ГНЯВ!!!!!!!!!!!

Това е големия въпрос...какво да правим всеки божи ден.При положение,че никъде на света няма училище за родители.
Аз се уча в движение.Писъците и истериите ги има точно както при вас....но се научих да реагирам светкавично и да му отклоня вниманието с нещо което обожава...например да излезе на терасата,да "измие" чиниите,да гледа колите през прозореца....и т.н,и т.н.
Спаска го каза много точно...ако някоя майка каже,че не се влудява от повечето постъпки на детето си...ЛЪЖЕ!!!
Напълно разбирам детската психика....те не искат да приемат думичката "трябва" за валидна.Ако обещая нещо много по-привлекателно въпроса е уреден,но ако кажа че трябва да го облека или съблека положението става трагично...реване с крокодилски сълзи

Засега и аз не съм се справила на 100% с тези негови изблици,затова бъди спокойна.....съвсем не си сама в тези си грижи.Нека видим коя ще се справи по-добре

още не съм чувала за малко дете, което да посреща неуспехите си с будистко спокойствие естествено е, че ще крещи, след като не е достатъчно сръчно да свърши нещо само, ти какво очакваш - да седне да анализира ситуацията ли
единственото, което можеш да правиш в такива случаи, е съвсееееем деликатно и тактично да се опиташ да й помогнеш, без тя да се усети, че правиш това, защото ако усети ще се разсърди още повече. Друго, което помага е да повтаряш като папагал (рано или късно ще те разбере), че с ярост нищо не се постига, щом спре да се ядосва ще успее да го направи. При сина ми основен повод за гняв в началото беше колелото му, което не можеше да подкара. Имах чувството, че жестоко го мрази това колело, такива физиономии измъчени правеше и силни крясъци се чуваха, щом му се яхнеше. В такива случаи аз подръпвах леко колелото да тръгне, а малко по-късно и настоявах да спре да вика и да се опита да кара мълчаливо - и винаги успяваше да го подкара щом се успокоеше Така че той ми повярва, че така нещата стават по-лесно и безпроблемно го кротвах.
Друг източник на гняв бяха точно както казваш дрехите и обувките, като се запънеше с някой чорап или пантофа моите нерви не издържаха да го наблюдавам, та не се учудвам, че и той се е ядосвал За такива пък неща измислих термина "труден чорап", който, когато на всички ни писне от ситуацията, да дойде и да спаси положението. Не си мисли, че на детето му е адски приятно да се бори с някакво парцалче, и то иска да се отърве от него, но някакси с достойнство, и като му подадеш сламката, че тоя глупав чорап не е като другите, а Труден, спокойно можеш да предложиш помощ или да свършиш работата сама. Работят тия неща... или пък просто децата надрастват бебешкия си гняв

направо се видях в една такава група наредена сред себеподобни,поглъщаща историите им и идентифицирайки се с тях
какъв срам

сега сериозно,исках да ти кажа колко съм съгласна с това,което си написала,но нямах време бързах да се изкъпя докато Моника спи.

Във всяка къща има правила,които създаваме ние възрастните ,и когато се нарушат съвсем логично е да има и наказание.
ДА,аз се карам на дъщеря ми и я наказвам,когато го заслужава.
с това не мисля,че ще й навреди .честно казано и съм я пошляпвала(тука сгазих лука),но само при ЛЪЖА, тогава откачам...всъшност те децата лъжат от страх именно от наказание.
В такива случаи правя следното: "мамо ще ми купиш ли списанието на Барби"
" да, Маги ще ти го купя "излизаме и минаваме покрай реп "мамо ето го,купи го" " ами няма да ти го купя"- ама,защо ти ми обеща и ме излъга?!
и аз като теб ,не трябва да ми се сърдиш,нали не искаш и аз да ти се сърдя..

следва гняв и безсилие..

А,чакай да те питам като каза "колелото",кога най-рано са готови да ги карат?
Ние сме на 2г и 4 м и го виждам,че умира от желание да го подкара,но само го бута напред-назад вкъщи и ако може мама да го бута ще е най-добре.Но естествено мама е уморена и колелото си остава настрани.
А има и джип,който също е с педали и научи ли се да ги върти,си мисля че ще реша генерално въпроса с еднообразните вечери....ще си кара колкото му душа иска и джипа и колелотоНо питам се кога ще дойде това време.

ами той го получи за 2-рия си рожден ден и точно първите няколко месеца му беше трудно да го задвижи, хем мерак, хем безпомощност... а стигаше педалите, просто нямаше нужната сила ли, умение ли, нещо такова
и постепенно се научи, горе-долу на същата възраст като вас вече можеше да го кара съвсем спокойно, и наистина му е любимо вечер да джитка с колелото из къщата и да си разиграва сюжети с него.... беше се научил да дърпа маркуча на пералнята и да му налива бензин (опасна ситуация ако не забележиш при следващото пускане на пералня, че маркучът й е изтеглен!!)

Мойта заплеска явно се е метнала на мен и няма да бъде мобилна. Колело има от миналата нова година и явно това е грешката. Възприема го като мебел, не дава да го изкараме навън...мераци да го кара има много рядко. Уча я, показвам, и педали стига и всички условия са налице - само малко акъл да имаше!!! Аз и казвам ' натискай педалите с крака' , тя пуска кормилото и си натиска краката с ръце...голяма е заблуда! Ако ще...

Благодаря ЕТ - отиванм да я видя
Вики е на 15мес
ами там има 3 колони на третата пише БГ3
Коя от 3 те е наи добре да тегля?

