Здравейте момичета, Моята дъщеря е на 3 седмици и аз вече започвам да се чудя дали някога ще имам един спокоен ден с нея... Пстоянно плаче, дори когато е нахранена, преобута, уригната и в ръцете на мама или татко.
Когато я слагам да спи, първо трябва да я нося на ръце, разхождайки се из къщи, да й пея и да я дундуркам минимум 1 час, след това ако е заспала в ръцете ми, внимателно я слагам в кошчето й с надеждата да не я разбудя. Въпреки всички тези процедури, в 80% от случаите след 15 до 30 мин чувам пълногласния й рев... събудена и маха с ръце и крака.
И цикъла започва отначало...
Понякога въобще не заспива между храненията.
Вечер ставам по 1 или 2 пъти. Давам й капки против колики, но сякаш не й действат. Не ми се струва че я боли корем.
Напоследък към 5:00ч, когато мъжът ми се прибира от работа, аз вече съм на ръба на побъркването, със сълзи в очите и готова да крещя.
Като прочетох постинга на crazy_chick, направо благородно й завидях.

Кажете ми момичета, имала ли е някоя от вас подобен проблем в миналото, как успяхте да се справите, колко дълго продължи това, как издържахте психически на целодневният рев? Кажете ми какво да правя?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами ние бяхме точно така. направо се чудех как издържа. ако не ядеше или не спеше - само рев. и то един гръмогласен, не ти е работа. ехтеше (и все още ехти де) целия блок.
Около 20тия ден започна да не спи хич през нощта. Значи като започне рев около 10 вечерта си знаех, че няма приключване докъм 3-4 сутринта. Та на ръце ли не я разнасяхме, то люшкане, приклякане от моя страна, люлеене в кошчето, ходене в кухнята да слуша бръчменето на хладилника барем се успокои (човек какво ли не измисля в 3 сутринта), хранене - нищо не помогна. Така продължи около 2 седмици, абе докъм 40тия ден. После изведнъж започна да заспива към 12-1 и да се буди към 6 сутринта.
Сега пак имаме пристъпи на рев, но като цяло сме ухилка и гукаме на поразия. та така.
И аз психически се бях смахнала - ревях за щяло и нещяло и си мислех, че никога няма да спя вече и изобщо как ще живея, ама ето че настъпи прекрасно време.
Просто знай, че скоро ще поотрасне и ще бъде по-ведра и спокойна.
Търпение! И ние минахме по този път!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Kyrmish li i hodila li si na probno kyrmene, ako kyrmish? Moq sywet e sa otidesh, za da se widi tochno kolko izqjda bebeto, wypreki, che ako naddawa po kilo na mesec nqma da plache ot glad ;)
Az ot batkoto sym razbrala, che wsichko e na periodi i w krajna smetka otminawa (imashe period w koito speshe na zemqta noseshe si zawiwkata i wyzglawnichkata, izbirashe si mqsto i zaspiwashe, posle go mesteh, kato se nadqwah da ne se sybudi he-he). Wyprosyt e kolko shte prodylji ...
No ti pojelawam, kakwato i da e prichinata da q razberesh, reshish i da se radwash na edno spokoino i shtastliwo bebence...
Az lichno bih se ubedila, che ne e gladno, i bih go oblichala/zawiwala poweche. Moeto nabliudenie e, che bebetata obichat da im e toplo, kolkoto i se gowori za kalqwane az go zawiwam i oblicham dosta dobre ;)
Kuraj, imaj sili wsichko shte se naredi

много хора сме били така (е, поне аз де), случвало ми се е да звъня на мъжа ми да се прибира преждевременно от работа, защото полудявах от това вечно незаспиване и рев, а пък моят имаше и още има ужасно силен глас, никога не е скимтял тихичко като бебенце, ами с пълно гърло чак напоследък откри, че много по-дразнещо за околните е хленченето
от това се сещаш, че майката доста се изнервя и реципрочно и бебето не може да бъде много спокойно, та се получава омагьосан кръг - трябва някакси да се прекъсне
при мен се получи като си теглих сама съвсем сериозно една лекция, че това му е работата на бебето и ще му играя по свирката, и вместо да рева и аз с него, си калих нервите до степен стоманени въжета и то пък взе, че се кротна
поне нощното неспане не беше голямо, лягаше в 8 и после целево аз го будех да яде, докато към края на втория месец и това спрях да правя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ruja,
nashto dete i to e na sushtata vuzrast..minalata sedmica bqh 1/2 umrqla po sushtata prichina kato teb..okaza se che ne si doqjda,kurmata mi ne e dostatuchno..dadoh dopulnitelno formula i chudo se sluchi-dete spi i e nai-prekrasnoto na sveta..vzeh da pompam da vidq kolko ima i se okaza che kurmata mi e okolo 10oz,a tq trqbva da qde okolo 25oz/24h ta nesluchaino beshe toz rev..dano tova ti pomogne..
best,
a.

