Отдавна нещо не ме е разсмивало толкова, колкото това, което прочетох в последния брой на "9 месеца". Това е част от интервюто на една бъдеща мама. Кажете аз ли не съм в ред и криво съм разбрала или какво...

"Кой ви помага най-много през тези месеци?
Да са живи и здрави бабите! Голяма опора са ми. Страх ме е от бебето, затова ИСКАМ ТЕ ДА ГО ГЛЕДАТ. И АЗ ЩЕ ПОМАГАМ, но те да са наблизо. И мъжът ми не е много куражлия, без родителите сме загубени."

Всъщност "...и аз ще помагам..." ме развесели. Първо ми мина покрай ушите и след няколко секунди вдянах какво съм прочела.

На това не трябва човек да се смее, а да плаче.
Бе най-си е за съчувствие към майката, която не е готова още да има дете а вече едно и е на път, а за детенцето - че майка му не иска да се ангажира 100% с майчински грижи.
Но все пак като се появи бебето тя може и сама да пожелае да си го поеме, като му види сладката муцунка, може да и трепне майчинския инстинкт.
И аз се изказах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Aбе изглежда подобни абсурди са по-разпространени, отколкото се очаква. Всичките ми колежки бяха изумени, че смятам да си гледам детето сама (с мъжа си де) и нямам никакво намерение да го връчвам на бабите. Надпреварваха се да се хвалят коя по-малко си е гледала детето. Ужас! Шефката ми например второто си дете го беше изпратила в Пловдив при майка си на пет дена и там седяло до края на трети клас. Гледаха ме като извънземно, като им обяснявах, че за мен е изключително важно и приятно да се грижа за бебчето си. Накрая заключиха, че било особеност на моето поколение. Бих се чувствала ужасно да знам, че майка ми ме е възприемала като тегоба някаква...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ami...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз пък го разбирам,че жената не че не иска да си гледа детето,а се страхува да не му направи нещо с незнанието си.естествено че е страшничко-то е толкова мъничко.....мен също би ме било страх в началото и ако има кой да ми помага не бих отказала чужда помощ.

Ами правилно,да не са длъжни младите да гледат внуците на своите родители.
Наистина не знам за смях ли е или за плач.А като си помисля тук,в клуба колко майчета се чудят как да отстранят тактично бабите...Ето,нашата напр.вчера му дала да яде шоколадов бонбон,защото бил го гледал.Ей,направо откачих.Още не мога да се успокоя.Чудя се какво му е давал,когато сме го оставяли за по няколко часа вечер.

Димитър-26.10.2002
http://mitko02.hit.bg

Тя и моята свекърва си мислеше, че аз само ще помагам. В началото все се натискаше да идва и всичко тя да свърши... само дето нямаше как и да го накърми. Много неприятно изненадана остана от факта, че искам аз да се грижа за детето си. Тогава се сети да ми каже, че още от началото на връзката ми със сина й има задръжки към мен. След този "красив" разговор кърмата ми спря...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-добре и за детето и за майката е да си се гледат сами без някой да се меси много, много. това е моето мнение. За съжаление, обаче трябваше да се върна на работа и ми е толкова мъчно, че не съм при детенце...

Ами има и такива майки. Една съседка от блока гледа внука си. От както се е родил преди 2 години. Родителите му живеят на 10 минути пеша...В събота на площадката ми каза, че го били водили за 2 часа в Морската градина...чак тогава ми направи впечатление, че детето е при нея и в събота и неделя. На изумения ми въпрос не го ли вземат през почивните дни да си го гледат....жената доста притиснено обясни - НЕ! Никога!...почивали си, чистели, пазарували....та има хора всякакви!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и аз пораждам подобно изумление...То при мен не е много хубаво, защото пък съм другата крайност. Надявам се с времето да преодолея нежеланието си да я оставям поне за малко