И ние така...за втората годинка,значи е време да го попритисна и да се учи вече сам да го кара.Сега излизам в отпуск и 10 дни ще ни е приоритетна задача отвън на двора.
А това с маркуча ми хареса ама наистина внимавай да не ти изпере и килимите

точно това беше най-големият проблем - внушението как да натиска педалите с крака
очевидно наистина е трудно да го разберат
особено когато възприемат обясненията буквално или по някакъв си техен начин... това ми напомни как миналото лято, когато почнах да "захранвам" Крис със сладолед, му повтарях стандартното "дръж го в устата" с идеята да го преглъща разтопен, и по едно време като го загледах - ми той на всяка хапка си слагаше ръката на устата и стоеше така известно време?! смаяна го питам какво прави, а той ми разправя, че си държал устата ... не заблуда, ами и аз не знам кво

И двамата са успявали да ме ядосат до степен да ми иде да ги смачкам. В такива случаи просто ги гоня! Педагогично непедагогично все тая. Иначе ще ядат бой! Случва се рядко но се случва. Георги като човек с житейски опит се изнася без повторно подканяне. Дребната и тя вече подвива джуката и излиза от стаята ама преди я хващах и изнасях.
Усещам се че ставам все по строга тъй както давам аванси отвсякъде, така за дребни глезотии се впрягам. Силвия вече се изхитри и бърза да се извинява и да съжалява.
За мен обаче най-трудния период на детето е между 1 и 2 годишна възраст грубо - просто липсата на двупосочна комуникация ме затрудняваше страшно.
Та съвети не ти дадох, четох нагоре доста има , ще се справиш! Пък и никой не ти е обещавал да е лесно, нали?

аз от опит ти го казвам
тиха спокойна вечер, седиш си отпусната, чака те малка водчица със салатка, казваш си "егати ква съм супер домакиня: мъжът - доволен, детето спи, миялната си мие, пералнята си пере..." а?! какъв е тоя шум от ИЗЛИВАНЕ?!... но късно, 50 литра или колкото са там вътре в пералнята, вече са извън нея и така няколко пъти докато ти стане първосигнална реакция преди да я пуснеш да проверяваш дали някой не е зареждал от нея

ето да блеснем на тоя фон - Вили засега се вози на колело, имаме едно, което не е баш за първи опити - малко е големичко, не може да се качва сам, но слиза успешно, та засега се вози само, брат му и сестра му го бутат, но стига педалите, той е над 90 см, и като му кажеш да натисне - натиска - придвижва се половин метър напред и застива с щаслива усмивка, та към 2 години се надявам да имаме още един колоездач

брат му беше така, мисълта за превъртането му дойде след месеци каране на колело с половин оборот

а Галя се учи в пъти по-бързо от момчетата, ама те някак я засенчват, не е лесно да си едно момиче...

А вдруг пришла справедливость?
А вдруг на нашей улице перевернулся грузовик с конфетами?

Разсмя ме...подобните случки са безброй ..и не само с действия ами и с думи. Оная вечер обяснявам на Силвия, че тя ми е дъщеря пък брат и ми е син и разни други роднински връзки. Тя не само че се оплете като пате в кълчища ами и спори ' Неее, Гоги не е син! Сиси е синя, Гоги е ....червен!'...ух, тия дечурлига:-)))

Ама това Нета е страшна работа.
В момента една колежка плете интриги срещу шефа,а аз ти чета постинга и едва се сдържам да се разсмея пред нея като се предполага че трябва да съм ядосана като нея,но само като си представя как сте жвакали(да не ми се обидиш,че ти се присмивам,няма такова нещо),а и нали вече е минало ме напушва смях
А ти завиждам щом можеш да кажеш,че си супер домакиня,аз все не успявам да приключа със задачите за деня и остава за другата вечер.Но нали си живея сама,взе вече да не ми пука.Май това е лошо нали

какво ми завиждаш - аз си го казвам, но винаги се намира нещо да ме опровергае на секундата
а пък да ти кажа - за това, дето ти оставали задачите за утре - много ми се връзва с един любим лаф - "то пък ако беше толкова спешно щях да съм го свършила вчера"!!!

Ама наистина ли приема толкова буквално...с глас ме разсмя

Именно! А и виждам,че от това престараване да блести всичко само получавам главоболие,а пък като има неизмити чинии няма да ми се разпадне къщатаЗатова вече си лягаме с Титко и даже вече не се чувствам гузно,че има дрехи за гладене или не са ми измити стълбите.
Е,тия дни ще си дам зор с прозорците и килимите,но след това ще си дам свободно

Пиша го за да обърна внимание на всички които са останали с впечатление, че бия детето си.
Цитат:
"Е вече ми пречерня - избутах я и почнах да удрям по маста и да крещя.
Тя се нацупи и тя започна да удря по масата. "

"масата " е рартварящия се плот на машинта, който подпирам с една голяма възглавница на леглото откакто Вики започна да се катери по него. Т.е. тои не е на повече от 30см над леглото (Вики е вече 80)

Т.е дори избутването за което говоря не причинява повече вреда от падане на мек памперс и меко легло от 30 см височина.



Честно казано, ме заболя не толкова от изказването на Грухи колкото от това, че познаваики ме до сега допускате че мога да ударя детето си.

"А аз отивах при него и му показвах как да направи това което иска или пък просто го правех вместо него и така"



Аз го осъзнах това още вчера наистина има ефект. Раздвам се обаче, че ми помагаш да рзбера, че съм на прав път Благодаря

Ей Tandoori, я слез на земята. Престани с тия философщини. Та ние сме живи хора, какво по-нормално от това едно малко дете да те вбеси? А съветите ти са психолози в usa са меко казано неуместни, много филми гледаш май. Релаността не е точно такава.
P.S. Май аз съм също в отбора на лудите