Re:за една майка / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Скъпо мое детенце,

От толкова дълго време искам да напиша за всичките си нови чувства и емоции с които ме дари твоето идване, за всичките си страхове и неуверености които ме изяждат всеки ден прекаран с теб и въпреки това за безмерната, неописуема радост която ми дава твоето присъствие.
Опасявах се, че няма да открия точните думи, че няма да съумея да предам цялата тази палитра от противоречиви, но обединени от щастието, което ме изпълва емоции.
Днес сутринта те погледнах и осъзнах, че ти вече не си онова безпомощно, миниатюрно бебе, каквото беше преди няколко месеца. Превърнал си се в голямо момче и се уплаших, че времето ще помете и ще покрие със забрава тези мои съвсем нови чувства, които никога до скоро не бях изпитвала. А те са най-съкровенното нещо което ми се е случвало и аз не бих искала в никакъв случай да ги забравя.
В момента в който те видях за пръв път ти беше най-крехкото нещо, което съм държала в ръце си. Никога няма да забравя как в мига на нашето запознанство се вкопчи във верижката на врата ми и не искаше да я пуснеш, все едно се страхуваше да не ни разделят завинаги.
Да, това е моят пръв спомен за теб. По-късно съм те наблюдавала с часове и съм те разглеждала докато спеше или се рееше някаде. Чудех си как е възможно природата да създаде нещо толкова съвършено. Та ти си имаше всичко ! – малки прекрасни пръстчета, често пъти свити в юмручета, сладка брадичка и мънички устнички.
Наблюдавах те и се чудех как да задържа времето. Защото знаех, че то е безмилостно и този миг е болезнено преходен.
Мислех какъв ли ще бъде твоят живот, дали ще се превърнеш в добър човек като порастнеш, дали аз ще бъда добра майка. Страхувах се от ежедневните изпитания с които се сблъсквах всеки ден и понякога паниката, че няма да се справя и няма да бъда достойна за теб, мое малко съвършенно дете, беше задушаваща.
Много често в съзнанието ми се явяваха мазохистични картини. Как например някой се опитва да те отвлече или пък да те нарани, как кола блъска количката ти. В тази моменти сякаш губех разсъдъка си. Причерняваше ми пред очите и се улавях как аз самата стискам юмруци. И такава ярост ме изпълва, че мога за секунди да се превърна в убийца.
Сънувах и кошмари да. Кошмари в които нещо се случваше с теб, а аз все не мога да ти помогна, някаква сила ме държи и ми пречи да те спася. Събуждах се мокра и трепереща от ужас.
Толкова много неща искам да направя за теб, толкова много любов искам да ти дам. Но се плаша любовта ми да не ме заслепи така, че да не видя грешките които ще допуснеш. И да ми попречи да те науча как да избираш правилният път. Защото заслепена от нея ти винаги ще бъдеш моята галена рожба, на която бих дала всичко от себе си. Ето това ме кара да се страхувам – да не те превърна без да искам в малък тиран, човече което винаги ще иска, а няма да знае да дава.
Моля се същото това безмилостно време, което краде от нас без да пита, да ме научи да бъда мъдра. Винаги ще бъда до теб, когато имаш нужда от мен. Но същевременно на такава дистанция, че да мислиш, че трябва сам да се справяш. Ще бъда около теб мое мило детенце, ще те пазя и закрилям. Но няма да ти позволя да го знаеш. Искам да се научиш да бъдеш самостоятелен, силен и уверен.
Да бъда онази майка, която никога не съм имала до себе си.

Така бих искала да мога да съхраня спомена за живите ти хитри очички, за дългите ти и извити мигли пърхащи невинно след поредната беля, за онзи палав кичур косица, който смешно се спуска над едното ти ушенце, за дебелите ти топуркащи крачета, които те носят от стая в стая, за нежното ти звънливо гласче….. А така ме е страх, че няма да успея……..
И толкова още много неща бих искала да напиша, но ето знаех си – думите ми няма да стигнат.

Помни само едно. Че каквото и да се случи мама много те обича !
Ти си моето най-скъпоценно нещо, моята най-голяма радост.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.