как се чувствате след година и половина?

Аз трябваше да съм септемврийска мама-2002, но бебо бързаше да ме види и се появи на 30.08.2002г.
Добре се чувствам и някак странно. До скоро имах бебе, а сега вече си имам малко момченце. Момченце, което все повече расте. Момченце, което се радва, закача, смее се, играе си, понякога се сърди и т.н. С две думи неусетно си стана човек. Понякога ми е мъчно, че толкова бързо минава времето. Но така е. По децата си разбираме, че и ние сме пораснали.
Иначе в къщи е все по-весело. Дай боже всекиму.

Моят малък Иван показва картинки и снимки от списания с коментар "бебе", сякаш с пълното съзнание, че той самия вече не е бебе.... Опитва се да говори, има си вече свои игри и "номера", започна да налага себе си и своето гласно и негласно мнение за храни, дрехи, играчки....абе, голям човек! Сега се опитвам да му обясня, че ще си имаме още едно бебе (в края на юли), но не мисля, че му става много ясно, освен че с интерес ме тупа по корема при всеки удобен повод
И на мен ми се струва, че много бързо порасна, а като помисля че е само на 1г.5 м.........

Всичко виждам двойно!!

Аз не съм точно септемврийска мама, а мама от 21 август 2002 г., но реших да се включа в темата, защото дъщеря ми има малка разлика с твоето момченце.
Моята госпожица е доста приказлива, по цял ден си играе, всичко е заринато с играчки и трябва да внимаваме къде стъпваме, много се забавлява като разглежда книжки с картинки, иска си да й пускаме музика и танцува с куклите. На себе си вика кака. На мен в началото ми беше смешно, че си вика така, но сега след като всеки ден ме иненадва с неща които знае и разбира виждам, че наистина вече имам едно голямо момиченце.