Re: Щастие и...мъка / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте мили момичета!Първо искам да Ви се извиня затова,че толкова дълго не намерих мъничко временце лично да се похваля с малкото ми съкровище Мария,но вие ще ме разберете.Родих на 14.10.нормално и сравнително бързо.Благодаря на Бога и Богородица за прекрасното създание,с което ме дариха.Имайки впредвид състоянието на Мити(сина ми)

със страх се реших на тази бременност(въпреки,че проблемите не са генетично обусловени) и докато родя страха и притесненията бяха мой постоянен спътник,но в крайна сметка мога да заявя-струваше си.Резултата е това малко,54-дневно ангелче,което вече ни се смее и гука и разнообразява иначе сивото ми ежедневие.Та аз сега разбирам какво е да се радваш на рожба,да виждаш как всеки ден те изненадва с нещо ново.С милото ми Митенце само сълзи,сълзи,зловещи диагнози,болници

...един затворен кръг от много мъка.А сега мъката и радоста у дома са ръка за ръка.В началото ми беше доста трудно да преорганизирам ежедневието си и да се справям с двамата и с домакинството,но свикнах

,нищо че на моменти имам чувството че ще полудея.Някога Мими плаче,в същото време Мити почва да вика и да се смее,като реакциа че чува гласче.Много ми е мъчно-поне да можеше да си я гледка и да и се радва

И в такъв момент обикновено плача.Нооо...гледам бързо да се взимам в ръце,защото....тези две съкровища имат нужда от майка[usmihva
Желая на всички много щастливи мигове!Целувки