Ехоо, има ли майски мамчета?
Къде се спотайвате?
Как са тумбаците?
Хайде да сверим будилниците, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има, имаааааааааа!!!

И най-дългият път започва от първата крачка...

Хихи!
повлече крак /корем/, да видим сега

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ей ама вие какво будувате по нощите а не спите - после малко ли ще ви е?
И ние сме тук- растем ли растем...

То и аз не мога да заспя по цяла нощ, ама вие май ме надминавате.
Да се обади и пореднта за Май. За да не съм многословна - положението с размерите при мен е също като при вас. Само дето аз в очите на съпруга ми не съм кит, а Карлсон, който живее на покриваВъпрос на гледна точка. Иначе черните мисли аз си ги изживях по-раничко. Сега съм по-спокойна.
Додо, и аз май няма да устискам до май. Термина ми е съвсем в началото на месеца и както вървят нещата и аз няма да се размина със секциото.
Но иначе с две думи съм с огрооомен шкембак, който ми е бедна фантазията, колко голям ще стане до края
Поздрави от мен и ви желая леко (доколкото е възможно ) доизносване и безпроблемно раждане.

И ние сме тука.
Бебето рита и се мятка като лудо.
Миналия месец го видяха като момиченце, ама не е сигурно, защото пъпната връв му беше между крачетата.
Дебелеееееем като за световно, та сега съм на диета :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сподели диетата,че май и аз съм се запътила натамНе икт, не Карлсон ами не знам какво ще съм след три месеца.Добре че съм по-висока иначе щях да съм по лесна за прескачане отколкото за заобикаляне

А забравих да споделя и нарастващия страх от раждането.
Споделете нещо за успокоение моля.
Много ме е страх защото не искам да раждам секцио -имам стара операция и много трудно се възстанових- и ако се окаже че има някакъв проблем и трябва секцио -ей от това ме е страх

Е, не го мисли предварително, едва ли ще се наложи секцио!
Не знам как бих могла да те успокоя и аз след като тия дни все се сещам за мойто секцио и колко ме болеше след това и си виках, че никога повече няма да се подложа на такива мъки...но ето, че са си били само празни заричанки.
Това което мога да те посъветвам в случая като минала по този път е да се опиташ въобще да не мислиш за раждането и за това колко ще те боли. Просто го изключи този момент от съзнанието си и като дойде тогава ще му мислиш
Аз така бях първият път, въобще не мислех за раждането, чувствах се все едно, че ще си остана вечно бременна. И знаеш ли колко ми беше спокойно...два дни преди термина мъжа треска го тресеше и защото нямах абсолютно никакви наченки за раждане, нито пък контракции, се кефеше като мина с колата през някоя дупка, щото така бебето можело да се поразмърда и да тръгне
та така....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти къде ще раждаш и за кога ти беше термина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите