Прочее, мъж, който би отишъл в другата стая, за да не слуша как аз и детето плачем, не би и имал шансове да ми стане мъж.

Абсолютно съм съгласна, че не виждам с какво толкова са по-специални мъжете, че да бъдат третирани по двойни стандарти. Ако мъжът ми е нещастен и има проблем, ще очаква да го разбера, нали? Аз очаквам същото.

А за детето е просто абсолютно задължително. Ако детето има проблем и татко му не е готов да направи всичко - както аз съм готова, - значи много сериозно бих преосмислила дали въобще не съм сгрешила в преценката си за него и за какво по дяволите мога да разчитам на този мъж.

И това са неща, които съм казала на съпруга си още преди брака. Така и така, за мен децата са важно нещо и ако нямаме съгласие по този въпрос, няма смисъл да се женим.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Додо, след като прочетох, тогава излиза, че има значение и каква е жената... гърнето си има похлупак...
Моят мъж винаги е до мен когато съм разстроена. Обаче, аз като излязох от родилния дом нито бях уплашена, нито се разстройвах от плача на бебето. Така, че не му се е налагало да ме утешава по тоя повод. Когато бебето плачеше той не се изнасяше в другата стая, просто защото не се будеше. Освен това аз винаги съм била склонна да му кажа да отиде отатък, защото на другия ден е на работа, а аз ще мога да поспя.
Както виждаш става дума и за тип нервна система на жената... И изобщо как можете в един момент да говорите за разделение мъже, жени, след малко за съпруга като мъжкар и в следващиа момент за мъжа препасал готварската престилка. Тогава каква трябва да е жената, след като мъжът трябва да е всичко това.
Сега се сещам за нещо друго. Работя в Софийския метрополитен. Там работата на машинистите е страшно натоварваща психически, изисква човека да е отпочинал и концентриран. Живота на толкова хора зависи от него. Много мои колеги машинисти имат малки бебета. Какво ще стане ако след дневна смяна поемат и нощното дежурство у дома с бебе на ръце. Аз лично не бих могла да си представя подобно издевателство.... А да не говорим за това, че този човек на другия ден няма да е годен за работа. Освен машинист със сигурност има още много професии, за които се отнася горното.

И накрая един виц:
Срещат се двама приятели. Единият установява с изненада, че другият е бременен. Попитал първият - "И как стана това". А другият казал "Всичко започна от чиниите..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да
Но кой е виновен за това положение? Според мен вината е и в двамата съпрузи. Но може би малко повече в жената за това, че не е приобщила мъжа си към промяната в съвместният им живот още преди да се роди бебето, по време на бременността.
Безспорно има мъже, които не подлежат на култивиране, но съм абсолютно сигурна, че ако ние жените повече се стараехме, дори изисквахме от тях още на етапа на бременността да бъдат съпричастни с нас - то тогава когато бебето се роди, мъжът няма тепърва да се учи на любов, а той ще я носи в сърцето си, тя ще е узряла и ще бъде цялата в очакване на появата на новият живот, за да избуи и го обвие. Т.е. нещата ще се развият от само себе си.

Защо моят мъж ми помага и когато се роди детето той беше готов за него? Със сигурност не защото е научен вече на това или му идва отвътре, а защото по време на цялата бременност всичко което ми се случваше, го споделях с него. Нищо, че ходи на работа, че има своите грижи, че е уморен.
Съумях да го направя съпричастенр а той беше щастлив от това, защото не се чувстваше изолиран, страничен фактор. Идваше с мен на всеки преглед, след работа отивах с колата и го взимах, за да ходим заедно на курс за бъдещи родтели. Там той се учеше да къпе бебе/ аз също/ като тренираше на една кукла, да сменя памперс, учеше се да диша заедно с мен и смея да кажа,, че се справяше на моменти по-добре от мен самата.
Така, че той беше подготвен.

По въпроса за бабите се разбрахме също докато бях бременна. Имаше един момент в който съществуваше верятност майка му да дойде тук, да се премести да работи в София, за да е по-близо до нас. Аз твърдо се възпротивих на този вариант. Дори поставих условие в началото.
За щастие съпругът ми се съгласи с мен, че присъствието на една баба би поднесло в неизвестна посока бъдещето ни и със сигурност вредите ще са повече от ползита. Така, че накрая и двамата стигнахме до решението, че сме достатъчно големи хора, за да можем да се справим и сами с едно бебе. Та ако с едно бебе не можем да се оправим - с какво ли? А и на саме ни е далеч по-хубаво

За обучението в любов. Виж съгласна съм с теб, че да даваш свобода на партньора, да го разбираш и без да го ограничаваш е част от любовта.
Но според мен това са елементи, дори прояви на самата тази любов, противното е егоизъм, който няма общо с любовта.
И ако един мъж не е способен да ги прояви значи там нещо куца и недостига.
Да, има случаи когато тези елементи могат да се възпитат, да се култивират, но това може да се получи само с много упорит труд от страна на жената.
А този труд убедена съм, че ще има различни измерения - кога сълзи, кога умилкване и хитринка, кога сериозен разговор с разумни доводи, а понякога изискване. Но ясно е, че жената трябва да положи много, много усилия, за да шлифова мъжът. И тук с теб стигаме до една точка в която вече няма спор.
А именно това което се опитах да кажа още назад. И това, което казва всъщност Клер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, няма спор, ето че ти изброяваш всички неща, които си направила, за да го научиш и да почувства и той любов към детенцето.
Така се прави, трябва да се приобщава от самото начало на бременността, не можем да очакваме, че една сутрин ще се събуди научен на всичко и презпълнен с желание да сменя памперси

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

Ами аз мога да ти кажа какво направи моят съпруг когато се роди детето. Взе си отпуск Един месец. И въпреки това, за да не си помислите, че съм някакво чудовище което изчанчва мъжа си от работа, ще кажа, че независимо от това, че той беше отпуск, справедливостта изискваше да се редуваме нощем.
Едната вечер той ставаше, другата аз. Разбира се първата седмица ставаше само той, но това беше защото имах силни болки от секциото и не можех да се надигам лесно от леглото/докато сенадигна и той беше станал вече/.

Разбира се, че мога да говоря за разделение на мъжа. Мъжът, който има добра кариера, мъжът, който в къщи обаче препасва готварската престилка, или пък ходи по 3 пъти до пазара, защото съм забравила да му кажа да купи еди кво си.
Мога да си го позволя, да, намирам го за нормално тъй както аз самата не съм едната майка родителка в къщи. Аз освен, че съм майката, аз съм тази която ще закара колата на ремонт, аз съм тази, която се занивама с ремонтите вкъщи,аз съм и тази, с която, той се гордее, когато излезем навън, защото изглеждам добре и не запуснато и не съм забравила да общувам с други хора, аз съм тази, която ще го утеши, когато има служебен проблем и той ще потърси моето мнение и съвет, аз съм още куп много неща.
Не разбирам тогава защо той да не е горното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

този виц ми напомня една ситуация, в която съм изпадала два пъти и ме е потрисала из основи - мъж да обяви новината, че чакат дете с лафа "бременни сме!".... бррррррр
и в двата случая изричането беше съпроводено с телешки възторг и леко глуповато изражение
то няма лошо съпричастност и тн, ама да си по-бременен и от папата дето се вика ми идва свръх
тая реплика, изказана дори от най-сексапилния мъж на света, ми действа ужасно имиджосразяващо

а на мен ми се е случвала следната ситуация, която е направо ужасна, ама понякога наистина ми е било трудно да се контролирам
начи бебето почва да реве за десети път тази нощ и аз за десети път съм събудена по най-неприятния начин, т.е. не точно събудена, а в някаква просъница, в която ми се струва, че това вече никога няма да има край, никога няма да мога да се наспя, до сутринта ще се става още 15 пъти и от изтощение почвам да рева и аз, бебето ме чува и почва да реве два пъти по-силно, аз го чувам и почвам два пъти по-силно и от него и така в геометрична прогресия тогава мъжът ми го грабна и избягаха в хола, за да се спасят от мен.. кой знае какви неща съм нареждала в несвяст
срамна история, ама все пак съм доволна, че досега не ми се е налагало аз да спасявам детето от баща му или настроенията му
много ставам зла, като ме събудят насилствено и неприятно, за нещастие на бебетата това им е работата и още не мога да се нарадвам, че този период го преминахме без трайни драми

Е, така може вече, щом ще е справедливо да е справедливо... Щом ти караш колата на ремонт, значи и той може да мие чинии . Ми така де... Точно това се опитвам да изкопча от много време насам. И това исках да кажа и аз ...
Затова не съм съгласна с Клер за женските номерца, които между другото смятам за унизителни както за жената, така и за мъжа. Подчертавам, че глезенето не го включвам в номерцата. Имам предвид манипулациите да получа нещо. Ако искам нещо, аз просто казвам, а не продвам номерца. Щото от написаното от нея излезе, че тя само се тръшка, а пък той й върви по гайдата...
Затова смятам, че това което сега си написала е хубаво - хората в крайна сметка са равни и всеки прави, това което трябва да прави, но не когато другия му го НАЛОЖИ, а когато му дойде отвътре. Разбира се, това не изключва комуникацията между двамата. Все още не можем да четем мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да, явно някои са по-дресирани отколкто трябва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е трудно да се добави нещо към казаното от Клер. Това е правилната тактика и аз съм на мнение че това че мъжът работи а ти в момента си се посветил на децата си не те прави автоматично домашен робот или робиня. Лично аз винаги съм получавала помощ от съпруга си при това без да се налага да настоявам. В момента в който съм почувствала нужда съм му го казвала и винаги е бил насреща.
И двамата сме много ангажирани и с много динамични делници и сме си поделили задълженията и в домакинството и в грижите по децата и според мен така трябва да бъде.
Имало е моменти в които съвсем умишлено съм го щадила когато е бил физически или емоционално натоварен, но е имало моменти в които аз съм била в тази ситуация и съм получавала помощта му и пълното му разбиране.
Комуникацията между партньорите е решаваща а в отглеждането на децата просто не може без нея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите