|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
Тема
|
Да се посмеем над себе си
|
|
Автор |
Шoши () |
Публикувано | 25.06.03 16:23 |
|
Сънувах някакъв екшън: арестуваха лошите и ги вкараха в затвора. И там ги затвориха в купи, пълни с попара И когато някой се провинеше, захлупваха отгоре купата. А най-странното е, че обичам попара, дъщеря ми също си я изяжда, така че не би трябвало да е наказание...
Просто исках да споделя... Чудех се какви ли не глупости правят майките: нали имаше един филм, в който една майка на няколко деца обясняваше, че като отишла на делова вечеря, нарязала пържолата на шефа си
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: Шoши]
|
|
Автор |
Tandoori ((chick)) |
Публикувано | 25.06.03 17:48 |
|
Tova za purjolata i az si go spomnjam
*Za vsjako neshto koeto si struva da se napravi, si struva i da se precakash s nego*
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: Tandoori]
|
|
Автор |
Xaпka (бирена) |
Публикувано | 25.06.03 21:43 |
|
Аз толкова съм изкукала, че като чуя някакъв рязък звук (например аларма на кола) инстинктивно започвам да я приспивам с "Ш-ш-ш-ш" А понякога като седим на пейката пред блока се клатя. Навик от дундуркането на беба. Най-редовно се будя седнала в леглото, с крака на пода, сънувала, че държа в ръцете си беба. И винаги си изкарвам акълите, защото виждам, че ръцете ми са празни...
Ляо!
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: Шoши]
|
|
Автор |
Mamma (щастлива) |
Публикувано | 25.06.03 21:59 |
|
Това с купите попара ми напомня за една книжка - Бирлибан, така се казваше и главният герой - момченце, което много мразеше каша и никога не си я изяждаше. Един ден попадна в страната на неизядените каши. Не можеше да ходи от каша и затъваше в нея, а отгоре му се изсипваше всичката неизядена каша от децата по света. Може да не е много точно... ама съм чела книжката в първи клас и явно ми е направило впечатление, щом досега я помня.
Иначе, моят най-шантав сън беше в първите месеци след раждането на Мони. Много уморена, заспала съм... бебо започва да реве, а аз съм толкова изтощена, че вместо да се събудя го намествам в съня си.
Сънувам, че посрещаме гости. Отварям вратата и целият коридор е пълен с познати, които идват у нас. Мъжът ми, застанал до мен държи една камара антифони, а аз ги раздавам на всеки, който влиза и му обяснявам, че бебето много реве и че не може да издържи никой вкъщи без антифоните.
Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know
| |
Тема
|
Re: Сън за плач или смях
[re: Шoши]
|
|
Автор |
babaToHka (старило-патило) |
Публикувано | 25.06.03 22:54 |
|
Историята е съвсем прясна и много офф-топик. Тая сутрин сънувам как с Ния се разхождаме из един хотел и някаква жена идва да ме кани на разговор за екологията с царя. И аз повеждам детето и влизаме в една стая, където на единични чинчета са седнали всичките министри, а царя седнал пред една зелена дъска с лице към министрите и ме чака. Поведох аз детето напред и го представям на министрите и започвам да им говоря, че имам проблем. А Милен Велчев ми казва, че веднага щял да оправи финансовата страна. Но аз не за това - обръщам се, качвам малчо на едно чинче и им обяснявам, че искам това дете да живее нормално, в истинска държава, да не ни се подиграват с 15лв детски и 40лв такса за детски градини и ей такива едни. А министрите в един момент взеха да скучаят и се обръщат един към друг с гръб към мен. Брех, като се ядосах!Бутам го царя по рамото и започвам да му се карам, че нямат никакво уважение към гражданите и такива едни. И като тръгнах между тия министри и като взех да им се карам и да им обяснявам неволите на родителството... Направих ги на две стотинки, така ги насметох, че чак насън ми стана неудобно...
Събудих се с чуството на изпълнен дълг
Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!
| |
Тема
|
Ето един мой сън
[re: Шoши]
|
|
Автор |
Smile (мълчалива) |
Публикувано | 26.06.03 08:51 |
|
Нали знаете на какво приличат пръчиците? Държа в ръце една такава – 7-8 сантиметра дълга и половин сантиметър широка. Виждали ли сте такива? Щом четете тука - виждали стеее, виждали. А запитвали ли сте се какво може да зависи от една такава пръчица? Нищо?! О, нееее, правилния отговор е – ВСИЧКО! Държа я в ръцете си все едно държа граната и се чудя дали ще избухме или не. Гледам я и чакам. Чакам да се появи една чертичка. Или три. Въобще трябва да е нечетен брой. Ех, тези нечетни числа!
Гледам и броя секундите. Броя и чертичките – ето я първата. Усмихвам се с надежда. Ноооо, започва загадъчно да се появява и втора – първо едва-едва (сякаш е само привидение), но после засилва цвета си. Мираж ли?! Не! Жива истина!!!!! С надежда чакам третата чертичка. Колко да чакам?!
Това е – две чертички. Пак! Отново! Изведнъж се обливам в пот. Не, това не може да се случва на мен. Нали внимавахме?! Нали се подсигурявахме?! Или май една вечер....малко през пръсти погледнахме на сигурносттаТОЙ е виновен! Той е ДЛЪЖЕН да ме пази!
Ами сега?! Да му казвам ли или да поемам пътя към кюртажната?
Трето дете?! НИКОГА! Не и аз! Не и отново! Н-Е!
Скачам. Заспала съм облегната над решетката на бебето – пак я мъчи зъб горката! Оглеждам се – няма пръчици, няма чертички. Всъщност тапетите са на райета – досущ комплект от по две чертички. Трябва да се сменят. Трябва! Не искам да виждам две чертички никога повече.
Отпускам се на възглавницата. Всъщност, защо се тревожа?! – нали вчера ми дойде!
Лека нощ!
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: Шoши]
|
|
Автор |
Nataliee (Mama na Niki) |
Публикувано | 26.06.03 10:17 |
|
Съвсем навреме пускаш тази тема, тъкмо се чудех какво да си мисля вече за себе си, но явно тези дни всички сънуваме, че си ги и спомняме сънищата.
Снощи сънувах, че сме с Ники при моите родители, там е и баба ми... Влизам в стаята и ми показват, че на Бебо са му поникнали наведнъж 3(три) зъба!!! И понеже му било трудно на детето, му били помогнали да излязат по-бързо!!!
Може би не е толкова интересно, колкото вашите приказни сънища, но предвид, обстоятелствата - първо, никога не сме го водили досега във Варна при майка ми и баща ми заради голямото разстояние; и второ - той едва след 5 дни ще навърши 3 месеца.... А това си е доста ранна възраст за зъби, нали! Пък и три наведнъж....
Явно пак обличам страховете си в сънни дрешки
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: Nataliee]
|
|
Автор |
dodo_dodo (само веднъж) |
Публикувано | 26.06.03 10:30 |
|
Малко след като се роди Денис сънувах ужасяващ кошмар. Май пак превъплащение на майчините страхове.
Сънувам как спя в спалнята, до мен мъжа ми, а в креватчето отсреща - бебето. Точно както си е в действителност. В един момент се пробуждам незнайно по каква причина и поглеждам към креватчето. И какво да видя - в ъгъла над него на поставка стой кукла. От онези едновремешните - с седнала с разтворени крачета и разперени наоколо поли и огромни букли. До тук добре, но вторачвайки се забелязвам как тези букли започват да растат с бясна скорост и да се спускат към бебето! Увиват се около гърлото му и започват да го душат Скачам от леглото и се втурвам натам, започвам с треперещи пръсти да се мъча да разкъсам тия кълчища, но колкото повече дърпам, толкова повече те се затягат. А мъжа ми си спи кротко и дори и не разбира какво се случва! Опитвам се да извикам - но глас не излиза
В този момент с една ръка / с другата дърпам косищата/ грабвам плетеният стол за кърмене до креватчето и го захвърлям към мъжа ми белким го уцеля, та се събуди......
В този момент аз се събудих. Треперех цялата от нерви и ужас!
Никога няма да забравя този гаден сън.
Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.
| |
Тема
|
Re: Да се посмеем над себе си
[re: dodo_dodo]
|
|
Автор |
Mamma (щастлива) |
Публикувано | 26.06.03 13:46 |
|
Добре е, че наистина на сън не си се докопала до стола и не си го халосала Светльо с него, че после иди обяснявай, че си сънувала
По същата схема, една приятелка за малко да си иде млада и зелена. Мъжът и сънувал някакви кошмари и като я хванал за гушата насън и се опитал да я удуши. Голяма битка бяха водили. По едно време се събудили - той се тресял от нерви заради съня, тя заради уплахата, че няма да може да го събуди и да се освободи от ръцете му. После през смях разказваха случката, ама със сигурност не им е било смешно през онази нощ.
Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know
| |
|
Малко след като се роди Ния сънувах как я водя на балкона на въздух (тогава живеехме на 10-ия етаж) и в един момент я изпускам и тя полита надолу, а аз гледам и нищо не мога да направя. И без да успея да се събудя го сънувам това нещо още 3-4 пъти. Ужас!
Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|