Или по-точно в стандартна 1-2 стайна панелка. Бас ловя, че повечето от нас трябва да воюват ежедневно с ограниченото жилищно пространство и хроничното желание на детето точно тук и сега да кара колело, играе мач, или да тича да събаря стените с глава.
В къщи, например, макар че сме от късметлиите с 2-стаен, битката е жестока.
Къде да играе?
В хола - чудничко. Обаче тати е решил да превърне хола в кабинет. Лошо няма, но кабинет и бебе са нещо несъвместими. Като махнем насъбраните техники, с каквито само един инженер може да си служи, тоновете разпечатани закони, спецификации, каталози, планове, чертежи, дискове, дискети, десетките папки и папчици с незнайно за мен, но ВНИМАНИЕ! МНОГО ВАЖНО ДА НЕ СЕ ПИПА! съдържание, подредени на принципа едно да пипнеш, 20 ще паднат, тогава би могло да се играе нормално. В момента обаче с Цвета сме като Катрин З. Джоунс в "Клопката", имаме си даже аларма, която се включва, ако сгафим, само дето не се разхождаме в секси прилепнали винилови гащеризони.
Спалнята? 1 голямо легло + 1 малко + гардероб и скрин и хоп, кой ни изяде мястото?
Кухнята - защо въобще я споменавам.
Коридорът. В други случаи идеално място, обаче при нас тц. Нали сме от село, коридорът е превърнат в липсващата ни маза. Заринат е от касети с буркани и компоти:) А, имаме и огромна дървена дъска за чертане, за кво я пазим в 21-ви век, не знам.

Е, не е чаак толкова безнадеждно, колкото го описах, но ако решим да имаме 2-ро? При 3-то задачата няма решение в областта на реалните числа.
Дайте хитринки как се справяте с отглеждането на бебе в миниатюрна панелка.

Ехаа - лукс сте вие! А ние сме в боксониера - следователно в стаята има голямо и малко легло, бюро с компютър и прилежащите му кабеляци ( както и да ги скрием и затиснем редовно се спъвам в някой изровен от дребния), 2 скрина на които въпреки предпазителите има прищипани пръсти и цицини, стол за хранене, който се търкаля из цялата стая ( голямо забавление между другото, докато не си затисне пръстите под колелцата) и голяяяям люлеещ се стол ( след като не намери как да се забавлява с него Мартин го е оставил на мира и аз спокойно си се кандилкам в него ако има кога).
Сега Марто си намира занимавки, ама вече се опитва да ходи и като тръгне вече не знам къде да търся място за любопитната му душа - май по улици и паркове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съчувствам ти и те разбирам. Ние сме малко по-нашироко (3 стаи) и място пак не стига. Тук си имаме ИКЕА и ми прави впечатление, че имат много мебели проектирани с цел пестене на пространство. В България доколкото знам няма, но може да погледнеш каталога за идеи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ние сме под наем.разполагам с две стаи,които са преходни и кухничка.в едната е леглото на мама и тате+маса и фотьойли+бюро с компютър+библиотека. през портала попадаш в така наречената детска стая.огромния гардероб/все пак сме четири човека/ и кошарата изработена от сръчния ни татко/защото по магазините не съм попадала на кошара за близнаци/заемат основната част от мястото. наскоро обзаведохме бебчовците с нови легла-хубавото е ,че през деня се прибират на стената в нещо като шкаф и така остава някакво място да се движа между мебелите и разпилените артосточно из цялата стая играчкидобре че съм си гъвкава и елегантна та успявам да се промуша навсякъде из стаятаоще по-страшно беше като ползвахме проходилките-току някое човече се врязваше с гръм и трясък в някоя мебелтака че има и по-зле от вас тинкърбелчеважно е на душата да и е широко

HORA MNOGO,PRIYATELI MALKO!

Не мога да ти помогна, но толкова ми хареса да чета!!! Ама позната картинкаааааа! Не се справяме особено, елиминирали сме колкото можем от мебелите, сиреч почти няма такива и това е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

уф
пуф

няма много истински разрешаващи проблема варианти освен КРЕДИТ и собствено жилище

мъжът ми редовно предлага да издебне съседите да заминат на море и да попремести някоя стена към тях....

за утеха - живели сме с децата като бебета при баба ми в тристаен - ние с двете деца в едната стая, прабаба ми болна в другата, баба ми и дядо ми в хола, опашка за тоалетна и баня и неописуеми взаимоотношения

после под наем в мазе в Малашевци - влага и смрад на мухъл, но имаше двор и по цял ден ги държах там, хем беше зимата... вътре беше ТБЦ направо

после в гарсониерата на нашите, която с 45 квадрата ни се видя РАЙ и Велики ловни полета... изхвърлихме почти всички мебели, както ти е писала Милена вече... майка ми се обиди много...

оттам се преселихме дни преди да се роди Вили, и вече нямаше как - майка ми взе кредит и нашето жилище е купено с ипотека, която е зловеща ежемесечна сума...

и както сме в тристаен, пак изхвърляме и подаряваме мебели, просто е тясно...

май таткото трябва да се изнесе с офисните си багажи другаде, да се напъхате в малката стаичка вие двамата и да оставите хола за детска и общо помещение... ние в гарсониерата пробвахме първо обратния вариант, но те се прибираха в стайчето си само да спят или като са наказани... през останалото време си живееха на главите ни и затова се трампихме...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поне при нас хола е с доста прилични размери. Папките с делата са вдигнати високо, копчето на компютъра е скрито от кошара за игра, която седи винаги отворена и служ иза склад на играчки. Книгите са плътно натъпкани една до друга в една линия(само това помогна да не ги вади)Фотьойлите са плътно залепени за стената на една линия с дивана, а холната маса е изнесена перпендикулярно на тях, под прозорците. Така се получава едно пространство, в което може да си кара и колело ако иска.
Замислили сме да разкараме подобието на секция, приспособено от онези, старите чудовища - огромни секции, опасващи цяла стена, но сме взели от него само рафтове и не личи много, че е от такова, ама пак заема място, и да направим едната цяла стена в рафтове от греди, където да ни седят книгите, за които в момента няма място и са на склад у нашите.
Папките, за които няма място на подобието на секция, седят натрупани в/у бюрото до монитора, далеч от палавите ръчички, а по-старите са в мазето.
И аз се чудя какво ще правим, ако имаме второ дете. В двустаен сме, но определено си трябва още една стая.

Усилено си мечтая за къща в покрайнините на София, с огромна еснафска масивна тухлена ограда, изолираща ме от евентуалния съсед - чалгаджия, побойник и скандалджия. За нашите нрави - огромни огради и километри разстояние...

Пиша това, афектирана от съседа ми, залепен за нашия апартамент, с кодово название ДОБИЧЕТО, което през два дена не ни оставя да спим...

Редактирано от Дeлфин на 14.05.04 00:24.

идеята за къщица извън София е прекрасна, да, ама и масивната тухлена ограда едва ли ще те спаси от музикалните набези на чалгаджията говоря от опит, нали си имаме един такъв на вилата...то, слава богу,че е само един, де!
шегуваме се, че пак сме късметлии, че веселбата на съседа трае САМО събота и неделя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в началото беше лесно...
докато стоеше в кревата си, лазеше и не можеше да ходи се живееше...
сега е на три години, вилнее като кълбовидна мълня...превзел е окончателно стаята...аз и майка му се свиваме най-често в кухнята...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ДА ПРЕВЗЕМЕМ СЪСЕДИТЕ. ама не се шегувам. ние разполагаме с малка и напълно задръстена от легла и гаредороби спалня за щастие доста приличен хол и огромна тераса появила се в следствие на чудовищен ремонт и срутване на две сервизни помещения. Ниа е на 5 месеца и още няма проблеми с пространството, но категорично ще ни е нужна втора стая. тайно се надяваме съседите да ни продадът съседния таван на чието ниво се намираме и там да отворим децката стая след нов чудовищен ремонт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите