Малкия ми син които нищо не отказваше до скоро сега се мрьщи на всяко ядене.Дали вьзраста е причина или това че трьгна на детска градина, но стана доста труден за хранене.
Освен това не иска вьобще да седи на столчето си, а иска на голямата маса.
Иска и тои с вилица да яде и се сьрди като му дам льжица.
А знам че расте и се променя ама това с яденето направо ме срази.Вече се чудя с какво да го храня - иска само макарони и бананиДори мляко не пие.
На 1 1/2 год. е.

Serenity now Insanity later.

И моята дъщеря се отказа от столчето си на година и половина. Аз си мислех че доста по-дълго ще остане там, ама не. А за яденето му даваи каквото иска, не се притеснявай, аз така правя. В крайна сметка кремвирш или саламче някакво решава проблема.

моят издържа в стола за хранене докъм 2-год.възраст, след това тотално го пренебрегна и го използва само като кола (добре че е 3 в 1 стола, иначе трябваше да го замятам нанякъде). Горе-долу на вашата възраст започна и той да се очертава като проблемен за ядене, в смисъл да проявява претенции какво точно желае и да не се отказва. Не знам дали възрастта е причината, но ей го вече година е така... От едно пухкаво бебе се превърна в хлапе, дето му се виждат ребърцата (не че е чак толкова хилав де, но е по-скоро слаб, отколкото пухкав).

Синът ми се отказа от столчето за хранене дори по-рано /на около година и четири месеца/ и оттогава стои на нормален стол, на голямата маса, над която едва му се подаваше главата в началото. Прибори иска такива, каквито имаме и ние /т.е. - ако има супа и той не отказва лъжица, но иначе много се обижда, ако ние използваме вилица и нож, а той - купа и лъжица/. Ако имаш търпение - оставяй го да се цапа и да опитва, нищо се налага после яко чистене на пода...

А за промяна на вкусовете - тепърва има да се чудиш... Как един път може да яде боб са апетит и да се облизва, следващия път - да го ингорира напълно и да си иска само ... сандвич.

За млякото - да ти призная, откакто е отбит, синът ми никакво мляко не пие. Приемаше само детските кисели млекца, които и досега /на почти четиригодишна възраст/ си хапва с удоволствие. Харесва му и просто като намачкам банан в кисело мляко и добавя малко захар - опитай така, в края на краищата, не е задължително да пие прясно мляко, може да мине с кисело и със сирене в макароните...

Ние също минахме през такъв период, но от около месец (да чукна на дърво) се храним много добре (на 2 години сме). Ако изобщо мога да ти дам някакъв съвет, то той е да не го преживяваш особено, защото всичко се надраства. Давай му да яде каквото иска и се опитай да "пробуташ" нещо полезно от време на време.
МониТ

май това е проблемът на повечето деца, надхвърлили годинката.
габриела понякога не само че не иска да седна в нейното столче, на направо отказва да седне и да се храни - предпочита да притичва до масата да си взима нещо и да дъвче, докато си играе в ъгъла. да, ама не. в такива случаи обикновено си ляга без вечеря. или ще седне да се храни като човек, или ще стои гладна. а тя като е истински гладна бързо се отказва от играта.

оказа се, че обилната следобедна закуска (мляко с бисквити например) я засища много и тя не огладнява навреме за вечеря. от вчера казах на бавачката да й дава следобяд само мляко или плод. да видите снощи каква хала беше - сама се нахвърли върху супата, при това с две лъжици едновременно!

за непостоянните предпочитания - познати са ми още от времето, когато вики беше малка. предлагам нещо, ако не го иска, го прибирам. предлагам друго. ако откаже 2-3 различни неща, значи не е достатъчно гладна.

на нейната масичка винаги има лъжица, вилица и нож (детски). това за дълго време й беше стимул да се храни сама. да можехте да я видите как "яде" супата с нож!

а макароните и бананите предлагат все пак възможност за разнообразие: макарони на фурна (сладки или солени), мляко с банан и сухар (или овесени ядки). можеш да му даваш любимите му неща, но същевременно наблизо да сложиш чинийка с нарязани други плодове, яйце, сирене... - може пък и да ги опита.

най-важното - не се шашкай! няма дете, което да се остави да умре от глад при наличието на храна.

нашето гардже си е най-хубаво!

Не знам и аз, дали има някаква връзка апетита с яденето?
Моят син примерно е ящно дете, но понякога става изключително злояд. Не мисля, че по някакъв начин е свързано с възрастта.
А и дори и да съм го мислила, синът ми всеки ден ми напомня, че правило няма.
Тамън го похваля, какво добро и ящно дете е, как нямаме никакви проблеми с яденето, че баща му навремето е били изключително злоядо дете, а пък ето вижте Христи не е така.... И на другият ден -всичко е наопаки.
Вече три дни не хапва нормална храна, т.е. манджа, супа, готвено.
Като зацикли и иска само филия с пастет, нищо, ама нищо друго не иска да хапне. Държи на своето и това е.
Понякога и аз не зная как да постъпя. Дали това е временна прищявка, дали е инат, дали все пък да му угодя -само и само да хапне, дали да изисквам от него да яде това, което и ние ядем- нали се социализира, а понякога се стряскам -ами ако се разболява, защото намаленият апетит е признак за задаващо се заболяване, временно неразположение и... ох, какво ли не ми минава през главата.
А иначе още (3г. и 9м ще навърши на 25.) си седи на столчето - ей толкова съм доволна от това столче.

Моят син е на 3 г. и все още се храни в столчето. Изобщо не се е опитал да се изниже от там трайно. Е, иска му се, но това няма начин да стане преди аз да реша. Нашия стол обаче, е настроен на височината на масата за хранене и плътно допрян до нея си става като част от самата нея. Не знам, може и затова той все още да се примирява с положението. Все се каня да го извадя от стола трайно, но ми е толкова удобен, че непрекъснато отлагам. Дъщеря ми я извадих навремето от стола само защото той вече ми трябваше за малкия. Но с храненето и ние имахме проблеми. Голямата си беше безумно злояда по принцип, така че при нея нямаше ясно изразена промяна. Но Крисо се хранеше прекрасно и някъде около годинката всичко се обърна с краката нагоре. Стана злояд. Не капризен, а злояд. И така си е досега. Последното, което мога да кажа за него е, че се храни добре. Поотмина му най-тежкия период за няколко месеца, но така и не си възвърна стария апетит - да се храни с желание и охота.
Аз не позволявам капризи с храната. Не сервирам по 3 яденета, но почти винаги има избор. Казвам какво има за днес и след като един път се е избрала храна - яде се и точка. Яде се докато е на масата. Слезе ли от стола - няма ядене. И това е правило непоклатимо пак от горе-долу тази възраст. Крисо точно два пъти се опита да капризничи и да прави опити да се мотае около масата, след като е казал че повече не желае. Като разбра, че няма начин да стане и си получи урока.

Аз обаче, му давам вилица винаги, когато яденето го позволява. Още от съвсем малък. Винаги давам и лъжица, но щом яденето е възможно да се взима и с вилица - давам му я. Е, вече не винаги му подреждам и лъжица и вилица, понякога махам лъжицата, но точно около възрастта, която споменаваш, започнахме да се пробваме с вилицата. Има детски комплектчета, така че никога не съм се притеснявала, че може да се нарани. И самата аз никога не съм използвала лъжица когато го храня тогава, когато храната може да се яде с виличка. Примерно, никога не съм му давала домат от салата с лъжица, или краставичка, или картоф. И не позволявам да се яде с ръце. От около годинката започнахме да се борим с приборите и мазане, игра и отплесване по време на хранене не толерирам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 19.11.03 12:28.

това с млякото е проблем иза нас кажете как да янакарам да го пиена 1г и7 м сме

предлагай:
- мляко с какао
- кремчета с мляко
- плодово мляко
- млечен шейк
- попара с мляко

опитвай също и различни видове млека: габриела изведнъж отказа обикновеното кисело мляко, мина основно на принц-данон, после го смени с йогурт.

нашето гардже си е най-хубаво!