Сънувах някакъв екшън: арестуваха лошите и ги вкараха в затвора. И там ги затвориха в купи, пълни с попара И когато някой се провинеше, захлупваха отгоре купата. А най-странното е, че обичам попара, дъщеря ми също си я изяжда, така че не би трябвало да е наказание...
Просто исках да споделя... Чудех се какви ли не глупости правят майките: нали имаше един филм, в който една майка на няколко деца обясняваше, че като отишла на делова вечеря, нарязала пържолата на шефа си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Tova za purjolata i az si go spomnjam

*Za vsjako neshto koeto si struva da se napravi, si struva i da se precakash s nego*

Аз толкова съм изкукала, че като чуя някакъв рязък звук (например аларма на кола) инстинктивно започвам да я приспивам с "Ш-ш-ш-ш" А понякога като седим на пейката пред блока се клатя. Навик от дундуркането на беба. Най-редовно се будя седнала в леглото, с крака на пода, сънувала, че държа в ръцете си беба. И винаги си изкарвам акълите, защото виждам, че ръцете ми са празни...

Ляо!

Това с купите попара ми напомня за една книжка - Бирлибан, така се казваше и главният герой - момченце, което много мразеше каша и никога не си я изяждаше. Един ден попадна в страната на неизядените каши. Не можеше да ходи от каша и затъваше в нея, а отгоре му се изсипваше всичката неизядена каша от децата по света. Може да не е много точно... ама съм чела книжката в първи клас и явно ми е направило впечатление, щом досега я помня.

Иначе, моят най-шантав сън беше в първите месеци след раждането на Мони. Много уморена, заспала съм... бебо започва да реве, а аз съм толкова изтощена, че вместо да се събудя го намествам в съня си.
Сънувам, че посрещаме гости. Отварям вратата и целият коридор е пълен с познати, които идват у нас. Мъжът ми, застанал до мен държи една камара антифони, а аз ги раздавам на всеки, който влиза и му обяснявам, че бебето много реве и че не може да издържи никой вкъщи без антифоните.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Историята е съвсем прясна и много офф-топик. Тая сутрин сънувам как с Ния се разхождаме из един хотел и някаква жена идва да ме кани на разговор за екологията с царя. И аз повеждам детето и влизаме в една стая, където на единични чинчета са седнали всичките министри, а царя седнал пред една зелена дъска с лице към министрите и ме чака. Поведох аз детето напред и го представям на министрите и започвам да им говоря, че имам проблем. А Милен Велчев ми казва, че веднага щял да оправи финансовата страна. Но аз не за това - обръщам се, качвам малчо на едно чинче и им обяснявам, че искам това дете да живее нормално, в истинска държава, да не ни се подиграват с 15лв детски и 40лв такса за детски градини и ей такива едни. А министрите в един момент взеха да скучаят и се обръщат един към друг с гръб към мен. Брех, като се ядосах!Бутам го царя по рамото и започвам да му се карам, че нямат никакво уважение към гражданите и такива едни. И като тръгнах между тия министри и като взех да им се карам и да им обяснявам неволите на родителството... Направих ги на две стотинки, така ги насметох, че чак насън ми стана неудобно...
Събудих се с чуството на изпълнен дълг

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Нали знаете на какво приличат пръчиците? Държа в ръце една такава – 7-8 сантиметра дълга и половин сантиметър широка. Виждали ли сте такива? Щом четете тука - виждали стеее, виждали. А запитвали ли сте се какво може да зависи от една такава пръчица? Нищо?! О, нееее, правилния отговор е – ВСИЧКО! Държа я в ръцете си все едно държа граната и се чудя дали ще избухме или не. Гледам я и чакам. Чакам да се появи една чертичка. Или три. Въобще трябва да е нечетен брой. Ех, тези нечетни числа!
Гледам и броя секундите. Броя и чертичките – ето я първата. Усмихвам се с надежда. Ноооо, започва загадъчно да се появява и втора – първо едва-едва (сякаш е само привидение), но после засилва цвета си. Мираж ли?! Не! Жива истина!!!!! С надежда чакам третата чертичка. Колко да чакам?!
Това е – две чертички. Пак! Отново! Изведнъж се обливам в пот. Не, това не може да се случва на мен. Нали внимавахме?! Нали се подсигурявахме?! Или май една вечер....малко през пръсти погледнахме на сигурносттаТОЙ е виновен! Той е ДЛЪЖЕН да ме пази!
Ами сега?! Да му казвам ли или да поемам пътя към кюртажната?
Трето дете?! НИКОГА! Не и аз! Не и отново! Н-Е!



Скачам. Заспала съм облегната над решетката на бебето – пак я мъчи зъб горката! Оглеждам се – няма пръчици, няма чертички. Всъщност тапетите са на райета – досущ комплект от по две чертички. Трябва да се сменят. Трябва! Не искам да виждам две чертички никога повече.
Отпускам се на възглавницата. Всъщност, защо се тревожа?! – нали вчера ми дойде!
Лека нощ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съвсем навреме пускаш тази тема, тъкмо се чудех какво да си мисля вече за себе си, но явно тези дни всички сънуваме, че си ги и спомняме сънищата.

Снощи сънувах, че сме с Ники при моите родители, там е и баба ми... Влизам в стаята и ми показват, че на Бебо са му поникнали наведнъж 3(три) зъба!!! И понеже му било трудно на детето, му били помогнали да излязат по-бързо!!!
Може би не е толкова интересно, колкото вашите приказни сънища, но предвид, обстоятелствата - първо, никога не сме го водили досега във Варна при майка ми и баща ми заради голямото разстояние; и второ - той едва след 5 дни ще навърши 3 месеца.... А това си е доста ранна възраст за зъби, нали! Пък и три наведнъж....
Явно пак обличам страховете си в сънни дрешки

Малко след като се роди Денис сънувах ужасяващ кошмар. Май пак превъплащение на майчините страхове.
Сънувам как спя в спалнята, до мен мъжа ми, а в креватчето отсреща - бебето. Точно както си е в действителност. В един момент се пробуждам незнайно по каква причина и поглеждам към креватчето. И какво да видя - в ъгъла над него на поставка стой кукла. От онези едновремешните - с седнала с разтворени крачета и разперени наоколо поли и огромни букли. До тук добре, но вторачвайки се забелязвам как тези букли започват да растат с бясна скорост и да се спускат към бебето! Увиват се около гърлото му и започват да го душат Скачам от леглото и се втурвам натам, започвам с треперещи пръсти да се мъча да разкъсам тия кълчища, но колкото повече дърпам, толкова повече те се затягат. А мъжа ми си спи кротко и дори и не разбира какво се случва! Опитвам се да извикам - но глас не излиза
В този момент с една ръка / с другата дърпам косищата/ грабвам плетеният стол за кърмене до креватчето и го захвърлям към мъжа ми белким го уцеля, та се събуди......
В този момент аз се събудих. Треперех цялата от нерви и ужас!
Никога няма да забравя този гаден сън.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Добре е, че наистина на сън не си се докопала до стола и не си го халосала Светльо с него, че после иди обяснявай, че си сънувала

По същата схема, една приятелка за малко да си иде млада и зелена. Мъжът и сънувал някакви кошмари и като я хванал за гушата насън и се опитал да я удуши. Голяма битка бяха водили. По едно време се събудили - той се тресял от нерви заради съня, тя заради уплахата, че няма да може да го събуди и да се освободи от ръцете му. После през смях разказваха случката, ама със сигурност не им е било смешно през онази нощ.

Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Малко след като се роди Ния сънувах как я водя на балкона на въздух (тогава живеехме на 10-ия етаж) и в един момент я изпускам и тя полита надолу, а аз гледам и нищо не мога да направя. И без да успея да се събудя го сънувам това нещо още 3-4 пъти. Ужас!

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!