Преди известно време има6е тема за идеалния татко или не6то от този род и там вси4ки мами писали за татковците как им помагали,как ги разбирали и т.н. Е да ама пък мояя'татко' пък хи4 не ми помага и не ме разбира и ми иде6е да рева с глас като 4етяхСигурно съм единствената дето не я разбират и помагат....Ужас
Как го правите бе мами кажете този номер-Да накара6 таткото да те разбере и да ти помогне....

Еее, много кофти така... На сестра ми мъжа й така хич не й помагаше, като роди - не му било интересно, той работил и т.н... Сега дъщеричката им е на 3 г. и половина и не се отлепя от нея, води я на риба и из квартала с него. Изобщо - станало му интересно вече. Закъсняло бащинско чувство се е обадило явно, но дето викат - По-добре късно, отколкото никога. При някои мъже, може би, грижите за детето им се появяват по-късно.

И най-дългият път започва от първата крачка...

Ами дано ипри него да е късно ако въоб6те го има това 4увство

Първо, горе главата. Абе и аз се чудех на тези "идеални татковци" дето готвят, бършат прах, сменят памперси, хранят, разхождат. И на моя много сол му трих - Видиш ли к'во пра'ят другите. Чети тука. А ти.....такова-онакова-мрън-мрън-дрън-дрън.....
Обаче съм запомнила един постинг на Флаш (адски на място, както винаги; flash, with compliments), Перифразирам така както аз го разбрах/почувствах. Мъжът работи много. Когато жената си стои в къщи, естествено е тя да се занимава с къщната работа и да се грижи сама за децата, без да очаква, или изисква помощ. Просто в този момент от живота работата на жената е тази. Елементарното уважение към труда и времето на другия го изисква.

За да те успокоя малко статистика - нашият татко памперс е сменил 3 пъти за 1.4г., на разходка я е извел сам точно 0 пъти, когато аз нямам работа се занимава с нея по макс. 1/2 час на ден. Няма време да излиза с нас насам-натам, ходим си сами. Но това не го прави лош баща, или лош мъж. Винаги, когато имам работа (свързана с работата ми, не домакинска), абсолютно винаги той ще си подреди нещата така, че да я поеме в колкото часа му кажа и да я гледа до когато трябва. Готов е да поговорим, пак без значение колко работа има, ако го убедя, че за мен е важно. И още много други дребни и ситни, уж елементарни. Е, не готви, не пере и не бърше прах, не ходя по партита, докато той дундурка, но с туй да свършваше живота.

Всъщност притеснителното е, че не те разбира, а не че не ти помага. А така ли е наистина, или просто гледаш с черни очила на света в момента. Замисли се ти само даваш, а нищо не получаваш? Едва ли, предполагам и той прави доста компромиси, но просто защото теб резултатът не те задоволява, ти се струват недостатъчни и незначителни. На различните хора приоритетите са различни и по различен начин показват загрижеността си. Ти го познаваш най-добре. Опитай се да се отърсиш от емоциите и да погледнеш рационално. Или се опитай да се поставиш на негово място...

сега като се замисля си права в това което казва6 ама ми е адски гадно...
Права си 4е е проблема в това 4е не ме разбира,а не 4е не помага....

Тая вечер, ще съм ти клакьорка!
За статистиката, нашият татко е сменил памперси 2 пъти, за две години, като веднъж е била наакана и останах учудена, че изобщо се е справил с това упражнение!
Нито веднъж не я е извел сам на разходка, но пък прибере ли се тя го отвлича в спалнята, като мен ме гони (в началото много ревнувах от това положение) и си имат своят половин час.
Не мога да го чакам да пусне прахосмукачката или да измие пода с парцал, когато се прибира скапан от работа.
Дори ми е гузно, че аз честичко си поспивам и дори спя повече от него, а все се оплаквам, че съм си недоспала!
Сигурна съм, че щеше да се справи не по-зле от мен с всичките тези неща, ако аз ходех на работа и носех парите, а в това положение ми се струва нечестно да очаквам от него да прави нещата, които се очакват от мен, стоейки си в къщи.
Това, от което бих страдала много, щеше да е, ако не ме разбира и не разговаряме. Надявам се винаги да можем да разговаряме и споделяме за всичко така свободно, както сега, другото са подробности.

Maicheta, ima edna nauchno dokazana teoria, che kakto deteto kum tretata si godina osaznava sobstvenoto si az, taka i tatkovzite kum tretata godina na dezata si zapochvat da se vkliuchvat aktivno v jivota im. Razbira se, ima izkliuchenia, zavisi ot choveka i haraktera mu. No po pravilo,ne ochakvaite ot muj da znae i da moje da se spravia s edno bebeshorche, prosto ne im e v prirodata. Za tiah e vajno da imat nasreshta si nehsto, koeto razbira ot duma i otgovaria adekvatno na signalite im- takava im e nastroikata. Povecheto muje se 'okopitvat' kum kraia na vtorata godina na deteto i poneje iznachalno imat naglasata da boraviat s' razraboten produkt', se chuvstvat po-uvereni i po "muje" niakak si, kogato nasreshta si imat oformeno choveche, a ne pishtiashto varzopche, kolkoto i sladko da e to. Tova prosto gi striaska.
A inache po vaprosa za nerazbiraneto na muja kum jenata- tova sa veche lichni, intinmi vzaimootnoshenia, bebozite niamat nikakuv prust v taia rabota. Ako neshto kuza v lichnite vzaimootnoshenia, mujut zaduljitelno, bez da iska, podsuznatelno, shte go proiavi v nehaistvo spriamo novia , tolkova vajen chovek v semeistvoto i spriamo vsichkite podrobnosti , svurzani s nego. Ako mujut se griji otblizo za jenata do sebe si pri poiavata na novia chovek, znachi che prosto obicha jena si, ako iska da smenia pameprsi i da pravi mliako, znachi iska da pokaje na jenata, che ia razbira i obojava, dori i da zaburkva v proporzia lujiza mliako i kana voda:))Ako puk nishto ne pravi za bebeto, no e bezkraino mil kum maikata, znachi che pak e privurzan i prekrasen, no prosto se strahuva ot novoto i predpochita da glezi maicheto i da biaga prez devet planini v deseta ot malkoto maimunche.
Ima i drug variant- da e roden bashta- prosto maichinski tip muj- ima i takiva- te shte povivat bebeto, shte stavat noshtem po-burzo i ot jenata , ako bebo se razplache i shte slediat ot blizo vsiaka stupchiza v razvitieto mu.
I posledno ne zabravaite, che mujete ni sa edni golemi, sladki bebeta i poiavata na konkurenzia, nezavisimo dali e na 33 godini ili na13 meseza, si kazva dumata i gi hvurlia v ujas

S pozdrav i uvajenie

Na kriva raketa kosmosa i kriv

Mojat biv6 saprug be6e ot tezi mazhe, koito nito me podkrepjaha, nito mi pomagaha, nito me razbiraha. O6te kogato bjah bremenna, ne mi pomaga6e, a posle kato rodih pak izob6to. Smenjal e pampers 0 pati, na razhodka 0 pati, hranene 0 pati....drugi raboti 0 pati.
Interes kam deteto 0. Kato se ima na predvid, 4e be6e bezraboten. Hode6e po cial den neznam si kade, pribira6e se po malkite 4asove, a njakoi pat i rano sutrinta. Sled izvestno vreme neuspe6ni opiti da go vrazumja, se razvedoh.
I kogato se omazhih pak (v 4uzhbina), i mu kazah 4e deteto 6te zhivee tuk s mene, togava interesa kam deteto stana mnogo goljam...ta sega pak problemi, no tova e druga tema.

Vtorijat mi saprug, makar 4e moeto dete ne e negovo dete, hodjat dvamata na razhodka, gleda go v ka6ti a az hodja na kafe s prijatelki i dr. A toi raboti. O6te ne moga da povjarvam 4e toi taka dobre se otnasja s moeto dete. Mazh - me4ta


Uspeh s vrazumjavaneto!

Разбира се, че го има... особено, ако бебчето е желано и от двама ви!

Моят татко не е помагал. Него просто го е било страх да ме пипа. Той и Оги (внучето си) не смееше да гушне ...
Мама ми е казвала, че когато съм започнала да говоря и да ставам по-човек, тогава ми е обърнал внимание... ела да видиш сега каква партия сме с татко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако дефиницията за идеален татко е такъв, който сменя памперси, извежда бебета на разходки с колички сам и гука с поколението си, тогава и нашият татко не се вписва в тази дефиниция...
и аз навремето се чуствах нещастна, че мъжът ми не изпада в умиление когато види дъщеря си, не се втурва към нея в паника когато заплаче, не може да сменя памперси, не знае името на педиатърката, на точно колко месеца е и прочие, прочие... не мие чинии и не пуска прахосмукачка. не ми предлага да изляза да се разведря докато той гледа бебето, пропусна още първата годишнина от сватбата ни...обаче когато голямата дъщеря се разболя за първи път точно когато двама негови близки приятели ни бяха на гости и на него през ум не му мина да излезе с тях колкото и да го успокоявах, докато не дойде с нас на преглед да се увери, че нищо страшно няма с нея, се замислих за пръв път дали пък е чак толкова лош баща колкото си мислех... и сега изобщо не се съмнявам, няколко години и две деца по-късно. все така не ми помага в домакинските задачи, все така всеки път когато го попитат за възрастта или рожденните дати на децата му ме поглежда въпросително. продължава да не знае името на лекарката им, още по-малко къде и е офисът. съмнявам се дали знае къде са чинии, чаши и плодове в къщи, как се пуска пералнята, къде са чорапите на децата... но вече не се съмнявам, че е загрижен и идеален баща. от както децата могат да различат отверка от клещи и клавиатура от мишка, е пръв измисляч на забави за тях и дори вече знае какво предпочитат за закуска. да не говорим, че ги глези повече от мен... ами той ходи на работа по минимум десет часа на ден, а аз съм по цял ден в къщи с тях. нормално е да върша почти всичко в къщи и да познавам проблемите на децата по-добре от него. определено го разбирам когато се прибира в къщи и попита "децата няма ли да си лягат вече?". следващата вечер пък от вратата започва да си играе с тях.
и с вашия татко може да е така, не бързай да го заклеймяваш. на някои мъже им е нужно повече време да се научат да бъдат бащи и да изразяват чуствата си към децата си. но това не означава, че не ги е грижа и не мислят за тях. просто имат различен подход в показването на чуствата си.
успех! дано да си сбъркала в изводите си и след някое време да се променят нещата и в твоето семейство!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите