Re: Вече сме си вкъщи! / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Здравейте, момичета!
Най-после ни изписаха

.
Раждането беше ужасно трудно. Все очаквах, че няма да е лесна работа, но то направо надмина всичките ми очаквания

Накратко - в петък 30-ти ме приеха в Шейново. Прегледаха ме и казаха, че нямам никакви признаци за раждане и ако искам мога да остана за наблюдение там или да ме пуснат да се прибера и да ходя всеки ден на запис и ако до понеделник не родя да ми предизвикат. Аз не знам защо, но реших да остана и вечерта започнаха леки болки...сутринта имах кървене и болките започнаха да се засилват, но разкритието си стоеше на 2 см и не мърдаше. Спукаха ми околоплодния мехур, за да ускорят родовата дейност, но въпреки това всичко вървеше едва едва, а болките бяха непоносими. По едно време ме преместиха от леглото на което бях на магарето и ме караха да напъвам...не си спомням много от тази част. Явно не съм била ефективна - приспали са ме и са ме срязали. От там нанатък не знам какво е ставало...събудих се с 2 пликчета с пясък на корема. После ме пренесоха в стаята. На другия ден се оказа че трябва да ми преливат кръв и така...всъшност се оказа че аз бях готова за изписване на 3-тия ден, но бебетата с форцепс ги държат за наблюдение 5 дни. Слава богу нищо му няма на малкия, дори и следи по главичката от форцепса.
В крайна сметка бебчо е бил преносен, кожичката му се бели като за световно, но ще се оправим.
Мойто дупе е порнато, ама и то ще мине.
Бебун е много спокоен. Само яде и спи

В момента сме на кърма и се дохранваме, защото нямам много мляко и бебчо спадаше. Утре ще идва педиатърката и ще каже дали и какво да правим.

Ето една снимчица...скоро ще има още