с часове,а той си се смееше весел,ама вече претръпнах.Лека вечер!

Да не ни се случва ако може !!! Много добре си направила, че си го написала. Може на теб да не ти е минало, но аз си взех сериозно бележка с надеждата да не се стига до там , но знае ли човек с това нервно ежедневие

Знаеш ли, и при нас се е случвало...
Обаче аз от баща си знам една приказка: "постави се на мястото на другия". И в много случаи ми е помагала тази приказка, понеже някакси всичко се изяснява. Абсолютно ясно е, че се е уплашил човекът... не му викай да не стане другата крайност - въобще нищо да не попипва, че тогава да видиш какво е...
И, честно казано, в една подобна ситуация, въпреки че вътрешно ми идеше да го избия, обърнах всичко на смях и поне скандала се размина Не е много лесно, но с малко тренировки става. Пък и той вече не се шашка толкова!

Ралица, 20.Х.02г.

И при нас става и ще как
Като е обиден или с анстъпено самочуствие моя започва да се сърди и вика. И хич не му пука че Вики спи или е там. Направо кипвам, но тои изобщо не вписва в програмата за такива моменти, че трябва да се съобразява с наличието на Вики. Тяскам нещо умопомрачително в границите на речника, хвърлям един убийствен поглед и напускам терена защото иначе ще иам "вей, вали"
След това на дълго и на широко в леглото , за кой ли път , обяснявам какво трябва да е семейството ни за да можем да отгледаме нормално и свястно дете, после разбира се се гушкаме

Едоин истеричен случаи беше когато Вики падна от холната масичка с главата надолу. Нямаше значение за мен кой я изпусна. Важното беше да не се е "повредила" . Той само каза - Нищо и няма , кето ме довърши. Звъних на 911. И те казаха - Наблюдавай я, най вероятно нищо и няма. Земния ми мъж се оказа прав, както в много случаи , но аз просто не можех да го приема за истина и го овиках че е безчуствен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

абе който ми каже,че не е изпадал в подобна ситуация изобщо не мога да му повярвам,та това са си нещата от живота ,както е казал народа където има комин там не пуше и таткото трябва да свиква,защото след някой ден беба като се разщъка из къщата и почне да му подвиква тат-и-и-и-и ади гайм ,тавай та-т-и-и-и не си зморен ,тавай гаиш менене-е-е-е,мойти са бе-е-е тати-и-и-и ади-и-и трябва да е оттренирал ситуацията щото иначе знаеш какво става
Това беше от личен опит,съвет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох писах и се изтри.С две думи-подкрепям изцяло мнението на КАти,Мъжете винаги реагират неадекватно като са изплашени.Тои е реагирал така ,понеже обича сладурчето и се е изплашил-какво щеше да стане ако аз бях виновен ако беше станало нещо.
Цункай го и него-те са едни големи бебта тез наши мъже,колкото и да се правят на мъжаги.
Не му се сърди.Седнете и поговорете-кой как се е почувствал,изяснете се и ще има мир и любов от ново.