Привет! Понеже ме споменаваш, се почувствах морално задължена да се включа, въпреки че нямам еднозначна рецепта за "щастливо бебе" Четейки постинга ти, се сещам за няколко неща, които биха могли да причиняват безкрайна бебешка истерия
1. Недохранване - ако кърмиш
2. Преяждане - ние имахме в началото подобни пристъпи по тази причина
3. Студ - забелязах, че увит като пашкул спи най-здраво. Не облечен с три ката дрехи, а плътно увит със завивката
4. Много стегнат памперс - ако си хапва здраво, тумбачето му се подува значително и може памперса, сложен преди храненето, да му стяга. Нищо, че те уж се разтягат - пробвай да го разхлабиш леко.
5. Разбъркан режим - при нас дори и двучасово изместване на ритуала събличане-измиване-обличане-хранене причинява немалка нервност
6. Непоносимост към миризма или материя - нашичкия ненавиждаше едно от спалните си чаршафчета - колкото и ведър да беше, в момента на полагане върху въпросните почваше да се дере, сякаш го слагаме на тръни
7. Кошара, поставена на линията врата-прозорец в стаята
8. Неудобна поза в леглото - още от родилния дом малкото Давидче не щеше да спи, обърнато наляво и това е! Най обича по корем, между другото.
9. Преумора - ако по някаква причина човеченце не иска да заспи веднага, обикновено отпочвахме тутакси хиляда процедури - въпросното дундуркане, разнасяне, пеене, играчки, блещене и прочее, което впоследствие забелязахме, че изнервя горкото същество и го изморява. То в един момент му се доспива, милото, пук насреща му се зверят разни хора и вдигат джангър. И то почва да плаче още по-безутешно, щото друго не знае...

Ами, от нашия скромен опит засега това ми идва наум, дано поне едно свърши работа

при мен беше плътно прегърнато бебе, хранене на поискване и ранно пускане на пода

и когато не се отнася до храненето - непременно режим - в смисъл баня преди лягане, сешоар след банята, тишина след лягане, ограничения на гостите, ако по някое време има установен час за спане, да се спазва, да не се оставя бебето на хора, с които не е свикнало......


ако под спокоен ден разбираш "бебе, сложено в кошара, се вади оттам, за да се храни и да се преобува", за това нямам рецепта, не ми е и влизало в списъка на целите.....


Удар судьбы в лоб означает, что не возымели действия ее пинки в зад.

Освен всичко което са ти казали другите момичета, се сещам за още нещо. Забележи да не би да плаче всеки път като пишка. Имам една позната -нейната дъщеричка страшно много плачеше и докато разберат... изследваха урина. Оказа се че има някаква бактерия ,която причинява болката...оправи се бързо ,но докато се разбере..
Не искам да те плаша ,просто се сетих за още една причина. Много е лошо че детенце не може да каже или покаже какво го мъчи
Дано по бързо се оправите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!!!
Включвам се като мама, която до преди около месец беше абсолютно със същия проблем. Спомените ми са още съвсем пресни!!!
Първо - се успокой и приеми факта, че явно твоето детенце (като моето) ще е такова. Няма рецепта - просто трябва да се въоръжиш с гооолямо търпение, да гледаш "философски" на нещата и да броиш дните до около 60 - и хоп всичко ще се нареди.
При нас като се започна един целодневен рев около 12 ден, та почти докато станахме на 2 месеца - в чудо се бяхме видели цялото семейство. Около 25 ден не ми издържаха нервите и се обадих на лекарката, тя ни извика да ни претегли и направи контролно кърмене. Оказа се,че сме наддали 900гр. за 25 дни и контролното кърмене беше ОК. Прибрахме се и какво мислиш - ревът си продължи!!!! Привечер съм се чувствала супер изтощена и със "звъняща глава" от писъците!!!
След две-три нощи, през които се опитвах да спя, а не да поставям по 50 пъти падналия биберон-залъгалка, аз почнах да я слагам да спи по корем върху мен и така изкарахме почти 20 дни. Отгоре ми, а аз като препарирана по гръб, без да мърдам- ужас. Като се размърда - кърмя и пак отгоре ми - това беше единственият начин тя да спи и аз покрай нея. И в края на първия месец - реших да я сложа да спи не в голямото легло-кошара (което мама и тати купиха доста преди мъничето да се роди и то с голям мерак, сега ни служи само за гардероб!!!), а в плетен кош-люлка. И чудо - тя слезе "от мен" и почна да спи и по цяла нощ - дори спря да яде и в 12.00 часа и така я караме и до днес. Забравих да кажа, че сега е на 2 месеца и половина. Друго много важно - наистина я увивай плътно с леко одеялце,ние и до сега спим така увити и се чувстват по-неспокойните бебета много добре. Пък и ръчичките допълнително усложняват нещата - поне при нас е така.
И аз като теб четях във форума и тайно им завиждах, даже бях стигнала до там, че се чудех кое пък му е толкова хубавото да имаш дете, това ли било то!?!
В един момент се успокоих, че явно такова ще е моето бебе и като станахме на 2 месеца и О-ЧУДО!!!
Нищо общо с преди - сега тя е едно мноооого сладичко, "приказливо", усмихнато и чаровно момиченце!!! И наистина е страхотно да си имаш бебче!!!
Така че - брой дните и ще видиш, че всичко ще е наред!!!!
И спокойствие - най-важното!!!!

Кърмене при поискване (това впрочем ще ти увеличи и кърмата, ако случайно имаш такъв проблем), мнооого гушкане, подходяща музика (Анна много обичаше Боби Макферин и ЙоЙоМа), от края на първия месец правихме и танци-манци по време на вечерната кривота (от 6 до 8 часа всеки ден си беше кривичка, това е нормално за малките бебчета). Иначе се успокояваше като си я гушнех и седнех в люлеещия се стол - аз чета, тя е гушната и прави лю-лю, върха. По-нататък и взехме бебешки шезлонг. Освен това й пеех много, понякога съвсем тихо, като бръмчене, и тя се успокояваше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите