Обявявам го като нова тема, не защото подценявам психологическите и емоционални пролеми, които поставя съдбата на едно дете в дома за сираци, а защото ОСИНОВЯВАНЕТО е другата, светлата, градивната страна на тази монета. Иска ми се хората сповече или по мако опит да го споделят или опита да отговорят на въпросите.

Сигурна съм има още много семеиства, които биха намери щастието осиновяваики едно дете, но все още се колебаят поради незнание, неувереност или страх от проблемите с които ще се сблъскат. Ако се опитаме заедно да разчепкаме темата мисля че ще има поне още едно осиновено дете.
Още един спасен живот, а кои ако не Вие маиките знаете наи добре какво значи това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може ли някои да каже през каква процедура е минал докато е осиновил детето си ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Ти не си наше дете "
Не звучи ли абсурдно?
В повечето случаи някои им подхвърля - Ти не си тяхно дете.., макар всички да знаем, че осиновеното много често е по "наше" от нашето.
Моя леля си осинови дете и 20г след това си позволих да я попитам направо дали са му казали,че е осиновен. В момента, в които "сложих питанката на въпроса си, осъзнах че съм сгрешила ужасно с дързостта си. Усетик как жестоко я нараних. Тя дори някак си се "свлече",както се казва. Наведе глава и промърмори "Ами защо е нужно?". Искаше ми се земята дасе отвори и да ме глътне задето причиних тази болка на една от любимите ми лели. Тои е един прекрасен човек и аз искрено се радвам че ни стана роднина.

Та въпроса ми е кога, на каква възраст и как е наи подходящо да се каже на детето - Ти си осиновен.?








За мен отговорът е следният - в най ранна детска възраст. Как? - Другите маики си имат деца на коя каквото и се е паднало - а ние пък сме те избрали.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но си спомням, че като бях някъде на около 8-9 години, разбрахме за наш съученик, че е осиновен, точно по оня гаден начин - тръгнаха слухове, съседи на детето говореха... отврат! Като се прибрах вкъщи неистово започнах да ровя за документи, че и аз съм осиновена. Съответно, след като нищо не открих, реших да поставя въпроса ребром Можеш да си представиш шока на нашите, като им изтърсих, че аз пак ще ги обичам, нищо че са ме осиновили. Та се наложи да ми припомнят албумите със снимки - мама бременна, мама в родилния дом, мама с бебето... etc. След години съм се сещала за тази история и дори и сега си мисля, че не е най-важното кой е биологичния ти родител, а кой те е отгледал и обградил с обич, и грам не може да ми се промени отношението, дори ако разбера, че съм била осиновена.
Затова си мисля, че наистина е най-удачно да се каже още в най-невръстна възраст, а не близо до пубертета, когато нещата изглеждат винаги много контрастни и могат да доведат до срив в психиката на детето.

so yes..as we move on as we progress (LTJ Bukem, Progression Sessions)

Ние с жена ми също мислим да му кажем още докато е дете, м/у 4 и 6 годинки, че не сме го родили, а сме го избрали.
Зная за случай, в който дете, на което вече е казано че е осиновено, става пред целия клас (1 или 2) и казва, че е избрано, а не родено от родителите си. В случая обаче, учителката не е била наясно с положението и е била много яко изненадана. Това за мен е един много голям коз в ръцете на детето срещу когото и да било. А не като отрасне "доброжелатели" да го осветляват по въпроса. Тогава може да се стигне до екцесии от страна на родителите към доброжелателите , или ако са по- кротки хора- да изпаднат в стрес.
Познавах момче, което беше осиновено. Не знаех за това до преди 5 години. Та това момче- вече мъж- около 30 г., разбра на около 18- 20 години че е осиновен. Започна да тормози родителите си, ама яко- и физически и психически. Та така. По- добре детето да свикне от малко с мисълта и да обича родителите си като родители първо, и като "спасители", отколкото да разбере като стане на 20 години и да започне тормоза. Така мисля аз. Ако има някой друг с опит в тази работа нека даде съвет.

Наши приятели си осиновиха дете вече преди 2 години, сега живот и здраве подготвят втора процедура за осиновяване на друго дете. Интересен факт е че самата жена е осиновена. Много е интересно да живееш в контакт с такова семейство защото за тях детето е тяхно и никой не би мигъл да ги убеди в обратното а погледнато отстрани детенцето до такава степен се е оприличило на родителите си и повтаря техните реакции че надали собствената му майка вече ще го познае. Та на неудобният въпрос ще кажат ли на детето че са го избрали мислят че е правилно да му кажат че господ им го е изпратил за да им е радост и опора в живота и още го наричат слънцето на дните им. Ще ми се обществото ни да порастне вече и да осъзнае тази велика мисъл за това каво означават тези деца за родителите си а не да се чуват гадни подмятания и шушукания.

Аз също мисля, че да осиновиш дете е велико дело.
За съжаление има хора страдащи от предразсдъдъци, които не могат да се пречупят и да приемат като свое дете, което не е тяхно биологически. Въпреки това смятам, че един такъв акт е спасение не само за детето, но и за неговите нови родители. Може и да ми се смеете, но мисля, че нищо в този живот не е случайно, всичко което ни се случва е брънка от веригата и взависимост от пътеката,която ще изберем и по която ще тръгнем понатам се определя бъдещето ни - нашето и на близките ни хора.
Сега ще ви разкажа една много тъжна история.
Имах едни съседи, които дълги години не можеха да имат свое детенце. Много се измъчиха тези хора. Накрая след много перипетии осиновиха момченце - красиво русо, синеоко ангелче. Бяха щастливи.
Не след дълго майката забременя. Никой не можеше да повярва! Бяха им казали, че това е невъзможно да стане! Но тя износи без проблем бремеността си и роди момиченце.
Всички си мислехме, че щастието им е пълно. Но все по-често започнахме да виждаме малчугана, които беше вече на 4-5 годинки да скита безпризорен по улицата. Мръсен, чорлав, кален, по тъмнината се шляеше сам...Никой не го викаше, тогава, когато другите родители почваха да викат дечицата си за вечеря. Вниманието на родителите му беше изцяло погълнато от "тяхното" ново дете, а него забравиха. Срещахме майката щастлива със своето момиченце-чистичко, нагласено, сияещо, а малчугна понякога вървеше встрани и малко по-назад от тях мръсен и запуснат и винаги начумурен все едно не е с тях. Тъжна работа.
Не след дълго майката се разболя от рак и почина. Сега и двете деца са без майка, бащата се пропи. Някаква братовчедка се грижи за тях.
Съжалявам, че пиша това, но като видях темата веднага тази история проблесна в съзнанието ми. Мисля, че нищо не е случайно и винаги има възмездие за постъпките ни. И за жалост тогава когато хората имат шанс, когато им се дава такъв за щастие от някъд си - те го пропиляват.
Може би ще кажете, че края на тази история е чиста случайност, че няма нищо общо със предходилите я събития, но аз вярвам, че има провидение.
И че никога не бива да се самозабравяме и в самозабравата си да причиняваме мъка.
Също мисля, че всяко добро което правим не остава невидяно и ни се пише някъде на сметката. Затова и тези хора, които осиновиха дете бяха възнаградени със свое. Но за нещастие те не го оцениха.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

За процедурата може да се пише и малко, и много. Аз не бих искал да пиша как стана това, защото се намираме в Бг и всичко става с връзки и пари.(в известна степен не правим изключение). От съображения за сигурност няма да споменавам никакви имена.
1. Трябва да се отиде в социалната служба (нещо като Закрила на детето), откъдето изпращат човек да дойде в дома ви. Той идва пита и разпитва за всичко и всички до девето коляно. При нас се случи млад и добър човек- много отзивчив. Та оттам се издава т.нар. предосинвителен доклад.
2. Декларации за имотно състояние на кандидатите.
3. Бележки за доходите от работа.
4. Медицински свидетелства.
5. Акт за гражд. брак.
6. Нотар. заверена декларация, че не сте лишавани и/или ограничавани от родителски права.
7. Свидетелства за съдимост.
8. Характеристики от местоработата и от съседите ви.
Може да има и още нещо, но да не мога да си спомня.
След това си наемате адвокат, минава делото и т.н.

Сега, обаче, има няколко варианта (юридически) за осин. на дете, и те крият своите рискове поотделно:
1. Съгласувате се с биолог. майка на детето и бащата припознава детето като свое. Майката (биолог.) се отказва от родит. права и т.н.
2. Стандартната процедура- подавате документи, чакате да ви извикат, виждате детето, носите му каквото трябва и т.н. докато мине делото.
3. Майката подписва нотар. завер. декларация, че е съгласна само и единствено вие да осиновите нейното дете. Пак дело и т.н.
Това е. Кой както иска, важно е да имате добър адвокат, пари и връзки. Ако минавате по стандартната процедура, пригответе си много, ама много пари за "дарение" на дома. Иначе ще ви мотаят като... А да не забравя... Ако детето е бебе- нищо, че е в дома- пригответе му памперси, храна и биберони, защото там ако ги видите какви са... с дупка като на шише. Изпива си млякото наведнъж. Айде чао. Ако съм бил полезен някому, дай Боже, радвам се.

от цялата тази история май само децата страдат и са потърпевши, а те с какво са го заслужили

Трудно е да бъдеш друг па дори и ако не си виновен за това. Хората винаги те приемат с едно наум, а понякога и с много повече.

По този повод винаги си спомням двора на баба ми. В " обществото" на 20тина кокошки и един петел (другите винаги заминаваха в буркани) винаги имаше 1-2 с изпоокълвани глави и вратлета. Много ме беше жал за тях. Другите ги гонеха и без нужда ги кълвяха упорито тях и само тих. По някакви кокоши правила бяха избрани като жертви.
Години по -късно винаги си спомням това когато се заговори за различните хора

Така, с тези злобни подмятания, дребните хора искат да възстановят справедливостта. Тези хора са наказани да бъдат бездетни, а те видите ли искат да избегнат това.
Ноооооо, НИЕ сме тук за да им го напомним, цхе те са различните и от НАС няма как да се скрият. И НАШИЯТ ГНЯВ е СПРАВЕДЛИВ И ПРАВОСЪДЕН..Защото това е НАШАТА МИСИЯ. да бъдем СПРАВЕДЛИВИ и да ВЪЗСТАНОВИМ ИСТИНАТА, ДА ИЗОБЛИЧИМ ЛЪЖЦИТЕ (тях другите) И ДА ГИ ИЗМЪКНЕМ НА СВЕТЛО. НЕКА ВСИЧКИ ГИ ВИДЯТ ТЕ ТЕ ТЕ СА БЕЗДЕТНИИИИИИИИИ

Отвратително гадно.
И отвратително гадно го правят. С усмивка и прятелски тон.
И от ухо на ухо . "Абе ти знаеш ли, абе не че е толкоз важно, ама ми казаха...ама ти да не се разстрои, ама то все пак е важно да знаеш истината де ...



МАЙКИ, ПРЕДПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ ОТ ВСИЧКО ТОВА

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите